Направо към съдържанието

Кокошине

Кокошине
Кокошиње
— село —
42.0131° с. ш. 21.9664° и. д.
Кокошине
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областОвче поле
Надм. височина652 m
Население45 души (2002)
Пощенски код1309
МПС кодKU
Кокошине в Общомедия

Кокошине (на македонска литературна норма: Кокошиње; на албански: Kokoshinja) е село в Северна Македония, в община Куманово.

Селото е разположено в областта Овче поле в западното подножие на планината Манговица.

В края на XIX век Кокошине е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1842 година и представлява трикорабен безкуполен храм.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кокошине е село, населявано от 560 жители българи християни.[2]

През 1895-1904 година в Кокошине функционира сръбско училище.[3] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[4] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] През септември 1904 година четата на Мише Развигоров убива осем сърбомани в селото, за които се смята, че са част от шпионска мрежа срещу ВМОРО.[6]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кукушине има 880 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7] През 1907 година главният учител в Куманово пише в свой рапорт, че Кукушине има 102 чисто „български екзархийски къщи“. Населението се занимава със земеделие и скотовъдство, обработва афион и лозя.[8]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[9]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кокошиние (Kokošinje) като българско християнско село.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 45 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 44
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0
Траян Бикчо, Арсен от Кокошине, Цветан от Скопско и циганина Иван от Татомир.
Родени в Кокошине
  1. Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  3. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 360-364.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 309.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  8. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 43.
  9. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  10. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  11. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 69.
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42