Международен съд
Вижте също: | Международен съд | |
 Емблемата на Международния съд |
|
| Създаване | 1945 |
|---|---|
| Локация | Хага, Нидерландия |
| Хисаши Овада | |
| Уебсайт | www.icj-cij.org |
Международният съд (на френски: Cour internationale de Justice, на английски: International Court of Justice) е основният съдебен орган на Организацияta на обединените нации (ООН)[1] и един от шестте основни органи. Той е създаден през 1945 година[2] и започва работа през 1946 година, с основната цел да разрешава спорове, представени пред него от различни държави, и да дава тълкувания по правни въпроси, поставяни пред него от Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН, както и от други оторизирани агенции. Седалището на Международния съд е в Хага, Нидерландия. Съдът функционира в съответствие със Статута[3], който се явява част от Устава на ООН, и със своя Регламент.
Съдържание |
[редактиране] Нормативни актове
Нормативните актове, от които се ръководи дейността на Международния съд, са:
- Статутът на съда,
- Регламентът от 1978 година,
- Резолюцията относно вътрешните правила на производството по съдебни дела от 1976 година,
- Правилникът на съда за упражняване на функциите му.
[редактиране] Субекти в производството
Съдът може да се сезира само от държави. Същевременно той може да се обръща към международни организации, когато:
- разглежда въпроси относно учредителните договори на тези организации. Тогава той изпраща преписи от делото на тези организации;
- съдът желае да получи информация от определена международна организация по дадено дело.
[редактиране] Състав на съда
В състава на Международния съд участват 15 съдии от различни държави без оглед на гражданството, като двама граждани на една и съща страна не могат да бъдат съдии към съда. Изискванията към съдиите са да заемат най-висши съдебни длъжности в страните си и да притежават високи морални качества. Те се избират от Общото събрание на ООН и от Съвета за сигурност, като мандатът им е 9 години. Ако някой от съдиите умре, докато изпълнява длъжността си, практиката е обикновено да се избере друг съдия от същата държава. На всеки 3 години съдийският състав се обновява. При първия избор за съдиите се тегли жребий кои 5 от тях ще бъдат сменени след 3 години и кои 5 след 6 години. Съдът избира и председател и подпредседател, които са с мандат 3 години. Съдиите в Международния съд нямат право да упражняват каквато и да е професионална дейност. Възможно е образуване на отделения по определени категории дела. Разходите на Международния съд се поемат от ООН.
Заместването на съдия, участващ в съдийската колегия, може да стане в няколко случая:
- при подаване на оставка,
- при отстраняване от длъжност на съдия,
- при изтичане на срока на мандата,
- при смърт на съдия,
- при единодушното мнение на другите съдии, че е престанал да отговаря на изискуемите условия.
[редактиране] Съдии ad hoc
В Регламента на Съда е предвидено, че ако държава, която е страна в дадено дело, но няма преставител съдия свой гражданин, може да избере съдия ad hoc за това конкретно дело. Това се явява право на страната, а не задължение. При това този съдия не е задължително да се явява гражданин на тази държава. Практиката показва, че в болшинствово случаи съдиите ad hoc не са граждани на страната, която ги назначава. Съдиите ad hoc, както и останалите членове на Съда, при встъпване в длъжност дават тържествена клетва-заявление. Те са равни с останалите съдии при взимане на решения. Също така те имат право на възнаграждения за работата си. При някои частни случаи след привършването на работата си, някои съдии ad hoc биват избирани за членове на Съда.
Заплатата на съдиите е 160 000 долара на година, а след пенсионирането си получават пенсия в размер на половината. Ако са служили повече от 18 години, тогава пенсията е две трети от заплатата.
