Георгиос Аверов (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георгиос Аверов
Averof Today2.jpg
Броненосен крайцер „Георгиос Аверов“
Флаг Гърция Гърция
Клас и тип Броненосен крайцер тип „Пиза“
Производител Orlando Ливорно, Италия.
Живот
Заложен 1907 г.
Спуснат на вода 12 март 1910 г.
Влиза в строй 16 май 1911 г.
Състояние Музей в Палео Фалиро, Гърция
Характеристика
Дължина 140,5 m
Ширина 21 m
Газене 6,9 – 7,1 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение,22 котли, 2 винта, 20 260 – 20 808 к.с.
Скорост 23 възела
(43 km/h)
Водоизместимост 10,411 t (стандартна)
10,688 t (пълна)
Броня на борда: 83 – 200 mm
на палубата: 50 mm
кули ГК: 160 mm
кули СК: 130 mm
на бойната рубка: 180 mm
Екипаж 684 – 687 души,
Далечина на
плаване
2500 морски мили при 12 възела ход
Въоръжение
Артилерия 2×2 234 mm
4×2 190 mm
16×76 mm
8×47 mm
Торпеда 3×450 mm ТА
Други 4 картечници
Георгиос Аверов в Общомедия

Георгиос Аверов (на гръцки: ΠΝ Γεώργιος Αβέρωφ) e броненосен крайцер и най-известният кораб на гръцкия флот, понастоящем е кораб-музей на вечной стоянка в Палео Фалиро, близо до Атина, Гърция.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Схема на крайцера

Броненосният крайцер е заложен на стапелите на „Орландо“ в Ливорно през 1907 година като третия кораб от типа „Пиза“ – „Генуа“. Заради недостатъчно средства обаче италианското правителство отказва покупката на кораба и той е продаден на Гърция за 25 милиона драхми (ок. 300 000 британски паунда). 1/3 от сумата е внесена на производителя като аванс, а понеже и в гръцкия бюджет не били предвидени тези средства, то той се плаща от представителите на едно от най-богатите гръцки семейства – Аверов. Като признателност за това и кораба получава името на основателя на семейството Георгиос Аверов. Крайцерът бил спуснат на вода на 12 март 1910 г., а влиза в строй на 16 май 1911 година.

Кула на главния калибър на „Аверов“

Спрямо италианските кораби от този тип „Аверов“ имал различни оръдия за главен калибър. Вместо 254 mm италиански оръдия той има по-надеждните 234 mm английски оръдия на „Армстронг, Уитуорт енд ко“, които са поставяни на няколко типа британски броненосци и броненосни крайцери (например тип „Креси“, тип „Дрейк“ и броненосците тип „Кинг Едуард VII“). Оръдията среден калибър (190 mm) са разположени в четири двуоръдейни кули (по две на борд). Крайцерът бил добре брониран и въоръжен кораб, който освен това има и прилична скорост, което го правило опасен противник за потенциалния противник на гърците – турския флот, което потвърдили и събитията от Балканската война.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Начало[редактиране | редактиране на кода]

След встъпването в строй, „Аверов“ се отправя в Англия, за да участва в тържествата в Спитхед в чест на коронацията на крал Джордж V. При влизане в пристанището, на 19 юни 1911 г., крайцерът засяда на плитчина и получава леки повреди. Докато докува в Англия на кораба избухва метеж на недоволните моряци, който е потушен едва след назначаването на капитан 1-ви ранг Павлос Кунтуриотис за командир на кораба, който впоследствие станал адмирал и президент на Гърция. След провеждането на коронацията, „Аверов“ през септември 1911 година за пръв път пристига в Гърция.

През Балканската война[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът взема активно участие в Балканската война (1912) като флагмански кораб на флота под командването на вече контраадмирала Кунтуриотис. Задача на флота била морската блокада на Турция, която да не им позволява да прехвърля свободно войски, както и да защитава гръцкото мореплаване в Егейско море.

Екипажа на „Аверов“ на палубата до кулата на главния калибър. 1912 г.

