Болград
| Болград Болград | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Болград  Болград  Болград | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Болградски |
| Площ | 94 km² |
| Надм. височина | 75 m |
| Население | 17 353 души (2001) |
| Кмет | Сергей Гаврилович Димитриев |
| Основаване | 1821 г. |
| Град от | 1821 г. |
| Пощенски код | +380 4846 68700 – 68702 |
| МПС код | BH / 16 |
| Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
| Официален сайт | bolgradsovet.com.ua |
| Болград в Общомедия | |
Болград (на украински: Болград) е град в Украйна, административен център на Болградски район, Одеска област. Населението на града през 2011 година е 15 479 души. Градът е приеман като неофициална столица на бесарабските българи.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]
Болград се намира в историческата област Буджак, (Южна Бесарабия). Разположен е край северния бряг на езерото Ялпуг, на 176 километра югозападно от Одеса.
Климат
[редактиране | редактиране на кода] Климатични данни за Болград. 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 10 | 17 | 21 | 26 | 30 | 35 | 36 | 35 | 32 | 26 | 23 | 16 | 36 |
| Средни максимални температури (°C) | 0 | 2 | 8 | 16 | 21 | 26 | 28 | 27 | 23 | 17 | 10 | 3 | 15 |
| Средни температури (°C) | −3 | 0 | 4 | 10 | 15 | 20 | 22 | 21 | 17 | 2 | 6 | 0 | 10 |
| Средни минимални температури (°C) | −6 | −2 | 0 | 5 | 10 | 15 | 16 | 15 | 11 | 7 | 3 | −2 | 6 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −23 | −21 | −13 | −6 | 1 | 6 | 10 | 6 | 2 | −3 | −8 | −20 | −23 |
| Средни месечни валежи (mm) | 30 | 30 | 30 | 30 | 50 | 50 | 40 | 20 | 30 | 20 | 30 | 40 | 470 |
| Източник: Weatherbase | |||||||||||||
История
[редактиране | редактиране на кода]Руска империя (1821 – 1856)
Княжество Молдова (1856 – 1859)
Обединено княжество Влашко и Молдова (1859 – 1878)
Руска империя (1878 – 1917)
Молдовска демократична република (1917 – 1918)
Кралство Румъния (1918 – 1940)
СССР (1940 – 1941)
Кралство Румъния (1941 – 1944)
Украинска ССР (1944 – 1991)
Украйна (1991 – настояще)
Край Болград е открито енеолитно селище от културата Гумелница (Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI) от IV-III хилядолетие преди Христа. Приема се, че носителите на тази култура в региона са преселници от земите на запад от Прут и на юг от Дунав.[2]
През VIII-Х век край Болград съществува селище от Плисковско-преславска култура.[3] По това време районът е част от Първото българско царство.
Днешният Болград е основан през 1821 година от български заселници, настанили се по тези земи под водителството на руския генерал Иван Инзов, който днес е честван от болградчани като основател на техния град.[4]
Болград става културен център на българските колонии в Бесарабия. На 29 октомври 1838 година, след пет годишно строителство, се освещава трипрестолният храм „Свето Преображение Господне“ – този ден се чества като Ден на бесарабските българи.
На 28 юни 1858 г., със съдействието на управителя на Молдова, българинът Никола Богориди, отваря врати Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Народно централно училище в Болград, която изиграва много важна роля в Българското възраждане. Гимназията подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.
В края на 1860 година възниква напрежение между българите в района на Болград и румънската администрация, при което местен чиновник е пребит. На 8 ноември полицията разпръсква събрание на българи, след което започват произволни насилия – загиват 10 души, а около 200 са ранени. Тези събития предизвикват вълна от преселвания на руска територия, като от самия Болград заминават около 900 души.[5]
Във времето Болград е последователно на територията на Молдова от 1856 до 1859 г., на Румъния от 1859 до 1878, 1918 до 1940 и 1941 до 1944 година, като през останалото време е в състава на Руската империя. След 1944 година става част от Украинската ССР, а след това от независима Украйна.
