Зързе: Разлика между версии
м интервал; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
Цялото село в началото на XX век е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Зързе има 400 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и работи сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.</ref> |
Цялото село в началото на XX век е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Зързе има 400 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и работи сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.</ref> |
||
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Зързе като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. |
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Зързе като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref> |
||
Според преброяването от 2002 година Зързе има 64 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
Според преброяването от 2002 година Зързе има 64 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
== Личности == |
== Личности == |
||
; Родени в Зързе |
; Родени в Зързе |
||
* {{флагче|България}} [[Стефан Шиндилов]] |
* {{флагче|България}} [[Стефан Шиндилов]] – Шиндил (? – 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 00:51, 13 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Зързе.
Зързе Зрзе | |
— село — | |
„Свето Преображение Христово“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Долнени |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 653 m |
Население | 64 души (2002) |
Пощенски код | 7505 |
Зързе в Общомедия |
Зързе (Шаблон:Lang-mk) е село в община Долнени на Република Македония.
География
Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в югоизточното подножие на Даутица. Край Зързе е разположен манастирът „Свето Преображение Христово“.
История
В XIX век Зързе е село в Прилепска каза на Османската империя. "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зързе (Zarzé) е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Зързе е населявано от 400 жители българи християни.[2]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зързе има 400 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зързе като българско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Зързе има 64 жители македонци.[5]
Личности
- Родени в Зързе
- Стефан Шиндилов – Шиндил (? – 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|