Потребител беседа:Jingiby: Разлика между версии

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на PSS 9 (б.), към версия на Plamen82
Етикети: Отмяна Отменени
м Премахнати редакции на Ket (б.), към версия на PSS 9
Етикет: Отмяна
Ред 64: Ред 64:


Yes! I'd knew it! Oбяснява много неща. [[Специални:Приноси/85.130.10.80|85.130.10.80]] 19:44, 11 май 2012 (UTC)
Yes! I'd knew it! Oбяснява много неща. [[Специални:Приноси/85.130.10.80|85.130.10.80]] 19:44, 11 май 2012 (UTC)

Каква информация искаш относно Староселци. Бих шибан път до София за да търся Архива за шибаното село Староселци и имаш наглостта да поправяш с гарите глупости ли? Та ти книги относно Староселци чел ли си? Въобще какво знаеш за Староселци [[Потребител:Plamen82|Plamen82]] ([[Потребител беседа:Plamen82|беседа]]) 15:25, 2 септември 2021 (UTC)


== Малки промени и резюмета ==
== Малки промени и резюмета ==

Версия от 17:10, 2 септември 2021

Здравей, Jingiby!

Добре дошъл/дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е въведението. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че не се колебай и дай своя принос!

Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на уики-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само с добри намерения и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време.

Помощ
Съвети за новобранци
  • Подписвай се когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, ~~~~)
  • Отбелязвай за наблюдение страниците и беседите, които те интересуват, можеш да преглеждаш чрез твоя списък за наблюдение.
  • Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на твоята потребителска страница. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти.
  • Кутийката „Вавилон“ показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница.
  • Картинките, които качваш в Уикипедия трябва да бъдат под свободен лиценз, а не със защитени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб. Препоръчително е да ги качваш в общото хранилище за свободна мултимедийна информация, Общомедия.
  • Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават неутралната гледна точка. Старай се и да цитираш своите източници.
Ако нещо не трябва да е в Уикипедия
  • Ако откриеш статия с неенциклопедично съдържание, остаряла/ненужна информация или има нецензурно съдържание, добави шаблона {{бързо изтриване|причина}} към текста, за да бъде премахната статията след преглед на администратор.
  • Можеш също да нанесеш нужните редакции, за да отговаря статията на критериите на Уикипедия.

Don't speak Bulgarian?

--Джунейт Беседа 12:59, 4 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Борис Сарафов

Здравей, правим конфликт на редакции, аз сложих шаблон за редакция, без да знам, че и ти успоредно с мен ще редактираш статията. Нека да се разберем кой какво. Засега аз давам само основните насоки в статията, а после ще започна да вкарвам източниците за твърденията. Статията ще се обезмисли, ако за всяко твърдение не слагаме източници и ще се превърне в пихтия.. Ако имаш какво да добавяш, ще те изчакам след теб, но се стреми да е по-изчистена. --Подпоручикъ 12:36, 9 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Добре, спирам! Jingiby 12:40, 9 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Направи ли каквото било, че изтрих малко от твоето, преди да видя отговора ти, сега изчаквам. Наистина направи каквото смяташ и после ми драсни на беседата, когато свършиш. --Подпоручикъ 12:49, 9 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Още малко и ти свиркам! Jingiby 12:54, 9 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Давай! Jingiby 13:01, 9 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Засега остана да се форматира частта за убийството на Сарафов и Гарванов - да се махнат оценки, хвалебствия и разкрасявания. За оценката на живота и делото аз по-късно ще вкарам мнението на Анастас Лозанчев за Сарафов. Ако имаш спомените на Сарафов на български можеш да вкараш няколко автентични цитати, а инак и да допишеш малко ранните години, четническия му период във ВМК и разходките в Западна Европа. Аз ще разгледам какво имам по книжките вкъщи за Сарафов, което може да е от полза. Поздрав, после трябва да направим една хубава статия и за Васил Чекаларов.. --Подпоручикъ 16:27, 9 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Откъде е цитата на Блаже Ристески за Борис Сарафов? :) Виж, ако можеш и тия документи да изнамериш онлайн, че аз не успях [1]--Подпоручикъ 10:25, 10 ноември 2009 (UTC)[отговор]

От списание Форум, бр. 130, на долния адрес, но архивът вече не е активен! [2] Jingiby 11:29, 10 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Вандализъм

Здравейте колега Jingiby. Работех 1 час върху неутрализирането на статията за Владо Черноземски с цел за да бъдат включени всички източници и гледни точки, а вие всичко това го премахвате с една редакция. Това е тежък вандализъм, което е неприемливо за Уикипедия. Ако не сте запознати с правилата на Уикипедия, моля прочетете повече в тази страничка преди да редактирате: Уикипедия:Вандализъм.--Relativefrequency 13:36, 18 декември 2009 (UTC)[отговор]

Здравейте отново колега Jingiby. Вие продължавате с редакторския произвол и отново вандализирахте статията за Владо Черноземски. Защо го правите това? Всички тук имаме една обща цел.--Relativefrequency 13:43, 18 декември 2009 (UTC)[отговор]
Relativefrequency, конфликтът на редакции не се счита за вандализъм. --Дан 13:54, 18 декември 2009 (UTC)[отговор]

Здравейте, Jingiby. Колегата Relativefrequency твърди, че се е опитал да направи компромисно изложение в статията Владо Черноземски и на беседата й е повдигнал дискусия. Предвид че на два пъти скоропостижно сте премахвали редакцията му без аргументирано резюме и без да вземете отношение в беседата, сметнах за уместно да защитя страницата в последната версия на Relativefrequency за три дни. Смятам че е по-конструктивно да се обсъждат сравнително устойчиви версии на съдържанието, а не постоянно сменящи се. Така че ако имате конкретни възражения срещу редакциите на колегата, моля, използвайте беседата. При това въобще не съм страна по спора: нямам нито компетенции, нито интереси в тази област. Спири 14:34, 18 декември 2009 (UTC)[отговор]

Въпрос

Здравейте колега. Без никаква обида, вие да не сте влах по произход? :-) Relativefrequency 22:16, 24 декември 2009 (UTC)[отговор]

Сърбо-влах колега, с гръцка жилка! Jingiby 11:07, 25 декември 2009 (UTC)[отговор]

Yes! I'd knew it! Oбяснява много неща. 85.130.10.80 19:44, 11 май 2012 (UTC)[отговор]

Малки промени и резюмета

Здравей, Jingiby! Смея да предположа, че си отбелязал в настройките си всяка промяна да се отбелязва като малка. Чудя се защо въобще има такава опция в интерфейса, но нейсе. Малко промени са малки. Примерно тези определено не са: [3] и [4]. Може да прегледаш У:МП и по-често да поставяш резюме. По-горе се спомена, че конфликтът между редактори не е вандализъм. Поздрави, --Фипс 23:44, 24 декември 2009 (UTC)[отговор]

Здравейте, по отношение на това което по-горе се споменава, редно е да се има предвид и факта че "Vandalism is any addition, deletion, or change to content made in a deliberate attempt to compromise the integrity of the encyclopedia. It is inappropriate behavior for an online encyclopedia." Вижте повече в Wikipedia:List of policies.--Relativefrequency 14:10, 25 декември 2009 (UTC)[отговор]

Пичове, вместо да се джанкате с мен за глупости, Ви моля да отидете на англоезичния вариант на енциклопедията, където за съжаление съм блокиран и да отстоявате българския интерес, което определено умеете. Честита коледа! Jingiby 14:57, 25 декември 2009 (UTC)[отговор]

Благодяра за подканата, но — за съжаление или за радост — не ме вълнуват особено английската/френската уикипедия, нито българският/френският/ македонският интерес. Приятел, съжалявам за блокирането ти, но вероятно то има някаква връзка с правилата на У. Явно не съм сметнал У:РЕЗ и У:МП за глупост — иначе едва ли щях да се хабя да пиша. --Фипс 16:04, 25 декември 2009 (UTC)[отговор]

Генетика

Здравей! Забелязах, че си вмъкнал публикации на гръцки генетични изследвания в статията за помаците, които по презумпция са спорни, защото понятието "помак" е по-скоро технически термин, използван в съвремието за описване на групи от славяноезични мюсюлмани, населяващи различни и отдалечени зони на Балканите (и като преселници - на Мала Азия). Не са ми известни задълбочени, пълнообхватни и обобщени публикации на генетичен материал от ранножелязната епоха, а също и от ранното Средновековие от българските земи, съответно няма създаден по-широк научен консенсус относно релевантността на тезите от такъв характер, така че всякакви етнизиращи интерпретации на съвременни генетични изследвания са меко казано дискутабилни и се намират на границата на fringe theories. Във всеки случай този род проучвания са далеч от онова, което в англоезичните методически статии за верификация на източниците се определя като mainstream view. Виж и съдържанието на Уикипедия:Благонадеждни източници и особено следното:

Материалът е бил задълбочено изучен от научната общност. Това означава: публикуван в реферирано академично издание след получена положителна рецензия.

Надявам се, че няма да сведем равнището на българската Уикипедия до (все още) съмнителна от научна гледна точка "генетична етнология". Поздрави, Digital worm 02:58, 19 януари 2010 (UTC)[отговор]

Румяна Желева

Колега, изтрил сте голяма част от текста в статията Румяна Желева, определяйки го като "пикантерии". Не споря, че голяма част от българската политика представлява такива "пикантерии", но това едва ли е наш проблем в Уикипедия. Текстът беше подробно подкрепен с източници, които представляваха повече или по-малко (по преди всичко повече) утвърдени журналистически медии. Между другото, дори да имате пълното и неоспоримо основание да триете текст, можехте поне да проверите не остават ли след вас грешки: не само, че имаше изречения без интервал помежду им, но и поне един цитат даваше сериозна грешка. Прочее, моля ви в бъдеще да се въздържате от масови изтривания на текст, освен ако не са в някакво противоречие с политиката на Уикипедия. Все пак това е бил труд на някой редактор (няма значение кой) и 1) определянето му като пикантерия, и 2) изтриването му с такъв аргумент е проява на доста грубо неуважение. Вярвам, че сте направили промените добронамерено, но все пак, макар и със съжаление, трябваше да върна редакцията ви. Ако смятате, че текстът е толкова излишно "пикантериен", моля коригирайте го — не го изтривайте просто. Благодаря! ЛъчезарБ/П 14:38, 19 януари 2010 (UTC)[отговор]

Предложение за превод

Здравей, идвайки от английската У имаш добър английски, дали не ти се занимава да преведеш няколко по-сложни статии, като например: en:Gotse Delchev en:Internal Macedonian Revolutionary Organization, en:Ilinden–Preobrazhenie Uprising и en:Macedonian nationalism. Идеята е, че те вече са с изградени структури, дадени са и десетки препратки, а като теми са прекалено обширни за развитие от малкото хора тук за кратко време. Също и към момента най-важните статии по македонския въпрос са относително малки по размер. Вероятно си достатъчно зает и без това, но дори постепенно да върви даден превод все ще е от полза. Аз лично имам скромни познания в английския, но също бих помогнал с каквото е нужно. --Подпоручикъ 18:50, 14 февруари 2010 (UTC)[отговор]

Благодаря ти за оценката, но английският ми е на средно ниво. Макар че съм участвал в сглобяването на посочените статии в английския вариант не смятам, че българският вариант трябва да подражава на чуждите проекти. А и честно казано не ми остава много време за писане напоследък, но кой знае може би по-нататък!

С поздрав! Jingiby 08:05, 15 февруари 2010 (UTC)[отговор]

Всъщност и Мико отбеляза, че статиите свързани с ВМОРО е добре да си ги правим, но има достатъчно други свързани с македонския въпрос, които може да ползваме от ЕН. Инач това време, наистина притискащо. :/ Поздрав! --Подпоручикъ 08:41, 15 февруари 2010 (UTC)[отговор]

Манифестът

Миг само да го дочета до края, че съм го отворил.--Мико 08:25, 19 февруари 2010 (UTC)[отговор]

Добре. Jingiby 08:27, 19 февруари 2010 (UTC)[отговор]

Готово.--Мико 08:46, 19 февруари 2010 (UTC)[отговор]

Предварителен преглед

Моля вместо да съхранявате статията на всяко изречение, използвайте бутона „Предварителен преглед“, отдясно на бутона „Съхраняване“, за да видите как изглеждат новите промени. След като сте завършил цялата редакция и няма да правите повече промени, съхранете редакцията. Така се избягва излишното натрупване на версии с малки промени и се улеснява следенето на историята на статията. Освен това се пести и сървърен ресурс. --213.240.236.101 08:49, 23 февруари 2010 (UTC)[отговор]

Кераца Висулчева

Би било добре, ако се ориентирате към обсъждания на беседата на статията и се въздържате в бъдеще да използвате резюметата за псувни и да имплицирате съвпадения между IP-адреси и потребители, ако нямате съответните доказателства. Благодаря, Спири 20:32, 15 март 2010 (UTC)[отговор]

Съжалявам! Jingiby 06:45, 16 март 2010 (UTC)[отговор]

Костурско знаме

Ти хубаво го слагаш това, ама да не се окаже някое безумие тип македонистките. Доколкото си спомням знамето го показаха веднъж КК и БД по телевизията и оттогава нито дума за него. Никъде и не срещнах по литература/сайтове да пише за него. Ти имаш ли повече информация? --Подпоручикъ 16:13, 17 март 2010 (UTC)[отговор]

Да, съхранява се в Музея на Македония към МПО във Форт Уейн. Това е от първа ръка информация от КК, от днес чрез един от заместниците му. Не са правени опити да се върне в България, както обещаваха тогава КК и ББ. Не мога да намеря електронен адрес на музея за да ми потвърдят информацията по ел. поща. Има разни адреси на сайта на МПО, но никой от тях не е на музея. Въпросният заместник също не поддържа контакти с МПО. Те там мисля отдавна са сърбомани. Ще продължа да търся допълнителна информация. Jingiby 17:56, 17 март 2010 (UTC)[отговор]

Окръзи

Браво, че си ги почнал окръзите - требва си определено. :-)--Мико 18:56, 8 април 2010 (UTC)[отговор]

Препратка

Здрасти, забележи, че като напишеш във вътрешната препратка само Македония, тя води към пояснителна страница. Залагай като [[Македония (област)|Македония]], когато имаш предвид областта.--Алиса Селезньова 09:16, 13 април 2010 (UTC)[отговор]

Jingiby, моля те следи списъка Уикипедия:Македония/100001, че Йордан Чкатров е втора статия (след Македонска парламентарна група), която бях написал. Поздрав! --93.152.130.249 13:52, 22 април 2010 (UTC)[отговор]

Честно казано не са ми много ясни тези списъци. Jingiby 13:54, 22 април 2010 (UTC)[отговор]

Просто по-значимите статии ги заделяме за бъдещо време. Присъствайки в списъка и бидейки отбелязани със зелено "тикче" значи вече са написани и готови за пускане от съответния автор. --Подпоручикъ 13:56, 22 април 2010 (UTC)[отговор]

ОК! Jingiby 13:58, 22 април 2010 (UTC)[отговор]

Любчо Георгиевски

Здрасти! Ако повод за тази твоя реплика е тази моя редакция, знай, че нямам нищо общо с Поручик (или Подпоручикъ). Просто изказах принципно становище и ти благодаря, че го прие. Нямам нищо против последвалата твоя корекция. Иначе, харесвам това, което и двамата с Подпоручикъ, правите. Поздрави,--94.236.200.123 08:41, 23 април 2010 (UTC)[отговор]

Молба

Здрасти, идвам с една молба - дали ще може преди да напишеш някоя статия, да проверяваш дали не е вече написана тук, защото съвсем скоро се дублирахте с Мико със статията Революционен лист (ВМРО) - и Мико я беше написал (само че заложена като Свобода или смърт (вестник)), но след като ти я пусна, трябваше да се махне от тамошния списък. Благодаря :-).--Алиса Селезньова 20:53, 4 май 2010 (UTC)[отговор]

Мама му стара, пак се издъних! Jingiby 05:32, 5 май 2010 (UTC)[отговор]

Сефте... 85.130.10.80 19:46, 11 май 2012 (UTC)[отговор]

За МРО

Добра е статијата… има неклоку грешки… На солунскиот конгрес е донесена одлука да се формираат 7 округа… Солунски, Битолски, Скопски, Струмичко-Џумајски, Велешко-Тиквешки, Штипски и Одрински… Во пракса егизстирале 6 округа… Солунски, Скопски, Битолски, Серски, Струмички и Одрински…. Предвидениот Штипски округ не заживеаал…Велес добил право дирекно да кореспондира со ЦК… Тиквешкиот реон бил придодаден кон Солунскиот револуционерен округ во 1899 година…. Од струмичко-џумајскиот настанале Серскиот и Струмичкиот округ…. поздрав--Dalco26 13:51, 5 май 2010 (UTC)[отговор]

Да, първо го бях написал Щипския окръг, а посла го изтрих, защото не видях никъде да съществува сетне. Ще го отбележа това нещо. Jingiby

ок… ќе поправам не сум видел… во стаијата за МРО не треба да има настани по 1908 година секако според македонската историографија… работам друга статија… бидејќи се разбирааш ако забележиш други грешки кажими ќе поправам… поздрав--Dalco26 14:12, 10 май 2010 (UTC) ок… ќе поправам фала многу… поздрав--Dalco26 18:34, 10 май 2010 (UTC)[отговор]

откаде ти се тие податоци… од текстот произлегува дека постоеле три групи… едната група на чело со Христо Матов, 2 со Чернопеев и 3 со Јане Сандански… во Македеонската историографија за тој период многу малку е пишувано… поздрав--Dalco26 13:13, 11 май 2010 (UTC)[отговор]

Групите са четири: десницата е основната Т. Александров - Хр. Татарчев - Хр. Матов, другата е на умерената левица Хр. Чернопеев - Тане Николов - Апостол Петков , третата е на върховистите Ал. Протогеров , като те трите реактивират заедно ВМОРО със същото име и същия устав от 1908 г., а четвъртата група е на ултралевите и остава в опозиция начело със Яне Сандански - Тодор Паница - Павел Делирадев. След началото на войните и Сандански постепенно фактически минава на страната на ВМОРО:

  1. Тодор Александров — Легендарният водач на ВМРО, к.и.н. Дечо Добринов, стр. 14-17.
  2. Цочо Билярски: Неточни оценки и статии на много ниско ниво има в Македонската енциклопедия, 17 ноември 2009, Агенция „Фокус“
  3. Христо Чернопеев — виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.) н.с. Славчо Гоцев — списание „Македонски преглед“, година ХІХ, 2006, кн.1, 121-142.
  4. *Стоян Г. Бояджиев: Истинският лик на Яне Сандански. София, 1994 г. стр. 10-13.
  5. "Ний сме българи преди всичко" к.и.н. Георги Първанов, в-к „ДУМА“, 11 април 1990 г. препечатано на 14 април 2010, брой 84 на в-к „ДУМА“. Jingiby

Егзархиска групација и Бугарско тајно револуционерно братсво

Ја доправива статијата за Егзархиска групација во Македонија Егзархиска групација ако можеш да дадеш погледи на бугарската историографија за егзархистите. Исто и за Бугарското тајно револуционерно братство Братство... поздрав --Dalco26 15:45, 15 май 2010 (UTC)[отговор]

Кај мене напиши на страната за разговор па ќе префрлам на статиите, сметам дека треба да има погледи на бугарската историографија од етичка причина исто како што си напишал на статијата за организацијата за бугарските и македонските погледи... поздрав--Dalco26 22:42, 15 май 2010 (UTC)[отговор]

разбрав... ќе допишам... поздрав--Dalco26 12:55, 16 май 2010 (UTC)[отговор]

Статистики

Податоците на Васил К нчов не се апсолутно меродавни... При утврдување на бројот на населението поаѓал од колку души во една куќа живееле.... За турците пресметувал по души.... За евреите и аранаутите муслимани од 5,5 до 6 души.... за евреите и циганите од 6 до 6,5 души ... додека за македонското население бројката варирала од местото на живеење имено за градските куќи од 6 до 7 души а за селските од 7 до 8 души од куќа... Од друга страна податоците во поглед на националниот состав не се точни зошто К нчов е бугарски пропагаатор... Тој отворено во разговор со Иван Хаџи Николов истакнал дека дошол во Солун да ја бугаризира Македонија... Тезата дека К нчов дошол да дејствува против грчката пропаганда не поминува зошто најсилна пропаганда во Солунскиот вилает односно Македонија била бугарската пропаганда... грчката пропагнда се чуствувала првенствено на крајбрежјето каде доминантно било грчкото население, а неможе да се говори нити за борба против српската пропаганда зошто таа е многу слаба во времето кога К нчов дошол во Солун... Тука се поставува прашањето кого требало да се бугаризира... Дека податоците на К нчов не се меродавни се гледа ако се направи споредба со статистиките на другите пропаганди.... Односно секоја пропаганда се стремела да го зголеми сопственото население во Македонија.... пример

Статистики на балканските држави

  • BUGARSKA STATISTIKA (Kancev, 1900)
  • Turci 499.204
  • Bugari 1.181.336
  • Grci 228.702
  • Albanci 128.711
  • Vlasi 80.767
  • Jevreji 67.840
  • Romi 54.557
  • Srbi 700
  • Ostali 16.407
  • UKUPNO 2.258.224
  • GRCKA STATISTIKA (Delijani, 1904)
  • (bez Kosovskog vilajeta)
  • Turci 634.017
  • Bugari 332.162
  • Grci 652.795
  • Albanci -
  • Vlasi 25.101
  • Jevreji 53.147
  • Romi 8.911
  • Srbi -
  • Ostali 18.685
  • UKUPNO 1.724.818
  • SRPSKA STATISTIKA (Gopcevi},1889)
  • Turci 231.400
  • Bugari 57.600
  • Grci 201.140
  • Albanci 165.620
  • Vlasi 69.665
  • Jevreji 64.645
  • Romi 28.730
  • Srbi 2.048.320
  • Ostali 3.500
  • UKUPNO 2.870.620

Се поставува прашањето .... зошто според бугарската статистика бугарите се доминантни... Зошто според српската сатистика србите се доминантни.... Зошто според грчката статистика грците се доминантни во Македонија.... Три статистики за Македонија со различни податоци.... Зошто ? слободно види тука [5] Се забораваат податоците на Амфитеатров кој истакнува дека: Бугарите, Грците и Србите фантазирале за бугарски, грчки и српски Солун, но Македонските – националисти во Солун гледале нова Атина, нов Белград нова Софија, односно престолнин а на нивната идна автономија.... види тука А. В. Амфитеатров , Земја на раздорот...

