Направо към съдържанието

Враца (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Община Враца
      
Общи данни
ОбластВраца
Площ706,236 km²
Население75 368 души
Адм. центърВраца
Брой селища23
Сайтvratza.bg
Управление
КметКалин Каменов
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет37 съветници
Община Враца в Общомедия
Топографска карта на община Враца

Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.

Общината е разположена в югозападната част на област Враца. С площта си от 706,236 km2, което съставлява 19,52% от територията на областта, заема 1-во място сред нейните 10 общини. Граничи със следните общини:

Изглед към град Враца през 2010 г.
Изглед към село Згориград през 2012 г.

Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината попада в 3 физикогеографски области на България – Западна Стара планина, Западен Предбалкан, Западна Дунавска равнина.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните и североизточни части на Врачанска планина, заемаща най-южната част общината, където се намира и най-високата точка на общината – 1430 m, разположена югозападно от хижа „Пършевица“.

Средната част от територията на община Враца попада в пределите на Западния Предбалкан, като тук преобладаващият релеф е хълмистия. Тук са обособени 4 броя ниски възвишения и ридове, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. На северозапад е възвишението Милин камък (463 m), разположено между долините на реките Въртешница и Скът. Североизточно от него, в големия завой на река Скът, източно от село Оходен се издига уединената височина Борованска могила (423 m), която частично попада в пределите на общината. Югоизточно от нея, по границата с община Бяла Слатина се простират северозападните части на рида Врачански Венец с максимална височина Орлов връх (506 m), разположен южно от село Върбица. Южно от възвишенията Милин камък и Врачански Венец в посока изток-запад, основно по границата с община Мездра се издига рида Веслец с Маняшки връх (781 m), разположен северно от село Костелево. Между Врачанска планина на югозапад, рида Веслец на изток и възвишението Милин камък на север в посока от югоизток на северозапад се простира обширното и равно Врачанско поле, което е широко отворено на северозапад към долината на река Ботуня (десен приток на Огоста). Неговата надморска височина варира от около 400 m на югоизток до 250 m на северозапад.

Най-северната част на общината, северно от възвишението Милин камък е заета от южните части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е равнинен. Северозападно от село Три кладенци, в долината на река Рибине (десен приток на Огоста) се намира най-ниската точка на общината – 135 m н.в.

Територията на общината попада в пределите на три водосборни басейна – на реките Огоста, Скът и Искър. Югозападната, западната и северозападна част принадлежи към водосборния басейн на река Огоста. Тук основна водна артерия е рака Въртешница, която извира от Врачанска планина, протича на северозапад през Врачанското поле, северозападно от село Лиляче напуска общината и след около 3 km в град Криводол се влива отдясно в река Ботуня (десен приток на Огоста). Най-северната част се отводнява от река Рибине (десен приток на Огоста), която води началото си от възвишението Милин камък, тече на северозапад и след село Три кладенци напуска общината. Източната част на общината се отводнява от най-горното течение на река Скът. Тя извира от рида Веслец южно от село Тишевица, тече на север-северозапад и след село Оходен, след като заобиколи почти изцяло уединената височина Борованска могила напуска общината. Най-югоизточната част на община Враца се отводнява от малки и къси реки и дерета, които се вливат отляво в река Искър.

На територията на община Враца има изградени множество микроязовири („Дъбник“, „Влашки дол“, „Агов дол“, „Лиляче“, „Чирен 3“, „Мраморчица“, „Върбица 2“, „Кираджията“, „Девене“, „Три кладенци“ и др.), водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи

Природните забележителности на територията на община Враца са пещерата „Леденика“, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път“, Божият мост край село Лиляче, водопадите „Скакля“ и „Боров Камък“ и природен парк „Врачански Балкан“. Те превръщат общината в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм. На разположение на туристите са ски пистите около хижа „Пършевица“, многобройните екопътеки и пешеходни маршрути.

Общината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2)
Баница 836 37,395 Горно Пещене 289 25,923 Нефела 560 5,364
Бели извор 595 28,038 Девене 817 44,064 Оходен 169 19,151
Веслец 181 14,929 Згориград 1527 27,602 Паволче 593 16,695
Вировско 232 23,476 Костелево 695 22,631 Тишевица 400 22,725
Власатица 279 13,141 Лиляче 717 32,505 Три кладенци 637 28,199
Враца 50 666 154,288 Лютаджик 117 34,899 Челопек 425 20,811
Върбица 370 26,833 Мало Пещене 47 7,436 Чирен 629 48,512
Голямо Пещене 447 32,334 Мраморен 514 24,649 ОБЩО 61742 706,236

