Направо към съдържанието

Кайо Дуилио (линеен кораб, 1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Кайо Дуилио“
RN Caio Duilio
Схема на линейните кораби от типа „Андреа Дория“
Флаг Италия
 Италия
Клас и типЛинеен кораб от типа „Андреа Дория“
ПроизводителRegio Cantieri di Castellammare di Stabia в Кастеламаре ди Стабия, Италия
Служба
Заложен24 февруари 1912 г.
Спуснат на вода24 април 1913 г.
Влиза в строй10 май 1915 г.
Изведен от
експлоатация
15 септември 1956 г., утилизиран през 1957 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост22 994 t (нормална)
24 729 t (пълна)
След модернизацията:
28 882 t (стандартна)
29 391 t (пълна)
Дължина168,9 m (по КВЛ)
176,1 m (максимална)
След модернизацията:
186,9 m (максимална)
Ширина28 m
След модернизацията:
28,6 m
Газене9,5 m
След модернизацията:
10,4 m
Броняглавен пояс: 80 – 250 mm;
горен пояс: 220 mm;
палуба: 98 mm;
каземати: 130 mm;
барбети: 280;
кули ГК: 280 mm;
бойна рубка: 280 mm
След модернизацията:
главен пояс: 220 – 250 mm;
горен пояс: 170 mm;
главна палуба: 80 – 100 mm;
горна палуба: 44 mm;
каземати: 130 mm;
барбети: 280 + 50 mm;
кули ГК: 280 mm;
кули СК: 120 mm;
бойна рубка: 260 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
20 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
30 000 к.с. (проектна)
След модернизацията:
2 парни турбини Parsons;
8 водотръбни котли Yarrow;
2 гребни винта;
75 000 к.с. (проектна)
Скорост21 възела
(39 km/h)
След модернизацията:
26 възела
(48 km/h)
Далечина на
плаване
4800
морски мили
при 10 възела ход
След модернизацията:
4000
морски мили
при 18 възела ход
Екипаж1233 души
След модернизацията:
1485 души
Въоръжение
Артилерия3x3 и 2x2 305 mm;
16x1 152 mm;
Зенитна артилерия:
13x1 76 mm
След модернизацията:
3x3 и 2x2 320 mm;
4x3 135 mm
Зенитна артилерия:
10x1 90 mm;
6x2 и 3x1 37 mm;
8x2 20 mm
Торпедно
въоръжение
3x1 450 mm ТА (свалени при модернизацията)
„Кайо Дуилио“ в Общомедия

Кайо Дуилио (на италиански: Caio Duilio) е италиански линеен кораб от типа „Андреа Дория“ участвал в Първата и Втората световни войни. Кръстен е в чест на Гай Дуилий, римски флотоводец, който носи първата в историята на римския флота морска победа през Първата Пуническа война.

Дължината на линкора съставлява 176 м, ширината е 28 м, газенето – 9,4 м. Максималната водоизместимост на кораба съставлява от 24715 до 24729 т. Екипажът се състои от 1233 души: 35 офицера и 1198 матроса. Главната енергетична установка съставляват четири парни турбини Parsons с двадесет котела (дванадесет въглищни и осем мазутни). Котлите са разположени в две отделения. Общата мощност е 30 хиляди к.с., корабът развива скорост от 21 възела. Далечината на плаване съставлява 4800 морски мили при скорост от 10 възела[1].

Артилерията на главния калибър съставляват тринадесет 305-мм оръдия 46 калибър в пет оръдейни кули: три строени и две сдвоени установки. В противоминната артилерия има шестнадесет 152-мм оръдия 45 калибра, разположени в съседство с оръдейните кули на главния калибър и в каземати. Освен всичко останало, на кораба има тринадесет 76-мм оръдия 50 калибър и шест 76-мм зенитни оръдия. Като стандартен капитален кораб, линкорът „Кайо Дуилио“ има три торпедни апарата с калибър 450 мм. Бронята за кораба е произведена в заводите на U.S.Steel по технология на Krupp: дебелината на бронята на пояса съставлява 254 мм, на главната палуба 98 мм, на рубката и оръдейните кули по 280 мм[1].

Линкорът е преустроен и ремонтиран в периода 1937 – 1940 година в Генуа: бакът е разширен до главната мачта. Надстроена е кърмата, благодарение на което дължината на кораба нараства до 186,9 м, а водоизместимостта до 28882 т. Свалени са 12 котела, а замяната на турбините повишава мощността до 75 хиляди к.с. и скоростта до 26 възела. Обновление има и при въоръжението: главен калибър стават 10 оръдия с калибър 320-мм, а като спомагателни оръдия стават 12 строени 135-мм оръдия (в четири оръдейни кули). Абсолютно е изменено зенитното въоръжение: десет 90-мм, петнадесет 37-мм и шестнадесет 20-мм оръдия (по-късно са добавени четири 37-мм и свалени две 20-мм оръдия). Всичко екипажът започва да се състои от 1485 души (35 офицера и 1450 матроса)[2][3].