Турска статистика

Во Отоманската империја не постоел редовен систем за попис на населението со утвредени методи и принципи како кај западните држави. Кога бил правен попис на населението било запишувано само машкото населние... Христијаните за даноците а муслиманите за воената обврска... треба да се истакне дека постоеле таканаречени Нуфузи еден вид на матични книги во кој биле запишувани новороденчињата кој добивале сведителство од соодветната духовна општина ( се мисли на егзархиски, патријашиски ит.н)... меѓутоа населнието не било запишувано според националноста туку според религиската припадност... Односно во империјата постоеле следните графи:

  • Турци - тука биле запишувани сите муслимани односно Турци, Албанци муслимани, Македонци - муслимани, Арапи, Цигани - муслимани
  • Рум Милет - грците но и сите кои биле под духовна јуриздикција на Патријашијата - Албанци, Цигани, Македонци
  • Бугар Милет - тука биле запишани сите кој биле под духовна јуриздикција на Егзархијата - македонци, Албанци, Цигани
  • Јауди - ова е единствена национална графа, но евреите муслимани биле запишани во графата Турци --Предният неподписан коментар е направен от Dalco26 (беседа • приноси) .

Разликата в статистиките идва от това, че гърците за национален белег броят припадността към църквата - в случая патриаршистите, Кънчов и сърбите броят езика, като сърбите претендират македонските диалекти да са по-близки към сръбския. Има достатъчно много други статистики обаче - международни такива, които потвърждават тезите на Кънчов. Ясно, че изключения сигурно е имало. Ранни македонисти има от средата на 19 век, но една статистика от същото време едва ли може да обхване всеки един и да отбележи разликите. След 1860 година българи са само българите, т.е тия които участват в създаването на националната българска църква.. Че и преди това де.. :-)--Подпоручикъ 05:48, 17 май 2010 (UTC)[отговор]

  • Бугар Милет - тука биле запишани сите кој биле под духовна јуриздикција на Егзархијата - македонци, Албанци, Цигани.

Ех, Далко, забрави власи, гагузи, каракачани, сърби кој биле под духовна јуриздикција на Егзархијата и то българи май не е е имало. Ако ти остане време и английският ти език е сносен прочети това приятелю: Demographic history of Macedonia и Macedonian nationalism. Jingiby 06:52, 17 май 2010 (UTC)[отговор]

Други извори

Сеќавањата за минатото потполно исчезнале и кај селаните останале само нејасни преданија за дамнешната слобода која тие ја уживале. Во едно зафрлено село во близината на Охрид, во кое нема ни учител ни свештеник, а неговите жители незнаат ниту да пишуваат ниту да читаат, говорев со неколку дечиња за да дознаам колку тие знаат за минатото. Ги однесов кај едно осамаено и необично закосено ридче на чиј врв се наоѓа руините на бугарскиот цар, тие се наоѓаат над езерото и долината. Кој го изградил ова? Ги запрашаав. Одоворот беше впечатлив: Слободните луѓе. А кој биле тие? Нашите дедовци. Да ама дали тие биле Срби, Бугари, Грци или Турци? Не, не биле Турци, тие биле христијани. И тоа беше изгледа се што тие го знаеа — Доживувањата на Х. К. Бреилсфорд, Во Македонија не се поистоветуваат со својата нација (1905) }}


Кнезот Фердинант на 16.04.1896 година во Цариград се сретнал со српскиот дипломатски преставник Владан Ѓорѓрвиќ и на оваа средба самиот бугарски кнез истакнал дека:

Во Македонија, главна маса од населението ниту се Бугари, ниту Срби, туку Словени и христијани, кои зборуваат јазик подеднакво далечен или… подеднакво близок на српскиот и на бугарскиот јазик, но, јазик кој е посебен дијалект, ако не и посебен јазик — АМФ. Ф. ПО. мф. 446, пов. бр. 228, Цариград, 26.03.1896.}}


Во 1899 година во Белград тогашниот бугарски дипломатски преставник Шишманов и главниот командант на српската војска кралот Милан имале разговор во кои Милан истакнал дека:

Македонците лесно се амалгамираат со бугарскиот или српскиот елемент, бидејќи разликата меѓу двата јазика била многу мала… Во Македонија можаат да се сретнат чисти Срби и чисти Бугари, но тие биле толку малку што неможел да се одреди карактерот на Македонија, која од своја страна била словенска област, ниту бугарска ниту српска и поради тоа Македонија треба да се подели помеѓу Бугарија и Србија М. Миноски, Македонија во билатералните и мултилатерални договори… 365}}


Српските конзули во Македонија истакунуваат:

Дека кај Македонците не е развиенеа националната свест и оти нивниот двигател во приоѓањето на пропагандите главно е од материјален интерес, па затоа тие можат да бидат не само добри Бугари туку и добри Срби или Грци -Љ. Доклестиќ, цит. дело, 309.}}


Рускиот конзул од Солун Николај Гирс истакнува:

… (за б.н) српските училишта се трошат многу пари, зошто нивното нивното отворање и постоење без поткуп е невозможно, овие трошоци едвај се оправдуваат… нема сомнение дека без постојната матерјална подршка, оние што почнаа себеси, да се нарекуваат Срби, ќе бидат одново Бугари, какви што станаати веќе пред маногу години, благодареније на усилената бугарска пропаганда сред Македонските Словени — Симон Дракул, Македонија меѓу автономијата и дележот, т.1, 247 }}


Во ноември 1898 година во Воден бил битолскиот руски конзул Ростовски и тој истакнал:

Најпосле треба да се откажат да и служат на една туѓа пропаганда, што е олицетворена во Егзархијата, дека Македонците се Славјани, а не Бугари, дека бугарската пропаганда ги исцрпела сите сили и веќе нема да има успех, дека тој се сретнал со Неговото Блаженство во Цариград, преставникотна таа пропаганда, и се убедил дека Егзархијата не била во состојаба да направи ништо, најпосле дека бугарската влада била многу слаба за да може да помогне да се засили таа пропаганда во каква било смисла… — Доверлив извештај на Атанас Шопов до бугарскиот премиер и министер за надворешни работи и вероисповест Константин Стоилов, АМ. мф. 99, Солун, 25.11.1898, No. 1086, вх. 1979, 28.11.1898. }}


Во писмото од 14. 04. 1901 година егзархот Јосиф I искажува стравување поради формулацијата обединување на сите без разлика на верата и народноста:

Јас мислам дека се гони тајна цел, имено : обединување на македонското население на македонска почва и остварување на поодамна замислената идеја за македонско словенска етничка група на Балканот. Во таков случај натамошната дејноста на Бугарската егзархија е непожелна, бидејќи во автономната македонска држава ќе се наметне потребата за од единствена црква — С. Димевски, Присуството на Теодосиј Гологанов во развојот на македонската национална мисла во епохата на национално — револуционерното движење, ГИНИ, XX/2, Скопје, 1976. }}

Далко, нямам намерение да споря с теб. Отдавна вече не чета такива компилирани извадки. Има си учени, специалисти, които се занимават с тези проблеми. Ако искаш да четеш нещо сериозно прочети:

Джингиби, ще ми позволиш само един любим цитат да ползвам, понеже ми стана интересно за ответната реакция: „Макар и да бяхме казали да бъдем тайничко, но всички ни узнаха даже и гъркоманския поп Герман, поиска да доди при нас. Позволихме му и доде. Тоя брат до там се е погърчил, щото почна да ни говори една българска две гърцки. Подигнахме въпроса за народността му, той се помъчи всячески да ни докаже, че ние сме гърци! Като не можа да изложи факти, които му поискахме, почна да развива историята за великия Александър Македонски, че не сме нито гърци, нито българи, а сме македонци, без да помисли, че во Македония има и турци и евреи и от много други нации. Човек, който не разбира от история и да почне да ти проповедва со нея, това е много смешно! Ние не искахме да влизаме в повече разпри с него и затова го зарезахме.“, Васил Чекаларов, 1903. :-) --Подпоручикъ 12:09, 17 май 2010 (UTC)[отговор]

Хм, хубаво е да се прочете и първия документ, с който официално са признати македонците. Няма друг официален документ преди прословутата Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.). Jingiby 12:53, 17 май 2010 (UTC)[отговор]

ок... само сакав да посочам дека има и други извори... Цитатот на Фердинант е од бугарскиот историски архив...--Dalco26 13:17, 17 май 2010 (UTC)[отговор]

Далко, с цитати извадени от контекста и без да могат да бъдат проверени всеки може да манипулира. Дай да видим този цитат в оригинал или поне страницата в документа където е написан! На какъв език е оригиналът? Иначе за Фердинанд има и една друга истина. Драган Кљакиќ пишува дека „другарот Лазо“ му раскажал за една „поучна“ средба меѓу Лазо Колишевски и Крсто Гермов - Шакир војвода, која се случила 1961 г. во Скопје. Според Д.Кљакиќ, Шакир војвода на ова средба покрај другото на „другарот Лазо“ му го кажал следното:

Дојдов да ти кажам уште една работа: сите пишувате, и порано пишуваа, внатрешни, надворешни, врховисти, централисти и слично, е, па додов да ти кажам дека на Дворот (мисли на бугарскиот двор во Софија) велгувавме сите: едни низ главаната врата, други низ малата врата, некои низ капиџик, некои низ прозорец, некои преку таван, а некои богами и преку баџа! Току да знаеш, сите влегуваа... [Трите точки се ставени од Д.Кљакиќ] освен еден човек... Таму не влезе само Гоце Делчев...“ (Драган Кљакиќ, Времето на Колишевски. Скопје 1994. 182) Jingiby 13:34, 17 май 2010 (UTC)[отговор]

Христо Ботев

Ме интересира ако можеш да ми кажеш нешто повеќе за.... Во баладата „Хаџи Димитар“ војводата продолжува да живее: „Жив е тој, жив е! Таму на Балканот“... поздрав--Dalco26 15:43, 20 май 2010 (UTC)[отговор]

По солунската афера на 6 јули 1901 година 38 осудени, а меѓу нив биле и Татарчев, Иван Х. Николов, Матов, Пере Тошев биле пренесени од затворот на парабродот Марија за Подрум Кале, по пат до бродот ја пееле Жив е тој, жив е!... затоа те прашав... поздрав--Dalco26 18:11, 20 май 2010 (UTC)[отговор]

Самуил

Мислам дека на мк. вики статијата за Самуил е ок... Си стои Самуилово царство, Западно бугарско царство, Македонско словенско царство... Незнам дали ме разбирааш не е проблем дали Самуил е бугарски цар или не е .... суштината е дека не може да биде цар на Првото бугарско царство најголемиот дел од историчарите , западни и руски се согласни дека во 971 година Првото бугарско царство било уништено... Во однос на Острогорски тој истакнува дека самуил формира ново царство и тоа е тоа... поздрав

Димитар Ацев - Шуманов

Дали би можел да ми посочиш некој извор или сајт за да најдам податоци за Димитар Ацев - Шуманов и брат му Иван Ацев... поздрав--Dalco26 14:51, 30 май 2010 (UTC)[отговор]

ок... мерси--Dalco26 15:18, 30 май 2010 (UTC)[отговор]

Охридско востание

Имаш право ќе направам... мерси што ме потсети... поздрав--Dalco26 12:47, 19 юни 2010 (UTC)[отговор]

Женевската група

не сам забравил,има още много статии да пиша за ВМРО. Ще ги напишa тези две друг пьт... поздрав--Dalco26 13:46, 19 юни 2010 (UTC)[отговор]

ВМОРО

Здравей, би ли вкарал шаблона {{ВМОРО}} в статията за ВМОРО, че да не ти разваля по някакъв начин подредбата на снимките? --Подпоручикъ 12:15, 20 юни 2010 (UTC)[отговор]

Македонски таен револуционерен комитет

Имам еден проблем... Не ми јасно до кога егзистира Македонски таен револуционерен комитет... формално правно тие не се растураат во 1898 или 1899 година... излегува дека Гемиџиите се ќелија на МТРК... нешто слично како на оние ќелии на Ал Каеда... односно такви две се формираат во Солун и Цариград.... Гемиџиите се сепак се дел од МТРК... дали некој воопшто напишал широк научен елаборат за МТРК? Во мк. историографија многу малку има за МТРК... најмноагу за апелот и програмата... МТРК е престваена како претеча на Гемиџиите и најмногу за нив има... Дали може да се направи јасна динстикција меѓу МТРК и Гемиџиите или тие биле само дел од неа?... Гемиџиите се независна група, ама јасно е дека МТРк не е поставен врз основа на централистички принципи... незнам како да ја завршам статијата за Македонски таен револуционерен комитет што ја почнав... поздрав...--Dalco26 16:48, 7 юли 2010 (UTC)[отговор]

Комитет на македонските революционери - терористи

Зошто Комитет на македонските революционери - терористи? инаку ја завршив статијата види Македонски таен револуционерен комитет... поздрав...--Dalco26 23:33, 8 юли 2010 (UTC)[отговор]

Право да ти кажа, твоят начин май е по-правилен. Jingiby 05:00, 9 юли 2010 (UTC)[отговор]

Пропагандна воружена војна за Македонија

Си разбрал погрешно... Во воведот пишува за пропагнади на Србија, Грција и Бугарија сите тие се спроводители на официален национализам или дејсвувале во интерес на некоја од наведените држави... Во однос на ВМОК одсекогаш во себе носел делумна пропагнада на бугарската влада и двор... За да бидам појасен само за момент да претпоставиме.... Значи хипотеза... дека населението во Македонија се Бугари, по Берлинскиот конгрес (нели хипотетички единствената бугарска територија) бугарите се поделиле од една страна се создава Бугарска држава и во таа држава се создава официјален национализам - програмата е јасна Санстефанаска бугарија... Од друга страна е населението во Македонија... (нели според буг. историографија тоа население е бугарско) е тоа таканаречено бугарско население не е приврзаник на официјалниот бугарски национализам ( затоа сепаратисти)... точно е дека тие се изјаснуваат како бугари но парадоксот е што истите тие бугари кога ќе ги запрашаат која е нивната татковина тие истакнуват дека тоа е Македонија... По создавањето на Бугарската држава бугарскиот патриотизам се претвара во официјален национализам, и тој како таков трае до ден денес... Од друга страна населението во Македонија не се залага за Обединување на Бугарија или создавње на Санстефанска Бугарија... Во Македонија во тој период егзистира едно патриотски движење за човекови права и слободи... Затоа секогаш се истакнува најпрво Автономија а потоа како што ќе налагаат условите... Едноствано главната цел е да се ослободат од Турците... Затоа без ралика дали во Македонија живеаат македонци или бугари, сепак има пропагнада на кнезот и бугарската влада и тоа преку Цончев и компанија... Затоа не треба да те буни насловот Пропагандна воружена војна за Македонија... станува збор за државни пропагнади кој спроведуваат официјален национализам, односно интерсеси на владејчаките кругови во Белград, Атина и Софија... поздрав--Dalco26 16:05, 12 юли 2010 (UTC)[отговор]

Пак не си ме разбрал... не важно дали биле македонци или бугари, не е важно дали работеле за самостојна Македонија или Санстефанска Бугарија... во Македонија егзистира официјална државна пропагнда... Во февруари 1906 година Дамјан Груев ја обиколувал Македонија и во кратовските планини имал средба со еден шкотски новинар кој бил дописник на единбуршкото списание Blackwood’s Magazine. Овој новинар средбата ќе ја објави во споменатото шкотското списание под наслов An Underground Republik, меѓу другото Даме Груев бил запрашан: : Што мисли за бугарската пропагнда во Македонија? На што Груев одговорил:

Ако постои грчка и српска пропагнада, зошто да не може да постои и бугарска... Таа постои. Има бугарски политичари кои не се поголеми наши пријатели од Грците. Под имињата на мошне познати шефови, тие се обидуваат да испраќаат чети во Македонија да агитираат за анексионситичка идеја... Тука има место само за една организација, а тоа е народната организација. Ниту Цончев, ни Срафов не се избрани од народот иако тие се обидуваат да преминат ваму, да присвојат самоволна сила со оружје. Ние што го преставуваме народот, мора да ги сретнеме нив со иста сила, која тие ја применуваат против нас

Христо Андонов Полјански, Одбрани дела, том четврти, Скопје, 1981.. а види и кај Д. Константинов, Дима Груев...150... поздрав--Dalco26 19:12, 12 юли 2010 (UTC)[отговор]

Единственият проблем е, че за да бъде неутрална подобна статия в „съвременните исторически реалности“, е нужно да се спомене, че етнически разлика между пропагандата (църковна, военна или друга) и ВМОРО няма. И докато ВМОК са почти изцяло македонци, то във ВМОРО като четнически ръководители преобладават българи от Мизия и Тракия. Но не вярвам това да се случи, защото тогава изобщо нямаше да има драма.. и спекулациите щяха да спрат. --Подпоручикъ 19:40, 12 юли 2010 (UTC)[отговор]

Го сменив насловот во Борба за Македонија, ама не сум согласен дека нема бугарска државна пропаганда види ЈСММ... поздрав --Dalco26 19:59, 13 юли 2010 (UTC)[отговор]

Караќој

Станува збор за Ванчо Ѓорѓиев, Слобода или Смрт, Македонското националноослободително дело во Солунскиот вилает 1893 - 1903 година, Скопје, Институт за историја - Филозофски Факултет, 2003... Во периодот меѓу 1878 - 1897 година жителите на селото Караќој станале гркомани и не ја признавале Егзархијата... Во почетокот на 20 век веројатно повторно ја прифатиле Егзархијата... Податокот се базира врз документи односно коресподенција меѓу мини. за внатрешни и надворешни работи... под број АМ.ф.БГК Солун 1896-1915, мф.4274, No. 2810, 18.07.1897 овие документи се наоѓаат во Софија, јас не сум ги видел... Напишаното е врз основа на Ванчо Ѓорѓиев и нема причина да не му се верува... тој јасно го назначува изворот и секој бугарски историк би можел да провери... поздрав--Dalco26 19:15, 15 юли 2010 (UTC)[отговор]

Општ план за востание

Во општиот план за востанието територијата на Македонија била поделена на 6 округа, а седмиот округ бил Одрин, значи нема две оделни востанија само едно... види ... поздрав--Dalco26 13:28, 19 юли 2010 (UTC)[отговор]

Не се разбираме... Не важно како се вика востанието... Бил изготвен еден општ план за кревање на востание и според тој план Одринско бил седми востанички округ... не револуционерен округ... За Одринско немало посебен план за востание... Планот бил изработен помеѓу 5 и 28.06.1903 година, а овој план е објавен од страна на Величко Георгиев и Стаико Трифонов, Историја на блгарите 1878-1904 в документи, т.1 1878-1912, част втора, Софија, 1996... Инаку Никола не е историчар, јас само му укажав дека неможе да има посебна статија за Преображенско востание... Таа статија треба да биде дел од статијата за Илинденското востание како посебна глава... Инаку е проблемот што во Македонија никој не ни пишувал за борбите во Одринско и за Преображенското востание... Инаку не може да има статија Илинденско востание во Одрин... Па и кај Силјанов Преображенско востание е под глава на Илинденското востание... Има само едно востание на населението во Македонија и Одринско... поздрав--Dalco26 14:27, 19 юли 2010 (UTC)[отговор]

Општ план за востанието

Во јуни по барање на Централниот комитет бил изработен Општ план за востанието [1]. Во овој план било истакнато дека во согласност со одлуките на Солунскиот конгрес и советувањата во Софија, треба да се води герилска борба. Четите требало да дејствуваат насекаде и во исто време, без да се крене народот. Целта не била да се победи Турција, туку таа да не може да ги победи востаниците [2]. Востанието требало да биде послабо но долготрајно и борабата требала да се води до зимата, а повторно да се прогласи идната пролет. Востанието требало да почне кога ќе созреело житото и ќе се зголемела ноќта во јули.

