Белослатинско-плевенски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Белослатинско-плевенският говор е част от Северозападните говори, граничещ на изток с Мизийските говори и на запад с Видинско-ломския . |
|||
'''Белослатинско-плевенският говор''' е характерен за централните части на Северна България - селищата [[Плевен]], [[Долна Митрополия]], [[Тръстеник]], [[Байкал]] [[Биволаре]], [[Божурица]], [[Брегаре]], [[Горна Митрополия]], [[Гостиля]], [[Комарево]], [[Крушовене]], [[Ореховица]], [[Победа]], [[Подем]], [[Рибен]], [[Славовица]], [[Ставерци]], [[Бяла Слатина]] и други. |
|||
Белослатинско-плевенският говор днес е най-важен и най-значителен представител на старите западни мизийски говори. Той обхваща Белослатинско и западно Плевенско между реките Искър и Вит. По ятовия си изговор този говор спада към западните говори, но по редица свои особености е напълно еднакъв с говорите в Плевенско и Никополско на изток от ятовата граница, която, както вече много пъти се изтъкна, не съвпада с никоя друга говорна граница, a разделя напълно еднакви говори<sup>1</sup>. |
|||
== Фонетични особености == |
== Фонетични особености == |
||
Ред 15: | Ред 18: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
Стойко Стойков "Българска диалектология" |
<sup>1</sup>Стойко Стойков "Българска диалектология" |
||
{{Български диалекти}} |
{{Български диалекти}} |
||
[[Категория:Западни български говори]] |
[[Категория:Западни български говори]] |
Версия от 20:17, 26 юни 2012
Белослатинско-плевенският говор е част от Северозападните говори, граничещ на изток с Мизийските говори и на запад с Видинско-ломския .
Белослатинско-плевенският говор днес е най-важен и най-значителен представител на старите западни мизийски говори. Той обхваща Белослатинско и западно Плевенско между реките Искър и Вит. По ятовия си изговор този говор спада към западните говори, но по редица свои особености е напълно еднакъв с говорите в Плевенско и Никополско на изток от ятовата граница, която, както вече много пъти се изтъкна, не съвпада с никоя друга говорна граница, a разделя напълно еднакви говори1.
Фонетични особености
- застъпка на старобългарското ѣ (дедо, бел, ветар)
- окончание –ъ под ударение и –а без ударение за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголите от І и ІІ спрежение. (четъ, предъ)
- частици ше и ште за образуване на бъдеще време
- изговор на имената от женски род на –а с ерова гласна под ударение (гọръ̀, гọръ̀тạ, ръкъ̀, ръкъ̀тạ, дъскъ̀, дъскъ̀тạ, стенъ̀, вòда—водъ̀та, глàва—главъ̀та)
- сричкотворни р и л. Срещат се обаче и случаи с ръ, лъ и ър, ъл
- частичен преход на малката носовка (ѧ) в голяма след ш,ж
- отпадане на Х в някой случаи, като не се заменя с друга буква (леп (хляб), оро (хоро)
- липса на падежна система, но изградена при местоименията
- отсъствие на Гломеративен падеж в пълна форма и замяна с Винителен падеж; в кратките форми обаче се запбелязват остатъци на гломератив (мене ма/мъ, тебе та/тъ негу гу)
- местоименни форми за 3 л. ед. ч. ж. р. гломеративен падеж н’егạ, г’ạ вместо „нея”, „я” и за дателен падеж ной вместо „ней”: н’èгạ г’ạ (вѝкạт Цекỳнạ, дọшлà зạ н’èгạ , нѝе си г’ạ знàем кạквà е; Пèнạ ше кàже нòй, нòй и дỳмạт дạ дạдè)
- номинативен строй
Източници
1Стойко Стойков "Българска диалектология"