Направо към съдържанието

Ласло IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ласло IV
крал на Унгария
Миниатюра от Унгарска хроника
Миниатюра от Унгарска хроника

Роден
Починал
10 юли 1290 г. (27 г.)
Управление
Период1272 – 1290
Коронация1272 г., Секешфехервар
ПредшественикИщван V
НаследникАндраш III
Други титликрал на Хърватия
Герб
Семейство
РодАрпади
БащаИщван V
МайкаЕлизабет Куманката
Братя/сестриАнна Арпад
Мария Арпад
Елизабет Арпад
Каталина Унгарска
СъпругаЕлизабет Анжуйска (1270 – 10 юли 1290)
Ласло IV в Общомедия

Ласло IV Куманин е крал на Унгария от 1272 до 1290 година. Младият крал се опитва да се справи с феодалната анархия, подчинявайки на кралската власт чрез военна сила полунезависимите магнати и епископи.

Роден е през 1262 г. Син е на унгарския крал Ищван V и Елизабет Куманката, дъщеря е на хан Котян Тертероба.

Ласло IV среща Рудолф фон Хабсбург

Ласло IV играе активна роля в борбата между краля на Бохемия – Отокар II и Рудолф I за императорската корона. Съюзът на унгарския крал с Рудолф е скрепен по време на тяхната среща в Хаймбург през август 1277 г.[1]

В битката при Моравско поле (Дюрнкрут) на 26 август 1278 г. съюзниците разгромяват бохемския крал. През 1282 г. в съседна Австрия се утвърждават Хабсбургите, явяващи се и германски императори.

Убийството на Ласло IV от кумански заговорници, Средновековна миниатюра

През февруари 1285 г. е отблъснато нападението на татарския хан Телебуги.[2]

Папата изпраща свой легат в страната. При временното затихване на вътрешното напрежение, вниманието на папския пратеник се обръща към езичниците-кумани. Макар да е убеждаван на два пъти да се откаже от тях, Ласло избягва това унижение и се обявява на страната на единствената сила, която му остава вярна. Така си спечелва прякора „Куманина“.

През 1287 година Ласло е отлъчен от църквата и дори се обмисля да се изпрати кръстоносен поход срещу него.[3]

На 10 юли 1290 година бездетният крал Ласло IV е убит от своите кумански съюзници.[4] Така, основният клон на династията на Арпадите прекъсва. Неговият племенник Андраш III Венецианец, получавайки информация за смъртта на краля, бяга от Виена и пристига в Естергом, където архиепископ Лодомер го увенчава с короната на Свети Стефан на 23 юли 1290 година.

  1. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
  2. История Венгрии, ред Исламов Т.М, Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г., стр.163
  3. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
  4. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
Ищван V
Короната на Свети Стефан
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия (1272 – 1290)
Андраш III