Богословски факултет (Софийски университет): Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Религия в София, ползвайки HotCat |
LordBumbury (беседа | приноси) м без интервал преди затварящи скоби за вътрешна препратка |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
== Сграда на факултета == |
== Сграда на факултета == |
||
До началото на 1900 г. тук се намирала камбанарията на „Св. Неделя“ с камбаните, подарени от княз [[Александър Дондуков-Корсаков]]. Строежът на сградата като „Паметник на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]“<ref name=":0">''[[Христо Темелски]], [http://dveri.bg/3yhu „Паметник на Българската екзархия и Висше богословско училище“], Двери на православието, 15.11.2008.</ref> и здание за Висше богословско училище започва с [[Обявяване на независимостта на България|обявяването независимостта на България]] през [[1908]] и е завършен през [[1914]] г., но довършителните работи и стенописването продължават до есента на 1923 г. Проектът е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. Тук от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По архитектурен стил и украса сградата интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни медальони и каменна резба образуват фриз в горния край на фасадите ѝ. Над главния вход е изпълнено пано от художника [[Никола Ганушев |
До началото на 1900 г. тук се намирала камбанарията на „Св. Неделя“ с камбаните, подарени от княз [[Александър Дондуков-Корсаков]]. Строежът на сградата като „Паметник на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]“<ref name=":0">''[[Христо Темелски]], [http://dveri.bg/3yhu „Паметник на Българската екзархия и Висше богословско училище“], Двери на православието, 15.11.2008.</ref> и здание за Висше богословско училище започва с [[Обявяване на независимостта на България|обявяването независимостта на България]] през [[1908]] и е завършен през [[1914]] г., но довършителните работи и стенописването продължават до есента на 1923 г. Проектът е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. Тук от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По архитектурен стил и украса сградата интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни медальони и каменна резба образуват фриз в горния край на фасадите ѝ. Над главния вход е изпълнено пано от художника [[Никола Ганушев]] – „Учредяване на Българската екзархия през 1870 г.“. За фреската са платени фантастичните тогава 110 000 лв. Под нея са 2 големи и 8 малки медальона и още 4 такива на западната фасада с образите на светите братя Кирил и Методий, [[Борис I|св. Цар Борис I]], [[Климент Охридски|св. Климент Охридски]], [[Черноризец Храбър]], [[Евтимий Български|св. Патриарх Евтимий]], [[Паисий Хилендарски]], [[Софроний Врачански]], [[Неофит Рилски]], [[Гаврил Кръстевич]] и други просветители, църковни дейци и радетели за Българската Екзархия. Стойността на сградата в крайна сметка възлиза на около 700 000 лева, колосална за времето си сума.<ref>Тихомира Михайлова, [http://novinar.bg/news/arhitektat-na-bogoslovskiia-fakultet-vzima-soliden-honorar_Mzc4Mzs2NQ==.html „Архитектът на Богословския факултет взима солиден хонорар“], в. „Новинар“, 23 декември 2011.</ref> |
||
При [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на [[10 януари]] и на [[30 март]] [[1944]] г. комплексът на Богословския факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод, помещаващ се в него, е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сграда на [[Библиотека на Столичната Митрополия|Библиотеката Софийската митрополия]] с цялата ценната сбирка, съхранявана в нея, и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944 г., когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес. Тогава е срината и съседната средновековна българска [[Свети Николай (София)|църква „Св. Николай”]].<ref name=":0"/> |
При [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на [[10 януари]] и на [[30 март]] [[1944]] г. комплексът на Богословския факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод, помещаващ се в него, е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сграда на [[Библиотека на Столичната Митрополия|Библиотеката Софийската митрополия]] с цялата ценната сбирка, съхранявана в нея, и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944 г., когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес. Тогава е срината и съседната средновековна българска [[Свети Николай (София)|църква „Св. Николай”]].<ref name=":0"/> |
||
Версия от 03:34, 10 февруари 2017
Богословският факултет е основно структурно звено в Софийския университет „Климент Охридски“ и самостоятелно висше училище в София. В него се помещават и действащ храм-параклис „Св. Климент Охридски“, църковна библиотека и Църковен историко-археологически музей при Св. Синод. Сградата му се намира на адрес: София 1000, пл. „Света Неделя“ 19.
История
Факултетът е създаден през 1923 г. и бързо се превръща в голям център за богословско образование.
През 1951 г. по идеологически съображения, наложени от атеизма на водещата управляваща БКП, с постановление на Народното събрание Богословският факултет е отделен от Софийския университет и обособен като висше духовно училище с името Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под ведомството на Светия Синод на Българската православна църква. В този период основната специалност „Теология“ съществува под названието „Богословие“.
През юли 1991 г. ръководството на Софийския университет отправя покана към тогавашната Духовна академия отново да стане факултет към Университета, което се извършва по съответния ред още същия месец.
Сграда на факултета
До началото на 1900 г. тук се намирала камбанарията на „Св. Неделя“ с камбаните, подарени от княз Александър Дондуков-Корсаков. Строежът на сградата като „Паметник на Българската екзархия“[1] и здание за Висше богословско училище започва с обявяването независимостта на България през 1908 и е завършен през 1914 г., но довършителните работи и стенописването продължават до есента на 1923 г. Проектът е на виенския архитект Фридрих Грюнангер. Тук от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По архитектурен стил и украса сградата интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни медальони и каменна резба образуват фриз в горния край на фасадите ѝ. Над главния вход е изпълнено пано от художника Никола Ганушев – „Учредяване на Българската екзархия през 1870 г.“. За фреската са платени фантастичните тогава 110 000 лв. Под нея са 2 големи и 8 малки медальона и още 4 такива на западната фасада с образите на светите братя Кирил и Методий, св. Цар Борис I, св. Климент Охридски, Черноризец Храбър, св. Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Гаврил Кръстевич и други просветители, църковни дейци и радетели за Българската Екзархия. Стойността на сградата в крайна сметка възлиза на около 700 000 лева, колосална за времето си сума.[2]
При англо-американските бомбардировки на София на 10 януари и на 30 март 1944 г. комплексът на Богословския факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод, помещаващ се в него, е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сграда на Библиотеката Софийската митрополия с цялата ценната сбирка, съхранявана в нея, и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944 г., когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес. Тогава е срината и съседната средновековна българска църква „Св. Николай”.[1]
В сградата-паметник и днес се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев – руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век.
Катедри
- „Библеистика“
- „Историческо и систематическо богословие“
- „Практическо богословие“
Източници
- ↑ а б Христо Темелски, „Паметник на Българската екзархия и Висше богословско училище“, Двери на православието, 15.11.2008.
- ↑ Тихомира Михайлова, „Архитектът на Богословския факултет взима солиден хонорар“, в. „Новинар“, 23 декември 2011.
Външни препратки
- Страницата на Богословския факултет в сайта на Софийския университет
- Богословски факултет при СУ „Св. Климент Охридски“, sofiamonuments.com
- Духовната академия (снимки от времето между двете световни войни), stara-sofia.com
| ||||||||||||||||||||||||||