Направо към съдържанието

Дрезден (лек крайцер, 1917)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Дрезден“
SMS Dresden
Лекият крайцер „Дрезден“ през 1918 г.
Флаг Германия
Клас и типЛек крайцер от типа „Кьолн II“
ПроизводителHowaldtswerken в Кил, Германска империя
Служба
Заложен1916 г.
Спуснат на вода25 април 1917 г.
Влиза в строй28 март 1918 г.
Потъналпотопен на
21 юни 1919 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5620 t (нормална);
7486 t (пълна)[1]б
Дължина155,5 m[1]
Дължина по водолинията
149,8 m
Ширина14,2 m[1]
Газене5,96 m[1]
Броняпояс: 60 mm;
палуба: 40 – 20 mm
(40 – 60 mm скосове);
гласис: 100 mm;
щитове ГК: 50 mm;
бойна рубка: 100 mm[1]
Задвижване2 парни турбини „военноморски тип“;
14 водотръбни котли „военноморски тип“[1]
Мощност31 000 к.с. (22,8 МВт)[1]
Движител2 гребни винта[1]
Скорост27,5 възела
(50,9 km/h)[1]
Далечина на
плаване
6000 морски мили на 12 възела ход;
Запас гориво: 1100 t въглища и 800 t нефт[1]
Екипаж560 души
Кръстен в чест наград Дрезден
Въоръжение
Артилерия8x1 150 mm;
Зенитна артилерия3x1 88 mm
Минноторпедно
въоръжение
4x1 600 mm ТА;200 морски мини[1][~ 1]
„Дрезден“ в Общомедия

Дрезден (на немски: SMS Dresden[~ 2]) е лек крайцер[~ 3] на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Втори кораб от серията крайцери тип „Кьолн“.

Крайцерът „Дрезден“ е заложен в корабостроителницата на „Howaldtswerken“ в град Кил през 1916 г. Спуснат е на вода на 25 април 1917 г. На 28 март 1918 г. е въведен в експлоатация.

Технически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на крайцера съставлява 156 метра; ширината е 14,5 метра; газене: 6,4 метра. Водоизместимост 5600 тона. Максимална скорост 27,5 възела.

Екипаж: 560 души.

Главният калибър се състои от осем скорострелни 15 cm SK L/45[~ 4] оръдия в единични установки. Две от тях са редом отпред на бака, две са на кърмата, линейно-терасовидно, и четири по всяка страна в средната част на кораба. Оръдията имат максимална далечина на стрелбата до 17 600 m.[2] Боекомплектът им съставлява 1040 изстрела или 130 снаряда на ствол. Зенитното въоръжение на кораба първоначално се състои от три 8,8 cm SK L/45 зенитни оръдия. Крайцерът има и четири 60 cm надводни торпедни апарата, с общ запас от осем торпеда. Освен това може да носи до 200 мини за поставяне на заграждения.[3]

Осем въглищни и шест нефтени водотръбни парни котли с максимално работно налягане от 16 атм., разположени в 4 котелни отделения. Сумарна площ на огнярските решетки 5700 м². 2 парни турбини, 2 гребни винта. Проектна мощност на силовата установка: 31 000 к.с., проектна скорост от 27,5 възела. На изпитанията „Дрезден“ развива скорост от 27,8 възела при мощност от 49 428 к.с. и средна честота на въртене на валовете от 338 об/мин.[1]

Запас гориво – 300 т нефт и 1100 т въглища. Далечина на плаване: 5400 морски мили на скорост 12 възела и 1200 мили на скорост 25 възела.[1]

Крайцерът „Дрезден“ е построен от корабостроителницатаHowaldtswerken“ в град Кил. Заложен е през 1916 г. под стапелен номер 601. Спускането му на вода е на 25 април 1917 г., влиза в състава на флота на 28 март 1918 г.[4] Според условията на завършващото Първата световна война примирие, сключено на 11 ноември 1918 г. между Германия и страните от Антантата, немският Флот на откритото море, към който се числи и крайцерът „Кьолн“, подлежи на интерниране. Германските кораби са конвоирани на главната база на британските Кралски ВМС Скапа Флоу на островите Оркни. На 21 юни 1919 г. контраадмирал фон Ройтер заповядва на екипажите да потопят корабите, за да не попаднат в ръцете на англичаните. Корабът и до днес лежи на дъното на залива.

Командири на кораба

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Всички данни са към момента на влизането в строй.
  2. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  3. Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
  4. Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/45 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/45 означава, че дължината на оръдието съставлява 45 негови калибра (150 × 45).
  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
  • Больных А. На океанских просторах. – М.: АСТ, 2000.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Dresden (1917) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​