Востанички окрузи

Со општиот плам била изработена и организацијата на востанието. Македонија била поделена на 6 востанички окрузи, а седмиот округ било Одринско. Односно постоел еден план за востание и затоа не може да се зборува за две востанија едно во Македонија, а друго во Одринско.

I востанички округ - Битолски
Во Битолскиот востанички округ влегувале: Битолско, Охридско, Дебарско, Кичевско, Крушевско, Прилепско, Велешко, Мариовско, Костурско и Леринско.
II востанички округ - Кожув
Во Кожувскиот востанички округ влегле: Гевгелиско, Ениџевардарско, Воденско и Тиквешко.
III востанички округ - Беласица
Во Беласичкиот востанички округ влегле: Кукушко, Солунско, Дојранско, Поројско и Петричко.
IV востанички округ - Пирин
Во Пиринскиот востанички округ влегле: Мелничко, Кресненско со Џумајско од левата страна на Струма, Разлошко, Неврокопоско, Драмско, Серско и Демихисарско.
V востанички округ - Струмичко-Малешевски
Центар на овој округ бил Готен, а во него влегле: Струмичко, Радовишко, Малешевско, Пијанечко и делот од Џумајско од десната страна на Струма.
VI востанички округ - Овчеполски
Негов центар бил Црн Врв - Лисец, а во него влегле: Штипско, Скопско, Тетовско, Кумановско, Паланечко, Кратовско и Кочанско.
VII востанички округ - Одринско
Во Одринскиот востанички округ влегла Одринска Тракија--Dalco26 14:31, 19 юли 2010 (UTC)[отговор]
  1. Георгиев Величко и Стайко Трифонов, История на българите 1878-1944 в документи, т.I, 1878-1912, част втора, София, 1996
  2. Ванчо Ѓорѓиев, Слобода или Смрт, Македонското националноослободително дело во Солунскиот вилает 1893 - 1903 година, Скопје, Институт за историја - Филозофски Факултет, 2003

Незнам во VII востанички округ - Одринско...кој влегле... --Dalco26 14:33, 19 юли 2010 (UTC)[отговор]

Веднажъ разрешилъ главния въпросъ, конгресътъ бързо и гладко уреди всички останали. Съ огледъ на географията и на подготовката на отдѣлнитѣ околии, окрѫгътъ биде преразпредѣленъ на 5 района: I Малко Търновски — Лозенградски — Бунаръ Хисарски; II Чокенски (Одрински); III Мустафапашански (Свиленградско); IV Дедеагачки — Гюмюрджински; V Ахѫ-Челебийски (Пашмаклийски) — Скеченски. Избра се Главно боево тѣло отъ трима души: Мих. Герджиковъ, Лазаръ Маджаровъ и капитанъ Стамо Икономовъ [2] — като върховна революционна власть въ окрѫга, съ задача да привърши приготовленията и да рѫководи възстанието. Нему се предостави да опредѣли и датата, като се изказа мнение възстанието да не се почне по-рано отъ 20 юлий и по-късно отъ 20 августъ. Възъ основа на „Общъ планъ и цель на възстанието”, съставенъ отъ Главния щабъ въ Битолско, капитанъ Икономовъ изработи „Специаленъ планъ на възстанишкитѣ действия въ VII революционенъ окрѫгъ”. Първиятъ районъ отъ около 50 села, който бѣ и единствено подготвениятъ, се раздѣли на 12 участъка отъ по 2—6 села всѣки. Назначиха се и войводи на въорѫженитѣ сили въ... еве како е кај Силјанов поздрав --Dalco26 14:48, 19 юли 2010 (UTC)[отговор]

Ќе поправам не е проблем, ги ставив тие бројките без да проверам, за да има посебна глава... фала за податоците ... поздрав--Dalco26 15:48, 20 юли 2010 (UTC)[отговор]

Тодор Александров

Здраво како си... Ја допишувам статијата за Тодор Александров.... Додадов глава Историски погледи во која има два цитата на мк. историчари со различни погледи за делото на Александров... Ми треба цитат за бугарските историски погледи... дали би можел да ми помогнеш... поздрав--Dalco26 12:51, 26 август 2010 (UTC)[отговор]

Ето една интересна статия за случка от 2008 г. за събарянето на паметника на Тодор Александров в град Велес, която съдържа мнението на президентите на България и Македония (Георги Първанов е историк). Бранко Цървенковски: "Какво общо има Тодор Александров с НАТО?" Първанов казва: Яне Сандански и Тодор Александров са двете страни на един и същ медал.Jingiby 13:54, 26 август 2010 (UTC)[отговор]

ок... поздрав--Dalco26 16:12, 26 август 2010 (UTC)[отговор]

Самостојна македонска држава

На 20 февруари 1901 година било покренато обвинението против 19 - мината прво обвинети. Со него биле обвинети: Милан Михајлов, Кочо Георгиев, Коце Лазаров, Тодор Иванов Карапетков, Васил Мончев, Христо Татарчев, Христо Матов, Пере Тошев, Поп Стамат и други. Тие биле обвинетеи за државен престап во целина против Отоманската империја сакајќи:

Да основаат самостојна македонска држава од Солунскиот, Битолскиот и Скопскиот вилает [1]::

или во најмала рака овие три вилаети да бидаат присоединети кон Бугарија [1]. Според еден документот од англиско потекло, тие било обвинети за организирање на револуционерна сила против османската власт со цел:

воспоставување во Македонија автономна власт... воспоставување на нова форма на власт (влада) во Македонија::

Извор

  1. а б Георгиев Величко и Стайко Трифонов, Македония и Тракия в борба за свобода (XIX и началото XX век) Нови Документи, София, 1995

--Dalco26 19:50, 29 август 2010 (UTC)[отговор]

Партизанско движение

Моля, преди да връщате, обърнете внимание на беседата на статията. Majoran 20:32, 7 септември 2010 (UTC)[отговор]

Привет Jingiby в Лазар Младенов си написал ръкоположен за Саталски епископ от Нил Изворов. Да не би да е Солунски епископ?Поздрав --Vammpi 17:57, 29 октомври 2010 (UTC)[отговор]

Ами да ти кажа и аз не знам какво означава тази титла, но така е посочено в биографията му в официалния сайт на Католическата църква тук. Jingiby 13:40, 30 октомври 2010 (UTC)[отговор]

ВМОРО

ок... До создавањето на Вътрешната тракийска революционна организация... се вика ВМОРО а потоа само ВМРО--Dalco26 12:40, 28 декември 2010 (UTC)[отговор]

БМОРК

Македонска револуционерна организација (МРО), Тајна македоно-одринска револуционерна организација (ТМОРО) [1], Внатрешна македоно-одринска револуционерна организација (ВМОРО) [2]. за овие имиња на орг... горе доле има консензус меѓу историчарите.

Меѓутоа за Български Македоно Одрински революционни комитети нема согласие... И да напишам дека едно од имињата на орган... е БМОРК ќе избрише некој... Нема никој тоа да го прифати, а тоа ќе биде така се додека на Балканот се пишува национална историја да не речам националистичка...

инаку имаш право дека некои се алергични на спомнувањата на Бугари низ спомените и документацијата. Ама тоа е тоа, никој на Балканот, секако со исклучок на неколкумина научници, не пишува историја...

Историјата е процес со причинско-последична врска (Причина- Заключение) и како таква треба да се разбере...

Сите обиди во вакви услови да се наметнуваат ставови, како на пример: Самуил е бугарин, Григор Прличев е бугарин се безполезни и го засилуваат анатагонизмот меѓу Македонците и Бугарите кој и онака постои...

За да ми влезеш во положение... како би ти било на тебе некој да ти каже дека:

Българските славяни минус Татарите са македонци

Не ми е намерата да те навредам туку сакам само да ти укажам како ние Македонците се чуствуваме кога постојано ни солите памет... се надевам дека ме разбра што сакам да ти кажам... поздрав--Dalco26 20:35, 28 декември 2010 (UTC)[отговор]


Джингиби :)

Здравейте колега. От какъв зор на Васил Левски са му казвали "Джингиби" не мога да проумея. Може ли да ми разясните подробно ако имате свободно време? Благодаря. --Leonardo Da Vinci 07:48, 23 януари 2011 (UTC)[отговор]

На турски език "джин" означава дух, а "гиби" означава като, значи "подобен на дух" т.е. неуловимия. Jingiby 17:27, 23 януари 2011 (UTC) Мерси много за информацията. :) Изглежда някак си весело тази дума Джингиби :P.--Leonardo Da Vinci 18:13, 25 януари 2011 (UTC)[отговор]

Посрещане в Скопие

Тази снимка [6] мисля ти я качи, но с различно име на войводата. Спорно е кое е вярно обаче. --Подпоручикъ 18:48, 28 януари 2011 (UTC)[отговор]

И кое име е вярно? Jingiby 13:04, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]

Там е проблема, че не се сещам кое е другото име, под която фигурираше снимката. Може в нея да отбележим, че според един източник това е.., а според друг е Коце Ципушев. --Подпоручикъ 13:40, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]

Ами, аз съм я качил като Коце Ципушев. Не знам ти кого имаш предвид. Jingiby 10:00, 30 януари 2011 (UTC)[отговор]

Извинявай, бях останал с впечатление, че е някой Петър ... моя грешка. --Подпоручикъ 13:22, 30 януари 2011 (UTC)[отговор]

И Петър Лесев съм го качил, но на друга снимка. Jingiby 13:52, 30 януари 2011 (UTC)[отговор]

Уставот на ТМОРО бил на сила во 1901 година

Член 1 од уставот на ТМОРО

Тајната Македоно - Одринска Револуционерна Организација има за цел да ги сплоти во едно цело сите незадоволни елементи во Македонија и Одринско, без разлика на народноста, извојување преку револуција полна политичка автономија за тие две области.

Ако Уставот на ТМОРО бил од 1902 година како тогаш Јосиф I искажува страв за формулацијата да ги сплоти во едно цело сите без разлика на народноста уште во 1901 година

Во писмото од 14. 04. 1901 година егзархот Јосиф I искажува стравување поради формулацијата обединување на сите без разлика на верата и народноста:

  • Јас мислам дека се гони тајна цел, имено : обединување на македонското население на македонска почва и остварување на поодамна замислената идеја за македонско словенска етничка група на Балканот. Во таков случај натамошната дејноста на Бугарската егзархија е непожелна, бидејќи во автономната македонска држава ќе се наметне потребата за од единствена црква

Далчо, Славко Димевски е стар фалшификатор. По убаво чети Мисирков:

„И така револ'уциониiо комитет беше чисто македонцка организациiа по произлез и по состаот му, но тоа беше само работа на iедна част од iедна од македонцките нацiоналности, врзана по име и ло црковно-сколиiцките работи со бугарцкиiо народ и држаа и нивните интереси. Тоiа комитет, во сашност македонцки, за надворешниiо свет и за рисiаните во Македониiа не екзархисти, беше комитет бугарцки. Комитето не можа да докажит ни на надворешниiо свет, ни на самите македонци не екзархисти, оти он не iет бугарцки. Радев со своiот „Mouvement Macedonien" мислеше да убеди Европа, оти движен'ето iет чисто македонцко, и немат нишчо обшчо со Бугариiа. Истото сакаа да докажат и „Право" и друзите македонцки и бугарцки ноини. Но достигнаа ли они цел'ата? - Не. Покоiниiо А. А. Ростковцки не iеднаш кажуаше: „Бугарите мисл'ат, оти само они имаат ум на светов, а сите друзи сет будали. Кого мисл'ат они да излажат со статиiите во „Право" и друзите ноини, оти македонците сакаат Македониiа за македонците? Знаеме ниiе многу арну, шчо сакаат они"! А какво впечатлеiне праеа на дипломатцкиiо свет ноинарцките уверуаiн'а на комитето и бугарите за македонцкото движеiн'е? Не требит да се забораат и то, како се изражуваа во европеiцките ноини за стражеiн'ата на четите со турците: четите се викаа банди и то бугарцки а не македонцки. За убитите четници не кажуваа: „убити сет толку души македонци, ами толку души бугари". Се прашат кого убедиiа: „Mouvement Macedonien", „Право", „Автономиiа" и др. во тоа, оти ратуваат за слободиiа македонците, а не тиiе, шчо се викаат „бугари" и сет от Македониiа и Бугариiа? - Никого. Jingiby 07:21, 2 февруари 2011 (UTC)[отговор]

Македонски литературен език

Дали би се изказал Шаблон беседа:Lang. --Мико 10:26, 6 май 2011 (UTC)[отговор]

Кирил Живкович

Здравей! Ще те помоля да обърнеш внимание на едни мой въпрос в Беседа:Кирил Живкович. Става дума за детайл, който явно не забелязвам.--Simin 17:48, 7 май 2011 (UTC)[отговор]

Българска гимназия св. Кирил и Методий "в Битоля

Дали е това старата българска гимназия св. Кирил и Методий "в Битоля. Дали знаеш ?

.

--Dalco26 20:33, 20 май 2011 (UTC) или оваа[отговор]

.

Немам представа. Долната снимка е по вероятно да е, понеже горната е доста по-модерна. Първата изглежда некъде като от 30-те години на 20-ти век, а втората изглежда по-стара, като от началото на 20-ти век. Jingiby 05:34, 21 май 2011 (UTC) ок... благодарам за одговорот... --Dalco26 07:11, 21 май 2011 (UTC)[отговор]

Сребриново

Здравейте колега Jingiby.Вчера публикувах 2 чудесни снимки изгледи в статията за село Сребриново. Днес виждам,че сте ги истрили .неразбирам защо и с какво основание .моля за отговор. Ще ги публикувам отново,дано този път проявите разум и бъдете по-милостив.Monkata123 16:01, 19 юни 2011 (UTC)[отговор]

Колега Jingiby, моля ви да не забравяте, че статиите имат беседа, където можете да дискутирате спорни въпроси. Връщането на редакции, които са били аргументирани на беседа, без дори една дума като коментар, създава излишно напрежение, и в никакъв случай не спомага за доброто разбирателство между редакторите в Уикипедия. ЛъчезарБ/П 18:27, 21 юни 2011 (UTC)[отговор]

Jingiby, ясно се вижда, че имаш лично отношение към обекта на статията. В Уикипедия обикновено не се препоръчва редактиране на такива статии. Ако все пак държиш да го правиш, моля те наистина да участваш активно в дискусията на беседата. ЛъчезарБ/П 11:56, 22 юни 2011 (UTC)[отговор]

Това е последната ми молба да се аргументираш на беседата, преди да правиш редакции в статията (или поне едновременно с тях). Ако и този път игнорираш молбата ми, не мога да мисля друго, освен че не просто си пристрастен, но и целенасочено редактираш статията в съответствие с пристрастията си. Всеки от нас може да се изкуши в някакъв момент да прояви личното си отношение към дадена тема, но един добросъвестен редактор ще се спре в момента, в който му бъде направена забележка. Системното престъпване на тази граница обаче, особено когато е съпроводено с арогантно незачитане на мнението на други редактори, вреди на енциклопедията, а и поначало е недостойно. Вярвам, че нито имаш желание да вредиш, нито би искал да постъпваш недостойно, затова все пак се надявам, че ще проявиш разбиране. Благодаря. ЛъчезарБ/П 17:20, 23 юни 2011 (UTC)[отговор]

Колега, нямам нищо против неутралните статии, но скандалите са си скандали. С поздрав! Jingiby 17:38, 24 юни 2011 (UTC)[отговор]
Не виждам как словосъчетанието "безспорни скандали" подхожда на неутрална статия, но най-вече не виждам какво те притеснява да се аргументираш на беседата -- особено след като са "безспорни". ЛъчезарБ/П 17:47, 24 юни 2011 (UTC)[отговор]

Блокиране

Часовник
Часовник
Бяхте блокиран(а) да редактирате за период от 2 часа в съответствие с политиката за блокиране в Уикипедия заради по заявка на У:ЗА, арогантно държание към останалите потребители. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да допринасяте с конструктивни редакции.

--Nadina 20:01, 24 юни 2011 (UTC)[отговор]

Благодаря на администратора за снизходителността, но си беше напълно заслужено. Използвам случая да се извиня на колегите, с които НЕ дискутирах. А иначе, скандалите са си скандали. С поздрав до всички! Jingiby 06:01, 25 юни 2011 (UTC)[отговор]

За мк:у

Понеже активно се занимаваш с МК:У, относно това мнение на Далко можеш да го питаш за тази новина, потвърдена от официалния документ на ДПМНЕ (стр.171). Ухилен съм --Подпоручикъ 07:23, 1 юли 2011 (UTC)[отговор]

Да, това го подозираше ти, но аз бях малко скептичен, но то излезе истина. Ама хайде да не се занимаваме с партийното им строителство. Остави ги де се развиват, както намерят за добре. Поне правят вече връзки с нашата У, та истината е достъпна за който я търси. Jingiby 09:10, 1 юли 2011 (UTC)[отговор]

Всъщност с декларация са опровергали твърдението на правителството, но е хубаво за в бъдеще някои хора да внимават за потребителите на коя Уикипедия намекват, че взимат пари за доброволната си работа. :-) --Подпоручикъ 03:50, 2 юли 2011 (UTC)[отговор]

Абе ясна е работата, коя полу-авторитарна партия, на кого е поръчала, какво точно да пише в Уикипедия и какво да не пише! Сега и да опровергават вече е късно. Jingiby 06:14, 2 юли 2011 (UTC)[отговор]

Jingiby, ти дали се читаш што пишуваш. Повтати си го зборот, оти не е фер да зборуваш демек целата заедница од МК. вики наводно имала некаква врска со партијата на власт и таа им кажувала на истата што да пишува а што не... Како што викате ви Това са плни ГЛУПОСТИ--Предният неподписан коментар е направен от Тиверополник (беседа • приноси) .

Тиверополник, аз имам предвид само един човек, а не целата заедница. Jingiby 08:26, 2 юли 2011 (UTC)[отговор]

Како и да е, погоре пишуваш во множина, и бидејќи сме за жал само неколку активни корисници на нашата вики, со сигурност ме вбројуваш и мене... Нема везе... Нека сум, но не би требало така да се одвиваат нашите односи. Поздрав --Предният неподписан коментар е направен от Тиверополник (беседа • приноси) .

Грешиш Тиверополнико! Множественото число беше за партийците от ВМРО. Един човек е техен пратеник при вас и вие го знаете. Аз немам нищо против него, а и той пише много добре, но фактите за партийното послание са си факти. Jingiby 13:41, 2 юли 2011 (UTC)[отговор]

Не сум Таен агент па да го знам...Доколку е толку важен, можеш преку мајл да ми го соопштиш. Но нема врска... само сакав да се дистанцирам од она што го кажа за МК вики. Тоа е Поздрав --Предният неподписан коментар е направен от Тиверополник (беседа • приноси) .

