Направо към съдържанието

Werwolf (опълчение)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Верволф)
Вижте пояснителната страница за други значения на Werwolf.

Werwolf
Информация
Типпартизанска
Основана19 септември 1944 г.
Закрита8 май 1945 г.
Положениеразформирована
СедалищеБерлин, Германия Нацистка Германия
РъководителХайнрих Химлер

„Вълколаци“ или Верволф (на немски: Werwolf) е опълченско подразделение, създадено в края на Втората световна война за партизанска война с настъпващите войски на Съюзниците.

Командващ става генерал (обергрупенфюрер) от СС Ханс Прюцман (на немски: Hans-Adolf Prützmann). Личният състав на „Верволф“ се състои предимно от юноши и младежи.

Името на опълчението идва от древногерманските саги за вълколаците.

На 19 септември 1944 г. обергрупенфюрер Рихард Хилдебранд пише бележка с името на Химлер, с която предлага да се създадат партизански единици на SS, които да действат в тила на настъпващата Червена армия. Бележката за първи път използва думата „вълколак“, която е заимствана, най-вероятно от романтичната сага на Херман Лонса (публикувана през 1910 г.). Тъй като романа е един от най-важните произведения на литературата в посока на "фолклора", разпространението му е на второ място в Нацистка Германия след „Моята борба“.

Райхсфюрер Химлер нарежда на Ханс-Адолф Прюцман, давайки му специални правомощия, да формира бойни единици Werwolf. Неговият опит, натрупан в окупираните територии на Украйна, както и доброто познаване на родния си край Източна Прусия му помага в тази насока.

Прюцман създава така нареченото „Бюро Пруцман“, разположено в покрайнините на Берлин.

Според спомените на участниците във войната, германското радио съобщава за началото на действията на организацията на 2 април 1945 г.[1]

Вътре в Райха, съперници на тази структура почти веднага се появяват, като искат да създадат паралелни организации или да поставят съществуващите под техен контрол.

През последните дни на войната е разпространението на писма и листовки със заплахи срещу тези, които отказват да ги подкрепят и да им помогнат: „Ние ще накажем всеки предател и семейството му. Отмъщението ни ще бъде смъртоносно!“.[2]

"Превърнете деня в нощ и нощта в ден! Бийте врага, където и да го срещнете! Бъдете хитри! Откраднете от вражеските оръжия, боеприпаси и храна! Германските жени да помагат на „Вълколак“, където е възможно!"

Според спомените на маршал Василий Чуйков, стандартна тактика на вълколаците е както следва: крият се в руините на сгради, или с помощта на труден терен, те са пред колоната от съветските войски, след което стрелят по първите и последните коли. След това, „вълколаците“ веднага започват да стрелят по разпръсналите се войници, като са в състояние да направят бърза маневра.

В първата си реч като наследник на поста на фюрер, адмирал Карл Дьониц заповядва всички членове на „вълколак“ да прекратят военните действия и да свалят оръжията. Неговата заповед не е изпълнена от всички отряди.

  1. Бок Фёдор, фон. Часть 4. 15 июля 1942 г. – 2 мая 1945 г. // «Я стоял у ворот Москвы. Военные дневники 1941–1945». militera.ru. Архивиран от оригинала на 2017-01-01. Посетен на 23 августа 2008. (на руски)
  2. «Вервольф» Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine., Энциклопедия Третьего рейха.