Руско нападение над Украйна: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
флагчета и по-долу за по-лесно ориентиране
Ред 14: Ред 14:
| командир1 = {{флагче|Русия}} '''[[Владимир Путин]]'''<br>{{флагче|Русия}} [[Михаил Мишустин]]<br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Шойгу]]<br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Лавров]]<br>{{флагче|Русия}} [[Валерий Герасимов]]<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Денис Пушилин]]<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Владимир Пашков]]<br>{{флагче|Луганска народна република}} [[Леонид Пасечник]]<br>{{флагче|Луганска народна република}} [[Сергей Козлов]]
| командир1 = {{флагче|Русия}} '''[[Владимир Путин]]'''<br>{{флагче|Русия}} [[Михаил Мишустин]]<br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Шойгу]]<br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Лавров]]<br>{{флагче|Русия}} [[Валерий Герасимов]]<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Денис Пушилин]]<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Владимир Пашков]]<br>{{флагче|Луганска народна република}} [[Леонид Пасечник]]<br>{{флагче|Луганска народна република}} [[Сергей Козлов]]
| командир2 = {{флагче|Украйна}} '''[[Володимир Зеленски]]'''<br>{{флагче|Украйна}} [[Денис Шмигал]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Олексий Резников]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Дмитро Кулеба]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Олексий Данилов]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Валерий Залужний]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Серхий Шаптала]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Руслан Хомчак]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Виталий Кличко]]
| командир2 = {{флагче|Украйна}} '''[[Володимир Зеленски]]'''<br>{{флагче|Украйна}} [[Денис Шмигал]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Олексий Резников]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Дмитро Кулеба]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Олексий Данилов]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Валерий Залужний]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Серхий Шаптала]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Руслан Хомчак]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Виталий Кличко]]
| сила1 =
⚫
| сила1 = 900 000 (редовни военни)<br>554 000 (паравоенни)<br>2 000 000 (резервисти)<ref name="The Military Balance2021">{{cite book |title=The military balance 2021 |date=2021 |publisher=International Institute for Strategic Studies |location=Abingdon, Oxon |isbn=978-1032012278}}</ref>
{{флагче с име|Русия}}<br>
| сила2 = 209 000 (редовни военни)<br>102 000 (паравоенни)<br>900 000 (резервисти)<ref name="The Military Balance2021" />
~ '''175 000''' – '''190 000'''<ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html |last1=Barnes |first1=Julian E. |last2=Crowley |first2=Michael |last3=Schmitt |first3=Eric |title=Russia Positioning Helicopters, in Possible Sign of Ukraine Plans |date=10 January 2022 |website=[[The New York Times]] |access-date=20 January 2022 |archive-date=22 January 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220122100818/https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html |url-status=live |url-access=limited}}</ref><ref>{{cite news |last=Bengali |first=Shashank |date=18 February 2022 |title=The U.S. says Russia's troop buildup could be as high as 190,000 in and near Ukraine. |work=[[The New York Times]] |url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news |access-date=18 February 2022 |url-access=limited |archive-date=18 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220218063637/https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news |url-status=live}}</ref><br>
<!-- <Do not uncomment this until *the body of this article* clearly states (based on reliable sources) that Belarusian troops are fighting>
{{флагче с име|Беларус}}<br>
45 350 (редовни военни)<br>
110 000 (паравоенни)<br>
289 500 (резервисти)<ref name="The Military Balance2021"/><br> -->
<br>
{{флагче с име|Донецка народна република}}<br>
⚫
'''20 000'''<ref name="The Military Balance2021">{{cite book |title=The military balance 2021 |date=2021 |publisher=[[International Institute for Strategic Studies]] |location=Abingdon, Oxon |isbn=978-1032012278}}</ref><br>
<br>
{{флагче с име|Луганска народна република}}<br>
'''14 000'''<ref name="The Military Balance2021"/>
| сила2 =
{{флагче с име|Украйна}}<ref name="The Military Balance2021" /><br>
'''209 000''' редовни военни<br>
'''102 000''' паравоенни<br>
'''900 000''' резервисти
| жертви1 =
| жертви1 =
{{флагче|Русия}} '''Военни'''<br>
{{флагче|Русия}} '''Военни'''<br>

Версия от 11:49, 3 март 2022

Тази статия е за руското нападение от 2022 година. За нападението през февруари 2014 година вижте Анексиране на Крим от Русия. За нападението през април 2014 година вижте Война в Донбас.
Руско нападение над Украйна
Руско-украинска война
Информация
Период24 февруари 2022 –
Резултат
ТериторияУкрайна
Страни в конфликта
Русия
Донецка народна република Донецка народна република
Луганска народна република Луганска народна република
подкрепа от:
Беларус		 Украйна
подкрепа от:
САЩ
НАТО
ЕС
Командири и лидери
Владимир Путин
Михаил Мишустин
Сергей Шойгу
Сергей Лавров
Валерий Герасимов
Донецка народна република Денис Пушилин
Донецка народна република Владимир Пашков
Луганска народна република Леонид Пасечник
Луганска народна република Сергей Козлов		 Володимир Зеленски
Денис Шмигал
Олексий Резников
Дмитро Кулеба
Олексий Данилов
Валерий Залужний
Серхий Шаптала
Руслан Хомчак
Виталий Кличко
Сили
Русия

~ 175 000 – 190 000[1][2]

Донецка народна република Донецка народна република
20 000[3]

Луганска народна република Луганска народна република

14 000[3]		 Украйна[3]

209 000 редовни военни
102 000 паравоенни

900 000 резервисти
Жертви и загуби
Военни


Според Русия:[4]
498 убити
1597 ранени
1 Су-25
1 Антонов Ан-26

Според Украйна:[5][6]
> 5840 убити
200 плененинеактуално
211 танка
862 бронирани машини
30 самолета
31 вертолета
85 артилерийски системи
1 ЗРК „Бук“
40 РСЗО
355 автомобили и камиони
60 цистерни
3 оперативно-тактически дрона
2 бързоходни катера

9 системи за ПВО		 Военни


Според Украйна:
> 40 убити
1 транспортен самолет
1 Су-27

Според Русия:[7]
> 2870 убити
~ 3700 ранени
572 пленени
67 танка
87 военни машини
7 самолета
8 кораба
9 дрона
7 вертолета
военните бази на Украйна и ПВО

Цивилни

Според Украйна:[8][9]
> 2000 убити
1115 ранени
1 000 000 напуснали домовете си[10]

стотици разрушени транспортни съоръжения, болници, детски градини и жилищни домове
Руско нападение над Украйна в Общомедия

Нападението на Русия над Украйна e пълномащабна военна инвазия, инициирана в ранните часове на 24 февруари 2022 г. от страна на Русия над нейния югозападен съсед Украйна.[11][12][13][14]

Сравнявано с нападението на Нацистка Германия над Полша от 1939 година,[15] поставило началото на Втората световна война, то представлява най-драматичната ескалация на Руско-украинската война, последвала Евромайдана – масовите протести и гражданско неподчинение в Украйна срещу корупцията и отказа на тогавашните власти от проевропейски път на страната.[16][17] Размириците от 2014 година са използвани от Русия за анексиране на Крим и паралелна война в Донбас, довела до смъртта на хиляди и оставила десетки хиляди ранени или осакатени.

Кампанията започва след продължително струпване на руски военни части около границата с Украйна, руското признаване за независими на сепаратистките Донецка народна република и Луганска народна република в дните преди нападението, последвано от навлизането на руските въоръжени сили в района на Донбас в Източна Украйна на 21 февруари 2022 г. В седмиците преди началото на войната руският президент Владимир Путин поставя редица ултимативни искания пред НАТО и Украйна, по които се водят преговори, като до последния момент твърди, че нападение няма да има.