Нема проблем. Всичко добро на МК:В и на всички участници там. Jingiby 14:16, 2 юли 2011 (UTC)[отговор]

Агент или не, той си знае. Друг въпрос е дали има уважение към себе си и другите потребители (корисници), независимо дали са от МК:У или БГ:У. --Подпоручикъ 14:21, 2 юли 2011 (UTC)[отговор]

Абе да са живи и здрави всички потребители и тука и там. Другото е без значение! Jingiby 14:26, 2 юли 2011 (UTC)[отговор]

Така е да... Един впрос само: Мирослав Наиденов, Свилен Неиков и Вежди Рашидов се родени во ист ден? Тоа е за Гинес во еден кабинет да има тројца родени на иста дата:)
Хаха.. изглежда да. :-) Между другото Вежди, не Веџи Рашидов. --Подпоручикъ 15:14, 2 юли 2011 (UTC)[отговор]

Ей, верно това е голем майтап! Jingiby 15:34, 2 юли 2011 (UTC)[отговор]

Не бјах забелезал, мерси и поздрав до двамата

Везенков

Ако има за тоя Петър нещо в книжлето на Томалевски - изкарай едно мъниче, тъкмо си на вълна.--Мико 18:10, 4 юли 2011 (UTC)[отговор]

Де го туй книжле? Jingiby 18:58, 4 юли 2011 (UTC)[отговор]

Хаха - мислех, че го имаш, нали го цитира в Стоян. --Мико 08:20, 5 юли 2011 (UTC)[отговор]

Ха, ха, де да го имах. Jingiby 08:50, 5 юли 2011 (UTC)[отговор]

Депортацията

Гледам, че се занимаваш с поредната велика статия. Това може да го ползваш [7], а също в Youtube имаше няколко интервюта с израелски учени по въпроса, които може да са ти от полза. --Подпоручикъ 17:51, 12 юли 2011 (UTC)[отговор]

Също можеш да вкараш инфо за Владимир Куртев и признанието което получава от Израел. --Подпоручикъ 17:52, 12 юли 2011 (UTC)[отговор]
А също, че хора като Рафаел Камхи са спасени с петиции и т.н. --Подпоручикъ 17:56, 12 юли 2011 (UTC)[отговор]

Благодаря ти, но там бялото очевидно е черно! Jingiby 06:21, 13 юли 2011 (UTC)[отговор]

Одринско

Това защо? [8] --Мико 06:19, 10 август 2011 (UTC)[отговор]

Така смята Силянов и не мога да не се съглася с него. Въпреки напъните и два неуспешни атентата нищо не се случва в района. Само един терористичен акт на ж.п. линия и една нападната митница (за второто не съм открил надежден източник) не е въстание на практика. Jingiby

Е, че какво? Атентата си е атентат. :) --Подпоручикъ 07:40, 11 август 2011 (UTC)[отговор]
Така де - изложени са фактите. Репликата, че въстание на практика няма може и трябва да си остане. Караманджуков предполагам го описва. --Мико 07:42, 11 август 2011 (UTC)[отговор]

Е, щом сте двама, вашето мнение е меродавно. Коригирайте нещата както прецените, че е по-добре. Поздрав! Jingiby 11:01, 11 август 2011 (UTC)[отговор]

от Tition

Че не съм специалист (нито пък провокатор) - няма спор - четох статията за Македония за да се информирам. Що се отнася до израза "етнополитически дезориентирани": не знам достатъчно (както сам намекнахте) за какво точно става дума (въпреки че съм чувал това-онова от по-възрастното поколение). Причината е че съм от поколението, което учи училищна история в средата на 90-те години (когато сменяхме учебниците по история през срок) - именно за това и сега чета Уикипедия  :) Tition1 ... А ето и online адрес на Center of documentation and information on minorities in Europe - Southeast EuropeTition1 01:33, 29 август 2011 (UTC)[отговор]

Баджович/Станкович

Имаш ли източник за това[9] да го добавим у Деспот Баджович и още ненаписания Тодор Станкович? --Мико 12:56, 14 септември 2011 (UTC)[отговор]

Мисля, че е оттук, втория материал. Jingiby 18:54, 14 септември 2011 (UTC)[отговор]

Попгошев

Браво - браво. Много добра хрумка е Методи Попгошев. :-) --Мико 07:14, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Не е баш хрумка. Добавих източника в статията за НФП за имената на Иван Елезов и Методи Попгошев. Не знам дали не е Попгьошев. Jingiby 08:08, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Ами както прецениш - и двете са най-вероятно съществуващи и при евентуално написване, ще се споменат. --Мико 08:29, 16 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Мюсюлмански милет

Може и аз да не виждам, но ако това имаш предвид - Турчин и Турция са етноними, възникнали в християнска Европа за обозначаване на Османската империя и мюсюлманите в нея. В официалните документи на самата империя тези етноними не се употребяват. то би трябвало да е по-различно от написаното в статията. Поздрав,--Simin 13:24, 18 декември 2011 (UTC)[отговор]

Малки промени

Мислите ли, че [това] е малка промяна? Виждам, че има и други такива Ваши редакции, отбелязвани като малки.--94.26.82.132 14:32, 18 декември 2011 (UTC)[отговор]

Не съвсем. С поздрав. Jingiby 14:36, 18 декември 2011 (UTC)[отговор]

БМ

Мисля, че разликата е, че през 1861 Българите са признати за религиозен милет, а през 1870 като народ. (Няма да пиша повече тук, но може да ми отг. само с Да/Не, сългасен или не) --Vammpi 14:32, 19 декември 2011 (UTC)[отговор]

Едно и също е. Jingiby 14:40, 19 декември 2011 (UTC)[отговор]

Каква приятна изненада. Благодаря Ухилен съм--Vammpi 10:08, 15 февруари 2012 (UTC)[отговор]

Моля! Jingiby 10:55, 15 февруари 2012 (UTC)[отговор]

Ат

С буквички, за да не го напълзават разни събирачи на мейли за спам. --Мико (беседа) 19:36, 13 март 2012 (UTC)[отговор]

Aaaa...Jingiby (беседа) 19:36, 13 март 2012 (UTC)[отговор]

Не/използвана литература

Здрасти, видях, че си променил от неизползвана в използвана литература: [10]. Ако в твоите приноси си ползвал Кн. № 63, би ли добавил в бележките страниците на които са базирани, за да има по-лесна проверимост. Може и в краткия вариант: Гребенаров, А., Николова, Н., стр. хх--Стан (беседа) 00:57, 4 април 2012 (UTC)[отговор]

Грешката е моя. Поздрав!Jingiby (беседа) 04:51, 4 април 2012 (UTC)[отговор]

Георги Калоянов

Браво - браво. Отдавна ме дразнеше тая червена препратка. --Мико (беседа) 17:10, 7 април 2012 (UTC)[отговор]

Моля! Jingiby (беседа) 17:11, 7 април 2012 (UTC)[отговор]


Лъв/Леон

Може да погледнеш беседата на личната ми страница във връзка с въпроса Лъв - Леон. А ако се включиш още по-добре. Това е принципен въпрос, при който съществува опасност от налагането на твърде пристрастни формулировки. --Majoran (беседа) 20:54, 14 април 2012 (UTC)[отговор]

Брой н аспаруховите войни

Здравей, пращам ти линк за това http://karavelov.blog.bg/technology/2007/03/22/bitkata-pri-ongyla.53849. Какво ще кажеш?82.137.64.9 14:23, 6 юни 2012 (UTC)[отговор]

Извинявам се, но посоченият източник няма никаква стойност тук. Благодаря ти все пак. Jingiby (беседа) 18:58, 6 юни 2012 (UTC)[отговор]

Не вандалствай

Има си ред за сливане и триене на статии, моля спазвай го и на вандалдствай с триена на статии члез пренасочвания към статии с друг текст.

Обръщам отново и най-сериозно внимание да не вандалстваш, изтрил си почнти цялата статия за помохамаданчванията в Родопите. Така само ще постигнеш достъпът ти за редактиране да бъде блокиран.

Колега, няма начин да постигнеш напредък с този човек (с Jingiby).

Той си има причниа за да зловредства.

Ислямизация

Искам да те помоля или да подхождаш коректно, или да не редактираш по спорни теми. Какво означава това: „Това казва специализираната англоезична литература и затова сложих цитата“? Нито има една „Англоез. литература“, т. е. има спорни мнения по въпроса - а има и друга освен „англоез. лит“. , нито беше маркирал твърдението си като цитат (съответно с източник). Не си от вчера тук, затова приемам такъв подход за умишлен... --Ned (беседа) 10:12, 30 септември 2012 (UTC)[отговор]

Второ предупреждение Не вандалствай!

Обръщам отново и най-сериозно внимание да не вандалстваш, изтрил си почнти цялата статия за помохамаданчванията в Родопите. Така само ще постигнеш достъпът ти за редактиране да бъде блокиран.

Тук не е националистически форум. Точка! Jingiby (беседа) 12:59, 2 октомври 2012 (UTC)[отговор]

Иито ибрикчийски, няма точка!White captain (беседа)

Пропагандиране на собствени проосмански фикции в "Ислямизиране на Родопите"

  • Тази статия не е за Уикипедия. В нея има пълни измишльотини и много пристрастие. Неутралната гледна точка може да се намери например в книгите на Евгений Радушев, Антон Минков, Махиел Кил и др. Но това, което е в момента, поросто не е статия за Уикипедия. --Чечлията (беседа) 17:44, 27 септември 2012 (UTC)[отговор]
  • Не пробутвайте собствени пропагандни тези. Сведенията от местни извори, археологически останки на разрушени храмове и манастири в Родопите, народни песни и публикуваното от Мидхад паша и кореспонданта на Таймс са исторически факти, а не по същество антипомашки спекулации които наводняват пространството в последните години, които се опитвате да лансирате и тук.
  • Моля Jingiby да престане да трие поставените искания за източници и особено да маха предупредителните шаблони, без обсъждане в Беседата. Това граничи с вандализъм.
  • * Отново Моля Jingiby да престане да трие поставените искания за източници и особено да маха предупредителните шаблони, без обсъждане в Беседата. Това граничи с вандализъм и нищо не се постига, шаблоните ще се поставят докато не се постигне балансиран текст без пропаганда.White captain (беседа)

Само ще отбележа, че сметката White captain е доказана в Общомедия марионетка на Потребител:Mpb eu, респективно безсрочно блокирана. Слагам това съобщение на беседите, в които е редактирано през нея за сведение и на останалите участници/читатели. Спири ··· - - - ··· 17:31, 14 ноември 2012 (UTC)[отговор]

Никола Пиколо

Фотиадис и Вардалахос не са и стъпвали във Фенер и не са били служители на Патриаршията или Високата порта, та не знам дали е точно да бъдат наречени "фанариоти". Фотиадис се води представител на новогръцкото Просвещение: http://en.wikipedia.org/wiki/Lambros_Photiadis Пурко (беседа) 10:39, 1 януари 2013 (UTC)[отговор]

Ние нямаме статия за фанариотите, а те не са само фенераджи. Между тях е пълно с влашки и албански елементи, повлияни от идеите за възраждането на Византия и така се юрнали да правят от Рум миллета нова нация с гръцкия език, като официален. Голяма част от фанариотите са активни в придунавските княжества Влашко и Молдова. Jingiby (беседа) 11:55, 1 януари 2013 (UTC)[отговор]

Някой трябва да напише статия за фанариотите тогава - препратката водеше към "Фенер" ("котило на ехидна раса" :-). Вярно е, че след Прутския поход на Петър Велики князете на Влашко и Молдова са били все фанариоти. Ама Вардалахос и Фотиадис не ми се струва да са били такива. Те май по-скоро волтерианци са си падали. То и за тях някой трябва да напише отделни статии. - ЧНГ! Пурко (беседа) 12:53, 1 януари 2013 (UTC)[отговор]

Да, така е. ЧНГ! Jingiby (беседа) 12:59, 1 януари 2013 (UTC)[отговор]

Виж, не че придирям, но "изцяло развива гръцка национална идентичност" ми се вижда неточно, че дори и несправедливо към Пиколо. (Случаят със Селимински е още по-интересен.) Неговата дейност в Париж и завещанието му ясно показват, че той не е бил чак дотам денатуриран. Не знам да има запазени негови заявления в смисъл "аз съм грък, не съм българин". Не че толкова ми е любим Пиколо (не ми е роднина :-). но употребих малко усилия да вкарам източници и точни биографични сведения в тази статия. Ще ми се по възможност точността да се запази. Пурко (беседа) 15:55, 1 януари 2013 (UTC)[отговор]
Не вярвам да ми отговориш, но моля, помисли върху това: въз основа на биографията на Пиколо в еднаква степен може да заключим и че той се е гализирал (пофранцузил). Във всеки случай, не е ли по-добре да оставим читателят сам да си тегли изводи и да го запознаем на първо място с фактите? - В статията на Детрез, между другото, Пиколо не се споменава. - Колкото до чуждицата "идентичност" вм. "самоличност", тя, предполагам, е част от приобщаването ни към западната цивилизация. С поздрав: Пурко (беседа) 21:42, 1 януари 2013 (UTC)[отговор]

Евала за източника! Пурко (беседа) 20:40, 3 януари 2013 (UTC)[отговор]

Само една дребна поправка: Филики Етерия (сред участниците в нея има немалко българи, които са си правели сметки не само за гръцка национална държава: вж. Н. Тодоров, Гръцкото въстание и българите) съществува от 1814 г. Пиколо не може да е участвал в нея, докато е бил в Букурещ. Пурко (беседа) 20:48, 3 януари 2013 (UTC)[отговор]

И от мен - за източниците

Моля, бъдете по-внимателен с източниците. Един от случаите беше този, при когото хвърчаха искри, докато осъзнаете грешката си. Натрупват се и други, включително изписване на кирилски източници на латиница и др. Благодаря--91.216.253.66 18:43, 8 януари 2013 (UTC)[отговор]

Никола Пиколо 2

Явно сте твърде убеден в правотата си, което само по себе си не е лошо. Стига да не води до прибързаност и безпардонност. Моля, да се включите и в дискусиите. Или по-точно, да продължите това, което сам започнахте. Поздрав,--91.216.253.66 18:52, 8 януари 2013 (UTC)[отговор]

Георги Димчев

Здрасти, гледам в статията за Георги Димчев си добавил много допълнителна информация, но не си посочил откъде е. Моля те, когато можеш, да сложиш източници, че силно се интересувам от конкретно тази тема. --Подпоручикъ (беседа) 18:36, 9 януари 2013 (UTC)[отговор]

За съжаление източникът не е достоверен и затова не съм го посочил. Това е форумът на Българския клуб в Скопие и по точно участникът Опълченец, който явно има достоверен източник, от който тегли тази информация. Виж тази страница, за датата 28 юни. Jingiby (беседа) 18:51, 9 януари 2013 (UTC)[отговор]

фанариоти

Джингиби, извинявай, но не ми се струва твоята перифраза да добавя яснота в статията. Ако искаш да добавиш някой нов факт с източник - заповядай. Пурко (беседа) 13:35, 13 януари 2013 (UTC)[отговор]

Да, тези Гика, Калимахи и проч. са били от негръцки произход. Само че, за разлика от нашия приятел Пиколо, те съвсем са били забравили родните си албански или румънски езици и са си хортували само на гръцки (и това "навсякъде го пише", ако мога така да се изразя :-). Затова и "гръкоезични". "Гърчеещ се" (поправи ме, ако нещо не разбирам думата) значи, че някой е на път да се погърчи, но още не е съвсем забравил как се произнася "ч". Няма повече да пипам статията, но ти помисли малко, моля. - Вместо да се занимаваме с дреболии, я дай да добавим нещо по-съществено: има сума ти зле написани (напр., мен ако питаш, Гръцка война за независимост), недописани (Филики етерия) или въобще ненаписани (Александър Ипсиланти/Александрос Ипсилантис) статии. Пурко (беседа) 14:14, 13 януари 2013 (UTC)[отговор]

Източниците ти за "Македонизъм"

Здравей! Видях, че си поставил източници за македонизма, но вместо по отделни твърдения, както са поискани, скупчени в края на абзаца. Това е неприемливо. Моля те да разпределиш източниците по отделните твърдения, и да се увериш, че употребената в българския текст тук лексика отговаря на определенията, които са дадени от източниците. Също така моля да се увериш, че всички са академични (един поне сериозно ме съмнява) и достъпни (имаше линк към сайт, който препраща към руут домейна). Мерси! --Stalik (беседа) 10:46, 16 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Отново по същата статия: премахнах един абзац, който противоречи на ред базисни принципи на Уикипедия. А именно този:

Романтизмът на българските възрожденци през 19 век търси българските корени в арийското, тракийското и македонското, по онова време все още мистично минало, обвъзвайки го с панславистките идеи навлизащи от Русия. Подобни възгледи се поддържат от Георги С. Раковски, Иван Богоров, Любен Каравелов, Иван Гологанов, Кузман Шапкарев и дру­ги. По това време една от най-популярните книги е извест­ната „Александрия“ или „Животът на Александър цар на македонците“. Така, учителят Иван Гологанов например създава тракийския и македонски „епос“ („Веда Словена“), предизвикал един от най-големите литературни скандали на 19 век, имащ своите поддръжници и противници и до днес. Подобни идеи все още служат за позоваване на различни псевдонаучни манипулатори, които и днес не се съобразяват със съвременните научни постижения.

Посоченият абзац (1) няма източници за твърденията и оценките, които дава (за "един от най-големите скандали" виж напр. тук); и (2) съдържа неопределености („различни псевдонаучни манипулатори“), които са потенциално спорни от гледна точка на У:НГТ. --Stalik (беседа) 07:28, 7 май 2013 (UTC)[отговор]

Без неправомерно изтриване

Моля, спри с неправомерното изтриване на добавена от редактори информация с източници. Ако възразяваш срещу нещо - забовядай на беседата на статията. След като опитен редактор втори път добавя нещо, признак на арогантност и недобронамереност е да го триеш без да дискутираш по какъвто и да е начин. --Stalik (беседа) 22:26, 19 март 2013 (UTC)[отговор]

Не става ясно, защо постоянно набеждавате другите редактори в злоупотреби, предизвиквате тяхното отстраняване и изтривате по вандалски начини съдържание на страниците, включително и върху страници, към които нямате никакво отношние?!

И, защо е нужно да се търпи диктат, против правилата на тази среда?! --ѣ (беседа) 19:21, 10 май 2015 (UTC)[отговор]

Пак трием, без да четем?

[11] - я прочети и кажи за кое няма доказателства? --Uroboros беседа 15:54, 6 май 2013 (UTC)[отговор]

Моля, представените безспорни доказателства от компетентния държавен орган са, че такъв документ/факт/обстоятелство няма. Няма дори косвени доказателства в подкрепа на такова обстоятелство. Ако разполагате с обратните доказателства представете ги. Уикипедия не е мяссто за конспиративни теории. Благодаря! Jingiby (беседа) 15:59, 6 май 2013 (UTC)[отговор]

Вече ме ядосваш. За такива като теб казват - чукча не читател, чукча писател. Именно това пише и в затрития от теб текст. Вземи го прочети де!--Uroboros беседа 16:03, 6 май 2013 (UTC)[отговор]
Провери кой е чукчата - Уикипедия:Биографии на живи хора. Jingiby (беседа) 16:06, 6 май 2013 (UTC)[отговор]
Част от тези, където ме пращаш, аз съм ги писал. Триеш информация с източници, само защото не си обърнал внимание какво се казва в тази информация. А там пишеше с източник, че Станишев НЕ Е сътрудник на ДС. А ти си изтрил текста, с аргумента: "Няма дори косвени доказателства в подкрепа на такова обстоятелство. Ако разполагате с обратните доказателства представете ги.". Ега ти аргумента! При положение, че привеждам доказателства, че НЕ Е. Вложи малко мисъл, не само страст, моля.--Uroboros беседа 16:11, 6 май 2013 (UTC)[отговор]
Аз мисля, че едно изречение би било достатъчно, ама цял раздел? Jingiby (беседа) 16:13, 6 май 2013 (UTC)[отговор]
Jingiby постоянно изтрива съдържанието на най-разнообразни статии, като по някакъв вълшебен начин, си мисли, че е собствнеик на цялото съдържание на БГ-У:. И на мен ми е чудно това положение, но е така. --ѣ (беседа) 19:23, 10 май 2015 (UTC)[отговор]

Моля, опитайте се да дадете аргументи, а не да квалифицирате другите. Не ви е за пръв път. С уважение,--91.216.253.66 15:22, 15 юни 2013 (UTC)[отговор]

Моля, опитайте се преди да изтриете нечия редакция 5 пъти, да поискате на страницата за дискусии да разберете нещо за мотивите на този който я е направил. Не ви е за първи път. Благодаря! Jingiby (беседа) 15:27, 15 юни 2013 (UTC)[отговор]
О, варианта на този "някой" не беше един, а няколко. Предложихте няколко версии, получихте отговор в резюметата, а след като не можахте да измислите нищо, върнахте своята редакция и ме обвинихте в "самоволие". На аргумента се противопостави квалификация. Добре, че накрая все пак се усетихте и сложихте някакви източници. Проблемът е, че това се случи, след като напрежението се повиши. Този модел на поведение - първо да връщате и да налагате гледната си точка (македонистка в случая), а чак после да посочвате източници, може да е подходящ в автомобилен или друг бранш, но в ситуации като тази не би могло да е признак за уважение към другите. Благодаря и аз!--91.216.253.66 15:44, 15 юни 2013 (UTC)[отговор]
ПП. Лъжа е, че съм изтрил една редакция 5 пъти. Да видим:
14:04 – изтривам общото „македонци“ от рубриката сродни етнически групи с аргумент „спорен въпрос; многозначен термин“. Не съм гледал дали това е ваше хрумване, сложено преди мнооого време или не.
14:18 – Вие изтривате моята редакция. Без никакъв аргумент. Ако не броим – „Премахната редакция 5754983 на 91.216.253.66 (б.))“. Всъщност, променяте на „славомакедонци“. Явно и Вие сте съгласен, че общото "македонци" не е най-добро попадение.
14:21 – аз отхвърлям и този вариант с аргумента: „и така е спорно - и аз съм славомакедонец, но не съм др. етнич. група“
14:27 – правя съвсем друга промяна, в друг раздел. Нищо общо със спора ни.
14:43 – сменяте термина отново, като слагате „македонци (нация)“. Този път имате напредък и разговаряте, като казвате: „То може да е спорно, ама има цяла статия за тях“. Може да мисля, че това не е сериозен довод (има статии за много неща), но съм ви благодарен, че най-накрая започвате някакъв тип диалог.
15:11 – аз възразявам и срещу тази ви инвенция с аргумента „но от тази статия се вижда, че в страната с най-много българи "македонците" не се приемат като отделна етнич. група“
15:18 – връщате „македонци (нация)“; нервите ви явно не издържат, след като казвате: (Каквото и да се вижда не можеш да редактираш самоволно.) Диалогът, приключва в резюметата и аз го започвам тук.:-)--91.216.253.66 16:10, 15 юни 2013 (UTC)[отговор]

Разговор

Потребител_беседа:M4r51n овде за Пере Тошев зборувате? --M4r51n (беседа) 23:44, 7 август 2013 (UTC)[отговор]

Не, за Климент от Охрид. Jingiby (беседа)

Партийна принадлежност на министрите

На няколко пъти те помолих да объсдим какъв критерий трябва да се използва, за да се определи партийната принадлежност на министрите. Сегашният критерий, който върви за всички преди правителства, е „от партията, с чиито мандат е правителството, до доказване на противното“. Няма такова нещо като безпартиен министър, издигнат от дадена партия. Това е пълна недомислица. −PetaRZ ¬ 20:08, 31 август 2013 (UTC)[отговор]

Източници

Здрасти, сложи, моля те, източници в статията Иван Добрев (тюрколог), защото от доста време седи шаблонът, а гледам потребител проф. Добрев упорито иска да се изтрие. В смисъл, че по У:БЖХ може да поиска изтриване във всеки момент.--Алиса Селезньова (беседа) 17:14, 4 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Македонизъм

Как така това не е вярно? И само толкова, кое не е вярно? Човек трябва да има малко по-широкй кръгозор и да може да погледне и от другата страна! Само за глупав и краен български националист македонизма е някъкво крайно антибългарско зло. Много хора са изразявали македонистки идеи именно в името на българщината. И пак повтарям да не се бърка със сегашния югоудбашки македонизъм в Р.Македония.

