Грубевци
| Грубевци Αγροσυκιά | |
| — село — | |
 | |
  Грубевци  Грубевци  Грубевци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 120 m |
| Население | 201 души (2021 г.) |
| Грубевци в Общомедия | |
Гру̀бевци,[1] Грубовци или Гурбеш[2] (на гръцки: Αγροσυκιά, Агросикия, катаревуса: Αγροσυκέα, Агросикея, до 1926 година Γκούρμπες, Гурбес[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на височина от 120 m в северозападния край на Солунското поле на 15 km североизточно от Енидже Вардар (Яница).[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Гърбеш с обичайно застъпване на българското ъ с гръцкото ου.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През 1632 година Грубевци се споменава в турски регистър като село с 24 немюсюлмански домакинства. Населението се препитавало главно с отглеждане на сусам, памук, анасон и тютюн.[2] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Грубовци като българско село.[6]
В края на ХІХ век селото се отказва от Цариградската патриаршия и преминава под върховенството на Българската екзархия,[7] българско училище е отворено през 1874 година, а български учител в селото между 1891 и 1903 година е Захарий Гьорев от Куманово,[8] а след него Пено Авков. В селото е основан комитет на ВМОРО, начело на който стои Аргир Авков.[2]
На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Гурбеш (Грубевци) (Gurbeš (Grubevci),[9] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Гурбес (Γκούρμπες), християнско село.[10]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Грубевци има 400 жители, всички българи християни.[11]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грубевци (Groubevtzi) има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[12] В селото има българска църква „Свети Атанас“, а ежегодният събор се провежда на празника Летни Свети Атанас.[2]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Грубевци, 17 /III, 1 ч. от Кониково. Всичко 40 български екзархийски къщи и 1 гъркоманска, чифлик. Поминъкът е земеделие и лозарство. От Патриаршията се отказало преди 20 години. Няма никакви черковни имоти. Училището е двуетажно, с две стаи таваносани и добре осветявани. Класната стая има 6Х6Х3 големина, другата е по-малка и служи за квартира.[13] | “ |
По данни на Екзархията в 1910 година Грубевци е чифлигарско село с 57 семейства, 300 жители българи и една черква.[14]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Γκρούμπες) има 178 екзархисти.[10][15]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Гурбес (Γκούρμπες) като село със 166 мъже и 152 жени.[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Грубеш има 30 къщи славяни християни.[16]
В 1924 година цялото българско население - 272 души, е прогонено в България и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт и Мала Азия.[4] Ликвидирани са 5 имота на жители, преселили се в България.[10] От пристигналите в България бежанци 40 семейства (близо 280 души) се заселват в Горни Воден, Станимашко, част от които после се изселват в Асеновград и Пловдив, а три семейства се заселват в Кавакли.[2]
В 1926 година името на селото е сменено на Агросикия. В 1928 година Грубевци е представено като чисто бежанско със 118 бежански семейства и 438 жители общо.[17]
Тъй като селото е полупланинско, произвежда малко продукция - предимно пшеница и малко памук. Частично развито е и скотовъдството.[4]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Леска[18] | Λέσκα | Лептокария | Λεπτοκαρυά[19] | река на СИ от Грубевци и местност по десния ѝ бряг[18] |
| Пелити[18] | Πελίτι | Врахаки | Βραχάκι[19] | възвишение на ЮЗ от Грубевци[18] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 318[4] | 319[4] | 363[4] | 476[4] | 458[4] | 496[4] | 418[4] | 395[4] | 429[4] | 384 | 280 | 201 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Грубевци
Дионис Танчуров (1876 - след 1943), български революционер от ВМОРО- Младен Костадинов Митроколев (1911 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[20]
- Танас Грубешки, местен български учител и секретар в четата на Павел Граматиков[21]
- Димитър Сурлев (1907 – 1933), български комунист
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ а б в г д Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр. 92.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 69.
- ↑ Димитровъ, Лазаръ. Учителствуването ми въ Гумендже и интернирането ми въ родното село // Илюстрация Илиндень 4 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 13.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 9
- ↑ Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124-136
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
