Разлика между версии на „Лудово“

Направо към навигацията Направо към търсенето
12 байта изтрити ,  преди 11 години
м
(замяна на низове)
В края на 19 век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Лудово има 168 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.268.]</ref>
 
В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.196, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Лудово има 160 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр 180-181.</ref>
 
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр.198.</ref>

Навигация