Няма независими академични източници, които да застъпват подобна теза.Jingiby (беседа) 09:45, 23 януари 2014 (UTC)[отговор]

Не става така човек! Какви независими академични източници? Тези хора изразявали идеята за македонизъм ясно си го пишат защо го правят. Кръсте Мисирков в "За македонските работи" ясно си пише, че трябва да се отдели нова македонска нация от българската защото иначе Македония ще бъде разделена. Човека по този начин иска да избегне сърбизацията и гърцизацията. След ПСВ ясно си пише да македонци, македонски българи, но никога сърби. Крайно време е у нас да спре да се представя македонизма като някаква абсолютна антибългарска доктрина, особенно за македонизма от преди ВСВ. Този македонизъм по това време не съществува в Белград, Атина или Скопие, а баш в София. И този македонизъм НЕ Е СЪЩИЯТ КАТО СЪРБОМАНСКИЯТ МАКЕДОНИЗЪМ, КОЙТО СЕ СТРОИ В Р. МАКЕДОНИЯ СЛЕД 44Г ДО ДНЕС. Всички тези ранни македонисти дори участвали в македонизацията след 44г. са разочаровани от сърбизацията скрита в югославският македонизъм. Те са изгонени, избивани, затваряни, изолирани от общественият живот в Югославия. А построяването на македонизма в Югославска Македония се прави от сърбомани като Лазо Колишевски и Блаже Конески. Хора като Димитър Влахов, Венко Марковски, ред македонски комунисти, който са изразявали и подкрепяли идеята за македонизъм са хора, които ясно са си изразявали българското самосъзнание и след 44г и разочарованието си от югомакедонизма. Неможе това да се представя само от тясна националистическа българска позиция. Просто нещата имат и друга страна! Колкото до отношението на Великите сили по македонският въпрос след ПСВ, кое не е вярно? Не е ли вярно, че Англия и Франция са за статуквото и сърбизация и гърцизация в Македония? Не е ли вярно, че Хитлер дава Вардарска Македония на България едва след като Югославия излиза от Тристраният пакт? Не е ли вярно, че Италия гледайки на албанците като на свой протекторат претендира за Западна Македония от името на албанците, та и претендира за Егейска до Кавала? Не е ли вярно, че само комунистически СССР предлага в междувоенният период алтернатива на сърбизацията и гърцизацията с македонизма? Освен България разбира се, но тя е сама, кое не е вярно от всичко това?

Погледнете черногорската нация. Това е типичен пример за естествено политическо отделяне, без да е насилствено десърбизиран народа там. Просто стечение на обстоятелствата! За мен Вие правите огромна услуга на сърбоманите в Р.Македония, представяйки македонизма само от тясна българска националистическа позиция. И главно представяйки македонизма от преди ВСВ като същият югосърбомански македонизъм след 1944г. Вие така му давате историческа лигитимност, че не е югославско творение. И историческата истина е такава, ранният македонизъм, особено в междувоенният период, наистина в същността си не е антибългарска доктрина, въпреки че цели отделянето на македонска нация от българската. Там по-голямата цел е избягване на сърбизацията и гърцизацията. Просто хората с леви идеи виждат в това по-малкото зло и за тях това е единственият начин за промяна на статуквото във Вардарска и Егейска Македония. И наистина по това време само СССР стои зад това, тя е и единствената голяма държава в този период (до идването на Хитлер на власт в Германия), която е и за промяна на Версайското статукво в Европа след ПСВ. Разбира се в своя изгода. Но просто зад българската позиция относно Македония след ПСВ не стои никоя Велика сила или Балканска държава, освен Италия (Албания) частично.

Извинете, но тук не е форум, а енциклопедия. Място за свободни съчинения няма. Или представяте сериозни независими източници, които да подкрепят твърденията Ви, или избягвате да пишете. Това е. Jingiby (беседа) 16:16, 25 януари 2014 (UTC)[отговор]

Николай Пешалов

Привет! Разширявам днес статията (по хърватската и руската версии) и виждам, че си променил (23.11.2011) родното му място от Пазарджик на гр. Ветрен. В другите уикипедии (където има) е Пазарджик. Проверих набързо в Интернет, но не открих надеждно доказателство за Ветрен; много по-голяма част е за Пазарджик (а може там да е спортувал). Би ли намерил надежден източник? Поздрави! --Elkost (беседа) 07:41, 26 април 2014 (UTC)[отговор]

Познавам лично баща му отпреди 40 години. Семейството му живееше във Ветрен и все още си е там. Когато Николай е роден имаше родилни домове във Ветрен и в Септември на 10 км. от Ветрен. Честно казано, съществува вероятност да е роден и в Пазарджик. Все пак тук, местният кореспондент на пловдивския вестник "Марица" в Пазарджик, Томи Драгулов твърди през 2009 г., че Пешалов е роден във Ветрен. Jingiby (беседа) 07:48, 27 април 2014 (UTC)[отговор]
Ясно, от Ветрен е, почти сигурно. Видях доста такива вестникарски текстове, но не попаднах на нещо наистина необоримо (например негово изказване или официална регистрация), че и на международен език. Исках да им натрия носа по другоезичните версии, че да гледат от нас, като пишат за наши. Нищо, здраве да е! Благодаря ти за усилията и всичко най-добро! --Elkost (беседа) 19:04, 27 април 2014 (UTC)[отговор]

blagodaria za kompromisnoto reshenie

no ne moga da se suglasia.

tuk ne stava vupros za proizhoda na bulgarite.

tuk stava vupros za dokumenti, suobrazno koito e

napravena goleminata na stara velika bulgaria.

bulgaria e dokazano mnogo po-stara i po-goliama ot tazi karta. bulgarite i trakite sa dokumentirani che sa edno i sushto poniatie predi 5000 godini eto vi film da izgledate i da vidite predi da sporite.

http://www.youtube.com/watch?v=6sYDmK8LW0U

priatno gledane

s uvajenie

http://lugvran.com/Tribuna/Bono_Shkodrov/rimskata_imperia_i_bulgarite/index.html

pak li ti be?

kakvo ti prechi da sme 412 ?

bulgarin li ili si siganin?

ukraina se suedini s bulgaria

ciala ukraina sa ne samo bulgari,no i iskat da sa chast ot bulgaria. ukraina iska da e chast ot bulgaria a ne samo da e chast ot evropeiskiat suiuz. http://www.kubrat.in.ua/index.php?option=com_content&view=article&id=58%3A2012-07-20-13-56-51&catid=4%3A2011-03-04-13-21-14

На сегодняшний день мировой историографией официально признано, что на территории современной Украины и Северного Кавказа в VII в.н.э. сущес

На сегодняшний день мировой историографией официально признано, что на территории современной Украины и Северного Кавказа в VII в.н.э. существовало государство Старая Великая Болгария(165-668гг.).

http://www.kubrat.in.ua/index.php?option=com_content&view=article&id=58%3A2012-07-20-13-56-51&catid=4%3A2011-03-04-13-21-14

Старая Великая Болгария(165-668гг.)

Старая Великая Болгария(165-668гг.) Старая Великая Болгария(165-668гг.) На сегодняшний день мировой историографией официально признано, что на территории современной Украины и Северного Кавказа в VII в.н.э. существовало государство Старая Великая Болгария(165-668гг.).

http://www.kubrat.in.ua/index.php?option=com_content&view=article&id=58%3A2012-07-20-13-56-51&catid=4%3A2011-03-04-13-21-14

Все даты и сведения указаны по конкретным источникам, в том числе и 165 г, но желательно еще привести ссылки на Византийских летописцев Прокопия и Никифора, упоминавших в своих трудах Старую Великую Булгарию (объединительный период в 153-165 гг).

priatno gledane 165-581

https://www.youtube.com/watch?v=ep4QYOVXip0

165-681 purvo cheti-posle se namesvai

Старая Великая Болгария(165-668гг.) http://www.kubrat.in.ua/index.php?option=com_content&view=article&id=58%3A2012-07-20-13-56-51&catid=4%3A2011-03-04-13-21-14

интересно как наричате небивалици около 14 милиона българи от украйна и молдова

интересно как наричате небивалици около 14 милиона българи от украйна и молдова ако вие сте си избрали турски прякор, то вие не може да представлявате българските национални интереси

Димитър Карастоянов

Анонимният потребител явно пише за син на Стоян Карастоилов, който се казва Димитър и го е объркал с Димитър Карастоянов. --Мико (беседа) 17:33, 22 септември 2014 (UTC)[отговор]

Може би трябва да направим отделни статии за тези хора. Jingiby (беседа) 17:35, 22 септември 2014 (UTC)[отговор]

Това ясно, само дето не мога да намеря никакви източници за тоя. --Мико (беседа) 18:46, 22 септември 2014 (UTC)[отговор]
Аз възстанових статиите и им сложих но един таг, че са без източници. Ако няма такива е редно да бъдат изтрити след време. Jingiby (беседа) 18:52, 22 септември 2014 (UTC)[отговор]

Global account

Hi Jingiby! As a Steward I'm involved in the upcoming unification of all accounts organized by the Wikimedia Foundation (see m:Single User Login finalisation announcement). By looking at your account, I realized that you don't have a global account yet. In order to secure your name, I recommend you to create such account on your own by submitting your password on Special:MergeAccount and unifying your local accounts. If you have any problems with doing that or further questions, please don't hesitate to contact me on my talk page. Cheers, DerHexer (беседа) 00:41, 14 януари 2015 (UTC)[отговор]

Thank you Hexer. Done. Jingiby (беседа) 06:15, 14 януари 2015 (UTC)[отговор]
Great, looks good to me! :-) DerHexer (беседа) 21:30, 16 януари 2015 (UTC)[отговор]

Ешек Адасъ

Привет! Дай направо една статия за тоя остров. Вметката ти в Афера Михайляну е много любопитна, но нямам източник, за да я доразвия.--Добри (беседа) 21:16, 21 януари 2015 (UTC)[отговор]

За съжаление информацията е доста оскъдна. Извлякох я оттука. Jingiby (беседа) 06:10, 22 януари 2015 (UTC)[отговор]
Ясно. Пък аз намерих в една книга (Георги Марков, „Балканизацията“), че в крайна сметка им го отстъпваме на румънците още през 1900. Демек не бил български до 1907. Затова ще резна този пасаж.--Добри (беседа) 08:34, 22 януари 2015 (UTC)[отговор]
Стана някакво мъниче. Ще сложа в статията за аферата направо една вътрешна препратка, вместо бележката под линия. Благодаря за източника!--Добри (беседа) 08:59, 22 януари 2015 (UTC)[отговор]

НЕ ТРИЙТЕ КАРТАТА за Капитан Петко войвода

НЕ ТРИЙТЕ КАРТАТА, ТЯ ПОЯСНЯВА ТЕКСТА! Вижте какво пише в него:
"За основоположник на модерното българско национално-освободително движение срещу турското робство се счита Георги Раковски, следват четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в Мизия, на Ильо войвода в Македония и на Капитан Петко войвода в Беломорието и Тракия, създаването от Васил Левски на Вътрешна революционна организация (ВРО) и на Български революционен централен комитет (БРЦК) връхна точка на което се явява героичното Априлско въстание през 1876 година предизвикало освободителна Руско-турската война (1877-1878) довела до образуването на Княжество България, но възрожденското просветно, църковно и национално-освободително движение продължава в останалите под робство земи."
Mihail Al. Mihaylov (беседа) 16:32, 17 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Здравейте. Статията е за историята на България, а не за Капитан Петко войвода, чиято дейност несъмнено е важна, но на фона на Априлското въстание например е незначителна. По-скоро следва да се добави карта на Илинденско-преображенското въстание. Поздрав! Jingiby (беседа) 16:43, 17 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Здравейте. Всичко е част историята на България - четническото движение с четите на Георги Раковски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа в Мизия, на Ильо войвода в Македония и на Капитан Петко войвода в Беломорието и Тракия, създаването от Васил Левски на Вътрешна революционна организация (ВРО) и на Български революционен централен комитет (БРЦК), Априлското въстание, Илинденско-преображенското въстание. Въстанията са следващ етап от национално-освободителното движение срещу турското робство, до който не би се стигнало, ако не са предходните - хайдутството и четническото движение. Това, че те са форма на по-масова и едновременна съпротива на няколко места с много жертви, не означава, че трябва да се пренебрегват останалите форми! Те са продължили общо много повече време от въстанията с не по-малко героизъм, бойни действия и жертви. Затова не бива да се пренебрегват и подценяват и картите за тях да се трият! Напротив, трябва да се добавя информация, която е източник на нови знания - текстуална или графична (текстът за Раковски, двете ненужно изтрити от Вас карти и третата, която добавих)!
Поздрав!Mihail Al. Mihaylov (беседа) 05:21, 18 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Блокиране

Уикипедия:Заявки_към_администраторите/2015/13#.D0.9C.D0.B5.D1.80.D0.BA.D0.B8_.D0.BF.D0.BE_.D0.A3:.D0.9F.D0.A2.D0.92_.D1.81.D1.80.D0.B5.D1.89.D1.83_.D0.9F.D0.BE.D1.82.D1.80.D0.B5.D0.B1.D0.B8.D1.

Здравейте. Поради нарушаване на правилото за тройно връщане, няма да можете да редактирате Уикипедия за период от 24 часа. Правилото за тройното връщане е установено, за да могат спорещите страни да се успокоят, да премислят внимателно аргументите си, вместо да се впускат в редакторски войни. Надяваме се, че след изтичане на срока на блокирането, ще се върнете върху проблемната статия, и с много по-голяма лекота ще намерите консенсусната форма на спорния текст.

Поздрави, Петър Петров 15:07, 4 април 2015 (UTC)[отговор]

Приноси на 78.83.47.14 за проверка

Здрасти, би ли погледнал Специални:Приноси/78.83.47.14? Поставя категории, а преди време ти си му писал да не слага грешни категории. Аз не мога да преценя дали са верни. Поне не винаги. Благодаря, --Лорд Бъмбъри (беседа) 05:31, 25 април 2015 (UTC)[отговор]

Продължава да си ги слага едно към гьоторе - кое както дойде. Някои са верни, а други не. Някой трябва да върви след него и да проверява. Jingiby (беседа) 07:45, 25 април 2015 (UTC)[отговор]

Междууики

Здравей. Моля, добавете връзки към други Уикипедии през тази притурка. Поздрави. Джевянин (беседа) 06:09, 26 април 2015 (UTC).[отговор]

Не знам точно как става. Jingiby (беседа) 06:47, 26 април 2015 (UTC)[отговор]

Translating the interface in your language, we need your help

Hello Jingiby, thanks for working on this wiki in your language. We updated the list of priority translations and I write you to let you know. The language used by this wiki (or by you in your preferences) needs about 100 translations or less in the priority list. You're almost done!
За да добавите или промените преводи за всички уикита, моля, използвайте translatewiki.net, локализиращия проект на МедияУики.

Please register on translatewiki.net if you didn't yet and then help complete priority translations (make sure to select your language in the language selector). With a couple hours' work or less, you can make sure that nearly all visitors see the wiki interface fully translated. Nemo 14:06, 26 април 2015 (UTC)[отговор]

Македонска конференција (1912)

Статијата е напишана според овие извори:

  • Јане Сандански и македонското национално ослободително движење, Институт за национална историја, Скопје, 1976, Димитар Димески, Кашина-симбол на непомирливата антиврховистичка борба на Јане Сандански
  • Ванчо Ѓорѓиев, Петар Поп Арсов. Прилог кон проучувањето на македонскотонационалноослободително движење, Матица Македонска, Скопје, 1997
  • Моето учество во револуционерните борби на Македонија, Алексо Мартулков

Двете струи, условно наречени левица и десница имаат различна концепција за решавање на македонското прашање. Самостојна Македонија без помошта на Бугарија, автономна Македонија или нејзино присоединување кон Бугарија - во овој проект се очекува помош на Бугарија... Крум Зографов на конференцијата го преставувал второто гледиште - затоа врховизам или неоврховизам... ВМРО на Матов и Тодор Александров го напуштаат интернационализмот на старата организација и ја приваќаат соработката со Бугарија (нивната концепција е блиску до онаа на Врховниот комитет на Цончев и компанија)... БМОРК, ТМОРО и ВМОРО го отфрлаат сојузот со Бугарија... Тодор Александров го формира ополченството и со Борис се рашетува во Солун... По војната, Александров се враќа на старите позиции на ВМРО и се обидува да се дистанцира од бугарската влада...--Dalco26 (беседа) 18:38, 26 май 2015 (UTC)[отговор]

Виж Стравот и желбите на македонизмот во карантин (6) и по-точно спомените на Алексо Мартулков, "Моето учество во револуционерните борби на Македонија. Скопје 1954. 255-256":
Чупаров не беше туѓ на „Азијатскиот департмент“ и имаше возможност да ги знае тајните потези на руската дипломатија. Тој ни предлагаше: ние, велешаните, да преземеме иницијатива за испраќање една делегација на ВМРО во Лондон каде што во тоа време се одржуваше една конференција на великите европски сили. Ова делегација требало да да пледира на споменатата конференција за автономијата на Македонија под протекторат на великите сили. Чупаров веруваше дека таа автономија ќе ни биде дадена, бидејќи Антантата имала голем интерес од запазување на Балканскиот сојуз, а тој можел да биде зачуван само ако биде отстранета јаболката на раздорот. Ние од македонската левица и некои од попрогресивните неоврховисти ја сфативме сериозноста на положбата и наполно го споедлувавме менението на Чупаров. Ете зошто решивме да го испратиме Ризо Ризов во Солун за да се сретне со претставителите на ВМРО [Во ЦК ВМРО се: Т.Александров, Х.Чернопеев и П.Чаулев] и да им го изложи нашето мнение за создадената ситуација меѓу „сојузниците“, која крие голема опасност од војна меѓу нив. Меѓутоа, таква војна би била најголема катастрофа во нашата историја, па затоа предлагаме да се прими предлогот на Чупаров за испраќање на една делегација во Лонодон, која ќе бара автномија на Македонија. Ризо Ризов отиде во Солун, но таму не нашол никој од водачите на ВМРО: скоро сите отишле на Булаир да се борат против Турците; се разбира, под знамето на Бугарија, во редовите на бугарската армија и под главана команда на царот на Бугарите Фердинанд Кобуршки. Во Солун Ризов успеал да се сретне само со Јордан Иванов, професор по историја на Софискиот универзитет, и со Павел Шатев. Кога им го изложил гореопишаното, професорското светило Јордан Иванов - до крајност револтиран - изјавил: „Како може во главите на велешани да се родат вакви престапни мисли за авономија сега кога се утврдуваат границите на бугарското племе со крвта на бугарскиот народ.“ Понатаму му советувал на Ризова велешани да престанат да се занимаваат со такви работи, зашто била издадена наредба до сите сојузни генералштабови да ги следат пројавите на сепаратистичките движења, па ако такви се појават - да бидат уништени со најжестоки средства. По ова опомена од страна на професорот Иванов, Ризо Ризов го напуштил Солун, и си дојде во Велес. Така тогаш нашата иницијатива пропадна.“ Jingiby (беседа) 18:50, 26 май 2015 (UTC)[отговор]

Покана за участие в „Уики обича Земята“

Здравей, Jingiby!

