Мизия: Разлика между версии
м латински |
Попълнена с категории и препратки |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
|официално-име-бг = Римска Мизия{{Br}}''Moesia{{Br}}Μοισία'' |
|официално-име-бг = Римска Мизия{{Br}}''Moesia{{Br}}Μοισία'' |
||
|официално-име = |
|официално-име = |
||
|кратко-име = |
|кратко-име = Мизия |
||
|статут = [[Сенатски провинции|Римска провинция]] |
|статут = [[Сенатски провинции|Римска провинция]] |
||
|знаме = |
|знаме = |
||
Ред 102: | Ред 102: | ||
|s1 = Горна Мизия |
|s1 = Горна Мизия |
||
|s2 = Долна Мизия |
|s2 = Долна Мизия |
||
|s3 = |
|s3 = Дунавска равнина |
||
|s4 = |
|s4 = |
||
|s5 = |
|s5 = |
||
Ред 121: | Ред 121: | ||
|бележки = |
|бележки = |
||
}} |
}} |
||
'''Мизия''' ({{lang-la|Moesia}}) е древна историческа област и провинция на [[Римска империя|Римската империя]]. Името на Мизия идва от названието на [[траки]]йското племе [[мизи]]. Областта граничи на юг с [[Стара планина|планинската верига Хемус]], на север с [[Дунав]], на запад с реките [[Дрина]] и [[Сава]], на изток с [[Евксински понт]]. Столица е [[Виминациум]], дн. [[Костолац|Костолац, Сърбия]]. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави [[Румъния]], [[България]] и [[Сърбия]]. |
'''Мизия''' ({{lang-la|Moesia}}) е древна историческа област и провинция на [[Римска империя|Римската империя]]. Името на Мизия идва от названието на [[траки]]йското племе [[мизи]]. Областта граничи на юг с [[Стара планина|планинската верига Хемус]], на север с [[Дунав]] (Истър), на запад с реките [[Дрина]] и [[Сава]], на изток с Черно море ([[Евксински понт]]). Столица е [[Виминациум]], дн. [[Костолац|Костолац, Сърбия]]. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави [[Румъния]], [[България]] и [[Сърбия]]. |
||
Областта е покорена от [[римляни]]те през периода 15-29 г. пр.н.е., като до 44 г. сл.н.е. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с [[Македония (провинция)|Македония]] и [[Ахея (римска провинция)|Ахея]] се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император [[Нерон]] управителят на Мизия [[Тиберий Плавций Силван Елиан|Тиберий Елиан]] покорява земите до устието на река [[Днестър]]. След победата на римските легиони над [[даки]]те на [[Децебал]] през 85 г.сл.н.е. с цел |
Областта е покорена от [[римляни]]те през периода 15-29 г. пр.н.е., като до 44 г. сл.н.е. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с [[Македония (провинция)|Македония]] и [[Ахея (римска провинция)|Ахея]] се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император [[Нерон]] управителят на Мизия [[Тиберий Плавций Силван Елиан|Тиберий Елиан]] покорява земите до устието на река [[Днестър]]. След победата на римските легиони над [[даки]]те на [[Децебал]] през 85 г.сл.н.е. с цел подобрно управление император [[Домициан]] разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река [[Цибрица]] — ''[[Горна Мизия|Moesia superior]]'' със столица Виминациум и ''[[Долна Мизия|Moesia inferior]]'' със столица [[Нове]]<ref>[http://www.antikefan.de/kulturen/rom/provinzen.html {{de икона}} Карта на римските провинции]</ref>, всяка с по два римски легиона. |
||
Римляните строят пътища, най важен от които е [[Виа Траяна]], който води от южния град [[Одрин|Адрианопол]] през [[Пловдив|Филипопол]] за [[Сердика]] и [[Сирмиум]]. При управлението на император [[Траян]] тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а [[Дунав]] става корабоплавателна река. Траян покорява съседна [[Дакия]] през 106-107 г. |
Римляните строят пътища, най важен от които е [[Виа Траяна]], който води от южния град [[Одрин|Адрианопол]] през [[Пловдив|Филипопол]] за [[Сердика]] и [[Сирмиум]]. При управлението на император [[Траян]] тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а [[Дунав]] става корабоплавателна река. Траян покорява съседна [[Дакия]] през 106-107 г. |
||
През [[271]]-[[272]] г. император [[Аврелиан]] се оттегля от провинцията [[Дакия]] и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата ''[[Дунавски Лимес]],'' основан от [[Домициан]] и [[Траян]], е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващите [[даки]], [[язиги]], [[алани]], [[готи]] и [[сармати]]. |
