Направо към съдържанието

Болград

Болград
Болград
град
Знаме
      
Герб
Украйна
45.6855° с. ш. 28.6134° и. д.
Болград
Одеска област
45.6855° с. ш. 28.6134° и. д.
Болград
Болград
45.6855° с. ш. 28.6134° и. д.
Болград
Страна Украйна
ОбластОдеска област
РайонБолградски
Площ94 km²
Надм. височина75 m
Население17 353 души (2001)
КметСергей Гаврилович Димитриев
Основаване1821 г.
Град от1821 г.
Пощенски код+380 4846 68700 – 68702
МПС кодBH / 16
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Официален сайтbolgradsovet.com.ua
Болград в Общомедия

Болград (на украински: Болград) е град в Украйна, административен център на Болградски район, Одеска област. Населението на града през 2011 година е 15 479 души. Градът е приеман като неофициална столица на бесарабските българи.[1]

Болград се намира в историческата област Буджак, (Южна Бесарабия). Разположен е край северния бряг на езерото Ялпуг, на 176 километра югозападно от Одеса.

  Климатични данни за Болград. 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 10 17 21 26 30 35 36 35 32 26 23 16 36
Средни максимални температури (°C) 0 2 8 16 21 26 28 27 23 17 10 3 15
Средни температури (°C) −3 0 4 10 15 20 22 21 17 2 6 0 10
Средни минимални температури (°C) −6 −2 0 5 10 15 16 15 11 7 3 −2 6
Абсолютни минимални температури (°C) −23 −21 −13 −6 1 6 10 6 2 −3 −8 −20 −23
Средни месечни валежи (mm) 30 30 30 30 50 50 40 20 30 20 30 40 470
Източник: Weatherbase
Владение на града през годините

Руска империя (1821 – 1856)
Княжество Молдова (1856 – 1859)
Обединено княжество Влашко и Молдова (1859 – 1878)
Руска империя (1878 – 1917)
Молдовска демократична република (1917 – 1918)
Кралство Румъния (1918 – 1940)
СССР (1940 – 1941)
Кралство Румъния (1941 – 1944)
Украинска ССР (1944 – 1991)
Украйна (1991 – настояще)

Катедралата „Св. Преображение“ през 1938 г.

Край Болград е открито енеолитно селище от културата Гумелница (Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI) от IV-III хилядолетие преди Христа. Приема се, че носителите на тази култура в региона са преселници от земите на запад от Прут и на юг от Дунав.[2]

През VIII-Х век край Болград съществува селище от Плисковско-преславска култура.[3] По това време районът е част от Първото българско царство.

Днешният Болград е основан през 1821 година от български заселници, настанили се по тези земи под водителството на руския генерал Иван Инзов, който днес е честван от болградчани като основател на техния град.[4]

Болград става културен център на българските колонии в Бесарабия. На 29 октомври 1838 година, след пет годишно строителство, се освещава трипрестолният храм „Свето Преображение Господне“ – този ден се чества като Ден на бесарабските българи.

На 28 юни 1858 г., със съдействието на управителя на Молдова, българинът Никола Богориди, отваря врати Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Народно централно училище в Болград, която изиграва много важна роля в Българското възраждане. Гимназията подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.

В края на 1860 година възниква напрежение между българите в района на Болград и румънската администрация, при което местен чиновник е пребит. На 8 ноември полицията разпръсква събрание на българи, след което започват произволни насилия – загиват 10 души, а около 200 са ранени. Тези събития предизвикват вълна от преселвания на руска територия, като от самия Болград заминават около 900 души.[5]

Във времето Болград е последователно на територията на Молдова от 1856 до 1859 г., на Румъния от 1859 до 1878, 1918 до 1940 и 1941 до 1944 година, като през останалото време е в състава на Руската империя. След 1944 година става част от Украинската ССР, а след това от независима Украйна.

При избухването на Балканската война 5 души от Болград са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Етнически състав[7][8]
Год. Българи Молдовани Руснаци Гагаузи Украинци Евреи ОБЩО
1827 2270 2279
1846 6033 765 7012
1897 8478 612 117 1199 12 300
1930 8268 2722 1444 137 11 1215 14 280
1940 7985 1548 1123 1015 11 927
1941 7429 1485 968 79 86 517 10 713
1989 18 093
2001[9] 7 772 424 3845 570 3 857 12 17 082
2005 16 302
2010 15 470

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[10]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 17 082 100.00
Руски 8319 48.70
Български 5577 32.64
Украински 2377 13.91
Гагаузки 341 1.99
Молдовски 191 1.11
Арменски 47 0.27
Беларуски 38 0.22
Цигански 30 0.17
Румънски 5 0.02
Други 146 0.85
Родени

Родени в Болград са:

Починали

Починали в Болград са:

Други

Личности свързани с Болград са:

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

На Болград е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

  1. „Болград – столицата на бесарабските българи“, 7 януари 2013 // Sliven.net
  2. Субботин, Л.В. Предыстория села Городнего (Чийшия) и его округи по археологическим данным, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 59.
  3. Козлов, В. И. Гончарная керамика поселений Балкано-дунайской культуры VIII-Х вв. в приморской части Днесторовско-Дунайского междуречья. – в: Средневековые памятники Днестровско-Прутского междуречья, Кишинев 1988, с. 28 – 29.
  4. ((ru)) Куемжи, Мария, Болградский Историко-Этнографический Музей (Bolhrad, Odes'ka Oblast, Ukraine; Фонд им. И.Н. Инзова, 2007)
  5. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 132 – 136.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  7. www.bessarabia.ru
  8. www.mdn.md
  9. https://datatowel.in.ua/pop-composition/ethnic-cities
  10. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 април 2018. (на украински)
  11. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  13. {ukr}Malevinsky Малевінський – легендарний персонаж історії Болграда. – odessayes.com.ua, 18/06/2021
  14. „Покана за Болград“, 14 юли 2006 Архив на оригинала от 2017-03-26 в Wayback Machine. // Нова Добруджанска трибуна
  15. Побратимени градове в България Архив на оригинала от 2012-12-03 в archive.today // Namrb.org