Около 06:00 ч. московско време (UTC+3), президентът Путин обявява „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „демилитаризира и денацифицира“ Украйна. Минути по-късно започват ракетни удари по места в цялата страна, включително близо до столицата Киев. Украинската гранична служба заявява, че границите ѝ с Русия и Беларус са били атакувани.[18][19]

Нападението над Украйна е определяно като най-сериозната военна обстановка в Европа след края на Втората световна война,[20] и е осъдено остро и категорично от българския президент,[21][22] Народното събрание[23] и правителството,[22] от страните от Европейския съюз, включително от канцлера на Германия Олаф Шолц[24] и френският президент Еманюел Макрон,[25] от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,[26] министър-председателя на Великобритания Борис Джонсън,[27] президента на САЩ Джо Байдън,[28] генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг,[29] както и от Канада, Япония, Израел, Грузия, Турция и много други държави и международни институции.[30][31][32][33][34][35] В частност, то е заклеймявано като „варварска атака“, оправдавана с „цинични аргументи“,[36] и „най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия“.[37] Самите аргументи, използвани от президента Путин за оправдаване на войната, са доказани като фалшиви.[38]

Заради нападението си над своя независим съсед на Русия са наложени масивни санкции от Европейския съюз, САЩ, Великобритания, Канада и други страни, включително традиционно неутрални като Швейцария.[39] Владимир Путин е сочен като носещ цялата отговорност за насилието и човешките трагедии, причинени от войната.[40] Международният наказателен съд започва разследване на руската инвазия за предполагаеми военни престъпления,[41] а междувременно има настоявания и за подвеждане под лична отговорност на Путин и неговия беларуски колега Александър Лукашенко.[42]

На 2 март 2022 година Общото събрание на ООН с внушително мнозинство приема резолюция, осъждаща най-категорично действията на Русия и изискваща „незабавно, пълно и безусловно изтегляне на въоръжените ѝ сили от територията на Украйна в нейните международно признати граници“.[43][44] Против гласуват Русия, Беларус, Северна Корея, Сирия и Еритрея, а 35 други страни се въздържат, сред които Китай, Индия, Куба и Никарагуа.[45] Подкрепата за резолюцията от 141 гласа е изненадващо голяма,[46] а обявяването на резултатите е посрещнато с аплодисменти и ставане на крака.[47][48][49]

Предпоставки

Конфликтът започва с голямо струпване на военни части, първоначално от март до април 2021 г., а след това от октомври 2021 г. до февруари 2022 г. По време на второто военно струпване, Русия отправя искания към Съединените щати и НАТО, представяйки проект на договор, който съдържа искания за „гаранции за сигурност“. Те включват правно обвързващи ангажименти, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, както и че съюзът ще намали войските си разположени в Източна Европа.[50] Същевременно Русия заплашва с неуточнен военен отговор, ако НАТО продължи да поддържа „агресивно поведение“ близо до нейните граници.[51]

Обвинения към Русия

Обвиненията на Русия в геноцид

На 9 декември 2021 г. руският президент Владимир Путин говори за дискриминация срещу рускоговорящите извън Русия, казвайки: „Трябва да кажа, че русофобията е първа стъпка към геноцид. Вие и аз знаем какво се случва в Донбас. Със сигурност много прилича на геноцид“.[52][53] Русия също осъжда украинския езиков закон.[54][55][56] На 15 февруари 2022 г. Путин заявява пред пресата: „Това, което се случва в Донбас, е точно геноцид“.[57] Новинарски издания отбелязват, че въпреки обвинението на Путин в геноцид срещу говорещите руски език, украинският президент Владимир Зеленски е с майчин руски език.[58]

Няколко международни организации, включително Служба на Върховния комисар за правата на човека, Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна и Съвета на Европа, не откриват доказателства в подкрепа на руските твърдения.[59][60][61][62] Обвиненията за геноцид са отхвърлени от Европейската комисия като руска дезинформация.

Американското посолство в Украйна описва твърдението за геноцид на Русия като „укорителна лъжа“[63], докато говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс заявява, че Москва прави подобни твърдения като извинение за нахлуването в Украйна. На 18 февруари руският посланик в САЩ, Анатолий Антонов, отговаря на въпрос за американски служители, които се съмняват във факта на геноцида над руснаците в Донбас, като публикува изявление на страницата на посолството във Фейсбук, в което се казва: „Американците предпочитат не само да игнорират опитите за насилствена асимилация на руснаците в Украйна, но и категорично ги одобряват с политическа и военна подкрепа“.[64]

Предполагаеми сблъсъци

Боевете в Донбас ескалират значително на 17 февруари 2022 г. Докато дневният брой атаки през първите шест седмици на 2022 г. варира от две до пет, украинските военни съобщават за 60 атаки на 17 февруари. Руските държавни медии също съобщават за над 20 артилерийски атаки срещу позиции на сепаратистите същия ден. Например, украинското правителство обвинява руски сепаратисти, че са обстрелвали детска градина в Станица Луганска с артилерия, като са ранили трима цивилни. Луганската народна република заявява, че нейните сили са били атакувани от украинското правителство с минохвъргачки, гранатомети и картечен огън.[65][66]

На следващия ден, Донецката народна република и Луганската народна република разпореждат задължителна евакуация на цивилни от съответните им столици, въпреки че е отбелязано, че пълната евакуация ще отнеме месеци.[67][68][69][70] Украинските медии съобщават за рязко увеличаване на артилерийските обстрели от водените от Русия бойци в Донбас като опити за провокиране на украинската армия.[71][72] Украинските медии съобщават за рязко увеличаване на артилерийските обстрели от водените от Русия бойци в Донбас като опити за провокиране на украинската армия.

На 21 февруари Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) обявява, че украински обстрел е унищожил гранично съоръжение на ФСБ на 150 метра от границата между Русия и Украйна в Ростовска област. Отделно от пресслужбата на Южния военен окръг съобщават, че сутринта този ден руски сили са убили група от петима диверсанти близо до село Митякинская, Ростовска област, като са проникнали през границата от Украйна с две бойни машини на пехотата, като превозните средства са унищожени. Украйна отрича да е замесена в двата инцидента и ги нарича операция под фалшив флаг.[73][74] Освен това двама украински войници и един цивилен са убити при обстрел в село Зайцево, на 30 километра северно от Донецк.[75]

Няколко анализатори, включително разследващият уебсайт Bellingcat, публикуват доказателства, че много от заявените атаки, експлозии и евакуации в Донбас са инсценирани от Русия.[76][77][78]

На 21 февруари Луганската ТЕЦ в Луганската народна република е обстрелвана от неизвестни сили.[79]

Интервенция в Донбас

21 – 24 февруари

На 21 февруари 2022 г., след признаването за независими на републиките Донецк и Луганск, президентът Путин нарежда руските войски (включително танкове) да бъдат изпратени в Донбас, а това Русия нарича „миротворческа мисия“.[80][81] Руската армия заявява, че е убила петима украински „диверсанти“, които са преминали границата с Русия, твърдение, категорично отречено от украинския външен министър Дмитро Кулеба. По-късно същия ден няколко независими медии потвърждават, че руските сили навлизат в Донбас.[82][83][84][85]

На 22 февруари 2022 г. президентът на САЩ Джо Байдън заявява, че е настъпило „началото на руска инвазия в Украйна“.[86]

В същия ден, Съветът на федерацията единодушно упълномощава Путин да използва военна сила извън Русия. На свой ред президентът Зеленски нарежда да бъдат мобилизирани украинските резервисти.[87]

На 23 февруари Украйна обявява общонационално извънредно положение, с изключение на окупираните територии в Донбас, което влиза в сила в полунощ.[88] В същия ден Русия започва да евакуира своето посолство в Киев и също сваля руското знаме от върха на сградата.[89] Уебсайтовете на украинския парламент и правителство, заедно с уебсайтове на банки са засегнати от DDoS кибератаки.

В ранните часове на 24 февруари Зеленски прави „емоционална“ телевизионна реч, в която се обръща към гражданите на Русия на руски език и ги умолява да предотвратят войната.

Съвет за сигурност на ООН

Интервенцията на 21 февруари в Донбас е широко осъдена от Съвета за сигурност на ООН и не получава никаква подкрепа.[90] Посланикът на Кения Мартин Кимани сравнява хода на Путин с колониализма и казва: „Трябва да завършим възстановяването си от мъртвите империи по начин, който да не ни потопи обратно в нови форми на господство и потисничество.“[91]

Друго заседание на Съвета за сигурност на ООН е свикано на 23 – 24 февруари 2022 г. Генералният секретар Антонио Гутериш заявява: „Дайте шанс на мира“.[92]

Нападението

24 февруари

Поражения в Киев от ракетен обстрел.

Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.[93] В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.[94] Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и денацификация“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.[95][96]

В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в Киев, Харков, Одеса и Донбас.[97] Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и Мариупол и е изстреляла крилати и балистични ракети по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и Днепър.[98][99][100] По-късно украинските военни отричат информацията за десанта на руската армия в Одеса.[101] Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.[102]

Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч., руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса;[103] Херащенко потвърждава кацане близо до Одеса.[104][105] В 07:40 ч. Би Би Си цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към Беларус. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, Суми, Харков, Чернигов и Житомир, както и от Крим.[106] Руското министерство на отбраната заявява, че няма съпротива от украинските гранични сили.[107]

След един час офлайн, уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството твърди, че е свалило пет самолета и един хеликоптер в Луганск.[108]

Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на военно положение в Украйна.[109]

Военна част в Подилск е атакувана от руски сили, при което загиват шестима души и са ранени седем. Още един човек е убит в град Мариупол. 19 души са обявени за изчезнали.[110]

25 февруари

Към 01:24 ч. Зеленски нарежда пълната мобилизация на украинските военни за 90 дни.[111] Около 04:00 ч. Киев е разтърсен от две експлозии. Служителят на украинското вътрешно министерство Антон Геращенко предава чрез текстово съобщение, че тези експлозии са от крилати и балистични ракети, насочени към Киев.[112] Украинското правителство съобщава, че е свалило вражески самолет над Киев, който след това се е разбил в жилищна сграда, като я е запалил. [113]

Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да обкръжат Киев и да настъпят в Харков, но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.[114]

Сутринта на 25 февруари Зеленски обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти в телевизионно обръщение.[115] Говорителят на правителството на Украйна Вадим Денисенко заявява, че 33 цивилни обекта са били ударени през последните 24 часа.[116] Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на Оболон, Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст.

Украинските власти съобщават, че в АЕЦ Чернобил е било открито некритично увеличение на радиацията, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.[117][118] Русия твърди, че защитава централата от националистически и терористични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта.

Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.[119] В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай Си Дзинпин, че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.[120]

Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия.

26 февруари

Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.

В 02:00 ч. се съобщава за тежки боеве на юг от Киев, близо до град Василков и неговата авиобаза.[121] Украинският Генерален щаб твърди, че украински изтребител Су-27 е свалил в близост до града руски транспортен самолет Ил-76, превозващ парашутисти.[122] Кметът на Василков Наталия Баласинович заявява, че градът ѝ е бил успешно защитен от украинските сили и сраженията там приключват.[123]

Около 03:00 ч. край Киев е съобщено за повече от 48 експлозии за 30 минути, тъй като украинските военни се сражават близо до електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.[124] Би Би Си съобщава, че атаката може да е опит за спиране на електричеството в града. Съобщава се за тежки боеве в близост до Киевския зоопарк и квартал Шулявка. Рано на 26 февруари украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев[125]; също така твърди, че е отблъснала руската атака срещу град Николаев на Черно море.[126] Американски служители твърдят, че втори руски транспортен самолет II-76 е бил свален от украинските сили близо до Била Церква.[127]

Съобщава се за стотици жертви по време на сраженията през нощта в Киев от Асошиейтед прес, според която обстрелът е унищожил жилищна сграда, мостове и училища. Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян Мелитопол, близо до Азовско море.[128]

Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.[129]

27 февруари

На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град Харков - вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града, съобщава украинска държавна агенция. Девететажна жилищна кула e ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ[130]. В града се водят ожесточени боеве. "Контролът над Харков е изцяло наш! Въоръжените сили, полицията и отбранителните сили работят, а градът се прочиства напълно от врага", казва областният управител Олег Синегубов[130][131].

Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Владимир Зеленски. В малките часове на 27 февурари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция Луганск твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град Ровенки[131].

„Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев, публикувано в профилите му в социалните медии[132].

28 февруари

Файл:Russian shelling of Kharkiv, 28 February 2022.webm
Харков, 28 февруари

Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива, оповестява британското министерство на отбраната в комюнике, публикувано в понеделник, 28 февруари, най-напред в официалния (удостоверен) корпоративен профил за актуална информация от институцията в Twitter[133]. Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остават под украински контрол, се казва в съобщението.

„По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището Гостомел, ключова руска цел в първия ден от конфликта“, казва още министерството[133][134].

Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус - първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Владимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия[135]. Правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия, че атакува украинците с касетъчни бомби и термобарично оръжие (известно още като вакуумна бомба), чиято употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. с Женевската конвенция[136].

В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари[137].

1 март

CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област - Херсон, за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. "Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи", казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река Днепър[138].

Най-малко 10 души са убити, а 35 са ранени при ракетни удари на руските сили по центъра на Харков, съобщава съветникът на Министерството на вътрешните работи Антон Херашченко[139]. На 2 март областният управител Олег Синегубов съобщава за неколкократно по-голям брой жертви - загиналите са най-малко 21, а 112 са ранени при обстрела през последните 24 часа[140]. Сред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), казва се в изявление на говорител на ОССЕ[141]. Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“. „Никой няма да прости. Никой няма да забрави. Тази атака срещу Харков е военно престъпление“, казва Зеленски.[142]

Антон Херашченко информира чрез публикация в своя официален канал в Telegram, че жилища в намиращия се на по-малко от 180 км западно от столицата Киев украински град Житомир са ударени от руска крилата ракета, очевидно насочена към близката авиобаза, при което четирима души са били убити[143]. Украинското посолство във Вашингтон съобщава в края на деня, че при нападението са засегнати 10 жилища и прозорците на болница, позовавайки се на украинската Държавна служба за спешни случаи[144].

2 март

Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души[145]. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. В изявлението се добавя, че руските войски са атакували регионална военна болница и че боевете продължават[146]. Най-малко три училища във втория по големина град в Украйна са засегнати от руските военни удари според видеоклипове и снимки, публикувани в социалните медии, които са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата "Благовещение Богородично" в Харков, показват снимки.

Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница с Украйна, обявява президентът на страната Александър Лукашенко. Петте тактически батальонни бойни групи на границата ще се удвоят през следващите два дни, казва се още в изявлението му. Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като "превантивна акция"[147].

На 2 март украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от Киев.[148]

Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на Горловка и планират да развият настъпление към града, който се намира в Донецка област и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.[149]

Руски конвой навлиза във Вознесенск, като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.[150][неработеща препратка]

Граждански протести срещу нападението над Украйна в Русия

От първия ден на нападението над Украйна (24 февруари) по улиците в Москва, Санкт Петербург и десетки други градове в Русия излизат мирно протестиращи граждани, въпреки усилията на властите да потиснат антивоенните настроения и стотиците арести още в първия ден. Руският независим медиен проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо, който ежедневно публикува информация за протестите и списъци с имена на арестуваните, съобщава, че общо 1820 демонстранти са задържани в 58 руски града само на 24 февруари, включително 1002 в Москва[151].

На 25 февруари Службата на ООН по правата на човека разпространява изявление, в което се казва, че е „обезпокоена от многобройните произволни арести на демонстранти в Русия, които вчера протестираха срещу войната“. Говорителката на Върховния комисар на ООН по правата на човека Равина Шамдасани подчертава, че задържането на лица за упражняване на правото им на свобода на изразяване или на мирни събрания представлява произволно лишаване от свобода и призова протестиращите да бъдат освободени незабавно.[152] Руското правителство заявява, че хората, които са против нахлуването на страната в Украйна, „нямат право да организират протестни действия“, без първо да са потърсили и получили разрешение. По време на конферентна връзка с чуждестранни журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че „съгласно закона, без да спазват съответните процедури, тези граждани нямат право да организират протестни действия, за да изразят своята гледна точка“. Той прави опит да омаловажи мащаба на протестите, като заявява в петък, че президентът Владимир Путин „чува мнението на всеки и разбира съотношението на тези, които имат различна гледна точка и тези, които са съпричастни към подобни необходими операции“.[153]

Въпреки това протестите продължават и към 2 март общият брой на задържаните или арестуваните протестиращи граждани в Русия от началото на инвазията е близо 7600 души[154].

Още над 24 февруари е публикувано отворено писмо срещу нападението над Украйна, инициирано и подписано в рамките на часове от над 600 руските учени и научни журналисти. В него се казва, че „тази фатална стъпка води до огромни човешки загуби и подкопава основите на изградената система за международна сигурност“, а отговорността за „отприщване на нова война в Европа е изцяло на Русия“. Към 3 март подписалите писмото вече са близо 7000.[155] Повече от 1400 (към 3 март) дипломанти, студенти, аспиранти и служители на Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) подписват съвместно отворено писмо до президента Путин, чрез което категорично се противопоставят на военните действия на Руската Федерация на територията на Украйна. "Намираме за морално неприемливо да стоим настрана и да мълчим, когато в съседна държава умират хора. Умират по вина на онези, които предпочитат оръжията пред мирната дипломация".[156][157]

Международни реакции

В отговор на признаването на двете отцепили се републики, западните страни започват да налагат санкции срещу Русия. На 22 февруари министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън обявява санкции срещу пет руски банки, а именно банка „Россия“, „Индустриален сберегателен банк“, „Дженерал банк“, „Промсвязбанк“ и „Черноморска банка“ и трима милиардери, сътрудници на Путин – Генадий Тимченко, Борис Ротенберг и Игор Ротенберг.[158][159] Германският канцлер Шолц обявява спиране на процеса на сертифициране на газопровода „Северен поток 2“.[160] Външните министри на ЕС поставят в черния списък всички членове на Думата, които гласуват в подкрепа на признаването на отцепилите се региони, забраняват на инвеститорите от ЕС да търгуват с руски държавни облигации и внос и износ със сепаратистки организации.[161] Президентът на Съединените щати Джо Байдън обявява санкции срещу банките VEB.RF и Промсвязбанк и всеобхватни санкции срещу държавния дълг на Русия.[162] В своята реч "За състоянието на съюза" на 1 март Байдън обявява, че Съединените щати ще затворят въздушното си пространство за всички руски самолети. Мярката трябва да влезе в сила до края на 2 март[163].