Обръщаме се към теб като към един от най-активните редактори в Уикипедия на български с покана да допринесеш със своите свободни снимки на българската природа. smile emoticon Може вече да знаеш, а може и сега да научаваш, но от началото на месеца тече фотоконкурсът „Уики обича Земята“. Състезанието съществува от три години и тази година в България се провежда за първи път – от 1 до 30 юни. Целта е да се съберат снимки от защитените местности, резервати, природни и национални паркове на България. Ще се радваме, ако се включиш и допринесеш със своите снимки, които може и да са направени преди периода на конкурса. От всички качени в националния етап на състезанието снимки, журито ще избере десетте най-добри, които ще продължат в международния етап на "Wiki Loves Earth", където победителите ги чакат чудесни награди като участие на конференцията Wikimania'2016 в Италия. :-)) От организаторите.MediaWiki message delivery (беседа) 11:01, 13 юни 2015 (UTC)[отговор]

Похвално за това:

Младежо, похвално за това:

https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BD_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA&oldid=6778358

За тази точно промяна, имаш поздрав от нас! --213.91.244.2 12:44, 28 юни 2015 (UTC)[отговор]

Здравей Старче, все пак гледам информацията която додавам да не е подкрепена от първични източници, писани 500 години след събитията, като "Именника", например, или публикувана в блога на Сульо Пулевски, който е доцент по ветеринарна медицина, но се прави на археолог и лингвист, или писана от чалга - историка и псевдо-професор - Божидар Димитров, а подкрепена с академична неутрална референция от публикация на колектив в световен университет и то извън нашата страна. Jingiby (беседа) 12:57, 28 юни 2015 (UTC)[отговор]
    • Поздрав и от мен за това, че не си изтрил а, подържаш това:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8

Относно думата "владетели", какито са били! П.П. За колектив ще обсъждаме с теб, когато започнеш да четеш, какво ти пишат другите ДОБРОНАМЕРЕНО! :) --212.5.158.129 10:56, 29 юни 2015 (UTC)[отговор]

Jingiby.... Пак си оклепал правилото за тройното връщне?!

https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B0%D0%BA%D0%B8&action=history

Джине, пак си се оклепал! - Моля, въздържай се от омазване на страниците. --212.5.158.183 19:18, 14 юли 2015 (UTC)[отговор]

Анонимният редактор е блокиран заради упорито връщане на спорни промени. У:ПТВ важи и за анонимни редактори, а такива с ОПР изобщо нямат място тук. --Поздрави, Петър Петров 19:45, 14 юли 2015 (UTC)[отговор]

Dulo

Книгата на Kevin Alan Brook не става за цитиране - автора не е историк, образование - бизнес администрация. Да се махне. Книгата на Билярски - къде точно, на кой ред е казано че Дуло са от Гьоктурски произход  ? Книгата на Florin Curta - на предната страница е казано, че Утигурите и Кутригурите са от хунски произход, и са завладяни от Гьоктурците, така че твърдението "Дуло, водещият клан на лявото крило на Западният хаганат" се тълкува, че те са станали ляво крило на Хаганата понеже са били покорени от него. Предвид на тези аргументи - първите две книги отпадат, за третата - твърдението е със съмнителен смисъл - да отпадне Гьоктуркската теория за произход на Дуло. Освен ако нейния подръжник, Левски, не успее да съчини други книги. Такава хипотеза съществува, но споменатият вандал поне да си направи труда да изрови правилните книги. Аз пък ще добавя книгите против тази хипотеза, която изобщо не е общоприета както му се иска на Jingiby. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 93.152.143.113 (беседа • приноси)

Вие вече въведохте този коментар в дискусионната страница към съответната беседа. Моля имайте предвид, че многократното повтаряне на реплики към даден потребител се възприема като тормоз и не е допустимо в Уикипедия. --Поздрави, Петър Петров 05:13, 11 август 2015 (UTC)[отговор]

Предложение

Здравей Джингиби. Драги инглиш едитър, жалко че и тебе са те блокирали като мене в англо-версията на Уикипедия. Все пак предположих че ако сме в едно и също положение защо да не си помогнем да излезнем заедно от лошата ситуация, така би било най-добре? За това реших да ти дам съвет, който поне ако не за мене ще проработи за тебе. Знам че ако обжалваме сами, аз или ти, ще ни се отжвърли иска, но според мене има шанс ако няколко потребители от българската версия коментират под иска ни, че подкрепят отблокирването ни, ще бъде по-убедително и има шанс. Това ти го давам като съвет, защото ти си дългогодишен потребител и може да намериш лесно редактори от тук които да се застъпят за теб в такъв случай. Но за мене е трудно да намеря такива, все пак ще се радвам ако те отблокират тебе, даже и аз да остна блокиран. Аз предлагам да поставим запитване дали някой ще ни подкрепи на двамата евентуално обжалване за блокирането ни в Уикипедия:Разговори? Какво мислиш?--Ceco31 (беседа) 19:27, 4 септември 2015 (UTC)[отговор]

Благодаря ти за предложението. Засега аз не желая да бъда отблокиран. Jingiby (беседа) 05:41, 5 септември 2015 (UTC)[отговор]

Снимка

Здрасти, абе от къде реши, че третата на втория ред е Стателова? Това е Царевна. Дали имаш някакво описание на снимката?--Алиса Селезньова (беседа) 16:22, 28 септември 2015 (UTC)[отговор]

Първоначална посочих съседната вляво от тази жена, която съм идентифицирал сега като Стателова, а ти смяташ, че е Царевна, защото също мислех, че е вляво от Царевна, но после съгласно описанието на снимката, броих заснетите и проследих описанието на разположението и бройките им и реших, че съм се объркал и ги размених. Ако съм сгрешил местата на двете учителки, моля помагайте. Описанието на снимката е отдолу:
Колкото мила, толкова и скъпа е тая снимка с радостите, които ми напомня, че съм делила с колежки и ученички в солунските учебни заведения. Ето на първата редица споменатнте вече ученички. Мария Константинова – първа, от с. Гайтаниново, Серско; Боянка Миладинова от Струга; Кипра Сарафова от с. Либяхово, Серско; Луиза Пърличева от Охрид; Екатерина Стрезова от Охрид; Мария Константинова – втора, от с. Плевня, Драмско; Христина Стрезова от Охрид. На втората редица, в средата, главната учителка Царевна Дим. Миладинова; вдясно от нея възпитателката Фания Димитрова от Охрид и ученичката Екатерина Сарафова от с. Либяхово, Серско; вляво от главната учителка Миладинова – учителката Елена Стателова, а още по-вляво – ученичките Марица Шурбанова от Битоля; Елена Атанасова от с. Просечен, Драмско. На третата редица, пак от ляво на дясно в снимката, ученичките: Мария Желязкова от с. Баня, Разложко; Панайотица Апостолова, гъркиня от Ортакъой, която както се знае, по собствено желание и по настояване на майка й бях взела със себе си от Цариград на учение в нашето класно училище в Солун и която бе станала отлична българка (чувала е от майка си, че родът им бил български, но погърчен в Цариград); Донка Велкова от Лерин; Василка Робева от Битоля; Поликсени Попгеоргиева от Охрид; Стоянка Тошева от Прилеп. Вляво от цялата група стои верният ни прислужник и гавазин (пазач) от Дойран.Епоха, земя и хора; Из българското минало - по издадени и неиздадени ръкописи на Царевна Миладинова-Алексиева, Изд. на Отечествения фронт, София, 1985). Jingiby (беседа) 17:58, 28 септември 2015 (UTC)[отговор]
Ахааа, ясно - третата отдясно наляво значи. Добавих това уточнение, че иначе седеше все едно посочваме Царевна. Благодарско.--Алиса Селезньова (беседа) 21:05, 28 септември 2015 (UTC)[отговор]

История на евреите по българските земи/History of the Jews in Bulgaria

Hi Jingiby, I am sorry that I am using English but I do not speak/know your language Bulgarian. I saw that you made some changes to the pictures of the Bulgarian version of article История на евреите по българските земи (removing them). I would want to ask you to take a look to the English version of article en:History of the Jews in Bulgaria where the pics which you removed still stand and if you can to remove them. (I wanted to remove them but there is an edit war with some IPs and also I am not that knowledgeble on the topic. Plus, it seems to me you know more on the topic). Thanks in advance. Amusecuiop (беседа) 23:17, 8 октомври 2015 (UTC)[отговор]

Hi, Amusecuiop. I am sorry, but I am blocked at the English Wikipedia and I can not do it, but if you want, you can explain on the talk, the site OMDA and its article "Jews in Bulgaria: A Brief Historical Account" used there as a source are just a private site, not reliable per criterion of Wikipedia. It is highly dubious that Dimitrov, Stanishev and Pirinski are Jews. They never identified themselves as something different from Bulgarians. The claim Tsar Ivan Shishman was a Jew is simply nonsense. Regards. Jingiby (беседа) 05:12, 9 октомври 2015 (UTC)[отговор]

Цариградчани

Здрасти. Тука Файл:Constantinople IMARO Committee 1903.jpg требва да ги има Тома Бакрачев - мислим е ясно кой е, Никола Милев и Петър Тошев, който вервам е Пере. Кои са последните двама според тебе? --Мико (беседа) 05:31, 12 октомври 2015 (UTC)[отговор]

Според мен Никола Милев е на първия ред - долу, вдясно. Не мисля, че Пере Тошев го има на снимката. Jingiby (беседа) 15:52, 12 октомври 2015 (UTC)[отговор]

Състезание „Архиви“

Здравей, искам да те поканя в Международното състезание, свързано със снимките от споразумението с Държавна агенция „Архиви“, което се провежда от 15 ноември до 15 декември 2015 г. Целта му е максимално използване на снимките, подобряване на съдържанието на статиите, използване на архивните материали в статии на различни езикови версии на Уикипедия. Повече за самото състезание има тук.

Включи се и ти! Поздрави, Спасимир

MediaWiki message delivery (беседа) 10:16, 16 ноември 2015 (UTC)[отговор]

Благодаря ти градски, ама не съм вече за тия работи. Jingiby (беседа) 10:18, 16 ноември 2015 (UTC)[отговор]

Блокиране

Часовник
Часовник
Бяхте блокиран(а) да редактирате за период от един ден в съответствие с политиката за блокиране в Уикипедия заради У:ПТВ. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да допринасяте с конструктивни редакции.

--ShadeOfGrey (беседа) 07:10, 30 ноември 2015 (UTC)[отговор]

Ако продължите да използвате връщане на редакции вместо беседите до постигане на някакъв консенсус, следващият път блокирането ще е за по-дълъг период. --ShadeOfGrey (беседа) 07:10, 30 ноември 2015 (UTC)[отговор]

Това откъде беше? --Мико (беседа) 10:59, 3 март 2016 (UTC)[отговор]

Това съм го препращал отнякъде и според мен е измислица за изтриване на онова айпи дето си измисляше исторически герои, но нямам спомен. Не се откриват никакви източници за съществуването на подобна личност. Jingiby (беседа) 13:45, 3 март 2016 (UTC)[отговор]
Да - така ми се стори и на мен, тръгнах да поразчиствам категорията и две негови съм ги праснал на У:СИ, а Иван Хаджиасенов при все че има такъв човек е съмнителен. Пусни го за бързо - ти си единствен автор. --Мико (беседа) 15:12, 3 март 2016 (UTC)[отговор]

Също така и брат му Димитър Карастоилов. --Мико (беседа) 07:29, 5 март 2016 (UTC)[отговор]

Здравей. До колкото разбирам одомашняването е общ термин използван за животните (опитомяване) и растенията (култивиране). Не е ли по-добре да си остане той, понеже статията е и за двете, а за опитомяване на растения не съм чувал. --Termininja 07:58, 27 март 2016 (UTC)[отговор]

Честно казано и аз се чудех. Одомашняване е странна и рядко използвана дума, а на български език липсва универсален термин за растения и животни. За животни се използва опитомяване, а за растения култивиране. По принцип не възразявам да бъде и одомашняване, но аз не съм убеден на 100% как да се нарича статията. Поздрав! Jingiby (беседа) 08:26, 27 март 2016 (UTC)[отговор]
Аз си мисля, че двете думи имат различно значение и одомашняването е следваща степен след опитомяването. Например един сокол може да е опитомен и да се ползва за лов, но не е одомашнен, т.е. не се отглежда масово, например в селскостопанския двор. --Молли (беседа) 08:47, 27 март 2016 (UTC)[отговор]
Сигурно е така, но вероятно по-популярната дума е одомашаване, а не одомашняване. Jingiby (беседа) 09:49, 27 март 2016 (UTC)[отговор]
В същия източник и одомашняване. --Молли (беседа) 19:00, 27 март 2016 (UTC)[отговор]
Питах жена ми, която е биолог и тя твърди, че е правилно одомашняване, така че съвсем се обърках. Вече не знам какво да мисля. Jingiby (беседа) 19:03, 27 март 2016 (UTC)[отговор]
Аз съм го срещала само като одомашняване, за първи път тук виждам и одомашаване. Но не мога да твърдя кое е по-правилно. --Молли (беседа) 19:48, 27 март 2016 (UTC)[отговор]
Прецени ти как да бъде. Поздрав! Jingiby (беседа) 03:39, 28 март 2016 (UTC)[отговор]

ДАРМ предизвикателство

Може да те заинтересува случайно. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8#DARM_Challenge --Ilikeliljon (беседа) 15:22, 16 юни 2016 (UTC)[отговор]

Благодаря за поканата. На македонската Уикипедия отлично ме познават. Наскоро ми изтече поредния едногодишен бан. Редакциите ми постоянно се трият. Следващия път ми писаха, че ще ме банират за постоянно. Поздрав! Jingiby (беседа) 15:36, 16 юни 2016 (UTC)[отговор]
Това се отнася до приноса в бг уики, не в мк уики.--Ilikeliljon (беседа) 16:59, 16 юни 2016 (UTC)[отговор]
Ха, Видях, че Виолетовата от Македонското Уики е писала и помислих, че те ни канят нещо, което е доста странно, ама не било това. Ще погледна пак. Jingiby (беседа) 18:34, 16 юни 2016 (UTC)[отговор]
Да, те ни канят, но се оценяват приносите само в нашето уики, нещо като нашето състезание архиви, което Спасимир направи, ако изобщо си в течение на нещата.--Ilikeliljon (беседа) 21:29, 16 юни 2016 (UTC)[отговор]
За съжаление не съм в течение. Хич ме няма по състезанията! Jingiby (беседа) 03:37, 17 юни 2016 (UTC)[отговор]

Патрульор

След като отново си автопатрул, може да поискаш от бюрократите да те направят и патрульор. Основната полза е, че можеш много по-лесно и бързо да връщаш накуп редакции на един потребител, като например в Борис I (пък и на други места ;), а също и че тези редакции няма да се показват за останалите патрули като все още непроверени и те няма да губят време да ги преглеждат, при положение, че вече тъй или инак си ги върнал. :) — Luchesar • Б/П 02:32, 27 юли 2016 (UTC)[отговор]

Илиев, благодаря ти за предложението, но ми се струва малко неудобно да моля бюрократите да ме правят патрульор. Това не става ли по тяхна преценка? Тоест, дали моята преценка не би била твърде субективна? В този смисъл, ако ти смяташ, че притежавам такива качества, не би ли било ли по-обективно, ти да направиш подобно предложение? Просто не съм наясно с тази процедура. Поздрав! Jingiby (беседа) 05:36, 27 юли 2016 (UTC)[отговор]
Не се притеснявай. Първо, практиката откакто аз се помня тук е всеки, който е автопатрул и поиска да бъде патрульор, да бъде правен такъв от бюрократите. Второ, предложението за връщане на автопатрула ти беше направено именно от един от бюрократите, така че не вижда причина да ти бъде отказано – нито пък наистина помня някога някому да е отказвано, ако е автопатрул. Официалните ни правила действително са малко по-сложни, но те нито в случая пак биха ти попречили да станеш патрульор, нито пък на практика се следват. Което, впрочем, е вероятно добър повод да предложа да ги актуализираме съобразно с наложената практика. Така че, според мен, действай смело. :) — Luchesar • Б/П 15:59, 27 юли 2016 (UTC)[отговор]
P.S. В заявката си може да цитираш факта, че аз съм ти предложил да кандидатстваш, ако това ще ти даде допълнителна увереност. — Luchesar • Б/П 16:01, 27 юли 2016 (UTC)[отговор]
Разбрано. Jingiby (беседа) 16:50, 27 юли 2016 (UTC)[отговор]

Патрульор

Здравей, Джингиби! Честити патрульорски права! Ползвай ги внимателно, защото когато кликнеш, че дадена редакция е проверена патрульорите може би няма да забележат, че е съществувала. От настройките си пусни МедияУики:Gadget-Quick patrol.js/doc, МедияУики:Gadget-Quick diff.js/doc и „Бързо отменяне“ – всичките от раздел „Джаджи“. Добра практика е ако без да искаш отбележиш някоя редакция като патрулирана, въпреки че не си сигурен в това, да помолиш друг редактор или на Разговори някой да провери редакцията. В последни промени имаш възможност да скриваш проверените редакции – така можеш да се концентрираш само върху патрулирането, ако искаш. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:05, 27 юли 2016 (UTC)[отговор]

Благодаря! Jingiby (беседа) 18:06, 27 юли 2016 (UTC)[отговор]
Ако ползваш препратката „отмяна“ вместо „връщане“, отменената от теб редакция автоматично става патрулирана. Така би улеснявал другите патрульори. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 15:28, 28 юли 2016 (UTC)[отговор]

Не обръщай внимание - остави да отече, че иначе само се агресира рекламната му кампания. --Мико (беседа) 14:00, 2 септември 2016 (UTC)[отговор]

Добре. Jingiby (беседа) 14:02, 2 септември 2016 (UTC)[отговор]

Кукери

Здрасти, какъв е случаят тук? Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:25, 9 септември 2016 (UTC)[отговор]

Изглежда този редактор не прави разлика между маскарад и кукерски танци. Дава препратки към различни традиционни карнавали в различни държави в Европа, където участниците са маскирани по различен начин, но той по нищо не наподобява традицията на кукерските игри, която в класическия си вариант включва облечени в животински кожи мъже. Поздрави! Jingiby (беседа) 13:04, 9 септември 2016 (UTC)[отговор]

Turkish Cyrillic Request

Hello Jingiby,

May I ask, are you of Bulgarian Turk (български турци) descent?

Could you kindly help check the Turkish cyrillic text and help fix any errors?:


Turkish latin text: Allah dünyayı öyle çok sevdi ki, biricik semavî Oğlu'nu feda etti. Öyle ki, O'na iman eden helâk olmasın, ebedî hayata kavuşsun.

Turkish cyrillic (auto-transliterated): Аллах дюняйъ ьойле чок севди ки, бириджик семавы Оғлу'ну феда етти. ьойле ки, Она иман еден хелâк олмасын, ебеды хаята кавушсун.