На първия етап от войната сравнително силният турски флот действа основно в Черно море срещу България без да рискува въвличане в морски сражения. Възползвайки се от отсъствието на турците, гръцкият флот превзема поредица от острови в Егейско море: Лемнос, Тенедос, Тасос, Имброс, Самотраки, Митилена и Хиос. Крайцерът осигурява прикритие на десантните операции. През октомври 1912 година моряци от „Аверов“, броненосеца „Псара“ и контра-торпильора „Нукратуза“ окупират Имброс. На 24 октомври „Аверов“ е начело на ескадра, която бомбардира нос Карабурун при Солунския залив, с което оказва влияние за капитулирането на османския гарнизон в Солун.[1]

На 2 (15) декември 1912 г. България и Сърбия подписват примирие, което позволява на Османската империя да се концентира в борбата срещу Гърция. На 3 (16) декември турският флот (2 броненосеца, 2 броненосни крайцера) прави опит да свали блокадата на Дарданелите, завързвайки бой с гръцкия флот (броненосен крайцер, 3 броненосеца на бреговата отбрана и 4 ескадрени миноносеца), което сражение става известно като сражение при нос Ели. Крайцерът „Георгиос Аверов“, който е и най-силният кораб в ескадрата, има решаваща роля в сражението. Той заобикаля турската ескадра, минавайки откъм брега и така поставя турците под кръстосан огън. Главният противник на крайцера е флагманския броненосец на Рамзи бей – „Хайредин Барбароса“ (бивш германски броненосец от типа „Бранденбург“).

„Аверов“ в сражението при нос Ели

Точната стрелба на артилеристите на „Аверов“ нанася на турския флагман сериозни повреди. Поразена е една от кулите на главния калибър, разрушен е носовия артилерийски пост, разбит е мостика и са повредени няколко от котлите. Броненосецът получава голяма пробойна. Гръцкият крайцер, на свой ред, получава пробойна от големокалибрен снаряд около водоллинията, попадения в един от комините и спардека. Девет души от екипажа на „Аверов“ с ранени.[2] В края на боя крайцерът дори успява да атакува турския кораб с торпедо, но не улучва. Като резултат на повредите у флагмана и на още два от корабите турската ескадра се оттегля в пролива.

Турския флот обаче не е разгромен и след месец само – на 5 (18) януари 1913 г. предприема нов опит за сваляне на блокадата. Този път в операцията са въвлечени още по-големи сили – освен 4-те броненосни кораби са включени 2 леки крайцера, 8 ескадрени миноносци и 5 миноносеца. По плана на турското командване лекият крайцер Меджидие трябвало да отвлече „Аверов“, а в същото време турската ескадра да атакува слабите гръцки броненосци.

Планът не проработил, гръцкият адмирал не изпраща след турския крайцер най-силния си кораб, което води до сражение на главните сили на флотовете, известно като битката при остров Лемнос (1913). Адмирал Кунтуриотис следва тактиката от предишното сражение. Използвайки предимството си в скоростта, той заобикаля турската ескадра и се сближава на 4,5 km с нея. Точната стрелба на гърците нанася сериозни поражения на големите турски кораби. На „Хайредин Барбароса“ е взривена централната кула на главния калибър, а още една е изведена от строя. На еднотипния „Торгут Рейс“ също била повредена една от кулите. И на двата кораба избухват пожари.

След като основните сили на турците получават сериозни повреди, те започват отстъпление към Дарданелите, преследвани от „Аверов“. Близо до пролива крайцерът поврежда със стрелбата си броненосния крайцер„Ассари Тевфлик“. По време на боя „Георгиос Аверов“ получил 10 попадения от турските кораби, без те да нанесат сериозни повреди или загуби. Битката завършва с пълна победа на гръцкия флот и доказва превъзходството на съвременните броненосни крайцери срещу остарелите типове додреднаутни броненосци.

На 22 май българска военна делегация посещава кораба в Солунското пристанище. Един от тях, генерал Христофор Хесапчиев пише в спомените си:

Офицерите любезно ни разведоха навсякъде по броненосеца, обръщайки особено вниманието ни на незаздравените още многобройни рани на „Аверов“. Получените удари бяха не само от малокалибрени, но и от 28-сантиметрови снаряди. Комините на много места продупчени, две 7 1/2 оръдия сплескани при дулото, голямото 19-сантиметрово оръдие също сплескано по средата; една граната проникнала в кабината на един офицер и закачената му куртка обърната в дрипи от гранатните парчета.[3] Според някои сведения, десет дни по-рано, на 12 май 1913 г. начело на ескадра „Аверов“ се явява край Кавала и е обстрелян от българска артилерия.[4]

През Първата световна и Гръцко-турската войни[редактиране | редактиране на кода]

„Георгиос Авероф“ в Босфора. 1919 г.