На 24 февруари австралийският премиер Скот Морисън обявява целенасочени забрани за пътуване и финансови санкции срещу осем членове на съвета за национална сигурност на Русия.[164] Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призовава Русия да прекрати агресията в Украйна, докато посланиците на Франция и САЩ обявяват, че ще представят резолюция в Съвета за сигурност на ООН на 25 февруари 2022 г.[165] и Обединеното кралство осъжда "непредизвикана атака“ и обещава, че Великобритания и нейните съюзници ще отговорят решително.[166] Наричайки атаката „непредизвикана и неоправдана“, Байдън отбелязва, че администрацията му ще обмисли допълнителни възможни действия.[167] Френското председателство излиза с изявление, осъждащо действията на Русия.[168][169]

Полша, Литва, Латвия и Естония предизвикват консултации по сигурността на НАТО по член 4. Естонското правителство излиза с изявление на министър-председателя Кая Калас: „Широкоразпространената агресия на Русия е заплаха за целия свят и за всички страни от НАТО, а консултациите на НАТО трябва да започне за укрепване на сигурността на съюзниците за прилагане на допълнителни мерки за осигуряване на отбраната на съюзниците от НАТО. Най-ефективният отговор на руската агресия е единството“.[170]

На 27 февруари министър-председателите на Литва, Латвия, Естония и Полша изпращат съвместно отворено писмо до изпълнителните директори на Alphabet Inc. и Google Inc. - Сундар Пичай, Twitter - Парадж Агравал, YouTube - Сюзън Уоджиски, и Meta - Марк Зукърбърг, управляващи най-големите социални медии в света, в което призовават за спиране на разпространението на невярна информация в техните платформи за войната в Украйна, произлизаща от Русия[171]. В писмото си четиримата министър-председатели призовават ръководствата на компаниите проактивно да спират достъпа на профили, които участват в подстрекаване или оправдаване на агресия и разпространяват невярна информация, както и на официалните профили на руските и беларуските държавни институции, на контролираните от държавата медии, и на личните профили на заемащите ръководни постове в тези държави. Сред останалите искания в писмото са технологичните компании да си сътрудничат по-активно с местните организации за проверка на фактите, както и да предприемат незабавни мерки, включително чрез коригиране на съответните алгоритми, за да помогнат на потребителите в намирането на достоверна информация. Ръководителите на балтийските държави и Полша предлагат и помощта на свои експерти за идентифициране на каналите, които разпространяват дезинформация[171][172].

На 27 февруари Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, оповестява взетото на ниво ЕС решение за затваряне на въздушното пространство на целия ЕС за всички руски самолети. За да подкрепи усилията на Украйна да отблъсне руското нападение и опити за обсада, за първи път в историята Европейският съюз ще финансира закупуването и доставката на оръжия и друго оборудване на страна, която е нападната[173][174]. Също така ЕС ще наложи пълна забрана за разпространението на територията на ЕС на "Кремълската медийна машина" в лицето на Russia Today и Sputnik, както и на техните дъщерни дружества. По думите на Фон дер Лайен чрез тази безпрецедентна мярка те "вече няма да могат да разпространяват лъжите си, за да оправдаят войната на Путин и да доведат до разделение в нашия съюз". В допълнение към новите по-тежки санкции срещу Русия, в т.ч. изключването на важни руски банки от системата SWIFT, ЕС подготвя нов пакет от санкции и спрямо Беларус, засягащи ключови сектори.[175]

Като виновен за насилието и човешките трагедии в резултат на военните действия световните лидери посочват лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.[40]

„ Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна. “

Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия[36]

„ Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам. “

Еманюел Макрон, президент на Франция[37]

На 25 февруари 2022 г. сръбския президент Александър Вучич свиква заседание на Съвета по национална сигурност, на който се обсъжда конфликта в Украйна. Взима се решение да не се въвеждат санкции срещу Русия, тъй като "когато разглежда необходимостта от налагане на санкции срещу която и да е държава, Сърбия ще се ръководи единствено от защитата на своите жизненоважни и икономически интереси"[176]. Вучич осъжда конфликта, считайки руския и украинския народ за братски, и заявява че:[177][178]

„ Сърбия дава пълна и принципна подкрепа за териториалната цялост на Украйна и искрено съжалява заради конфликта в Източна Европа “

Индия се въздържа от гласуването в Съвета за сигурност на ООН на 24 февруари[179] и не е сред държавите, които осъждат инвазията в Украйна чрез резолюцията, инициирана от САЩ. Към 2 март индийското правителство не е предложило категорична подкрепа за западните позиции или санкции. „Това е развиваща се ситуация и трябва да видим какво въздействие ще окажат санкциите върху нашите собствени интереси“, казва Харш Вардхан Шрингла, външен министър на Индия. Правителството на министър-председателя Нарендра Моди, който от началото на инвазията води разговори както с руските, така и с украинските власти, се опитва да евакуира хиляди индийски граждани, останали в Украйна. Към 2022 г. Индия разчита на Русия за повече от 60 процента от военното си оборудване, а Русия често гласува в подкрепа на Индия на международни форуми и се въздържа от критики относно ядрените ѝ опити през 90-те години на XX век.[180]

На 28 февруари Швейцария се присъединява към санкциите на Европейския съюз срещу Русия като прави завой във водения до момента курс на неутралитет на страната. „Това е голяма стъпка за Швейцария“, отбелязва президентът на Швейцария Игнацио Касис, обявявайки решението, в резултат на което ще бъдат замразени активи на компании и физически лица, включително на руския президент Владимир Путин, министър-председателя Михаил Мишустин и на външния министър Сергей Лавров. Швейцарският министър на правосъдието Карин Келер-Сутер обявява, че на петима олигарси, близки до руския президент, които имат силни връзки с Швейцария, е забранено да влизат в страната.[181] Санкциите включват още затваряне на въздушното пространство на Швейцария за всички полети от Русия и за всички движения на самолети с руска маркировка, с изключение на полети за хуманитарни, медицински или дипломатически цели[182].

На 1 март Съветът за електронни медии (СЕМ) взема решение за временно ограничаване на препредаването на територията на Република България на телевизионните програми Russia Today и производните им, както и на Спутник и производните им, като разпорежда предварително изпълнение на решението[183]. Също на 1 март програмата на украинското радио, което е част от Националната обществена радио и телевизионна компания на Украйна и излъчва актуална информация за отбраната на страната, е добавена към интернет платформата на Българското национално радио - БИНАР[184][185].

Председателят на Китайската комисия за регулиране на банките и застраховането Гуо Шуцин казва в сряда на пресконференция в Пекин, че Китай няма да се присъедини към финансовите санкции срещу Русия и ще поддържа "нормални търговски и финансови отношения със страните в конфликта в Украйна". Той потвърждава позицията на Китай на противопоставяне срещу санкциите[186]. Същевременно на шестия ден от началото на войната в Украйна Китай изразява готовност да влезе в ролята на посредник между двете страни. В първия си телефонен разговор с украинския си колега Дмитро Кулеба след избухването на войната, проведен на 1 март, китайският външен министър Уан И казва, че Пекин „скърби“ за избухването на конфликта и е „изключително загрижен“ за вредите, които понасят цивилните граждани. Според информация, разпространена от държавната китайска централна телевизия, Кулеба е помолил Китай да използва влиянието си и да окаже помощ за намиране на дипломатическо решение“, за да помогне за посредничество в конфликта си с Русия. Двамата външни министри са обсъдили и евакуацията на китайски граждани от Украйна, като според официални данни там живеят, работят и учат 6000 китайски граждани[187][188].

В своето съвместно изявление по повод смъртта на Майна Фенина - член на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна (SMM) - действащия председател на организацията и външен министър на Полша Збигнев Рау и генералният секретар на ОССЕ Хелга Мария Шмид категорично осъждат засилените обстрели в центрове на градските райони, причиняващи смърт и наранявания на цивилни, и повтарят призива си към Руската федерация "за незабавно прекратяване на военните действия и да започване на смислен диалог“[189].