Your help would be appreciated, Thank you. --DaveZ123 (беседа) 12:28, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]

Hi DaveZ123! I am Bulgarian, but not of Turkish descent. However I try to help you. In my opinion the text should be transliterated as follows: Аллах дюняйъ йойле чок севди ки, бириджик семави Оғлу'ну феда етти. Йойле ки, О'на иман еден хелâк олмасън, ебеди хаята кавушсун. Regards. Jingiby (беседа) 14:45, 25 септември 2016 (UTC)[отговор]
Thank you so much Mr Jingiby for your help! May God bless you.
For your information, I have added the Cyrillic text to this page. (that page also includes Bulgarian text).
What do you think of that page? Any feedback would be appreciated. --DaveZ123 (беседа) 04:31, 26 септември 2016 (UTC)[отговор]
It's OK, DaveZ123! Jingiby (беседа) 05:19, 26 септември 2016 (UTC)[отговор]

Уикиконференция

Здравей, Jingiby. Каним те на първата Национална уики конференция на Уикипедия на български език. Ще се радваме, ако се включиш в конференцията и ако дадеш свои предложения и желания относно съдържанието на презентациите. Поздрави, от името на Организационния комитет,--Ilikeliljon (беседа) 07:23, 28 септември 2016 (UTC).[отговор]

Благодаря! Jingiby (беседа) 07:25, 28 септември 2016 (UTC)[отговор]

Здрасти! Хубаво ще е дискусията да протече възможно най-спокойно. Tropcho (беседа) 22:11, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Резюметата

Знам, че е изключително дразнеща вече тая история, но нека не им позволяваме да ни свалят до тяхното ниво. Моля те. :) — Luchesar • Б/П 11:42, 18 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Филип Боков

Да уточним в беседата къде точно е направили изказването, защото по мои спомени не е по телевизията, но може и да съм забравил. Би било добре също така да уточним какъв е контекста, т.е. какво са казали преди него, защото така звучи странно, а си спомням, че имаше някакви реплики и дуплики... Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 12:47, 3 декември 2016 (UTC)[отговор]

Мисля, че го уточних. Повече от това ми е трудно. Поздрав! Jingiby (беседа) 13:01, 3 декември 2016 (UTC)[отговор]

На беседата, мейлът е за друго

моля--Uroboros беседа 15:05, 6 януари 2017 (UTC)[отговор]

Да, така е. Пуснах го на заявките до администраторите. Поздрав!Jingiby (беседа) 15:08, 6 януари 2017 (UTC)[отговор]

Няма нужда

Привет. Моля те ти и други потребители да престанете да връщате редакции в статия, която вече е подадена като заявка към администраторите да изтриване. Така само храните трола. --Izvora (беседа) 19:43, 6 януари 2017 (UTC)[отговор]

PS. С удоволствие бих блокирал и теб само защото дразниш трола. Заявката ти е подадена, редакциите са видии. Като се появи админ на линия ще го оправи за секунди. Не виждам защо изобщо се хабиш. --Izvora (беседа) 20:10, 6 януари 2017 (UTC)[отговор]

Противопоставянето на подобна простотия трябва да е задружно, непрекъснато и системно, а не да се чака някой друг да свърши работата. Това е един от основните недостатъци в българската народопсихология. Поздрав! Jingiby (беседа) 20:13, 6 януари 2017 (UTC)[отговор]
Напротив. Подал си заявка към админите. Нужно е да я допълниш с предложение за блокиране на вандалите. При проверка същите ще установят злоупотребите и оправят нещата. Сега само дразниш тъпунгера и те свежда до неговото ниво. Действай по правилата, не води редакторски войни, които ВИНАГИ са безсмислени. --Izvora (беседа) 20:17, 6 януари 2017 (UTC)[отговор]

Благодарност

The Tireless Contributor Barnstar
Jingiby, приеми звездата за неуморните ти приноси и старание за запазване на високото академично ниво на енциклопедията! Благодаря ти и се надявам, че ще продължиш в същия дух. Поздрави,--Алиса Селезньова (беседа) 12:17, 19 януари 2017 (UTC)[отговор]

Гайд

Не мисля, че изобщо заслужава да се споменава дори - под секъв перископ е. --Мико (беседа) 07:35, 22 януари 2017 (UTC)[отговор]

Да го трием ли? Jingiby (беседа) 07:36, 22 януари 2017 (UTC)[отговор]
От Градешница го изтрих - от Библията също е за триене според мен. --Мико (беседа) 07:46, 22 януари 2017 (UTC)[отговор]

Джордж Вашингтон

Здравей, моля те, дай източник за допълнението, което правиш, че Вашингтон е пушил марихуана и е описал сортовете канабис. Поздравиǃ Молли (беседа) 11:46, 26 януари 2017 (UTC)[отговор]

Това не е мое допълнение, а беше стабилната версия, която този новорегистриран потребител променя два пъти, без обяснение. Стабилната версия не е моя редакция, но я приех априори за достоверна. Според мен, по-скоро той трябва да посочи източник за промяната която прави, или да я коментира на страницата за разговор. Поздрав! Jingiby (беседа)

Шиваров

Тука си добавил нещо за възстановяване, но го нема раняването - дали помниш откъде е било? --Мико (беседа) 13:34, 9 февруари 2017 (UTC)[отговор]

Отникъде. Човекът умира непосредствено след края на войната и реших, че тя и последвалата национална катастрофа, са му нанесли непоправима психо-физическа травма, която го е погубила. Ако искате го махнете. Поздрав! Jingiby (беседа) 13:38, 9 февруари 2017 (UTC)[отговор]

Сдружение Уикимедия България

Здравей, Jingiby!
На националната среща през декември 2016 няколко души изразиха желание да подготвят учредяването на сдружение Уикимедия България, като за целта прегледат и обсъдят съществуващия Проект за устав на сдружението и го предложат на вниманието на общността.

Обръщаме се към теб с молба да заявиш интереса си (а ако си член на потребителската група да го препотвърдиш) на тази страница. Разчитаме на твоето участие и в ежеседмичните обсъждания, както и на мнението ти каква да бъде процедурата за вземане на решения, касаещи сдружението, до момента на реалното учредително събрание и избора на ръководство. --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:15, 11 февруари 2017 (UTC)[отговор]

Благодаря. Jingiby (беседа) 11:19, 11 февруари 2017 (UTC)[отговор]

Септемврийско възстание

Уточнил съм причината за промяната.

Посочената причина не е относима към конкретния случай по начин, че да прави автора, становището и източника му невалидни.Jingiby (беседа) 18:31, 2 март 2017 (UTC)[отговор]

Ако принадлежността към ДС не прави автора невалиден източник на "съвременни изследваниЯ" по теми,които са се използвали за пропаганда от БКП, не знам кое би.Най-смешното е,че самите комунисти са си признали истината в книгите,които са писали за върхушката. -Aspflcn (беседа)

Не съществува такова правило или презумпция. Jingiby (беседа) 13:57, 3 март 2017 (UTC)[отговор]

Владимир Стойчев

По повод на Владимир Стойчев предполагам знаеш, че премахването на текст с източник е вандализъм. Надявам се, че няма да се наложи да ти го припомням втори път.--Ilikeliljon (беседа) 21:57, 12 август 2017 (UTC)[отговор]

Мислех си, че някой си играе с текста. Иначе имам колебания, дали наистина е бил комунист. Има специална статия на Б. Димитров в която той твърди, че Стойчев не е бил комунист. Впоследствие обаче открих текст, който загатва за обратното. Просто съм объркан. Поздрав! Jingiby (беседа) 16:00, 13 август 2017 (UTC)[отговор]
Здравей, аз съм добавил този текст и източника ми е под ръка. Така е написан, така съм го цитирал. Всичко друго, включително и на Б. Димитров е просто интерпретация. Разбира се, винаги може да се добави, че според еди-кой си той не е членувал в БКП, но не и да се премахва текста.--Ilikeliljon (беседа) 22:18, 13 август 2017 (UTC)[отговор]
Нека си остане така. Възможно е да е изключение. Доколкото знам от останалите офицери от Звено и Военния съюз, няма друг подобен случай след 9-ти септември. Jingiby (беседа) 04:14, 14 август 2017 (UTC)[отговор]



ПЕРСИЯН II

Здравейте, Джингиби, ИСкам да коментирам това, че сте изтрили промените които бяха написал за княз Персиян.

1. В Самият надпис името е княз „Персиян“. Доколкото българската историческа мисъл го именува Пресиян II, тя се съобразява с името на Пресиян I, но дали самият Пресиян I е правилно разчетен е друг въпрос. Самият Пресиян I има дъщеря на име Персика ( впоследствие - ЕВпраксия), т.е. логично е да е кръстена на него. При двама владетел – Персика и Персиян II, коренът е през Персия, нормално е и да имаме Персиян I. ВПрочем ако се хващаме за това – Чл. Кор Бешевлиев, Акад Гюзелев и проф Божилов са убедени че името трябав да се разчита като Персиян I, респективно още по-убедително звучи тезата за Персиян II . Съвсем не са единни всички занимаващи се с изследователи как трябва да бъде, често съм чувал в интервюта че примат и двата начина, и то при положение, че няма сериозна дискусия, аз представих и двата типа мнения, за да се видят различията. 2. Пламен Павлов може да не е най-великият учен, но сред малкото учени в България , които се занимават с Персиян II, нещо повече - той е най-активният. На проф В.Тъпкова Заимова имаме няколко публикаци, които трудно могат да се намерят в Интернет, една публикация на Виздал и Илиев, и двама-трима души занимаващи се епиграфика, единият от които е П.Добрев. В този ред на мисли, Пламен Павлов е едва ли не най-големият специалист по Персиян II у нас той написа книга само за Персиян но и и втора – за времето на Самуил. От другата страна е застъпено мнението на П.Добрев. Да, вярно е, че не е историк, но има над 40 монографии, разчел е стотици надписи, а освен това е ст.н.с. I ст., а тази титла не е дадена просто така. Освен това – абстрахирайки се от човека – не е ли по-важно какво казва, а не кой го казва? Пак казвам показал съм че има сблъсък на мнения, докато вие твърдите, че единодушно се приема името, а това не е така. В началото се коментира как е името и там му е мястото. Извън увода, долу под паметника – писал бях че паметника е УНИКАЛЕН. (наблягам на тази дума) Няма паметник в цялата ни българска история в който да се знаят имената едновременно на раждане и на смърт на владетеля. Обикновено знаем кога е създаден паметника (напр. 1016 за Битолския надпис) ли в редки случаи – кога е коронован владтеля или кога се е състояла някаква важна битка. Години на раждане и смърт са нещо изключително. Л.Матейко предполага, че човекът съставил надписа е познавал княза много добре, а някои изследователи търсят унгарски влияния. 3. Надписът на гроба на Персиян II е уникален и със старобългарската писменост, която съществува успоредно със старобългарски руни. Тя привлича интереса, освен на нашите учени, на редица чужди изследователи като Иржи Риегер,, В.Ткладкчик, Л.Матейко и т.н., а още по-голям интерес буди слънцето което е заместило израза „роди се“ около което има дискусии. Изброил съм тези имена . не мога да разбера защо трябва да крием това с което сме известни? Ако мястото не е било там – да го бяхте преместили по-нагоре или по-надолу, а не да го триете. Още от 15 ноември съм помолил да някой да сложи в статията и оригиналният надпис, точно за да се видят истинските букви и няма реакция. 4. Бяха споменати цитирани източници. Защо сте ги махнали? Особено изследването на М.Виздал и Н.Илиев е много добро, има редица позовавания на други автори, е много задълбочено. Не можете да очаквате че в нашите лоши условия за история те през ден ще вадят нещо ново. Част от техните изводи се потвърждават и от Древнобългарска епиграфика П.Добрев и М.добрева, а вие сте махнали и двата извора – този който се занимава със славянска писменост и този който се занимава с епиграфика на паметници--Георги Александров82 (беседа) 17:50, 13 декември 2018 (UTC)[отговор]

Здравейте Георги Александров82, в началото на статията са изредени всички имена, под които е бил известен този владетел. Идеята, че в eдна енциклопедична статия, която принципно следва да е кратка, трябва надълго и нашироко да се разяснява кой, как и защо интерпретира по един или друг начин едно име е крайно неуместна. Предлагам Ви да направите отделна секция в статията, в която накратко, с общо 3-4 изречения, да разясните всички отделните версии за неговото име. Що се отнася до надписа, то изобщо не е сигурно, че той се отнася до въпросния владетел, нито че в него има прабългарски руни (звучи абсурдно), нито че е написан на кирилица, нито че е написан на славянски език. Затова неколкократно Ви препоръчах да създадете отделна статия. Също така е желателно да изложите отделните тези по въпроса за надписа с по две изречения в нея. Уикипедия не е място за излагане на монографии, нито форум. Що се касае за икономиста Добрев, там нещата в епиграфски и лингвистичен план са катастрофални. Поздрав! Jingiby (беседа) 18:57, 13 декември 2018 (UTC)[отговор]

Момчил

Според мен требва да пренасочва към Момчил. Очевидна възрожденска измислица е приписката, но немам източник. Имаш ли нещо? --Мико (беседа) 13:10, 1 октомври 2017 (UTC)[отговор]

Това беше дискутирано на англоезичната уикипедия, където статията беше предложена за изтриване. Накрая се прие да се пренасочи към Пирдопския апостол. Иначе марионетката на Mpb eu и там прави опити да я възстанови по същата схема. А иначе май си прав, че е по-добре да се пренасочи към Момчил. Ето и източници, че е по-късна легенда:
Izbrani proizvedenii͡a: Volume 1 Bŭlgarsko istorichesko nasledstvo Dim. Angelov, Petŭr Mutafchiev, Nauka i izkustvo, 1973, str. 323.;
Starobŭlgarska literatura, Volumes 16-19 Institut za literatura (Bŭlgarska akademii͡a na naukite), 1984р стр. 76.,
Prinos kŭm istoricheskata geografii︠a︡ na Trakii︠a︡, Volume 2 Pavel Deliradev Izdanie na bŭlgarskata akademii͡a na naukite, 1953, стр. 357.Jingiby (беседа) 13:23, 1 октомври 2017 (UTC)[отговор]
Мпбу си има гласувано блокиране - направо пиши на У:ЗА следващия път. Статията я направи както прецениш - за мен е за раздела в Момчил, посветен на митологичната му следа - песни, легенди ала бала. Но може и в апостола. В интерес на истината би могло и отделна статия озаглавена Приписка от Пирдопския апостол. --Мико (беседа) 13:30, 1 октомври 2017 (UTC)[отговор]
Легенди за Момчил има и в Пиротско, където също не е стъпвал, както и в Пирдопско, вероятно от името на крепостта му - Перитерион или нещо подобно. Jingiby (беседа) 13:33, 1 октомври 2017 (UTC)[отговор]

Някои от тези последните си бяха добре. С едното IP слага, с другото маха. --Vodnokon4e (беседа) 17:31, 3 октомври 2017 (UTC)[отговор]

Май ги оправих. Jingiby 17:35, 3 октомври 2017 (UTC)

Молба

Привет! Може ли да те помоля да погледнеш тази редакция. Ботът я е върнал, но ми се струва, че може всъщност и да не е вандализъм. Благодаря! :)
— Luchesar • Б/П 16:59, 14 ноември 2017 (UTC)[отговор]

Ботът е с невероятен КИ. Поздрав! Jingiby (беседа) 07:30, 15 ноември 2017 (UTC)[отговор]
Хаха, мерси! :-D — Luchesar • Б/П 10:27, 15 ноември 2017 (UTC)[отговор]

Благодарност

20 000 статии за Македония

Jingiby, за мен е огромна радост да ти закача тази скромна значка на потребителската страница. Тя е израз на огромна благодарност за неуморния ти труд по статии, свързани с областта Македония, благодарение на който Портал:Македония в Уикипедия на български език достигна (и премина :-)) 20 000 статии. Поздрави!--Алиса Селезньова (беседа) 14:53, 8 декември 2017 (UTC)[отговор]

Много благодаря! Jingiby (беседа) 15:01, 8 декември 2017 (UTC)[отговор]

Базови лагери във височинния алпинизъм

Здравейте. Във височинния алпинизъм базов лагер се нарича най-ниският палатков лагер за постоянно пребиваване, в който се разполагат експедициите с целия им състав от алпинисти, височинни водачи (шерпи), друг персонал (лекари, готвачи, носачи и прочие), който не се катери по-нагоре, и основните складове с катерачен инвентар, храна и гориво. Всички по-високи лагери, традиционно означавани с числа, се използват само временно за постепенна аклиматизация и опити за изкачвания на върховете. По основните маршрути на 14-те осемхилядника базовите лагери са разположени между 3800 и 5600 метра. Височината от над 7000 метра е достъпна само за аклиматизирани алпинисти и височинни водачи. Базовият лагер на Шиша Пангма е на 5000 метра. Моите поздрави, Digital worm (беседа) 12:39, 8 май 2018 (UTC)[отговор]

И аз се сетих после, че съм се объркал, ама нейсе. Поздрав! Jingiby (беседа) 14:56, 8 май 2018 (UTC)[отговор]
И пак здравейте. Не съм убеден, че информацията, която добавяте, е напълно точна. Не зная какви са договореностите на Боян Петров с останалите групи алпинисти, намиращи се под Шиша Пангма, през тази пролет той не е изпращал пътеписи до медиите. По-вероятно обаче не е част от колективна експедиция, каквато е например унгарската Kalifa, и може би се сработва ситуационно с колегите си, част от които познава от по-отдавна. В източниците към статията не се споменава, че времето се е влошавало още към началото на опита за изкачване на 29 април. Времето на осемхилядниците през този сезон рядко се задържа ясно и относително безветрено за повече от две или три денонощия. Единственото, към което нямам съмнение, е липсата на сателитен телефон по време на изкачването. В такива случаи информацията се забавя много, понякога се предава през няколко различни посредника и накрая се съобщава от журналисти, които не са съвсем наясно с темата. И като се прибави и общата неизвестност на едно изчезване на подобна височина без каквато и да е техника за комуникация, към медийните публикации трябва да се подхожда предпазливо. Затова бих предложил да не допълваме статията с не съвсем сигурна текуща информация и да изчакаме окончателното обобщение на усилията за откриването на Боян Петров. Моите поздрави, Digital worm (беседа) 20:12, 9 май 2018 (UTC)[отговор]
OK! Jingiby (беседа) 03:25, 10 май 2018 (UTC)[отговор]
Продължавате да внасяте противоречива информация с неясна достоверност. Разбирам желанието да се дадат повече сведения за вълнуващата обществото тема, но практически е много трудно да се установи какво и защо се случва. Поради това формулировката "Организирани са опити за издирването му, възпрепятствани от лошо време." към момента изчерпва ситуацията. Digital worm (беседа) 15:36, 10 май 2018 (UTC)[отговор]

И пак упорито и недиалогично продължавате да внасяте и премахвате редакции с неясна достоверност. Имайте предвид, че това е енциклопедична статия, а не журналистическа сводка за хода на опитите за издирване по дни. Целта е да се състави обобщаващ и устойчив текст. Digital worm (беседа) 16:08, 11 май 2018 (UTC)[отговор]

Здравейте! Разбирам добрите намерения, но не съм убеден, че вмъкването на малки и предимно формални по характер допълнения като правната информация за реда на обявяването на изчезналите за починали е от особена полза. Замяната на Китай с КНР по-скоро може да затрудни част от хората да се ориентират бързо за мястото на смъртта, а вписването на Тибет в информационната кутия е със съмнителна потребност. Защо не продължим с този ред, връх Шиша Пангма е в Тибетски автономен регион, Окръг Шигадзе, Община Нялам? Всички осемхилядници в китайската част на Хималаите са в Тибет, но в статията се вписва само информацията от най-висок ред, тоест връх и държава (в зависимост от това по кой маршрут са изкачвани върховете). Моите поздрави! Digital worm (беседа) 07:13, 18 май 2018 (UTC)[отговор]
Здравейте! Съгласно българското законодателство едно лице, което е безвестно изчезнало може да бъде обявено за мъртво след не по-малко от 2 години. Понеже в шаблона на Уикипедия няма такава графа, а само "починал", мисля, че е добре да се поясни, че Петров не е мъртъв съгласно нашите действащи правни норми. От друга страна официалното наименование на държавата е КНР, а не Китай, както САЩ, а не Щатите, например. Освен това Китай е една от най-големите държави в света, която включва няколко огромни по територия автономни области със самостоятелно управление, какъвто е Тибетския автономен район. Същевременно анексията му от Китай се оспорва и не е призната от всички държави, а отделно имат и държавен глава в изгнание - Далай Лама. Поздрав. Jingiby (беседа) 12:53, 18 май 2018 (UTC)[отговор]
Съмнявам се, че от подобно формализиране има някаква полза за Уикипедия. Убеден съм, че имате най-добри намерения, но в случая от обществена гледна точка няма особено значение какво определя българското законодателство. Това би било съществено най-вече за близките и роднините, които са пряко засегнати от правните последствия на изчезването. Всеки, който се интересува по-постоянно от височинен алпинизъм, знае какви са последствията от само две или три нощи принудително бивакуване в бурни условия на около или над 7000 метра. Унищожителни, убийствени. Липса на вода, халюцинации, вероятност от височинна болест с летални белодробен или мозъчен оток, тежки измръзвания с последващи ампутации... ако изобщо се остане жив. Пет дни в подобни условия вече биха били рядкост или чудо, десет дни са практически немислими. Потърсете да речем в какво състояние слезе през последната зима от Нанга Парбат французойката Elisabeth Revol (например тук). Спътникът й остана завинаги в снеговете заради височинна болест, а тя беше спасена с тежки измръзвания и прогноза за ампутации на пръсти на ръцете и краката след само три такива нощи... И при това тя носеше по-топъл, но по-тежък пухен костюм, какъвто Боян Петров предпочиташе да си спести, за да се движи по-бързо. Digital worm (беседа) 14:28, 18 май 2018 (UTC)[отговор]