При избухването на Балканската война 5 души от Болград са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Паметници
[редактиране | редактиране на кода]Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода] | Този раздел се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
| Етнически състав[7][8] | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Год. | Българи | Молдовани | Руснаци | Гагаузи | Украинци | Евреи | ОБЩО | ||
| 1827 | 2270 | 2279 | |||||||
| 1846 | 6033 | 765 | 7012 | ||||||
| 1897 | 8478 | 612 | 117 | 1199 | 12 300 | ||||
| 1930 | 8268 | 2722 | 1444 | 137 | 11 | 1215 | 14 280 | ||
| 1940 | 7985 | 1548 | 1123 | 1015 | 11 927 | ||||
| 1941 | 7429 | 1485 | 968 | 79 | 86 | 517 | 10 713 | ||
| 1989 | 18 093 | ||||||||
| 2001[9] | 7 772 | 424 | 3845 | 570 | 3 857 | 12 | 17 082 | ||
| 2005 | 16 302 | ||||||||
| 2010 | 15 470 | ||||||||
Езици
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[10]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 17 082 | 100.00 |
| Руски | 8319 | 48.70 |
| Български | 5577 | 32.64 |
| Украински | 2377 | 13.91 |
| Гагаузки | 341 | 1.99 |
| Молдовски | 191 | 1.11 |
| Арменски | 47 | 0.27 |
| Беларуски | 38 | 0.22 |
| Цигански | 30 | 0.17 |
| Румънски | 5 | 0.02 |
| Други | 146 | 0.85 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени
Родени в Болград са:
- Александър А. Константинович (1875 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[11]
- Алексей Озерклевич (р. 1980), украински полковник
- Анатолий Бахчиванджи (р. 1957), украински генерал
- Атанас Назлъмов (1863 – 1934), български офицер
- Богомил Берон (1866 – 1936), български лекар
- Борис Антонов (1898 – ?), съветски полковник
- Виктор Кожурин (1991 – 2015), украински военен
- Владимир Дякович (1864 – 1929), български ботаник, историк и общественик
- Владимир Юсин (р. 1952), украински политик
- Волф Москович (р. 1936), съветски и израелски филолог–славист, лингвист и културолог от еврейски произход
- Георги Тодоров (1858 – 1934), български офицер
- Георги Янков (1859 – 1920), български офицер
- Данаил Николаев (1852 – 1942), първият български генерал от пехотата
- Димитър Греков (1847 – 1901), български политик
- Елена Танева (1946 – 2011), руска поетеса
- Иван Крафти, български юрист
- Иван Стефанов, български духовен деец
- Игор Хиньов (1984 – 2014), украински военен
- Игор Яртих (р. 1961), руски учен и адвокат
- Ирина Молоканова (р. 1957), политици от Приднестровието
- Михаил Агбунов (1952 – 2009), руски и украински учен с български произход, доктор на историческите науки, професор, археолог, пътешественик, писател и общественик
- Михаил Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Симеон Клинчарски[12]
- Михаил Паничерски (ок. 1850 – ?), български юрист, учител, народен представител
- Николай Максимов (р. 1956), военноморски деец, адмирал.
- Петре Баракчи (1929 – 2010), съветски актьор
- Петро Порошенко (р. 1965), политик и бизнесмен, бивш президент на Украйна
- Пьотър Иванов–Мумджиев (1874 – 1927), генерал-майор в армията на Руската империя
- Самуил Давидович (1898 – 1988), генерал-майор
- Стефан Кисов (1861 – 1915), български офицер
- Юрий Колесников (1922 – 2013), съветски офицер от разузнаването, писател, полковник на държавната сигурност
- Юрий Ткаченко (р. 1972), украински икономист и предприемач
- Станислав Садаклиев (1989) – български и украински режисьор
- Починали
Починали в Болград са:
- Теодосий Икономов (1836 – 1872), български просветен деец
- Димитър Мутев (1818 – 1864), български просветен деец
- Други
Личности свързани с Болград са:
- Димитър Агура (1849 – 1911), български историк, учител в града през 1875 – 1878
- Васил Попович (1833 – 1897), български просветен деец, работи в града през 1861 – 1864
- Васил Стоянов (1839 – 1910), български филолог, учител в града през 1873 – 1879
- Николай Шматко (р. 1943), украински скулптор и художник
- Сергей Малевински – военен инженер, адютант И. Инзова, автор на генералния план на града [13].
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
Генерал Тошево, България (от 2004 г.)[14]- Търговище, България (от 2009 г.)[15]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Болград е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Болград – столицата на бесарабските българи“, 7 януари 2013 // Sliven.net
- ↑ Субботин, Л.В. Предыстория села Городнего (Чийшия) и его округи по археологическим данным, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 59.
- ↑ Козлов, В. И. Гончарная керамика поселений Балкано-дунайской культуры VIII-Х вв. в приморской части Днесторовско-Дунайского междуречья. – в: Средневековые памятники Днестровско-Прутского междуречья, Кишинев 1988, с. 28 – 29.
- ↑ ((ru)) Куемжи, Мария, Болградский Историко-Этнографический Музей (Bolhrad, Odes'ka Oblast, Ukraine; Фонд им. И.Н. Инзова, 2007)
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 132 – 136.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ www.bessarabia.ru
- ↑ www.mdn.md
- ↑ https://datatowel.in.ua/pop-composition/ethnic-cities
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 април 2018. (на украински)
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ {ukr}Malevinsky Малевінський – легендарний персонаж історії Болграда. – odessayes.com.ua, 18/06/2021
- ↑ „Покана за Болград“, 14 юли 2006 Архив на оригинала от 2017-03-26 в Wayback Machine. // Нова Добруджанска трибуна
- ↑ Побратимени градове в България Архив на оригинала от 2012-12-03 в archive.today // Namrb.org
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно град Болград- Повече за град Болград на сайта на Болградска гимназия Г.С.Раковски
- Новости Болградского района
- Венцислав Каравълчев. Бесарабия, Болград и църквата „Св. Преображение“
| ||||||||||