Независимо, че Гърция влязла в Първата световна война едва в 1917 г. нейната територия е използвана от съюзниците още от 1915 г. Тъй като командването на Антантата не е убедено в надеждността на гръцката армия и флот, то решава да се застрахова допълнително. През 1916 година крайцерът „Георгиос Аверов“ е фактически окупиран от Франция. С официалното встъпване във войната на Гърция, крайцерът, като част от общата съюзна ескадра действа в Средиземно море против австро-унгарския и турския флотове. След капитулацията на Османската империя, „Аверов“ тържествено пуска котва в Цариград.

След края на Първата световна война почти веднага избухва Гръцко-турската война, в която гърците, възползвайки се от слабостта на Турция, се опитват да завладеят част от Мала Азия и европейските провинции на бившата Османска империя, заедно с Цариград. Тъй като турският флот е неутрализиран, гръцките кораби имат за основна цел обстрела на крайбрежията и транспортното обезпечаване на сухопътните войски. От 1921 година, обаче, войната не се развива успешно за гърците, които в крайна сметка се изтеглят. „Георгиос Аверов“ взема участие в обмена на гръцко-турско население и евакуация на войските от Мала Азия.

Служба между войните. Метежа от 1935 година[редактиране | редактиране на кода]

След войната „Георгиос Аверов“ продължава да е флагман на гръцкия флот. През периода 1925 – 27 г. той е модернизиран във Франция. На кораба е поставена зенитна артилерия, сменена е фокмачтата и системата за управление на огъна. Демонтирани са торпедните апарати. През 1935 година екипажът на кораба се присъединява към метежа против генерал Георгиос Кондилис, който прави опит за реставриране на монархията. Матросите на кораба успяват да завземат арсенала в Пирея, но се връщат на кораба заради липса на подкрепа от сухопътни части. По време на престрелката с батареите на бреговата отбрана „Аверов“ и присъединилия се към него лек крайцер „Ели“ нанасят повреди на пристанището и на няколко ескадрени миносци.

След като напуска Пирея „Аверов“, начело на метежната ескадра от 2 крайцера, 2 есминеца, миноносец и 2 подводници, се насочва към Крит. Към това време гръцкото правителство обявява корабите на метежниците за пирати. На път за Крит „Аверов“ сваля със зенитките си два правителствени хидроплана. На 3 март 1935 г., с помощта на корабите, е превзет Крит, а след това и островите Хиос, Самос и Лесбос. Зенитчиците на крайцера свалят още два хидросамолета. В средата на 1935 г. става ясно, че метежът ще се провали и „Аверов“ с лидерите на метежа се насочва към Додеканезките острови, принадлежащи на Италия. След като ги оставя, на 13 март крайцерът се връща в Пирея и се предава на властите. Скоро след това в Гърция е възстановена монархията.

През Втората световна война и края на службата[редактиране | редактиране на кода]

Броненосен крайцер „Аверов“

През април 1941 г. немските войски нахлуват в Гърция. Бързата окупация на страната кара флота да се пребазира в Крит, а след това и в Александрия. Тогава екипажът, пренебрегвайки заповедите на командването, отказва да потопи кораба. „Аверов“ успешно се измъква от атаките на немската авиация и под английско командване е насочен в Индийския океан, където до края на 1942 година носи конвойна служба, базиран в Бомбай. 1943 година корабът се връща в Египет и е базиран в Порт Саид. След освобождението на Атина, на 17 октомври 1944 година той докарва в Гърция гръцкото правителство в изгнание. Командир на кораба е синът на прославения адмирал – Теодорос Кундуриотис.

До 1952 г. крайцерът се използва като щабен кораб, след това е отнесен към резерва на флота. През 1984 година командването на ВМФ на Гърция решава историческият кораб да бъде превърнат в кораб-музей.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Венедиков, Йордан. Морските действия между турците и гърците в Балканската война (1912 – 1913), Българска военна мисъл, г.IV, кн.40, София 1937, с. 948 – 949.
  2. Венедиков, Йордан. Морските действия между турците и гърците в Балканската война (1912 – 1913), Българска военна мисъл, г.IV, кн.40, София 1937, с. 951.
  3. Хесапчиев, Христофор. Служба на България в чужбина. Военнодипломатически спомени (1899 – 1914), София 1993, с. 629.
  4. Хесапчиев, Христофор. Служба на България в чужбина. Военнодипломатически спомени (1899 – 1914), София 1993, с. 621 – 622.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. ISBN 0-87021-907-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Георгиос Авероф (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.