Върбен (община Маврово и Ростуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върбен.

Върбен
Врбен
— село —
Панорама на Върбен
Панорама на Върбен
Macedonia relief location map.jpg
41.7211° с. ш. 20.7306° и. д.
Върбен
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Горна река
Надм. височина 1 610 m
Население (2002) 142 души
Пощенски код 1256
Върбен в Общомедия

Върбен (на македонска литературна норма: Врбен, на албански: Vërbeni, Върбени) е село в Република Македония, в община Маврово и Ростуша.

География[редактиране | редактиране на кода]

Върбен е разположено в областта Горна река високо в южните поли на Ничпурската планина на приток на Мавровската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата във Върбен, XIX век
Надгробен паметник на Теодор хаджи Бюлбюл от Върбен, вграден в църквата „Свети Спас“ в Скопие

В началото на XIX век Върбен подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1852 година жители на Върбен подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1844 година Силян и Търпо от Върбен подкрепят финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.[1]

В края на 19 век Върбен е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Върбен е посочено като село с 300 домакинства, като жителите му са 310 албанци мюсюлмани и 450 албанци православни.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Върбен има 300 жители арнаути християни и 360 арнаути мохамедани.[3]

В църквата „Света Петка“ във Върбен работи Йосиф Мажовски, както се разбира от надписа в храма: „Жівописецъ Смиреніи Іѡсифъ Радиѡновичъ ѿ Мала река с. Лазарополе“.[4] В църквата работи и Данаил Несторов.[5]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година във Върбен има 63 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Върбел се състои от 384 албанци.[7] Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година нарича Върбен „християнско арнаутско село“, в което живее Уста Раде (? – 1909), който се ползвал с голямо уважение от екзарх Йосиф I Български.[8]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Върбен има 150 албански патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител, но без ученици.[9]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Върбен като албанско село.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 142 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 135
албанци 7
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Върбен
  • Flag of Bulgaria.svg Светослав Симеонов Тръпков (1883 – ?), български адвокат, общественик, председател на Македонското благотворително братство във Видин; офицер от Българската армия, награден с орден „За храброст“ през Първата световна война;
  • Flag of Macedonia.svg Паскал Сотировски (1927 – 2003), учен от Република Македония, астрофизик
  • Flag of Albania.svg Flag of Macedonia.svg Селвие Салиу (1970 – ), политик от Република Македония, депутат от ДСИ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176 – 177.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр. 264.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 243.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 224.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 184 – 185.
  8. Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр.2.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  10. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

     Портал „Македония“         Портал „Македония