[редактиране] Текущ състав
Към юни 2010 г., съдът е в следния състав[4][5]:
| Име | Страна | Длъжност | Година на началото на пълномощията |
Година на края на пълномощията |
|---|---|---|---|---|
| Хисаси Овада |  Япония |
Председател | 2003 | 2012 |
| Петер Томка |  Словакия |
Вице-председател | 2003 | 2012 |
| Абдул Г. Корома |  Сиера Леоне |
Съдия | 1994, 2003 | 2012 |
| Бруно Зима |  Германия |
Съдия | 2003 | 2012 |
| Аун Шаукат Ал-Хасауна |  Йордания |
Съдия | 2000, 2009 | 2018 |
| Рони Абраам |  Франция |
Съдия | 2005, 2009 | 2018 |
| Кенет Кит |  Нова Зеландия |
Съдия | 2006 | 2015 |
| Бернардо Сепулведа Амор |  Мексико |
Съдия | 2006 | 2015 |
| Мохамед Бенуна |  Мароко |
Съдия | 2006 | 2015 |
| Леонид Скотников |  Русия |
Съдия | 2006 | 2015 |
| Кристофър Гринуд |  Великобритания |
Съдия | 2009 | 2018 |
| Абдулкави Ахмед Юсуф |  Сомалия |
Съдия | 2009 | 2018 |
| Антонио Аугусту Кансаду Триндади |  Бразилия |
Съдия | 2009 | 2018 |
| Сюе Ханцин |  Китай |
Съдия | 2010 | 2012 |
| Джоан Донъхю |  САЩ |
Съдия | 2010 | 2015 |
[редактиране] Съдопроизводство
Съдът се занимава с най-разнообразни дела. До днес той не е разглеждал много съдебни дела. От 1980-те насам обаче има тенденция за все по-голямото му използване, особено от страна на развиващи се страни. Така например през 1986 година Междунаридният съд взима решение, че Съединените щати нарушават международните закони с войната в Никарагуа, което води до оттеглянето на американците оттам.[6][7]
За да се конституира съдът, е нужен кворум от 9 съдии, като решенията се взимат с мнозинство от присъстващите. При равен брой гласове се взима предвид гласът на председателя. Съдът се сезира с писмена молба до секретаря, в която се посочват страните по делото и предметът на спора. Съдопроизводството протича в два стадия — писмен и устен. Страните участват със свои представители. Процесът е публичен, а решението се обсъжда на закрито заседание. Решението по делото е задължително само за страните по него, а третите държави са длъжни да го уважават.
Допуска се преглед на решението само по една единствена причина — когато са открити факти от решаващо естество. Прегледът обаче е възможен до 6 месеца след откриване на фактите и не по-късно от 10 години след постановяване на съдебното решение.
[редактиране] Съвещателни мнения
Международният съд може да дава съвещателни мнения само ако му бъдат поискани. Те нямат задължителна сила. Съществува обаче практика на отделни международни организации да признават тези мнения за задължителни. Такива мнения могат да бъдат искани от Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност по всички правни въпроси, а с тяхно позволение и други органи на ООН могат да искат съвещателни мнения.
[редактиране] Източници
- ↑ Видин, Бл. — „Международно публично право“ (обща част); Софи — Р 1999 (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“); ISBN 954-638-066-0; ISBN 954-07-0884-2
- ↑ Statute of the International Court of Justice. Retrieved 31 August 2007.
- ↑ Статут Международного Суда ООН
- ↑ www.un.org, Five judges elected to serve on UN International Court of Justic. // Un.org, 2009-02-05. Посетен на 2011-11-04.
- ↑ By JOHN HEILPRIN Associated Press 2008-11-07 07:05. etaiwannews.com,World's top court among nations gets new judges. // Etaiwannews.com, 2008-11-07. Посетен на 2010-07-24.
- ↑ Churchill, Ward. A Little Matter of Genocide. San Francisco: City Lights Books, 1997. Print.
- ↑ Case Concerning Military and Paramilitary Activities In and Against Nicaragua (Nicaragua v USA), [1986] ICJ Reports 14, 158–60 (Merits) per Judge Lachs.
