Русенска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Русенска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
Sveta-troica-ruse.jpg
Катедрален храм
"Света Троица" Русе.
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Русе
Катедрална църква Света Троица
Архиерейски наместничества Разград
Тутракан
Попово
Предстоятел Наум
Сан митрополит
Брой манастири 4
Брой църкви 229
Русенска епархия в Общомедия

Русенската епархия е сред новоформираните епархии на Българската православна църква.

Епархията е формирана по силата на решенията на Петия църковно-народен събор от 17 декември 2001 г. след разделянето на Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия.

Седалището на епархията е в гр. Русе, а принадлежащите и архиерейски наместничества са в Разград, Попово и Тутракан.

История[редактиране | редактиране на кода]

Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3-4 век. Към 370–380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.

След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава й. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис. Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.

Червенски епископи (митрополити от май 1865)[редактиране | редактиране на кода]

Русенският гръцки митрополит Синесий
  • Еремия (споменат през май 1590 г.) [1]
  • Григорий (споменат през 1616 г.)[2]
  • Калиник (споменат на 04.11.1620 г.)[3]
  • Григорий (споменат през май 1635 г.)[4]
  • Гавриил (споменат на 24.09.1638[5], в 1643[6] и от декемви 1651 до юни 1653[7] г.)
  • Йосиф (споменат през юли 1668-януари 1671 г.)[8]
  • Хрисант (споменат на 1 май 1679 г.)[9]
  • Дионисий (споменат в 1703 г.)[10]
  • Козма (споменат в 1708 г.)[11]
  • Серафим (споменат в 1710 г.)[12]
  • Неофит I (споменат през 1769, отстранен в 1772 г.)[13]
  • Неофит II (назначен през януари 1772 г.)[14]
  • Теоклит (споменат през май 1829 г.)[15]
  • Неофит (ръкоположен на 21.10.1832,[16] починал в 1840[17] г.)
  • Кирил (избран през май 1840, отзован през 1842 г.)[18]
  • Синесий (избран през октомври 1842, преместен на 15 април 1865 г.,[19] като родоски[20]
  • Паисий (избран на 01.05.1865, преместен на 11.03.1868 г.)[21]

Доростолски и Червенски митрополити (със седалище в Русе)[редактиране | редактиране на кода]

Митрополит Наум Русенски

Русенски митрополити[редактиране | редактиране на кода]

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Басарбовски скален манастир

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Катедрален храм[редактиране | редактиране на кода]

Храмове по духовни околии[редактиране | редактиране на кода]

Други храмове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 173
  2. Γερμανός, σ. 173
  3. Γερμανός, σ. 173
  4. Γερμανός, σ. 174
  5. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 353
  6. Христова, Караджова, Узунова, № 308
  7. Γερμανός, σ. 174
  8. Γερμανός, σ. 174
  9. Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 54.
  10. Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18. век. Велико Търново, 1999, 40-42.
  11. Тютюнджиев, 28-31.
  12. Тютюнджиев, 31-32.
  13. Γερμανός, σ. 174
  14. Γερμανός, σ. 174
  15. Γερμανός, σ. 174
  16. Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. – Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 207
  17. Γερμανός, σ. 174
  18. Γερμανός, σ. 174
  19. Γερμανός, σ. 174-175
  20. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 239. Посетен на 2014-09-07.
  21. Γερμανός, σ. 175

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]