Либешево: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
* [[1981]] - 121 жители |
* [[1981]] - 121 жители |
||
* [[1991]] - 88 жители |
* [[1991]] - 88 жители |
||
==Галерия== |
|||
<center><gallery caption=""> |
|||
Image:124 Libeshovo Stones.jpg | |
|||
Image:125 Libeshovo Stones.jpg | |
|||
Image:126 Libeshovo Stones.jpg | |
|||
</gallery></center> |
|||
== Личности == |
== Личности == |
Версия от 09:32, 14 февруари 2013
Либешево или Либешово или Либишово (Шаблон:Lang-el, Агиос Илиас, до 1927 Λιμπίσοβο, Либисово,[1] до 1949 Αϊλιάς, Айлияс[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Орестида, област Западна Македония. Населението му е 42 души (2001).
География
Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико) в полите на планината Одре (Одрия). Южно от селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“.
История
В Османската империя
В края на 19 век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либешово има 350 жители българи.[3]
В началото на 20 век цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Селото пострадва от гръцки андарти, които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.[5]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Либисово като село с 310 жители гърци.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи,[7] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Айлияс.
В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Либешево
„ | населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[10] | “ |
По време на Гражданската война селото пострадва силно и населението му драстично намалява. В 1949 година селото е прекръстено отново на Агиос Илияс.
Преброявания
- 1913 - 323 жители
- 1920 - 253 жители
- 1928 - 247 жители
- 1940 - 224 жители
- 1951 - 85 жители
- 1961 - 90 жители
- 1971 - 56 жители
- 1981 - 121 жители
- 1991 - 88 жители
Галерия
Личности
- Родени в Либешево
- Шаблон:GRC-флаг Евангелос Алезоти (Ευάγγελος Αλεζότι), гръцки андартски деец, епитроп в Либешево, получава издръжка за гръцкото училище от Солунското гръцко консулство[11]
- Шаблон:GRC-флаг Петрос Николау (Πέτρος Νικολάου), гръцки андартски деец, вероятно от Либешево, заедно с Евангелос Алезоти, управлява парите за училищни нужди от Солунското гръцко консулство[11]
- Шаблон:BGR-флаг Щерьо Димитров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в Костур, четата на Никола Андреев[12]
- Починали в Либешево
- Шаблон:BGR-флаг Костандо Живков (? - 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО
Външни препратки
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιμπίσοβο -- Αϊλιάς
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αϊλιάς -- Άγιος Ηλίας
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
- ↑ Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231 и 859.
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
- ↑ а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 70.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.
|