Либешево: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| изглед = 127 Libeshovo View.jpg |
| изглед = 127 Libeshovo View.jpg |
||
| изглед-описание = Изглед към селото зад дърветата |
| изглед-описание = Изглед към селото зад дърветата |
||
| гео-ширина = 40.3667 |
|||
| гео-дължина = 21.1833 |
|||
| област = Западна Македония |
| област = Западна Македония |
||
| дем = Хрупища |
| дем = Хрупища |
||
Ред 25: | Ред 23: | ||
== География == |
== География == |
||
Селото се намира на 25 |
Селото се намира на 25 km югозападно от демовия център [[Хрупища]] (Аргос Орестико) в полите на планината [[Одре]] (Одрия). Южно от селото е разположен [[Жиковищки манастир|Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“]]. |
||
== История == |
== История == |
||
=== В Османската империя === |
=== В Османската империя === |
||
В края на |
В края на XIX век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Либешово'' има 350 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.]</ref> |
||
В началото на |
В началото на XX век цялото население на Либешево е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.]</ref> Селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андарти]], които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.<ref>[[Димитър Жостов|Жостов, Д.]] Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.</ref> |
||
В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в селото е създаден революционен комитет на на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>{{Цитат периодика| last = Шкуртовъ | first =Кириякъ | authorlink = | coauthors = | year =1940 | month =февруари | title =Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. | journal =Илюстрация Илинденъ | volume =XII | issue =112 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://www.strumski.com/books/K_Shkurtov_Kostenarija.pdf| format = | accessdate = }}</ref> |
В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в селото е създаден революционен комитет на на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>{{Цитат периодика| last = Шкуртовъ | first =Кириякъ | authorlink = | coauthors = | year =1940 | month =февруари | title =Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. | journal =Илюстрация Илинденъ | volume =XII | issue =112 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://www.strumski.com/books/K_Shkurtov_Kostenarija.pdf| format = | accessdate = }}</ref> |
||
Ред 53: | Ред 51: | ||
; Преброявания |
; Преброявания |
||
* |
* 1913 - 323 жители |
||
* |
* 1920 - 253 жители |
||
* |
* 1928 - 247 жители |
||
* |
* 1940 - 224 жители |
||
* |
* 1951 - 85 жители |
||
* |
* 1961 - 90 жители |
||
* |
* 1971 - 56 жители |
||
* |
* 1981 - 121 жители |
||
* |
* 1991 - 88 жители |
||
== Личности == |
== Личности == |
Версия от 14:32, 2 юли 2018
Либешево Άγιος Ηλίας | |
Изглед към селото зад дърветата | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Хрупища |
Географска област | Костенария |
Надм. височина | 927 m |
Население | 42 души (2001) |
Либешево или Либешово или Либишово (Шаблон:Lang-el, Агиос Илиас, до 1927 Λιμπίσοβο, Либисово,[1] до 1949 Αϊλιάς, Айлияс[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 42 души (2001).
География
Селото се намира на 25 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико) в полите на планината Одре (Одрия). Южно от селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“.
История
В Османската империя
В края на XIX век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либешово има 350 жители българи.[3]
В началото на XX век цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденско-Преображенското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Селото пострадва от гръцки андарти, които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.[5]
В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в селото е създаден революционен комитет на на ВМОРО.[6]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Либисово като село с 310 жители гърци.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи,[8] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Айлияс.
В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Либешево
„ | населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[11] | “ |
По време на Гражданската война селото пострадва силно и населението му драстично намалява. В 1949 година селото е прекръстено отново на Агиос Илияс.
В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Нестиме (Ностимо) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[12]
По пътя към Жиковищкия манастир е построен параклисът „Свети Илия“.[12]
- Преброявания
- 1913 - 323 жители
- 1920 - 253 жители
- 1928 - 247 жители
- 1940 - 224 жители
- 1951 - 85 жители
- 1961 - 90 жители
- 1971 - 56 жители
- 1981 - 121 жители
- 1991 - 88 жители
Личности
- Родени в Либешево
- Евангелос Алезоти (Ευάγγελος Αλεζότι), гръцки андартски деец, епитроп в Либешево, получава издръжка за гръцкото училище от Солунското гръцко консулство[13]
- Петрос Николау (Πέτρος Νικολάου), гръцки андартски деец, вероятно от Либешево, заедно с Евангелос Алезоти, управлява парите за училищни нужди от Солунското гръцко консулство[13]
- Щерьо Димитров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в Костур, четата на Никола Андреев[14]
- Починали в Либешево
- Костандо Живков (? - 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО
Външни препратки
- ((el)) Δήμος Άργους Ορεστικού // Δήμος Άργους Ορεστικού. Посетен на 2016-05-16.
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιμπίσοβο -- Αϊλιάς
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αϊλιάς -- Άγιος Ηλίας
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
- ↑ Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. // Илюстрация Илинденъ XII (112). февруари 1940. с. 10.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231 и 859.
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
- ↑ а б Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Посетен на 2015-01-03.
- ↑ а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 70.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.
|