Реакции на пазара

Московската борса временно преустановява цялата търговия на своите пазари на 24 февруари в 08:05 ч. московско време[190][191], преди да бъде възобновена в 10:00 часа.[192][193] Фондовата борса в Санкт Петербург също спира търговията до друго нареждане.[194] В резултат на инвазията, цените на петрола Brent се покачват над $100 за барел за първи път от 2014 г.[195], докато пазарите в Азия се понижават. По същия начин пазарите на Океания се сриват[196][197], като австралийската борса за ценни книжа и новозеландската борса с повече от 3%.[198][199]

В началото на 28 февруари руската валута губи за часове една четвърт от стойността си. Стремейки се да спре спада, Руската централна банка вдига повече от два пъти основния си лихвен процент, забранява на чужденци да продават руски ценни книжа и изисква от износителите да конвертират в рубли по-голямата част от приходите си в чуждестранна валута. Московската фондова борса е затворена за деня заради „развиващата се ситуация“[200].

Според Института за международни финанси около 40% до 50% от руските резерви - официално оценени на 643,2 милиарда долара в средата на февруари 2022 г. - потенциално са недостъпни. Около половината от финансовите резерви на Руската централна банка се съхраняват в страните от Г-7 и ще бъдат замразени при новите санкции, казва върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел[201]. Управителят на банката Елвира Набиулина признава за първи път, че санкциите, наложени на централната банка, означават, че тя не може да се намеси, за да предотврати срива на рублата в понеделник (28 февруари)[202].

Реакции на големите онлайн платформи

На 24 февруари Facebook съобщава, че е сформирана нова структура – многоезичен експертен Център за специални операции, чиято основна задача е да реагира на кризите в реално време. Платформата също така стартира нова функция в Украйна, която позволява на потребителите да заключват личния си профил като степен на по-висока защита за поверителността и сигурността им[203]. Този инструмент е прилаган и преди от компанията, в т.ч. в Афганистан през август 2021 г. На следващия ден руският телекомуникационен регулатор Роскомнадзор обвинява Facebook в „нарушаване на основните права и свободи на човека“ поради ограничаването на достъпа до четири руски медийни профила - този на държавната информационна агенция РИА Новости, на телевизионния канал на Министерството на отбраната „Звезда“, и на онлайн медиите Lenta.ru и Gazeta.ru. В своето изявление от 25 февруари Роскомнадзор съобщава за предприемането на мерки за частично ограничаване на достъпа[204][205]

Към момента на обявяване на мерките не е ясно в какво точно ще се изразява частичното ограничаване на достъпа, но има очакване тази мярка да бъде аналогична с наложената от правителството през 2021 г. по отношение на Twitter – ограничаване на скоростта на достъпа до социално-медийната платформа. Коментарът на Meta, чиято собственост е Facebook, е, че ходът на Русия идва в отговор на отказа на компанията да „спре независимата проверка на фактите и етикетирането на съдържание, публикувано във Facebook от четири руски държавни медийни организации“[206].

В съобщение, публикувано на 26 февруари в профила в Twitter на Nathaniel Gleicher, който ръководи политиката по сигурността на Facebook, се казва, че социално-медийната платформа налага забрана на руските държавни медии „да пускат реклами или да си осигуряват приходи от нашата платформа навсякъде по света. Ние също така продължаваме да прилагаме етикети към допълнителни руски държавни медии“[207][208]. Подобно съобщение е публикувано и от Twitter в официалния профил Twitter Safety: „Временно преустановяваме рекламите в Украйна и Русия, за да гарантираме, че критичната информация за обществената безопасност е видима и рекламите не отвличат вниманието (от нея)“[209]. Google също налага забрана на руската държавна медия RT и други канали да получават приходи от реклами на своите уебсайтове, приложения и видеоклипове в YouTube[210].

От момента на обявяване на навлизането на руските войски в Украйна много руски граждани се насочват към социалните медии, за да дадат израз на чувствата и оценките си по отношение на действията на руския президент[211]. Към 28 февруари големите американски онлайн платформи като Facebook, Instagram, YouTube и Twitter остават достъпни в Русия.

На 1 март Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната прокуратура на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира Уикипедия заради статията "Вторжение России на Украину (2022)", създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението[212]. В него се казва, че статията съдържа информация, разпространявана в нарушение на закона, а именно „информация за многобройни жертви сред военните на Руската федерация, както и сред цивилното население на Украйна, включително деца, за необходимостта от теглене на средства от сметки в банки на Руската федерация във връзка със санкции, наложени от чужди държави“. Уведомлението от Роскомнадзор съдържа връзка към мобилната версия на рускоезичната версия на Уикипедия. В свързано съобщение в същата публикация на рускоезичната Уикипедия в Twitter е дадена връзка към статията "Какво да направите, ако Уикипедия е блокирана"[213].

На 1 март Google съобщава, че повече няма да позволява на статии от руски държавни медии да се показват нито в Google News, нито в други раздели, свързани с новини. [214] Apple спира всички продажби на продуктите си в Русия, достъпа до услугата Apple Pay и премахва приложенията на руските държавни медии в App Store. Технологичният гигант деактивира показването в Apple Maps на актуална информация за инциденти и състоянието на трафика в Украйна „като предпазна мярка за украинските граждани“. „Присъединяваме се към всички онези по света, които призовават за мир“, декларира компанията в прессъобщение, публикувано на 1 март. На 25 февруари министърът на цифровите технологии на Украйна Михайло Федоров публикува в своя официален профил в Twitter кратка информация и сканирано копие от писмото си до изпълнителния директор на Apple, Тим Кук, чрез което отправя искане за блокиране на Apple Store за граждани на Руската федерация и подкрепа за пакета от санкции на правителството на САЩ.[215][216]