През [[271]]-[[272]] г. император [[Аврелиан]] се оттегля от провинцията [[Дакия]] и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата ''[[Дунавски Лимес]],'' основан от [[Домициан]] и [[Траян]], е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващите сродни племена и народи: [[даки]], [[язиги]], [[алани]], [[готи]] и [[сармати]]. |
||
Император [[Диоклециан]] разделя провинциите на ''Мизия I'' (със столица Виминациум), ''Дардания'' (столица [[Ниш|Наисус]]), ''Мизия II'' (Нове) и [[Скития]] ([[Силистра|Дуросторум]]). |
Император [[Диоклециан]] разделя провинциите на ''Мизия I'' (със столица Виминациум), ''Дардания'' (столица [[Ниш|Наисус]]), ''Мизия II'' (Нове) и [[Скития]] ([[Силистра|Дуросторум]]). |
||
Мизия, Тракия и Македония през [[395]] година стават части на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]]. След [[VI век]] в тези земи се населяват [[ |
Мизия, Тракия и Македония през [[395]] година стават части на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]]. След [[VI век]] в тези земи се населяват [[Славяно-българи|славянски племена]], а през [[679]]-[[681]] г. [[българи]]те на [[Аспарух]] и [[Кубер]]. |
||
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река [[Дунав]], [[Стара планина]] и [[Черно море]]. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на [[Република България]], а Средна и Северна [[Добруджа]] — в пределите на [[Румъния]]. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. |
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река [[Дунав]], [[Стара планина]] и [[Черно море]]. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на [[Република България]], а Средна и Северна [[Добруджа]] — в пределите на [[Румъния]]. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. |
||
Ред 161: | Ред 161: | ||
* [[Долна Мизия]] |
* [[Долна Мизия]] |
||
* [[Горна Мизия]] |
* [[Горна Мизия]] |
||
* [[България]] |
|||
* [[Траки]] |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 172: | Ред 174: | ||
[[Категория:Мизия| ]] |
[[Категория:Мизия| ]] |
||
[[Категория:Провинции на Римската империя]] |
[[Категория:Провинции на Римската империя]] |
||
[[Категория:България| ]] |
|||
[[Категория:Траки| ]] |
|||
[[Категория:Рим|Римска империя]] |
Версия от 18:00, 6 юли 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.
Римска Мизия Moesia Μοισία | |
— Римска провинция — | |
29 пр.н.е – 86 сл.н.е | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Виминациум |
Римски сенат | |
Проконсул | |
История | Античност |
Дакийски войни | 89 – 105 сл.н.е. |
| |
Днес част от | България, Косово, Румъния, Сърбия |
Римска Мизия Moesia Μοισία в Общомедия |
Мизия (Шаблон:Lang-la) е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави Румъния, България и Сърбия.
Областта е покорена от римляните през периода 15-29 г. пр.н.е., като до 44 г. сл.н.е. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г.сл.н.е. с цел подобрно управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица — Moesia superior със столица Виминациум и Moesia inferior със столица Нове[1], всяка с по два римски легиона.
Римляните строят пътища, най важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106-107 г.
През 271-272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващите сродни племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати.
Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Скития (Дуросторум).
Мизия, Тракия и Македония през 395 година стават части на Източната Римска империя. След VI век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679-681 г. българите на Аспарух и Кубер.
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа — в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.
-
Ономастически анализ на селищата, основани от мизите
-
Мизия на картата на Римската империя
-
Герб на Мизия от "Стематография" на Христофор Жефарович
Източници
- ↑ Шаблон:De икона Карта на римските провинции
Вижте също
Външни препратки
|
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Moesia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |