Богословски факултет (Софийски университет): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 10552601 на 77.76.61.149 (б.)
Етикет: Връщане
поправка на мъртъв линк
Ред 12: Ред 12:


== Сграда ==
== Сграда ==
До началото на 1900 г. тук се намирала камбанарията на „Св. Неделя“ с камбаните, подарени от княз [[Александър Дондуков-Корсаков]]. Строежът на сградата като „Паметник на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]“<ref name=":0">[[Христо Темелски]], [http://dveri.bg/3yhu „Паметник на Българската екзархия и Висше богословско училище“], Двери на православието, 15 ноември 2008.</ref> и здание за Висше богословско училище започва с [[Обявяване на независимостта на България|обявяването независимостта на България]] през [[1908]] и е завършен през [[1914]] г., но довършителните работи и стенописването продължават до есента на 1923 г. Проектът е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. Тук от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По архитектурен стил и украса сградата интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни медальони и каменна резба образуват фриз в горния край на фасадите ѝ. Над главния вход е изпълнено пано от художника [[Никола Ганушев]] – „Учредяване на Българската екзархия през 1870 г.“. За фреската са платени фантастичните тогава 110 000 лв. Под нея са 2 големи и 8 малки медальона и още 4 такива на западната фасада с образите на светите братя Кирил и Методий, [[Борис I|св. Цар Борис I]], [[Климент Охридски|св. Климент Охридски]], [[Черноризец Храбър]], [[Евтимий Български|св. Патриарх Евтимий]], [[Паисий Хилендарски]], [[Софроний Врачански]], [[Неофит Рилски]], [[Гаврил Кръстевич]] и други просветители, църковни дейци и радетели за Българската Екзархия. Стойността на сградата в крайна сметка възлиза на около 700 000 лева, колосална за времето си сума.<ref>Тихомира Михайлова, [http://novinar.bg/news/arhitektat-na-bogoslovskiia-fakultet-vzima-soliden-honorar_Mzc4Mzs2NQ==.html „Архитектът на Богословския факултет взима солиден хонорар“], в. „Новинар“, 23 декември 2011.</ref>
До началото на 1900 г. тук се намирала камбанарията на „Св. Неделя“ с камбаните, подарени от княз [[Александър Дондуков-Корсаков]]. Строежът на сградата като „Паметник на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]“<ref name=":0">[[Христо Темелски]], [http://dveri.bg/3yhu „Паметник на Българската екзархия и Висше богословско училище“], Двери на православието, 15 ноември 2008.</ref> и здание за Висше богословско училище започва с [[Обявяване на независимостта на България|обявяването независимостта на България]] през [[1908]] и е завършен през [[1914]] г., но довършителните работи и стенописването продължават до есента на 1923 г. Проектът е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. Тук от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По архитектурен стил и украса сградата интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни медальони и каменна резба образуват фриз в горния край на фасадите ѝ. Над главния вход е изпълнено пано от художника [[Никола Ганушев]] – „Учредяване на Българската екзархия през 1870 г.“. За фреската са платени фантастичните тогава 110 000 лв. Под нея са 2 големи и 8 малки медальона и още 4 такива на западната фасада с образите на светите братя Кирил и Методий, [[Борис I|св. Цар Борис I]], [[Климент Охридски|св. Климент Охридски]], [[Черноризец Храбър]], [[Евтимий Български|св. Патриарх Евтимий]], [[Паисий Хилендарски]], [[Софроний Врачански]], [[Неофит Рилски]], [[Гаврил Кръстевич]] и други просветители, църковни дейци и радетели за Българската Екзархия. Стойността на сградата в крайна сметка възлиза на около 700 000 лева, колосална за времето си сума.<ref>Тихомира Михайлова, [https://web.archive.org/web/20150402100307/http://novinar.bg/news/arhitektat-na-bogoslovskiia-fakultet-vzima-soliden-honorar_Mzc4Mzs2NQ==.html „Архитектът на Богословския факултет взима солиден хонорар“], в. „Новинар“, 23 декември 2011.</ref>


При [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на [[10 януари]] и на [[30 март]] [[1944]] г. комплексът на Богословския факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод, помещаващ се в него, е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сграда на [[Библиотека на Столичната Митрополия|Библиотеката Софийската митрополия]] с цялата ценната сбирка, съхранявана в нея, и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944 г., когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени. Тогава е срината и съседната средновековна българска [[Свети Николай (София)|църква „Св. Николай“]].<ref name=":0"/>
При [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на [[10 януари]] и на [[30 март]] [[1944]] г. комплексът на Богословския факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод, помещаващ се в него, е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сграда на [[Библиотека на Столичната Митрополия|Библиотеката Софийската митрополия]] с цялата ценната сбирка, съхранявана в нея, и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944 г., когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени. Тогава е срината и съседната средновековна българска [[Свети Николай (София)|църква „Св. Николай“]].<ref name=":0"/>
Ред 27: Ред 27:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/bogoslovski_fakultet2 Страницата на Богословския факултет] в сайта на Софийския университет
* [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/bogoslovski_fakultet2 Страница на Богословския факултет] в сайта на Софийския университет
* [http://sofiamonuments.com/pametnik/show/42 Богословски факултет при СУ „Св. Климент Охридски“] в sofiamonuments.com
* [http://sofiamonuments.com/pametnik/show/42 Богословски факултет при СУ „Св. Климент Охридски“] в SofiaMonuments.com
* [http://stara-sofia.com/dakad.html Духовната академия (снимки от времето между двете световни войни)] в stara-sofia.com
* [http://stara-sofia.com/dakad.html Духовната академия (снимки от времето между двете световни войни)] в Stara-Sofia.com


{{Софийски университет}}
{{Софийски университет}}

Версия от 21:29, 13 ноември 2020

Богословският факултет е основно структурно звено в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, основано през 1923 г. В продължение на 40 години (1951 – 1991) е самостоятелно висше училище в София.

Богословският факултет преди да бъде разрушен куполът му при британско-американските бомбардировки от 1944 г.

В комплекса на факултета днес се помещават действащ храм-параклис „Св. Климент Охридски“, църковна библиотека и Църковен историко-археологически музей при Св. Синод. Намира се на адрес: София 1000, пл. „Света Неделя“ 19.

История

Факултетът е създаден през 1923 г. и бързо се превръща в голям център за богословско образование.

През 1951 г. по идеологически съображения, наложени от атеизма на водещата управляваща БКП, с постановление на Народното събрание Богословският факултет е отделен от Софийския университет и обособен като висше духовно училище с името Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под ведомството на Светия Синод на Българската православна църква. В този период основната специалност „Теология“ съществува под названието „Богословие“.

През юли 1991 г. ръководството на Софийския университет отправя покана към тогавашната Духовна академия отново да стане факултет към Университета, което е прието и се извършва по съответния ред още същия месец.

Сграда

До началото на 1900 г. тук се намирала камбанарията на „Св. Неделя“ с камбаните, подарени от княз Александър Дондуков-Корсаков. Строежът на сградата като „Паметник на Българската екзархия[1] и здание за Висше богословско училище започва с обявяването независимостта на България през 1908 и е завършен през 1914 г., но довършителните работи и стенописването продължават до есента на 1923 г. Проектът е на виенския архитект Фридрих Грюнангер. Тук от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По архитектурен стил и украса сградата интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни медальони и каменна резба образуват фриз в горния край на фасадите ѝ. Над главния вход е изпълнено пано от художника Никола Ганушев – „Учредяване на Българската екзархия през 1870 г.“. За фреската са платени фантастичните тогава 110 000 лв. Под нея са 2 големи и 8 малки медальона и още 4 такива на западната фасада с образите на светите братя Кирил и Методий, св. Цар Борис I, св. Климент Охридски, Черноризец Храбър, св. Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Гаврил Кръстевич и други просветители, църковни дейци и радетели за Българската Екзархия. Стойността на сградата в крайна сметка възлиза на около 700 000 лева, колосална за времето си сума.[2]

При англо-американските бомбардировки на София на 10 януари и на 30 март 1944 г. комплексът на Богословския факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод, помещаващ се в него, е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сграда на Библиотеката Софийската митрополия с цялата ценната сбирка, съхранявана в нея, и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944 г., когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени. Тогава е срината и съседната средновековна българска църква „Св. Николай“.[1]

В сградата-паметник и днес се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев – руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век.

Катедри

  • „Библеистика“
  • „Историческо и систематическо богословие“
  • „Практическо богословие“

Източници

Външни препратки