Направо към съдържанието

Рамел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рамел
Ραχώνα
— село —
Гърция
40.8125° с. ш. 22.5392° и. д.
Рамел
Централна Македония
40.8125° с. ш. 22.5392° и. д.
Рамел
Воденско
40.8125° с. ш. 22.5392° и. д.
Рамел
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областБоймия
Надм. височина100 m
Население461 души (2021 г.)

Ра̀мел, още Р̀амил или Ра̀мели[1] (на гръцки: Ραχώνα, Рахона, до 1926 година Ράμελ, Рамел[2]), е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 100 m надморска височина в северозападния край на Солунското или Пазарското поле на 11 km източно от Енидже Вардар (Яница).[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Североизточно край Рамел е открито праисторическо селище, обявено за защитен паметник.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Храмѣлъ като българско село.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Рамели (Ramély), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[6]

През май 1880 година мухтарът на Рамел е арестуван от каймакамина, тъй като обикалял селата да събира подписи върху прошения до екзарха. Вследствие на това са арестувани мухтарите и старейшините от околните села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[7]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Ремил (Remil),[8] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Рамел (Ράμελ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Рамели (Ράμελι) е село с 25 християнски семейства.[9]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Рамел има 200 жители българи християни.[10] През 1906 година гъркоманска махала в селото е изгорена в отговор на андартско нападение над Куфалово. Гъркоманските фамилии се изселват в Постол и Енидже Вардар, като част от тях се завръщат след Младотурската революция.[11]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рамел (Ramel) има 144 българи екзархисти и работи българско училище.[12]

По данни на Екзархията в 1910 година Рамелъ е чифлигарско село с 92 семейства, 175 жители българи и една черква.[13]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ράμελι) има 30 екзархисти.[9][14]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 остава в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Рамел (Ράμελ) като село със 125 мъже и 108 жени.[9] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ремел (Ремељ) има 28 къщи славяни християни.[15]

Всички 92 български семейства[16] или 63 души[3] се изселват в България.[16] На тяхно място са настанени голям брой гърци бежанци от Понт и Източна Тракия.[3]

В 1926 година името на селото е сменено на Рахона. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърция бежанци. В 1928 година Рамел е представено като чисто бежанско със 122 бежански семейства и 454 жители бежанци.[17]

Селото произвежда предимно жито, тютюн, памук и овошки, като частично е развито и скотовъдството.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 233[3] 265[3] 504[3] 652[3] 751[3] 701[3] 667[3] 646[3] 691[3] 626 586 461

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Рамел
  • Григор Дамбулов (Дамбулта, 1862 – 1942), куриер и селски войвода на ВМОРО
  • Йоан Стамков (Ιωάννης Στάμκος), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Кочо (Коста) Рамилски (? - 1935), куриер и капитан на гръцка въоръжена чета[19], избран за кмет на дем Постол, но убит от гърци[20]
  • Никола Стамков (Νικόλαος Στάμκος), гръцки андартски деец от трети клас[18]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 197.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 78. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/43351/2102/6-11-1990 - ΦΕΚ 769/Β/5-12-1990 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-03-04. Посетен на 25 юни 2018.
  5. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  7. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  8. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  9. ↑ а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  11. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.159
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  13. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  14. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  16. ↑ а б Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  19. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.253
  20. ↑ Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 279.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рамел&oldid=12429646“.