Бърчево (община Струга): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
TedMBot (беседа | приноси)
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}}
Ред 4: Ред 4:
| име-местно = Брчево
| име-местно = Брчево
| вид = село
| вид = село
| знаме =
| герб =
| изглед =
| изглед-описание =
| гео-ширина = 41.2978
| гео-ширина = 41.2978
| гео-дължина = 20.6731
| гео-дължина = 20.6731
Ред 17: Ред 13:
| население = 9
| население = 9
| население-година = 2002
| население-година = 2002
| кмет =
| основаване =
| основаване =
| телефонен-код =
| телефонен-код =

Версия от 20:14, 15 април 2021

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Бърчево.

Бърчево
Брчево
— село —
41.2978° с. ш. 20.6731° и. д.
Бърчево
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областКараорман
Надм. височина921 m
Население9 души (2002)
Пощенски код6338

Бърчево или Бърчово (на македонска литературна норма: Брчево; на албански: Bruqeva) е село в Северна Македония, в община Струга.

География

Селото е разположено в югозападните поли на планината Караорман.

История

В XIX век Бърчево е българско село в Охридска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Бърчово има 300 жители българи християни.[1]

Четири от престолните икони на църквата в Бърчево – на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола, са дело на дебърския майстор Йосиф Мажовски и са датирани в 1870 г. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бърчово има 336 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бърчево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 9 жители македонци.[5]

В селото има църкви „Света Варвара“, „Свети Архангел Михаил“ и „Свети великомъченик Димитър“, осветена на 30 август 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[6]

Личности

Родени в Бърчево
  • Вело Трифунов Христов, български революционер от ВМОРО[7]
  • Марко Гюров Марков, български революционер от ВМОРО[8]
  • Никола Василов Кръстанов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Профил Христов, български революционер от ВМОРО[7]

Външни препратки

Бележки

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  2. Прилози, том 38, бр. 1-2. МАНУ, 2007. с. 102.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007 
  6. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.
  7. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  8. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  9. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.