„Руско-турска война (1877 – 1878)“ или „Руско-османска война (1877 – 1878)“

Според Вас, Jingiby, "Това е стандартно историческо наименование и промяната му не е предмет на темата." Това е пълна манипулация! Вие ли определяте стандартите? По кой стандарт се определя правилното наименование? Промяната е много важна, защото наименованието Руско-турска война е грешно, тъй като турската националност е създадена след последната Руско-османска война! Не може да има турска, преди Турция да бъде създадена и оформена като нация! Вие ли сте този, който определя кои теми са предмет на промяна? --Xaoc777 (беседа) 08:28, 15 януари 2019 (UTC)[отговор]

Xaoc777, колегата Jingiby не е „този, който определя кои теми са предмет на промяна“ – но и Вие не сте. А тъй като предлагате промяна на нещо, което не е било оспорвано от други редактори и е престояло достатъчно дълго време в Уикипедия, значи тежестта на доказване лежи върху Вас. У:БС насърчава смелото редактиране, но не отменя необходимостта от консенсус.
— Luchesar • Б/П 09:00, 15 януари 2019 (UTC)[отговор]
Колега Luchesar, промяната, която направих бе аргументирана с описание от мен. След като колегата Jingiby не може да се аргументира с факти, които да оспорват моята редакция, то с какво право връща редакцията и ме блокира с "вандализъм"? --Xaoc777 (беседа) 12:08, 15 януари 2019 (UTC)[отговор]
Здравей Стинка, аргументът е, че в историческата литература, включително в академичната се борави традиционно с тези термини, които използваме тук в момента. Ако те ги променят и тук ще ги променим, но засега, това не е така. Поздрав. Jingiby (беседа) 12:28, 15 януари 2019 (UTC)[отговор]
Xaoc777, историята на редакциите Ви доказва, че не сте водили никаква дискусия – нямате нито една редакция в беседи.
— Luchesar • Б/П 14:01, 15 януари 2019 (UTC)[отговор]
Колега Jingiby, това, че в историческата литература, включително в академичната се борави традиционно с тези термини не означава, че те са правилни и поради тази причина те подлежат на промяна, тъй като са неправилни, както вече се аргументирах. Османо-руски войни има и през 16-ти век, а не започват от 17-ти...Дори през 1571 г. османската армия, начело с кримския хан и съставена основно от кримски татари и османски еничари, превзема Москва. Няма как войната да е Руско-турска, след като Турция тогава не е съществувала. Luchesar, така е - дискусия не съм водил преди редакцията У:БС, защото при самата нея оставих аргументирано обяснение защо правя редакцията. Аргументирано ли звучи едно такова твърдение, като на колегата Jingiby, че "Това е стандартно историческо наименование и промяната му не е предмет на темата."? Аз лично тук не виждам никакъв аргумент, а едно лично наложено мнение. След като ще говорим за стандарти - стандарта за наименуване на исторически събития се определя според точните наименования отнесени към даденият исторически момент, а не според интерпретации на псевдо историци или лични хипотези и твърдения. Jingiby "Ако те ги променят и тук ще ги променим, но засега, това не е така." Мислех, че това е свободна енциклопедия, а не преписвало на БАН, които продължават да държат на подменената ни история! Вие да не сте техен сътрудник? --Xaoc777 (беседа) 18:46, 15 януари 2019 (UTC)[отговор]
Xaoc777, информацията в Уикипедия се базира върху източници, които са благонадеждни. Ако това по някакъв начин не Ви удовлетворява, значи може би Уикипедия не е най-подходящото място за Вас.
— Luchesar • Б/П 07:45, 16 януари 2019 (UTC)[отговор]

Буковина

На 15:07, 14 януари 2019‎ направих редакция на страница Буковина, в която се аргументирах със следният текст: "Премахнат е "славянски народ", тъй като такъв етнос не съществува. "славяни" е езикова група! Изразът "попада под османска власт" е неправилен, тъй като Османската империя не е имала характера на Римската империя да завладява, а доброволно да включва към нея.". Вие, колега Jingiby върнахте преходната редакция без никаква обосновка от Ваша страна и дори сте ме вписал в списък на бот - да не мога да променям/редактирам. Нека дискутираме тук, какъв е проблемът с тази редакция. --Xaoc777 (беседа) 19:12, 15 януари 2019 (UTC)[отговор]

Статиите си имат беседи. -- Мико (беседа) 07:52, 16 януари 2019 (UTC)[отговор]
Мико Благодаря, ще преместя беседата там. --Xaoc777 (беседа) 08:18, 16 януари 2019 (UTC)[отговор]

Беседа:Соболева акция

Здравей,
вероятно следиш статията, но на беседата има сериозни съмнения за автентичността на снимката на позив за Соболевата акция, качена от теб--Ket (беседа) 18:07, 2 март 2019 (UTC)[отговор]

Откога се е, мила моя майно льо

Преместих темата на беседата на статията, всъщност там където и е мястотоǃ Поздравиǃ--Кочев (беседа) 17:27, 27 март 2020 (UTC)[отговор]

Васил

Гледам, че се е успокоило - написах един ред на беседата. Ще го държим по око. -- Мико (беседа) 11:45, 21 май 2020 (UTC)[отговор]

И на Яне не съм - виждам, че с Алиса сте се оправили. -- Мико (беседа) 05:36, 25 май 2020 (UTC)[отговор]


Статия за Стефан Симеонов

Здравейте, относно добавката ви "Симеонов смята, че щом Македония е свободна, комунистическите партизани няма срещу кого да воюват и започва борба срещу тях. Следват арести, инквизиции, убийства. Централната власт го насърчава и дори го награждава с орден "За гражданска заслуга". - можете ли да посочите някакви конкретни източници? Hsherlock (беседа) 16:42, 23 юни 2020 (UTC)[отговор]

Особено "Следват арести, инквизиции, убийства." - можете ли да посочите документално обосновани факти? Имена, дати, събития? Hsherlock (беседа) 16:46, 23 юни 2020 (UTC)[отговор]
Съжалявам, но съм пропуснал да добавя източника. Сега ще го сторя. Jingiby (беседа) 18:06, 23 юни 2020 (UTC)[отговор]

Прабългари

Има ли източник за това твърдение? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8&diff=10143235&oldid=10143220 Sashko1999 (беседа) 17:47, 11 септември 2020 (UTC)[отговор]

Българска етнография, Том 10. Изд-во на Българската академия на науките, 1985 г. стр. 18. Jingiby (беседа) 17:53, 11 септември 2020 (UTC)[отговор]

Статия "Гети"

В статията за Гетите направих редакция на един от разделите. За основа използвах статията в английската Уикипедия. Освен по-коректна информация добавих и съответните източници. Каква е причината да отмените направената промяна? Тервел (беседа) 19:04, 12 септември 2020 (UTC)[отговор]

Причината е, че статията е за гетите, а не за маргиналното схващане, което е отбелязано вече в нея. Не може някаква отживелица да заема по-голямата част от статията, която е всъщност с друг предмет. Jingiby (беседа) 05:13, 13 септември 2020 (UTC)[отговор]

Димитров

Защо си против това да се отбележи, че е по-известен сред обществото по този начин (както в статиите за Ботев, Раковски и т.н.), както и че в емиграция има друго име? ПП Нема да е зле поне да се обосноваваш - това, че си админ не премахва това ти задължение. Pozz Ентусиастъ (беседа) 13:38, 11 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Здрасти, не съм админ. Ако искаш върни текста, но това са много големи подробности. Мисля, че мястото им все пак е под линия. Jingiby (беседа) 13:44, 11 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Хейтърство

Изкарвайте си омразата и вижданията си някъде другаде - има фращ места. --Rumensz (беседа) 14:18, 29 юни 2021 (UTC)[отговор]

Потребителят е временно блокиран за тук и на други места отправените коментари към друг редактор. --Поздрави, Петър Петров 05:29, 30 юни 2021 (UTC)[отговор]

Относно редакция

Здравейте, искам да оточним спора относно уики страницата за владетелите. Ако се премахнат препатките към бунтовете на Нестор и Добромир, след като са известни само с това, как ще разберат хората за кого става въпрос? Има много страници в които се говори за определени личности, но препратките им водят също към дадена организация/бунт/събитие. The Hunter2k19 (беседа) 02:59, 30 юни 2021 (UTC)[отговор]

Здравейте, тези бунтове са описани в статията Византийско владичество над българските земи. Отделно може да се обособи нова статия под името Бунтове срещу Византийското владичество над българските земи. Jingiby (беседа) 03:05, 30 юни 2021 (UTC)[отговор]

Ама тези двамата са станали по някакъв начин управители и затова бяха там. И в самото описание в листа пише за бунтовете The Hunter2k19 (беседа) 11:42, 30 юни 2021 (UTC)[отговор]

Владетел на държава е едно, а водач на бунтовническа армия е нещо друго. Jingiby (беседа) 14:04, 30 юни 2021 (UTC)[отговор]

Владетели на български земи. Владеят земя, затова и тези водачи са в листа The Hunter2k19 (беседа) 23:42, 30 юни 2021 (UTC)[отговор]

АСпарух

В Статията АСпарух невярно е представено твърдението, че мнозинството от нашите учени приемат титлата хан. ИЗброил съм над 15 известни имена - проф. Г.Бакалов, проф. Пл.Павлов, проф. Ваклинова, доц Г.Николов , проф.Бо. Димитров, проф. М.Майкамакова, проф. П.Голийски, проф. П.Добрев и още много други които смятат, че титлата е кан. Сред тях има дори академици (Бешевлиев, В. Георгиев). Титлата кан вече се използва в учебници, придоби гражданственост и се използва в предаването "История. бг".Не знам защо са махнати новите тълкувания и изворите?

Второ - намерената монета от Минко Станков е много любопитна, ако е истинска това означава, че монетосеченето започва още от АСпарух. Минко Станков е квалифициран експерт-нумизмат в Австрия, редно е поне да отчетем тази възможност. Както виждате бях представил неутралната гледна точка, че не се знае дали не фалшификат. Много моля да ми се обясни защо е изтрито?

Здравейте, по първия въпрос проверете статията Кан (титла). По втория въпрос с монетите, подобни хипотези често влизат в обхвата на маргиналните. Jingiby (беседа) 09:12, 22 юли 2021 (UTC)[отговор]

по първия въпрос - писали сте, че терминологията е спорна, но тя никак не е спорна. Почти цялата българска наука прие, че титлата е кан. В този ред на мисли, статията за Аспарух е представена с хан,именника също е представен като Именик на българските ханове и пр. дори не е дадено в скоби думата канове. никой няма да се сети специално да търси към указания линк, освен ако специално не знае за него- не виждам на кого пречи, че показах, новите тълкувания в науката. Другото значи да признаваме науката такава каквото бе преди 35 години.Георгиалександров2 (беседа) 10:55, 22 юли 2021 (UTC)[отговор]

За всичко написано има достоверни източници. Извадки от интервюта във вестници нямат особена научна стойност за достоверност като източници. Потърсете публикации от БАН, СУ и др. аналогични. Поздрав. Jingiby (беседа) 11:12, 22 юли 2021 (UTC)[отговор]

Въпросът не е за вестници Пламен Павлов е написал поне пет книги с думата кан, и няколко учебника.УЧЕБНИКАǃ УЧЕБНИКАǃ И в тях фигурира думата канǃ Цялата историческа общност се обеднява зад думата кан. Има поне три писма на почти всички учени които застават зад думата кан - и бях дал писматаǃ

Интервютата представят виждането на тези учени по даден проблем, ние няма как да отричаме интервютата. Дори в БАН интервютата са част от атестацията - колко интервюта имаш. Често в научнити статии на вестниците са цитирани научни книги. За Бан - бях, дал че становището на Езика по български език на Бан е същото - за титлата кан. ИСтория Бг е най-популярното научно предаване, има над половин милион души, които го гледат и там се използва обръщението кан. Несериозно е да не го признаваме.

Линка който сте представили показва, че едва ли не един-два души признават думата кан, а всички останали - ханǃ докато аз бях показал, че медиевисти, археолози, византолози и пр. се обединяват зад зад думата кан.

На всички  тези хора съм им дал цитирания. Второ -  относно Петър Добрев - първо може да е икономист, но сериозно се е занимавал с иранистичните проблеми.  Това че някой няма висше образование за нещо не го прави непременно негоден, защото може да е самоук. Познавам лично хора с перфектен английски, които сега са преводачи, но не взеха държавен изпит. Второ Петър Добрев Е професор - просто е професор по икономически науки. И не може да му отнемаме професорката титла. По точно той е ст.н.с I ст. което е равнозначноГеоргиалександров2 (беседа) 11:37, 22 юли 2021 (UTC)[отговор]
Според мен е добре да се запознаете с някои основни положения тук. Добре е да започнете с Уикипедия:Благонадеждни източници. Поздрав! Jingiby (беседа) 11:43, 22 юли 2021 (UTC)[отговор]

А според мен вие трябва да се запознаете с темата "неутралност". Когато почти цялата българска историография прилага термина кан, когато той влиза в учебници; когато имам академиици и професори които застъпват тази теза, а византистика, археология, история, медивестика се обездиняват; когато важни исторически предавания, с огромна популярност, да се трие в статия за Аспарух че има нови виждания, и да се остави изречение че "мнозинството от учени смятат, че титлата е хан", е една голяма лъжа и не отговаря на тона за неутралност. Да, може да се спори винаги, но като цяло мнозинството днес е приело титлата кан. Титлата хан бе актуална пред 30-35 години. Любопитен съм колко български учени държат на нея днес -и колко на думата кан или кхан, за де се види дали "мнозинството смята че титлата е хан"?Георгиалександров2 (беседа) 12:36, 22 юли 2021 (UTC) https://duma.bg/istoritsi-se-obedinyavat-okolo-obshti-korektsii-v-uchebnitsite-po-istoriya-n114169?h=pdfarchive&pdfarchiveId=3506 - над 20 учени се обединяват с отворено писмо че титлата е кан. преди това има други две отворени писма[отговор]

https://trud.bg/article-5168691/ - Пламен Павлов съобщава, че Института по български език към БАН, също застава зад думата Кан.Какво неясно има? от това по-ясно - здраве.

Георгиалександров2 (беседа) 12:36, 22 юли 2021 (UTC)[отговор]
Като ме обвинявате в лъжа, дали можете да посочите къде в статията пише, че "мнозинството от учените смятат, че титлата е хан"? Дали можете също така да посочите академична публикация, където има заключение, че "почти цялата българска историография прилага термина кан", или нещо подобно? Имайте предвид, че вестникарските изяви са изключени от академична публикация, като научно понятие. Jingiby (беседа) 12:50, 22 юли 2021 (UTC)[отговор]


Да, обвинявам ви в лъжа и подправяне на истината , както и в липса на неутралност.

Да се хванем за второто изречение в статия „Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата хан.“ Нагла лъжа!Кои са тия „повечето съвременни изследователи?“ Достатъчно е да кажем, че почти всички известни имена в България подкрепят титлата кан, с изключение на една малка колегия, която е за княз. Хан не ползва (почти) никой вече – не и в България. Думата кан придоби гражданственост и сред средите на любителите-историци, а това значи нещо, а именно че тази дума се използва масово, тя замени стария архетип. Второ –дори не четете какво е писано в научните статии, а бързате да ги заклеймите, само защото са във вестници или списания. Отбелязал е ясно, че е имало голям научен форум, на които са се обединили над 20 имена в науката, че титлата е кан, и като следствие от този научен форум вече е дошло отворено писмо – т.е. медиите да разгласят взетото решение, което изключително важно. Впрочем едно отворено писмо подписано от членове на научната общност има голяма тежест, защото то значи, че всички които са го подписали застават с името и титлата си зад определено искане. И толкова имена в науката са подкрепили титлата кан, е несериозно да ги остракираме заради формата. Още повече – това е рядък случай византолози, археолози, медиевисти и пр. да имат единна позиция. Пак в интервюто на Пламен Павлов, което вие не четете и което съм благоволил да дам поне три пъти пише, че това е позиция и на Института по български език към БАН - какво повече може да се каже, щом и БАн застават зад думата кан, и то не кой да е точно Института по български език? Трето – на проф. Пламен Павлов бях дал сума ти книги. Той има и учебници! В които има думата кан. Но не е отразен, а е махнат. Махнати са и други автори, на които бях цитирал книги. Да видим на това какво ще кажете. Отново си играете на "тези автори са комунисти, тези пък не са сериозни, тези пък са негри, а тези пък са виновни че не са негри - и тях няма да ги четем." Ако слушаме вас няма да остане един историк. Никой няма вина, че се е родил по време на комунизма, но тогава има и доста стойностни неща. Четвърто – в Уикипедия често се цитират вестници. В науката също интервютата има научна стойност те представят гледната точка на един учен. Статиите пък понякога отразяват пресконференции. Да, нямат същата научна стойност като един научен труд, но имат научна стойносто, още повече че част от дейността на един учен е и популяризацията на предмета му. В крайна сметка бях поискал просто да се въведе, че има нови тълкувания в статия, за Аспарух, която е основополагаща. Линак който сте дали по-горе, ако някой по-горе не знае че съществува никога няма да се сети да го търси, нито ще разбере че има друго гледище в науката. На всичкото отгоре той е представен само с двама автори, а в действителност десетки имена подкрепят тезата кан. Георгиалександров2 (беседа) 06:46, 23 юли 2021 (UTC) Ето още нещо интересно - в Благонадеждни източници на Уикипедия пише Въпреки това, научните резултати могат да загубят своята актуалност, изместени от по-нови резултати, или да станат обект на научни полемики, ако се появят алтернативни научни теории. В статиите в Уикипедия следва да се посочат всички значими научни интерпретации на дадена тема.[отговор]

Пак там пише, че се препоръчва да се цитират научни трудове, но не пише, че това е задължително.Георгиалександров2 (беседа) 06:51, 23 юли 2021 (UTC)[отговор]

Първо ще помоля рязко да смените тона. Второ, повечето съвременни изследователи смятат, че титлата е една. Тук не говоря само за българската наука, която заедно с държавата ни се е срутила на дъното на Европа. В световен аспект учените не разделят титлата хан на две. Нещо повече, глупостите на нашите учЕни, че кан било индоевропейска титла, различна от тюрко-монголската хан, будят само насмешка. Jingiby (беседа) 09:50, 23 юли 2021 (UTC)[отговор]

тона отговаря на това, че вие най-безогледно налагате цензура и сипете лъжи. Нямате право да изключвате българската наука, след като говорим за български владетел и следва тъкмо българските учени да са водещи. Не сте вие този, който ще определя нивото на нашите учени. от вас оставам с впечатлението, че сте най-малкото академик по стара история??? случайно да е така? защото с голяма готовност изключвате - и то не за първи път - този или онзи учен като некомпетентен, комунист, националист, а не говорите за собствените си умения.

Чуждите учени са добре дошли, но руснаците по свои собствени политически причини използват думата хан, а ние дълго време  - както повечето народи - я преписваме от тях. Като не е обяснено в българската енциклопедия, че тази дума има тълкувания, както очакване чужденците да се заинтерусуват? Те приемат, че ние знаем как звучи титлата на нашия владетел.Георгиалександров2 (беседа) 14:12, 23 юли 2021 (UTC)[отговор]

Електричката

Този не е „всеки“ (Няма основание прякора на всеки футболист да бъде изнесен в заглавието на персоналната статия за неговия живот в уикипедия.), а един от най-известните и успешни. И което е още по-важно по-познат като Електричката, отколкото като Здравко Лазаров.--Rebelheartous (беседа) 14:44, 18 август 2021 (UTC)[отговор]

Няма източник за това, че е по-известен с прякора си. Jingiby (беседа) 15:43, 18 август 2021 (UTC)[отговор]
Има, има, купища – 1, 2 3. Срещат се и шеговити източници. :-) Не знам доколко се интересуваш от спорт, но в спортните среди си е напълно валиден този начин на изписване.--Rebelheartous (беседа) 10:46, 19 август 2021 (UTC)[отговор]
Същото важи и за всички останали футболисти - прякорите са абсолютно ненужни. Аз отворих неколко беседи. -- Мико (беседа) 15:46, 18 август 2021 (UTC)[отговор]
Отсъствах известно време, ако си отворил и други беседи, насочи ме.--Rebelheartous (беседа) 10:48, 19 август 2021 (UTC)[отговор]

Отворих тема на У:Р. -- Мико (беседа) 15:23, 19 август 2021 (UTC)[отговор]