Направо към съдържанието

Васил Методиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Методиев
български футболист и треньор по футбол
Лична информация
ПрякорШпайдела
Роден6 януари 1935 г.
Починал29 юли 2019 г. (84 г.)
София, България
Постзащитник
Юношески отбори
България Вихрен Сандански
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1952 – 1955
1955 – 1957
1958 – 1967
1968 – 1969
1969 – 1970
България Вихрен (Сандански)
Академик (София)
Локомотив (София)
Добруджа (Добрич)
Лъсков (Ямбол)
?
?
202
53
21
(?)
(?)
(14)
(5)
(1)
Национален отбор
1960 – 1965 България17(0)
Треньор
1970 – 1971
1972
1977 – 1979
1980 – 1981
1981 – 1982
1982 – 1985
1986 – 1987
1987 – 1988
1989 – 1990
1990 – 1991
1993
България Чавдар (Троян)
България Локомотив (София)
България Локомотив (София)
България Етър (Велико Търново)
България Пирин (Благоевград)
България Левски (София)
България Хасково
България Левски (София)
Спартак (Плевен)
Левски (София)
Славия (София)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Васил Методиев – Шпайдела е български футболист[1] и треньор по футбол, една от легендите на Локомотив (София). Роден е на 5 януари 1935 г. в Свети Врач.

Състезателна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Играе на пост защитник за отборите на Вихрен (1952 – 1955), Академик (София) (1956 – 1958/ес.), Локомотив (София) (1959/пр.-1967), Добруджа (1967 – 1969) и Тунджа (1969 – 1971). Има 276 мача и 18 гола в А група (202 мача с 14 гола за Локомотив, 53 мача с 3 гола за Добруджа и 21 мача с 1 гол за Тунджа). С отбора на Локомотив (Сф) е шампион на България през 1964 г., вицешампион през 1965 и бронзов медалист през 1960 г. Има 23 мача и 1 гол за А националния отбор (1960 – 1966). Участва на СП-1966 в Англия, но не влиза в игра. За Локомотив (Сф) е изиграл 4 мача в турнира за Купата на европейските шампиони. Отличава се с бойкост и пожертвователност.

Шампион на България (1 път) – 1964 г. Участник на Световно първенство по футбол 1966 г.

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Треньор на Локомотив (София), с който е шампион през 1978 г., нарушавайки десетгодишната хегемония на ЦСКА и Левски в българското първенство. Под неговото ръководство Локомотив достига до четвъртфинал за Купата на УЕФА през 1980 г., но заради елиминирането в осминафиналите на Динамо (Киев) – 1:0 в София и 1:2 на реванша, по политически причини Методиев е уволнен. Ръководи Левски от 1983 до 1985 г., и през сезоните 1987/88 и 1990/91 г. Със „сините“ е шампион през 1984, 1985 и 1988 г., носител на Купата на България през 1984 и 1991 г. и на Купата на Съветската армия през 1984 и 1988 г., постигайки през 1984 г. безпрецендентен требъл, при това надделявайки над „вечния съперник“ ЦСКА в директни сблъсъци и в трите турнира – на полуфинала за Купата на Съветската армия с 3:1, на полуфинала за Купата на България с 1:0 и в станалия по стечение на обстоятелствата финал на първенството – мачът между двата отбора от последния му кръг, в който Левски побеждава с 3:1. Пак с Васил Методиев на кормилото, на Левски през 1985 г. за пръв път след 35 години се удава да защити шампионската си титла. Един от опитните специалисти, вещ стратег. Бивш помощник-треньор на националния отбор, работил още в Чавдар (Троян), Пирин, Етър, Славия, Доростол, Хасково, Янтра и Спартак (Пл). От 1999 г. работи като селекционер в Левски.

Успехи:

Шампион на България (4 пъти) – 1978 (с Локомотив София); 1984, 1985 и 1988 (с Левски София)

Носител на Купата на България (2) – 1984 и 1991 (с Левски)

Носител на Купата на Съветската армия (2) – 1984 и 1988 (с Левски)

Шампион на Северна Б група (1) – 1981 (с Етър)