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Първа световна война

[редактиране | редактиране на кода]

Линкорът „Кайо Дуилио“ е заложен в доковете на Кастеламаре ди Стабия на 24 февруари 1912 г., спуснат е на вода на 24 април 1913 г., влиза в строй на 10 май 1916 г.[1]. Почти не участва през Първата световна война, както не участват във войната и линкорите на противника на Италия, Австро-Унгария; четири пъти излиза на патрулиране, прекарвайки в морето около 70 часа. Линкорът се базира в Таранто от ноември 1918 г. до април 1919 г., обаче временно, от 10 ноември 1918 г. до 26 януари 1919 г. се разполага близо до остров Корфу[4]. На 26 април 1919 г. „Кайо Дуилио“ е изпратен в Измир, по пътя едва не влизайки в бой с крайцера „Георгиос Авероф“, обаче впоследствие заповедта е отменена: гърците завземат Измир. На 9 юни към „Кайо Дуилио“ се присъединява броненосецът „Рома“, с който линкорът се отправя към Константинопол[5].

„Кайо Дуилио“ по-късно е изпратен в Черно море, в помощ на Бялото движение в Русия, като се намира там от 23 юни до 13 юли. За това време линкорът е преведен в Ливанската ескадра на КВМС на Италия. Завършвайки своята мисия, линкорът се връща в Измир, откъдето отплава на 9 септември (като негова смяна пристига линкорът „Джулио Чезаре“). На 12 септември „Кайо Дуилио“ се връща в Таранто, като излиза в резерв. През 1920 година той се връща в състава на флота, пристигайки към 30 юни към бреговете на Албания и започва обстрел по нейната територия (на 5 септември]] напуска териториалните води на Албания). През следващата година линкорът е зачислен в Додеканезката ескадра, в състава на която патрулира Източното Средиземноморие. От 27 юли до 10 септември 1921 г. в състава на съюзна ескадра се намира в Константинопол[6].

Междувоенни години

[редактиране | редактиране на кода]

По време на конфликта с гърците на Корфу целият италиански флот блокира острова, използвайки убийството на Енрико Телини и четиримата съпровождащи го приятели като повод за нахлуване на Корфу (в блокадата участва и „Кайо Дуилио“). През същата година „Кайо Дуилио“ съпровожда „Данте Алигери“ по пътя му към Испания. На 8 април 1925 г. на борда на линкора избухва взрив (взривяват се боеприпаси), което поврежда третата оръдейна кула на главния калибър. Корабът е изпратен за ремонт в Ла Специя, откъдето се завръща през април 1928 г. От 18 март до 15 юни 1930 г. линкорът се ремонтира в Таранто, на 11 август 1932 г. е изведен в резерва, откъдето се връща след година. На 19 май 1937 г. „Кайо Дуилио“ се насочва за Генуа, където влиза за тригодишна модернизация. Във флота се връща на 15 юли 1940 г. в 5-и дивизион на 1-ва ескадра в Таранто[6].

Втора световна война

[редактиране | редактиране на кода]

На 31 август 1940 е първото излизане на „Кайо Дуилио“ по времето на Втората световна война: линкорът, с част от флота, плава за да прихване супердредноутаВалиант“ (HMS Valiant), който се насочва към Александрия, и конвой за Малта. Тъй като италианците нямат прикритие по въздуха и въздушно разузнаване в края на краищата те са засечено от англичаните. На 1 септември те се насочват за Таранто, обаче на 7 септември „Кайо Дуилио“ отново излиза за бойна задача, за прихващане на силите на съединението „H“, което отново завършва с неуспех: съединението бяга в Дакар. „Кайо Дуилио“ се връща в Таранто, където остава до ноември[6].

Авионападението над Таранто

[редактиране | редактиране на кода]
Схема на атаката над Таранто

През нощта на 10 ноември по 11 ноември 1940 г. британският Средиземноморски флот организира атака с поддръжа по въздуха над Таранто: 21 бомбардировача от типа „Феъри Суордфиш“ излитат от самолетоносачаИластриъс“ (HMS Illustrious) и атакуват в залива италианския флот на две вълни. Едно торпедо попада в „Кайо Дуилио“, три уцелват „Литорио“ и още една в „Конте ди Кавур[7]. „Кайо Дуилио“ получава попадение в десния борд, там се образува пробойна с размери 11×7 м, което води до наводняването на два отсека с боеприпаси за главния калибър. Водата навреме е изпомпана, което позволява да се избегне крен по борда и потъване в залива. През януари 1941 г. „Кайо Дуилио“ е изпратен за ремонт в Генуа, който започва на 26 януари [6].