Източници

  1. ↑ Russia Positioning Helicopters, in Possible Sign of Ukraine Plans // 10 January 2022. Архивиран от оригинала на 22 January 2022. Посетен на 20 January 2022.
  2. ↑ Bengali, Shashank. The U.S. says Russia's troop buildup could be as high as 190,000 in and near Ukraine. // The New York Times. 18 February 2022. Архивиран от оригинала на 18 February 2022. Посетен на 18 February 2022.
  3. ↑ а б в The military balance 2021. Abingdon, Oxon, International Institute for Strategic Studies, 2021. ISBN 978-1032012278.
  4. ↑ Российское вторжение на Украину: Россия заявляет о контроле Херсона, в Харькове - удар по зданию полиции - Новости на русском языке // BBC News Русская служба. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на руски)
  5. ↑ Кабінет Міністрів України. Сумарні орієнтовні втрати ворога з 24.02 по 28.02 станом на 6.00 // www.kmu.gov.ua. 2022-02-28. Посетен на 2022-03-01. (на украински)
  6. ↑ Кабінет Міністрів України. Генеральний штаб ЗСУ повідомляє про бойові втрати противника з 24.02 по 02.03 // www.kmu.gov.ua. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на украински)
  7. ↑ Российское вторжение на Украину: Россия заявляет о контроле Херсона, в Харькове - удар по зданию полиции - Новости на русском языке // BBC News Русская служба. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на руски)
  8. ↑ Over 660,000 people flee Ukraine, UN agency says // Reuters. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  9. ↑ Reuters. More than 2,000 Ukrainian civilians killed during Russian invasion - Ukrainian emergency service // Reuters. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  10. ↑ 1 million refugees have fled Ukraine in a week, UN says // CNN. Посетен на 2022-03-03. (на английски)
  11. ↑ Войната започна. Русия нападна Украйна // Свободна Европа. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  12. ↑ Welle (www.dw.com), Deutsche. Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна // DW.COM. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  13. ↑ Русия нападна Украйна, войските й преминаха северната граница, десанти на юг // www.dnes.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  14. ↑ Русия нападна Украйна. Киев: Всеки, който може да държи оръжие - да минава във войските - Свят - Новини Бг // Посетен на 2022-02-25. (на български)
  15. ↑ Дневник. Над 160 нобелисти: Името на Русия е опетнено за десетилетия // Dnevnik. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на български)
  16. ↑ В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана... // www.trt.net.tr. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  17. ↑ Welle (www.dw.com), Deutsche. Украинската "Революция на достойнството" // DW.COM. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  18. ↑ Russia attacks Ukraine // 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  19. ↑ Украинские пограничники сообщили об атаке границы со стороны России и Белоруссии // 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  20. ↑ Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ // Bgonair. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  21. ↑ Welle (www.dw.com), Deutsche. "Абсолютно недопустимо": Румен Радев остро осъди нападението на Русия над Украйна // DW.COM. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  22. ↑ а б България осъжда военните действия в Украйна, няма пряка заплаха за страната // bnr.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  23. ↑ Недкова, Ванина. НС категорично осъди военната интервенция срещу Украйна (ДЕКЛАРАЦИЯ) // NOVA. 2022-02-24. Посетен на 2022-02-26.
  24. ↑ Германският канцлер Олаф Шолц осъди нападението на Русия срещу Украйна // www.24chasa.bg. Посетен на 2022-02-25.
  25. ↑ Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа - Свят // dariknews.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  26. ↑ Лидерите на ЕС осъдиха остро решението на Путин... // www.trt.net.tr. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  27. ↑ Джонсън: Това варварско начинание на Путин трябва да завърши с провал - Свят // dariknews.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  28. ↑ Байдън осъжда "необоснованата атака на Русия срещу Украйна" // www.actualno.com. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  29. ↑ Столтенберг: Това е умишлено, хладнокръвно и дълго планирано нападение (ВИДЕО) // trud.bg. 2022-02-24. Посетен на 2022-02-26. (на български)
  30. ↑ Светът осъди нападението на Русия срещу Украйна // Свободна Европа. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  31. ↑ Welle (www.dw.com), Deutsche. "Путин избра проливането на кръв": реакции след руското нападение срещу Украйна // DW.COM. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  32. ↑ Израел осъди руското нападение срещу Украйна // bta.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  33. ↑ Изявление на лидерите на Европейския парламент относно Украйна // www.europarl.europa.eu. 2022-02-24. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  34. ↑ Западът осъди нахлуването в Украйна // bnr.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  35. ↑ Светът остро осъди нападението срещу Украйна (обзор) - Войната в Украйна - darik.bg // darik.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  36. ↑ а б Владимир Путин в санкционен списък на ЕС // bnr.bg. Посетен на 2022-02-26. (на български)
  37. ↑ а б Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа - Свят // dariknews.bg. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  38. ↑ Deutsche Welle (www.dw.com). Измислените оправдания на Путин за агресията в Украйна: проверка на фактите // DW.COM. Посетен на 2022-03-02. (на български)
  39. ↑ Deutsche Welle (www.dw.com). Досега Русия не е виждала такива санкции // DW.COM. Посетен на 2022-03-02. (на български)
  40. ↑ а б Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ // Bgonair. Посетен на 2022-02-25. (на български)
  41. ↑ Международният наказателен съд започва разследване на руската инвазия в Украйна // Свободна Европа. Посетен на 2022-03-02. (на български)
  42. ↑ ЕП: Не е възможна неутралност между огъня и пожарникаря // www.dnes.bg. Посетен на 2022-03-02. (на български)
  43. ↑ General Assembly resolution demands end to Russian offensive in Ukraine // UN News. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  44. ↑ UN Approves Resolution Deploring Russia's Invasion Of Ukraine // RadioFreeEurope/RadioLiberty. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  45. ↑ CBC/Radio-Canada. Most of the world demands Russia withdraw from Ukraine in UN vote // https://www.cbc.ca/. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  46. ↑ Deutsche Welle (www.dw.com). UN: Large majority backs condemnation of Russia's invasion of Ukraine // DW.COM. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  47. ↑ Richard Roth. UN General Assembly votes to condemn Russia's invasion of Ukraine // CNN. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  48. ↑ Standing ovation at the UN General Assembly as resolution condemning Russia’s invasion of Ukraine is adopted, 141-5. // The Recount. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  49. ↑ Fassihi, Farnaz. The U.N. General Assembly passes a resolution strongly condemning Russia’s invasion. // The New York Times. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на американски английски)
  50. ↑ Russia demands NATO roll back from East Europe and stay out of Ukraine // Reuters. 2021-12-17. Архивиран от оригинала на 22 February 2022. Посетен на 2022-02-24.
  51. ↑ MacKinnon, Mark. Putin warns of unspecified military response if U.S. and NATO continue 'aggressive line' // The Globe and Mail. 2021-12-21. Архивиран от оригинала на 15 January 2022. Посетен на 2022-02-24.
  52. ↑ Putin Says Conflict in Eastern Ukraine 'Looks Like Genocide' // AFP. The Moscow Times, 10 December 2021. Архивиран от оригинала на 21 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  53. ↑ Путин заявил о геноциде на Донбассе // Rossiyskaya Gazeta. 9 December 2021. Архивиран от оригинала на 22 February 2022. Посетен на 23 February 2022. (на руски)
  54. ↑ New law stokes Ukraine language tensions // France 24. 1 April 2021. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  55. ↑ The Ukrainian language is having a moment. To Putin's ears, it's a shot against Russian speakers // The Washington Post, 8 February 2022. Архивиран от оригинала на 8 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  56. ↑ Ukraine's star author Kurkov says his native Russian should be curbed // France 24. 13 February 2022. Архивиран от оригинала на 18 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  57. ↑ US accuses Moscow of creating Ukraine invasion pretext with 'genocide' claims // AFP. France 24, 15 February 2021. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  58. ↑ Russians accuse Ukrainians of genocide as they pave way for potential invasion // The Telegraph, 19 February 2022. Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  59. ↑ Report on the human rights situation in Ukraine // OHCHR, 15 June 2014. Архивиран от оригинала на 14 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  60. ↑ Civic Space and Fundamental Freedoms in Ukraine // OHCHR, 2021. Архивиран от оригинала на 9 December 2021. Посетен на 23 February 2022.
  61. ↑ Daily and spot reports from the Special Monitoring Mission to Ukraine // OSCE. Архивиран от оригинала на 22 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  62. ↑ Ad hoc Report on the situation of national minorities in Ukraine adopted on 1 April 2014 // Council of Europe, 2 April 2014. Архивиран от оригинала на 4 February 2022.
  63. ↑ United States: Russia's claim of 'genocide in Ukraine' is reprehensible falsehood // Ukrinform. 17 February 2022. Архивиран от оригинала на 18 February 2022. Посетен на 22 February 2022. The Embassy of the United States of America in Ukraine called Russia's claim of „genocide in Ukraine“ reprehensible falsehood.
  64. ↑ US condones forceful assimilation of Russians in Ukraine – Russian ambassador to US // TASS. 18 February 2021. Архивиран от оригинала на 18 February 2022.
  65. ↑ Ukraine: How big is Russia's military build-up? // 17 February 2022. Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  66. ↑ Ukraine, West accuse Russia of trying to create pretext for invasion after shelling in east // MSN. 17 February 2022. Архивиран от оригинала на 22 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  67. ↑ In the Closest Russian City to Ukraine's Separatist Region, There Are Few Signs of Refugees // 20 February 2022. Архивиран от оригинала на 20 February 2022. Посетен на 20 February 2022.
  68. ↑ Russian-backed separatists announce civilian evacuation from eastern Ukraine as escalation stokes Russian invasion fears // NBC News. 18 February 2022. Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  69. ↑ Smith, Alexander. Warning siren sounds in rebel-held capital in east Ukraine – Reuters witness // MSN News. 18 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  70. ↑ Ukraine conflict: Rebels declare general mobilisation as fighting grows // BBC News. 19 February 2022. Архивиран от оригинала на 19 February 2022. Посетен на 19 February 2022.
