Ботевградски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без СИ |
|||
Ред 5: | Ред 5: | ||
* Сонантни (сричкообразуващи) '''р''' и '''л''': ''вр̥х'', ''гр̥п'', ''гр̥̀ло''; ''пл̥х'', ''пл̥н'', ''бл̥̀а'' (бълха). |
* Сонантни (сричкообразуващи) '''р''' и '''л''': ''вр̥х'', ''гр̥п'', ''гр̥̀ло''; ''пл̥х'', ''пл̥н'', ''бл̥̀а'' (бълха). |
||
* Преглас на гласна '''a''' след мека съгласна в '''е''': ''оздравèвам'', ''отговàрем'', ''остàвем'', ''намалèвам'', ''глобèвам'', ''скàчем'' (скачам). |
* Преглас на гласна '''a''' след мека съгласна в '''е''': ''оздравèвам'', ''отговàрем'', ''остàвем'', ''намалèвам'', ''глобèвам'', ''скàчем'' (скачам). |
||
* Липса на [[йотация]], т. е. на съгласна '''й''' между две гласни: '' |
* Липса на [[йотация]], т. е. на съгласна '''й''' между две гласни: ''пèем'' (пея), ''копàем'', ''пѝем'', ''вѝем'', ''пèат'' (пеят). |
||
== Морфологични особености == |
== Морфологични особености == |
||
* Членна форма ''-а'' за мъжки род: ''кракà'', ''гр̥бà'', ''носà'', ''човèка''; ''кòн’à'', ''пàк’а'', ''злѝа''. |
* Членна форма ''-а'' за мъжки род: ''кракà'', ''гр̥бà'', ''носà'', ''човèка''; ''кòн’à'', ''пàк’а'', ''злѝа''. |
||
* Глаголно окончание ''-а'' за 1 л. ед. ч. сег. време: ''чèта'', ''смèа са'', ''òда''. |
* Глаголно окончание ''-а'' за 1 л. ед. ч. сег. време: ''чèта'', ''смèа са'', ''òда''. |
||
* Частица за бъдеще време ''шта'' за 1 лице и ''ште'' за останалите лица ('' |
* Частица за бъдеще време ''шта'' за 1 лице и ''ште'' за останалите лица (че ''вѝдим'', че ''чèтем''; че ''вѝдим'', ч''е четем'', <em>че ти кажем</em>), която може да се свързва и със съюза ''да'': ''че да видиме'', ''че да видат'', ''вàзе че да e мàчно''. |
||
* Лично местоимение за 3 лице ''той'', ''т’а'', ''то'', ''тѝа'', като [[гломеративен падеж|гломеративната падежна форма]] за мн. число е ''них'', a не ''тех'': ''и |
* Лично местоимение за 3 лице ''той'', ''т’а'', ''то'', ''тѝа'', като [[гломеративен падеж|гломеративната падежна форма]] за мн. число е ''них'', a не ''тех'': ''и он е като нѝх'', ''они нѝх са питàли''. От формата ''них'' е образувано местоименно притежателно прилагателно: ''нѝен'', ''нѝйна'', ''нѝйно'', ''нѝйни''. |
||
== Прилики и разлики със съседните говори == |
== Прилики и разлики със съседните говори == |
Версия от 17:46, 20 декември 2015
С названието Ботевградски говор или Орханийски говор се схваща диалекта говорен в Ботевградското и Етрополското поле. Той се намира непосредно до ятовата граница и е много близък до съседния Пирдопски говор.
Фонетични особености
- Гласната a вместо стб. ѫ, ъ, ь без оглед на ударението: пат, маш, плèта, плетàт, чèта, четàт; даш (дъжд), бàчва, кàсно, дàнак, пèсак; тàнак (тънък), пан (пън), сàмна се, огàн. В предлозите и представките във и въз вместо ъ обаче има о: вов водàта, воз вирà, восèдна, возглàве. A в турски думи се среща ерова гласна: артъ̀к, бакъ̀р, калъ̀ч.
- Сонантни (сричкообразуващи) р и л: вр̥х, гр̥п, гр̥̀ло; пл̥х, пл̥н, бл̥̀а (бълха).
- Преглас на гласна a след мека съгласна в е: оздравèвам, отговàрем, остàвем, намалèвам, глобèвам, скàчем (скачам).
- Липса на йотация, т. е. на съгласна й между две гласни: пèем (пея), копàем, пѝем, вѝем, пèат (пеят).
Морфологични особености
- Членна форма -а за мъжки род: кракà, гр̥бà, носà, човèка; кòн’à, пàк’а, злѝа.
- Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. време: чèта, смèа са, òда.
- Частица за бъдеще време шта за 1 лице и ште за останалите лица (че вѝдим, че чèтем; че вѝдим, че четем, че ти кажем), която може да се свързва и със съюза да: че да видиме, че да видат, вàзе че да e мàчно.
- Лично местоимение за 3 лице той, т’а, то, тѝа, като гломеративната падежна форма за мн. число е них, a не тех: и он е като нѝх, они нѝх са питàли. От формата них е образувано местоименно притежателно прилагателно: нѝен, нѝйна, нѝйно, нѝйни.
Прилики и разлики със съседните говори
Ботевградският говор е много близък, почти напълно еднакъв с разположения на изток от него пирдопски говор, от който се различава по западния си прегласен ятов изговор. Значително се отличава от югозападния си съсед — елинпелинския говор. Характерни са следните разлики:
ботевградски | елинпелински |
òган | òг’ин |
òдел | ишàл |
той | он |
крак | ногà |
òра | лỳге |
вѝкам | òкам |