Но даже след тази успешна атаката англичаните не си гудят времето напразно и продължават да преследват италианския флот: съединение „H“, под командването на адмирал Джеймс Съмървил, се насочва към Генуа. Корабите обстрелват порта, а освен това самолети от самолетоносача „Арк Роял“ (HMS Ark Royal) пускат магнитни мини в залива. Пет кораба са потопени, обаче „Кайо Дуилио“ избягва попадения[8]. По време на боя линкорът изстрелва около 8 хиляди куршума по британските самолети. На 16 май 1941 г. линкорът напуска Таранто, влизайки в 1-ва ескадра[6].

„Кайо Дуилио“, който става флагмански кораб на италианския флот, на 29 ноември 1941 г. излиза за прикриването на италиански конвой за Северна Африка под прикритието на крайцера „Джузепе Гарибалди“ и шест разрушителя. На 13 декември линкорът излиза в съпровождане на конвоя M41, обаче скоро е принуден да изостави конвоя и да бърза в помощ на „Виторио Венето“, който е торпилиран. В порта си „Кайо Дуилио“ се връща на 14 декември, като излиза след два дни за прикритие на конвоя M42 южно от Месина придружаван от три крайцера и четири разрушителя. По време на конвоирането италианците влизат в първия бой в Сиртския залив, обаче „Кайо Дуилио“ се оказва прекалено далеч от англичаните. Линкорът се връща в Таранто на 19 декември. От 3 януари до 6 януари 1942 г. линкорът успешно съпровожда конвоя M43 за Триполи, от 22 януари до 5 февруари той прикрива конвоя T18, в който до Триполи достигат четири от петте транспорта[6].

През февруари „Кайо Дуилио“ излиза за прихващане на британските конвои в Средиземноморието. На 14 февруари корабът, при поддръжката на два леки крайцера и седем разрушителя напуска порта, обаче скоро се връща обратно, тъй като губят британците от поглед. На 21 февруари той съпровожда конвоя K7 от Месина и Корфу за Таранто. Вече към този момент на флота започват да свършват запасите от гориво, което води до ограничаване на броя на операциите и техните мащтаби. В края на краищата, „Кайо Дуилио“ излиза в резерва. На 9 септември 1943 г., след капитулацията на Италия, той пристига в Малта, където е интерниран целият италиански флот[6].

През юни 1944 г. съюзниците разрешават на „Кайо Дуилио“ да се върне в Италия: той се намира последователно в Таранто, Сиракуза и Аугуста.

От 1 май 1947 г. до 10 ноември 1949 г. линкорът е флагман на ВМС на Италия. През 1953 г. „Кайо Дуилио“ пристига в Ла Специя, където постоява до края на службата си. На 15 септември 1956 г. той е изключен от списъците на флота, продаден е и е разрязан за метал след година[9].

  1. а б в Gardiner & Gray, p. 260
  2. Gardiner & Chesneau, p. 284
  3. Fraccaroli, p. 16
  4. Whitley, p. 165
  5. Whitley, pp. 165 – 166
  6. а б в г д е ж Whitley, p. 166
  7. Rohwer, p. 47
  8. Ireland, p. 64
  9. Whitley, p. 167
  • Fraccaroli, Aldo. Italian Warships of World War I. London, 1970. ISBN 978-0-7110-0105-3.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. Annapolis, MD, 1980. ISBN 0-87021-913-8.
  • Conway’s All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, 1984. ISBN 0-87021-907-3.
  • Halpern, Paul G. A Naval History of World War I. Annapolis, MD, 1995. ISBN 1-55750-352-4.
  • Ireland, Bernard. War in the Mediterranean 1940 – 1943. Annapolis, 2004. ISBN 1-84415-047-X.
  • Rohwer, Jürgen. Chronology of the War at Sea 1939 – 1945: The Naval History of World War Two. Third Revised. Annapolis, Maryland, 2005. ISBN 1-59114-119-2.
  • Whitley, M. J. Battleships of World War II. Annapolis, 1998. ISBN 1-55750-184-X.
  • Woodman, Richard. Malta Convoys 1940 – 1943. London, 2000. ISBN 0-7195-6408-5.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кайо Дуилио (линкор)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​