Зързе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
==История== |
==История== |
||
В 19 век Зързе е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в |
В 19 век Зързе е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зързе (Zarzé) е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.</ref> |
||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. Зързе е населявано от 400 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_37.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.245]</ref> |
||
Цялото село в началото на [[20 век]] е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в |
Цялото село в началото на [[20 век]] е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Зързе има 400 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и работи сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.</ref> |
||
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Зързе като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.</ref> |
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Зързе като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.</ref> |
||
Версия от 22:09, 17 юли 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Зързе.
| Зързе Зрзе | |
| — село — | |
 „Свето Преображение Христово“ | |
  Зързе | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 653 m |
| Население | 64 души (2002) |
| Пощенски код | 7505 |
| Зързе в Общомедия | |
Зързе (Шаблон:Lang-mk) е село в община Долнени на Република Македония.
География
Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в югоизточното подножие на Даутица. Край Зързе е разположен манастирът „Свето Преображение Христово“.
История
В 19 век Зързе е село в Прилепска каза на Османската империя. "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зързе (Zarzé) е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Зързе е населявано от 400 жители българи християни.[2]
Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зързе има 400 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зързе като българско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Зързе има 64 жители македонци.[5]
Личности
- Родени в Зързе
Стефан Шиндилов - Шиндил (? - 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.245
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| |||||||||||