  71. ↑ 47 shelling incidents leave 5 injured in Donbas // Kyiv Independent, 18 February 2022. Архивиран от оригинала на 17 February 2022. Посетен на 18 February 2022.
  72. ↑ How Russian proxy forces are attempting to provoke the Ukrainian army and are lying about a new Ukrainian offensive // NV.UA, 18 February 2022. Архивиран от оригинала на 18 February 2022. Посетен на 18 February 2022.
  73. ↑ Russia Says Border Facility Near Ukraine Destroyed in Shell Attack // The Moscow Times, 21 February 2022. Архивиран от оригинала на 21 February 2022. Посетен на 21 February 2022.
  74. ↑ Russia says it prevented border breach from Ukraine, Kyiv calls it fake news // Reuters. 21 February 2022. Архивиран от оригинала на 21 February 2022. Посетен на 21 February 2022.
  75. ↑ Two Ukraine soldiers, civilian killed in shelling // Al-Arabiyah. 21 February 2022. Архивиран от оригинала на 21 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  76. ↑ 'Dumb and lazy': the flawed films of Ukrainian 'attacks' made by Russia's 'fake factory' // The Guardian. 21 February 2022. Архивиран от оригинала на 21 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  77. ↑ Four Russian false flags that are comically easy to debunk // The Telegraph, 21 February 2022. Архивиран от оригинала на 22 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  78. ↑ Russia's 'Idiotic' Disinformation Campaign Could Still Lead to War in Ukraine // Vice Media, 21 February 2022. Архивиран от оригинала на 21 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  79. ↑ Ukraine Power Plant Damaged During Two Days of Shelling // 22 February 2022. Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  80. ↑ Putin orders troops into separatist-held parts of Ukraine // CNN, 21 February 2022.
  81. ↑ Putin sends Russian tanks into Ukraine // The Times. 22 February 2022.
  82. ↑ Putin orders troops into eastern Ukraine on 'peacekeeping duties' // 21 February 2022.
  83. ↑ Ucraina, i primi soldati russi nel Donbass // 22 February 2022. Посетен на 21 February 2022.
  84. ↑ Putin's Ukraine peacekeepers „aren't fooling anyone,“ US warns // 21 February 2022.
  85. ↑ Chilling social media footage emerges of convoys of Russian military equipment entering Donbas in Ukraine // 22 February 2022.
  86. ↑ Russian troops in east Ukraine an 'invasion,' White House declares – National // Посетен на 22 February 2022.
  87. ↑ Ukrainian president drafts reservists but rules out general mobilisation for now // Reuters. 22 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  88. ↑ Kingsley, Thomas. Ukraine to introduce a state of emergency and tells its citizens to leave Russia immediately // The Independent, 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  89. ↑ Litvinova, Dasha. Russia evacuates embassy in Ukraine as crisis escalates // AP News, 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  90. ↑ News, A. B. C. Putin gets no support from UN Security Council over Ukraine // Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 2022-02-24.
  91. ↑ CNN, Amy Woodyatt. Kenya's UN ambassador slams Russia and compares Ukraine crisis to Africa's colonial past // Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 2022-02-24.
  92. ↑ 'It's too late': Russian move roils UN meeting on Ukraine // 2022-02-23. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 2022-02-24.
  93. ↑ Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech // Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  94. ↑ Путин принял решение о проведении операции по денацификации и демилитаризации Украины // TASS. 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  95. ↑ Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas // 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  96. ↑ Russia's Putin Announces Military Operation in Ukraine // 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  97. ↑ Putin announces 'special military operation' in Ukraine // 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  98. ↑ Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities // Reuters. February 23, 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на February 23, 2022.
  99. ↑ Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine // The New York Times. 23 February 2022. Архивиран от оригинала на 22 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  100. ↑ Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO // AP News. February 23, 2022. Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на February 23, 2022.
  101. ↑ Генштаб ВС Украины отрицает информацию о высадке российской армии в Одессе // 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  102. ↑ Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border // CNN. February 24, 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на February 24, 2022.
  103. ↑ Ukraine-Russia crisis: Live updates // Cnn.com, 2000-01-01. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 2022-02-24.
  104. ↑ Russia has launched its war in Ukraine // Vox, 23 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 2022-02-24.
  105. ↑ Russia takes military action in Ukraine as UN meets // www.aljazeera.com. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  106. ↑ Украинские пограничники сообщили об атаке границы со стороны России и Белоруссии // 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  107. ↑ Военные РФ заявили, что погранслужба Украины не оказывает сопротивления // 24 February 2022.
  108. ↑ KyivPost, Twitter // Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 2022-02-24.
  109. ↑ Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates | World news // The Guardian. 2018-07-16. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 2022-02-24.
  110. ↑ Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion' // BBC, 24 February 2022.
  111. ↑ Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18–60 from leaving the country after invasion – live updates // The Guardian. 25 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 25 February 2022.
  112. ↑ CNN, Helen Regan and Jonny Hallam. Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says // Архивиран от оригинала на 25 February 2022. Посетен на 2022-02-25.
  113. ↑ Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed // Reuters. 25 February 2022. Посетен на 25 February 2022.
  114. ↑ Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say. // 25 February 2022. Архивиран от оригинала на 25 February 2022. Посетен на 25 February 2022.
  115. ↑ Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv // The Guardian. 25 February 2022. Архивиран от оригинала на 25 February 2022. Посетен на 25 February 2022.
  116. ↑ Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax // Yahoo Finance. Архивиран от оригинала на 25 February 2022. Посетен на 25 February 2022.
  117. ↑ Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia // The Independent. 25 February 2022. Архивиран от оригинала на 25 February 2022. Посетен на 25 February 2022.
  118. ↑ Ukraine reports higher but "not critical" Chernobyl radiation // Reuters. 25 February 2022. Архивиран от оригинала на 25 February 2022. Посетен на 25 February 2022.
  119. ↑ Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets // www.wsj.com. Wall Street Journal. Посетен на 25 February 2022.
  120. ↑ Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV // financialpost.com. Посетен на 25 February 2022.
  121. ↑ Heavy fighting reported to the south of Kyiv // CNN. 25 February 2022. Архивиран от оригинала на 2022-02-26. Посетен на 25 February 2022.
  122. ↑ Месть за Луганск 2014: возле Василькова сбили Ил-76 с вражескими десантниками // Unian. 26 February 2022. Архивиран от оригинала на 2022-02-26. Посетен на 26 February 2022.
  123. ↑ Бой за Васильков завершился победой ВСУ // Unian. 26 February 2022. Архивиран от оригинала на 26 February 2022. Посетен на 26 February 2022.
  124. ↑ Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city // Washington Post, 25 February 2022. Архивиран от оригинала на 2022-02-26. Посетен на 26 February 2022.
  125. ↑ Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base // Reuters. 26 February 2022. Архивиран от оригинала на 2022-02-26. Посетен на 26 February 2022.
  126. ↑ Heavy fighting reported around Kyiv // 25 February 2022. Посетен на 26 February 2022.
  127. ↑ Battle for Kyiv: Hundreds of casualties as fighting spills into streets // New York Post. 26 February 2022. Архивиран от оригинала на 2022-02-26. Посетен на 26 February 2022.
  128. ↑ Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes // Reuters. 26 February 2022. Архивиран от оригинала на 2022-02-26. Посетен на 26 February 2022.
  129. ↑ Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance // Reuters. 26 February 2022. Архивиран от оригинала на 26 February 2022. Посетен на 26 February 2022.
  130. ↑ а б George Bowden, Viktoriia Zhuhan. Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city // BBC News. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-27.
  131. ↑ а б Maria Tsvetkova, Aleksandar Vasovic. Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert // Reuters. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-27.
  132. ↑ Myers, Paul. Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion // RFI France. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-27.
  133. ↑ а б Latest Defence Intelligence update on Ukraine // Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence. 2022-02-28. Посетен на 2022-02-28.
  134. ↑ Reuters Staff. UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance // Reuters. 2022-02-28. Посетен на 2022-02-28.
  135. ↑ The New York Times. Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine // The New York Times. 2022-02-28. Посетен на 2022-02-28.
  136. ↑ Zengerle, Patricia. Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs // Reuters. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-01.
  137. ↑ Reuters. Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar // Reuters. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-01.
  138. ↑ Paul P. Murphy, Jake Tapper. Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling // CNN. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  139. ↑ At least 10 killed in latest rocket strikes on Ukraine's Kharkiv, says Ukrainian official // Reuters. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-01.
  140. ↑ Reuters. At least 21 killed, 112 wounded in shelling of Kharkiv - Ukrainian official // Reuters. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  141. ↑ OSCE member killed in shelling of Kharkiv // CNN. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-03.