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • МЗ № 2709, обн. 31.07.1942 г. – заличава селата Българска Бяла и Мало Бабино и ги обединява в населено място с. Бели извор
  • МЗ № 2918, обн. 11 януари 1943 г. – заличава с. Метковец и го присъединява като квартал на гр. Враца
  • МЗ № 593, обн. 03.04.1945 г. – обединява н.м. Веслеца (от гр. Враца), н.м. Мраморен (от с. Мраморен) и н.м. Върбешки Веслец (от с. Върбешница) и ги признава за ново населено място с. Веслец
  • Указ № 960, обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Кула на с. Кулата; преименува с. Малко Пещене на с. Мало Пещене
  • Указ № 757, обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и ги присъединява като квартали на гр. Враца
  • Указ № 2294, обн. 26.12.1978 г. – отделя кварталите Бистрец и Кулата от гр. Враца и ги признава за отделни населени места с. Бистрец и с. Кулата
  • Указ № 583, обн. 14.04.1981 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и отново ги присъединява като квартали на гр. Враца
  • Указ № 19, обн. 22.02.2005 г. – отделя с. Върбица и землището му от община Бяла Слатина и го присъединява към община Враца
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 73 894 64 334 61 2215 207 258 6819 100.00 87.06 0.08 2.99 0.28 0.34 9.22
Враца 60 692 53 275 54 1045 185 216 5917 Враца 87.77 0.08 1.72 0.30 0.35 9.74
Згориград 1681 1624 0 0 3 3 51 Згориград 96.60 0.00 0.00 0.17 0.17 3.03
Баница 1149 642 184 3 316 Баница 55.87 16.01 0.26 27.50
Девене 1032 902 75 8 45 Девене 87.40 7.26 0.77 4.36
Лиляче 857 831 8 6 10 Лиляче 96.96 0.93 0.70 1.16
Три кладенци 812 590 3 198 19 Три кладенци 72.66 0.36 24.38 2.33
Костелево 782 730 0 0 0 3 49 Костелево 93.35 0.00 0.00 0.00 0.38 6.26
Чирен 742 711 0 6 24 Чирен 95.82 0.00 0.80 2.42
Бели извор 698 358 70 3 266 Бели извор 51.28 10.02 0.42 38.10
Паволче 696 676 0 0 18 Паволче 97.12 0.00 0.00 2.58
Мраморен 650 629 0 0 3 3 15 Мраморен 96.76 0.00 0.00 0.46 0.46 2.30
Нефела 522 286 227 4 3 Нефела 54.78 43.48 0.76 0.57
Тишевица 512 396 107 6 Тишевица 77.34 20.89 1.17
Челопек 502 496 0 0 0 0 6 Челопек 98.80 0.00 0.00 0.00 0.00 1.19
Голямо Пещене 476 397 75 0 1 Голямо Пещене 83.40 15.75 0.00 0.21
Върбица 474 273 148 50 Върбица 57.59 31.22 10.54
Горно Пещене 368 363 0 0 4 Горно Пещене 98.64 0.00 0.00 1.08
Власатица 354 329 0 22 1 Власатица 92.93 0.00 6.21 0.28
Вировско 304 255 0 44 4 Вировско 83.88 0.00 14.47 1.31
Оходен 234 226 0 6 0 0 2 Оходен 96.58 0.00 2.56 0.00 0.00 0.85
Веслец 166 161 0 0 0 0 5 Веслец 96.98 0.00 0.00 0.00 0.00 3.01
Лютаджик 137 130 0 0 0 0 7 Лютаджик 94.89 0.00 0.00 0.00 0.00 5.10
Мало Пещене 54 54 0 0 0 0 0 Мало Пещене 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 73 894 100.00
Православие 45 565 61.66
Католицизъм 296 0.40
Протестантство 196 0.26
Ислям 51 0.06
Друго 63 0.08
Нямат 3794 5.13
Не се самоопределят 4136 5.59
Непоказано 19 793 26.78
Сградата на общинския съвет през 2008 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 36,59 % 40,87 % 48,66 % 49,93 %
Общ брой места 37 37 37 37 37
ГЕРБ 16 15 14 16
Българска социалистическа партия 8 7 6 5
Местна коалиция Български демократичен център - БДЦ (АБВ, ЗС Александър Стамболийски, РДП) 4
Местна коалиция "Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията (БАСТА)" (ПП БАСТА, ПП ДПС, ПП НДСВ, ПП Политическо движение Социалдемократи, ПП Новото време) 3
Демократична България - обединение (Да България, ДСБ, Зелено движение) 2
Земеделски народен съюз 2
ПП Съюз на демократичните сили 2
Либерален алианс – Има бъдеще за Враца 4
Коалиция „Народен съюз за Враца“ 4
Реформаторски блок 3
ВМРО – Българско национално движение 2 3 3
Български демократичен център 2 3
Земеделски народен съюз 3 2
Коалиция „ВМРО – БНД, Движение за европейска интеграция“ 3
Национално движение „Симеон Втори“ 3 5 2
Движение „Свободен избор“ 2
Иван Николов Узунов – независим 1 1
Коалиция „Синята коалиция, ВМРО – НИЕ 1
Атака 4 1
Коалиция „Граждани за единство, равенство и просперитет – ГЕРП“
(Движение за права и свободи, Българска социалдемократическа партия, Либерален алианс)
2
Коалиция „БСП и ...“ 13
Коалиция „ВМРО – БНД, Съюз на свободните демократи 5
Съюз на демократичните сили 3
Движение „Гергьовден“ 3
Обединена коалиция Враца 2007 2
Българска социалдемокрация 1
Коалиция „Български демократичен съюз – Радикали, Християнсоциален съюз, ВМРО – БДД“ 1
Евророма 1
Движение за национално възраждане „Оборище“ 1
Движение „Напред България“ 1
Рома 1
Партия на българските жени 1
  • 2003 – 2007 г. – Воислав Бубев.

Печели Местни избори 2003 като (независим) печели на втори тур с 60% срещу Румен Стоманярски (БСП).

  • 1995 – 2003 г. – Румен Стоманярски.

Печели Местни избори 1999 издигнат от (Обединение за Враца) на първи тур с 56% срещу Милена Найденова (ОДС плюс).

Печели Местни избори 1995 издигнат от (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС).

Победител в категория „Паркове и градска среда“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Калин Каменов за опазване и разширяване на зелените системи и превръщането им в любимо място за отдих.

През общината от югоизток на северозапад преминава участък от 25,3 km от трасето на жп линията МездраБойчиновциБрусарциВидин.

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134 km:

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2018. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2018. (на английски)
  4. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 4 октомври 2018.
  5. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Враца“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2018.
  6. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Враца“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2018.
  7. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Враца“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2018.