Направо към съдържанието

Хортач

Вижте пояснителната страница за други значения на Хортач.

Хортач
Χορτιάτης
40.5817° с. ш. 23.1164° и. д.
Местоположение на картата на Солунско
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхХортач
Надм. височина1201 m
Хортач в Общомедия

Хортач или Ортач (на гръцки: Χορτιάτης, Хортиатис, или Κισσός, Кисос; на турски: Hortaç) е ниска планина в Егейска Македония, Гърция.[1]

Планината е разположена в северозападната част на Халкидическия полуостров на територията на област Централна Македония, югоизточно от град Солун. Има продълговата форма с посока северозапад-югоизток. Простира се от село Хортач (Хортиатис) на северозапад (580 m) до градчето Галатища на югоизток (460 m). Най-високият ѝ връх е Хортач (Хортиатис) – 1201 m.[1]

Името Кисос е антично, споменато е у Страбон като селищно име. Според една версия името Хортач се дължи на средновековния манастир Хортаитис, намирал се в района.[1] Планината е спомената с името Ортач даг във ферман на султан Баязид II от 17 август 1508 г, в който Рила и земите около Солун заедно с Хортач са отстъпени на великия везир Кара Мустафа паша.[2]

В планината има гори от букове, кестени и дъбове. Скалите ѝ са зелени шисти, доломитови варовици и епигенетични.[1]

Първата жижа в Хортач е построена в 1938 година на малкото плато Керасиес (1008 m) - двуетажна сграда, принадлежала на Солунското планинарско дружество. В 1956 година е иззета от Военновъздушните сили. В 1968 година на в местността Дзеки (900 m) на изток от връх Хортач, на 1:30 часа от Хортач е построена хижа на Съюза на гръцките планинари с 45 места. В местността Руна, на запад от връх Афанос (Колосиртис), на височина от 870 m има хижа на солунското дружество „Живот на открито“.[1]

Изкачването на върха не е разрешено, защото има военни съоръжения.[1]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Хортач Κισσός, Χορτιάτης 1201 m[1] Ю от Хортач (Хортиатис)
Вазура Βαζούρα 1060 m[1] СЗ от Перистера, ЮИ от Хортач (Хортиатис)
Афанос Κολοσύρτης, Αφανός 1079 m[1] Ю от Хортач (Хортиатис)
Адриано Ομβρινός, Αυριανό, Αδριανό 1006 m[1] СЗ от Галатища, ЮЗ от Петрокераса (Равна)
Дривунда Αγία Τριάδα, Δριβουντά 580 m[1] ЮЗ от Ардамери
Аетос Αετός 562 m[1] Ю от Агиос Хараламбос
Агия Кириаки Αλωνάκι, Αγία Κυριακή 952 m - 940 m[1] СЗ от Ливади
Анилия Ανήλια 735 m[1] С от Перистера
Авринос Αυρινός 940 m[1] СЗ от Галатища, ЮЗ от Петрокераса (Равна)
Вуи Βούη 661 m[1] С от Петрокераса (Равна)
Устриес Γραβιά, Μπλιάτζιβος, Ούστριες 935 m[1] ЮИ от Ливади
Дебетрохалос Δεπιτρόχαλος, Δεμπετρόχαλος 796 m[1] ЮЗ от Ардамери, С от Перистера
Пирлюки Δρυμώνας, Πιρλιούκι 809 m[1] СЗ от Перистера, ЮИ от Хортач (Хортиатис)
Исенли Θερμό, Ισενλή, Καρά Λόφος, Λανάρι, Λάναρι 727 m[1] И от Триади
Адикчаир Καλλιθέα, Αντίκ Τσαΐρ 941 m[1] Ю от Хортач (Хортиатис)
Адас Καλλιράχη, Αντάς 525 m[1]
Камила Καλογερικό, Καμήλα 660 m[1] И от Галатища
Кастаниес Καστανιές 760 m[1] ЮЗ от от Агиос Хараламбос, СИ от Перистера
Кладери Κλαδερή 567 m[1] Ю от Перистера
Копанос Κόπανος 660 m[1] ЮЗ от от Агиос Хараламбос, СИ от Перистера
Крустали Κρουστάλλη 819 m[1] Ю от Хортач (Хортиатис)
Манола Μανώλα 776 m[1] С от Галатища
Мегали Петра Μεγάλη Πέτρα, Αρνίς Πέτρα 900 m[1] ЮИ от Хортач (Хортиатис)
Ортабурун Μεσοκορφή, Ορτά Μπουρούν 520 m[1] Ю от Агиос Хараламбос
Коняри Μνήμα, Κόνιαρη Λιμόρι 544 m[1] Ю от Агиос Хараламбос
Хтупас Μοναστήρι, Χτούπας 640 m[1] ЮЗ от Ардамери, С от Перистера
Плака Πλάκα, Πλοκί, Πλάκι 633 m[1] З от Ардамери
Бурнасли Πλατάνια, Μπουρνασλή 600 m - 547 m[1] З от Перистера
Профитис Илияс Προφήτης Ηλίας 965 m[1] С от Галатища
Профитис Илияс Προφήτης Ηλίας 823 m[1] ЮЗ от Ливади
Бигла Σιδερόπετρες, Σιδηρόπετρες, Βίγλα 616 m[1] СИ от Хортач (Хортиатис)
Субашъ Σούμπαση 901 m[1] ЮИ от Перистера
Скрика Ύψωμα, Σκρίκα 860 m[1]
Карагач Φτελιά, Καραγάτσι 700 m[1] СИ от Ливади
Кмаса Φωλιές, Κμάσα 820 m[1] СЗ от Ливади, И от Перистера
  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 409. (на гръцки)
  2. Делирадевъ, Павелъ. Рила. Популяренъ очеркъ. Т. Томъ втори. Печатница Гладстонъ, 1932. с. 51. (на български) Авторът бърка името на великия везир, вероятно имайки предвид Коджа Мустафа паша. Кара Мустафа паша е велик везир при султан Мехмед IV 150 години по-късно