  142. ↑ What has Russia taken so far? // BBC News. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  143. ↑ Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr - adviser to interior minister // Reuters. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  144. ↑ Ives, Mike. Ukraine Russia War Live Updates // The New York Times. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  145. ↑ Williams, Nathan. Russia claims control of city of Kherson // BBC News. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  146. ↑ [Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv  https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327] // BBC News. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  147. ↑ Belarus to double troops on border with Ukraine // BBC News. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  148. ↑ 24 Канал. ЗСУ звільнили Макарів Київської області й закріпилися в місті // Посетен на 2022-03-02.
  149. ↑ Українська правда. ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП // Посетен на 2022-03-02.
  150. ↑ www.unian.ua. У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з "Градів" // Посетен на 2022-03-02.
  151. ↑ Litinova, Dasha. Protests resume as Russia seeks to quash invasion critics // AP News. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  152. ↑ Braithwaite, Sharon. UN "gravely concerned" about civilian casualties // CNN. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  153. ↑ Anna Chernova, Vasco Cotovio. Kremlin says Russians "do not have the right to organize protest actions" without permission // CNN. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  154. ↑ 7586 участников протеста задержали с 24 февраля // Профил на ОВД-Инфо в Twitter. 2022-03-03. Посетен на 2022-03-03.
  155. ↑ Открытое письмо российских ученых и научных журналистов против войны с Украиной // Троицкий вариант — Наука. 2022-02-24. Посетен на 2022-03-03.
  156. ↑ Открытое обращение к Президенту Российской Федерации от лица выпускников, студентов, аспирантов и сотрудников МГИМО МИД РФ
  157. ↑ Jill Dougherty, (CNN Contributor). Thousands of Russian protesters have been arrested as students and intellectuals speak out // CNN. 2022-03-03. Посетен на 2022-03-03.
  158. ↑ Ukraine: What sanctions are being imposed on Russia? // BBC, 22 February 2022. Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  159. ↑ Британия ввела санкции против 5 российских банков, Ротенберга и Тимченко // RBK Daily, 22 February 2022. Архивиран от оригинала на 22 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  160. ↑ Germany shelves Nord Stream 2 pipeline // 22 February 2022. Архивиран от оригинала на 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  161. ↑ EU agrees sanctions 'to hurt Russia' over Ukraine crisis // Reuters. 22 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  162. ↑ What to know about new U.S. sanctions targeting Russia over Ukraine // 23 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  163. ↑ Macias, Amanda. U.S. bans Russian aircraft from American airspace // CNBC. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  164. ↑ Cave, Damien. Live Updates: Ukraine Says Russia Has Begun Its Invasion – The New York Times // The New York Times. 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  165. ↑ 'We will hold the Kremlin accountable': International anger as Russia attacks Ukraine // TheJournal.ie. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  166. ↑ Boris Johnson Condemns Russia's 'Unprovoked Attack' On Ukraine // HuffPost UK. 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  167. ↑ Parti, Tarini. Biden Calls Putin's Ukraine Actions an 'Unprovoked and Unjustified' Attack // Wall Street Journal. 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  168. ↑ France's Macron demands ‘targeted European sanctions’ against Russia // 2022-02-22. Посетен на 2022-02-24.
  169. ↑ France condemns ‘paranoid’ Putin address as Macron demands sanctions against Russia // 2022-02-21. Посетен на 2022-02-24.
  170. ↑ Poland and Baltic countries trigger consultations under NATO article 4 // 2022-02-23. Посетен на 2022-02-24.
  171. ↑ а б Lithuanian Prime Minister Ingrida Šimonytė initiated a joint letter of Estonia, Latvia, Poland and Lithuania to Big Tech // The Office of the Government of the Republic of Lithuania. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-28.
  172. ↑ Letter to Big Tech by Prime Ministers of EE, LV, LT, PL (pdf)
  173. ↑ Statement on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine // Официална страница на Урсула фон дер Лайен в Twitter. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-27.
  174. ↑ Statement by President von der Leyen on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine // European Commission Presscorner. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-27.
  175. ↑ Stevis-Gridneff, Matina. Live Updates: Zelensky Agrees to Talks, as Putin Places Nuclear Forces on Alert // The New York Times. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-27.
  176. ↑ 2022-02-25. Обраћање председника Републике Србије након одржане седнице Савета за националну безбедност // Председник Републике Србије. Посетен на 2022-02-27.
  177. ↑ „Вучич е против санкции срещу Русия“ // actualno.com, 25 февруари 2022. Посетен на 27 февруари 2022. (на български)
  178. ↑ Sekularac, Ivana. Serbia will not impose sanctions against Moscow, president says // Reuters. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-27.
  179. ↑ Nick Cumming-Bruce, Farnaz Fassihi. U.N. Security Council to vote on resolution condemning Russia, U.S. official says. // The New York Times. 2022-02-24. Посетен на 2022-03-02.
  180. ↑ Mashal, Mujib. As World Rebukes Russia, India Tries to Stay Above the Fray // The New York Times. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-01.
  181. ↑ RFE/RL with reporting by AFP and AP. Switzerland Joins EU Sanctions Against Russia In Change Of Course For Neutral Nation // Radio Free Europe. Radio Liberty. 2022-02-28. Посетен на 2022-03-01.
  182. ↑ Wintour, Patrick. Switzerland adopts wholesale EU sanctions against Russia // The Guardian. 2022-02-28. Посетен на 2022-03-01.
  183. ↑ Решение № РД-05-15 от 01 март 2022 г. // Официален сайт на Съвета за електронни медии. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-01.
  184. ↑ Радио "България" на БНР. БНР осигурява достъп до програмата на украинското радио // Радио България. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-01.
  185. ↑ UA: Українське радіо в БИНАР // Посетен на 2022-03-01.
  186. ↑ Bradsher, Keith. Live Updates: Russian Forces Move to Encircle Key Ukrainian Cities 2022-03-02 // The New York Times. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  187. ↑ Ni, Vincent. Vincent Ni  China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war 2022-03-01  China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war // The Guardian. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  188. ↑ Wang Yi Speaks with Ukrainian Foreign Minister Dmytro Kuleba on the Phone // Ministry of Foreign Affairds of the People's Republic of China. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  189. ↑ OSCE member killed in shelling of Kharkiv // CNN. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
  190. ↑ Moscow Exchange has suspended trading on all of its markets until further notice // Moscow Exchange. 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  191. ↑ Moscow Exchange suspends trading on all markets // Reuters, February 24, 2022.
  192. ↑ Moscow Exchange resumes trading on its markets at 10:00am // Moscow Exchange. 24 February 2022. Архивиран от оригинала на 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  193. ↑ Mudgill, Amit. Russian stocks nosedive 20% as trading resumes on Moscow Exchange // The Economic Times, 2022-02-24.
  194. ↑ Moscow, Saint Petersburg Exchanges Say Trading Suspended // Agence France-Presse. Barron's, 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  195. ↑ Lockett, Hudson. Oil rises above $100 a barrel for the first time since 2014 // The Financial Times, 2022-02-24. Посетен на 2022-02-24.
  196. ↑ Galbraith, Andrew. Stocks dive, oil surges as Russia attacks Ukraine // Reuters, 2022-02-24. Посетен на 2022-02-24.
  197. ↑ Stocks dive, oil surges as Putin issues warning on Ukraine // Nikkei Asia, 2022-02-24. Посетен на 2022-02-24.
  198. ↑ Yang, Samuel. ASX plunges by 3 per cent after Russia launches Ukraine invasion; Qantas COVID woes continue // Australian Broadcasting Corporation, 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  199. ↑ McDonald, Joe. Shares dive, oil soars after Russian action in Ukraine // ABC News. 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  200. ↑ Troianovski, Anton. The ruble crashes, the stock market closes and Russia’s economy staggers under sanctions // The New York Times. 2022-02-28. Посетен на 2022-03-01.
  201. ↑ Further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine: Press statement by High Representative/Vice-President Josep Borrell // European Commission Press Corner. 2022-02-27. Посетен на 2022-03-01.
  202. ↑ Michael Heath, Garfield Clinton Reynolds. Central Bank Sanctions Halt Russia’s Ruble Intervention // Bloomberg. 2022-02-28. Посетен на 2022-03-01.
  203. ↑ Meta’s Ongoing Efforts Regarding Russia’s Invasion of Ukraine // Meta Newsroom. 2022-02-26. Посетен на 2022-02-28.
  204. ↑ Приняты меры по защите российских СМИ // Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  205. ↑ Troianovski, Anton. Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent. // The New York Times. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  206. ↑ Fischer, Sara. Russia moves to restrict Facebook access amid Ukraine invasion // Axios. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  207. ↑ Nathaniel, Gleicher. Head of security policy at Meta Verified Twitter Account // Twitter. 2022-02-26. Посетен на 2022-02-26.
  208. ↑ Roth, Emma. Facebook blocks Russian state media from advertising on the platform // The Verge. 2022-02-26. Посетен на 2022-02-26.
  209. ↑ Twitter Safety // Twitter Safety. 2022-02-26. Посетен на 2022-02-26.
  210. ↑ Dave, Paresh. Google blocks RT, other Russian channels from earning ad dollars // Reuters. 2022-02-27. Посетен на 2022-02-28.
  211. ↑ Troianovski, Anton. Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent. // The New York Times. 2022-02-25. Посетен на 2022-02-25.
  212. ↑ Официален профил в Twitter на ru.wikipedia.org. Публикация в Русская Википедия в Twitter от 1 март 2022 // Twitter. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-02.
  213. ↑ Роскомнадзор пригрозил блокировкой «Википедии» из-за статьи «Вторжение России на Украину (2022)» // Meduza. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-02.
  214. ↑ Wakabayashi, Dai. Ukraine Rusia War Live Updates // The New York Times. 2022-03-01. Посетен на 2022-03-01.
  215. ↑ Федоров. Съобщение на Михайло Федоров в Twitter от 25 февруари 2022 г. // Twitter. 2022-02-25. Посетен на 2022-03-02.
  216. ↑ Reuter, Dominick. Apple halts all product sales in Russia and blocks state media outlets from the App Store // Business Insider. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02.
     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“          Портал „Русия“         Портал „Русия“    
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 2022 Russian invasion of Ukraine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Руско_нападение_над_Украйна&oldid=11327474“.