Слепче (община Демир Хисар): Разлика между версии
м Робот: Преместване на 3 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3074558. |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
| мпс-код = BT |
| мпс-код = BT |
||
| герб = |
| герб = |
||
| изглед = Dom na kultura -Slepče.JPG |
|||
| описание_изглед = Дом на културата в центъра на селото |
|||
}} |
}} |
||
Ред 40: | Ред 42: | ||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
{{commonscat|Slepče}} |
|||
<references/> |
<references/> |
||
Версия от 22:09, 8 февруари 2014
- Тази статия е за демихисарското село. За кичевското вижте Слепче (Община Долнени).
Слепче (изписване преди 1945 година Слѣпче, Шаблон:Lang-mk) е село в Община Демир Хисар, Република Македония. Разположено е в източните склонове на Илиница, на 3,3 км северно от общинския център Демир Хисар.
История
В 19 век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители българи.[1]
Според данни на Васил Кънчов от 90-те години на 19 век поминък на жителите на Слепча е градинарската работа в Цариград.[2] В „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 г. Кънчов отбелязва Слѣпче като село с 570 жители, всички българи християни.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[4]
Село Слепче, както много други села в Демирхисарско, пострадва силно от имиграцията в посока Америка и България. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, тъй като в района се разиграват най-драматичните сражения между четите на ВМОРО и османските войски.
Демография
През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,[5] а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като македонци и един като сърбин.[6]
Землището на Слепче е 24,5 км2, от които горите заемат площ от 1737 ха или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ха, а пасищата 367 ха.
Обществени институции
Селото разполага с основно училище, дом на културата, обслужващи обекти и паметник на загиналите за свободата на Македония. Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове - Слепчанският манастир, посветен на Свети Йоан Предтеча.
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
- ↑ Слепче на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|