Гръцка война за независимост: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| картинка-описание = Митрополитът на Стара Патра Герман благославя знамето на въстаниците в манастира [[Агиа Лавра]], {{Br}}худ. [[Теодорос Вризакис]] |
| картинка-описание = Митрополитът на Стара Патра Герман благославя знамето на въстаниците в манастира [[Агиа Лавра]], {{Br}}худ. [[Теодорос Вризакис]] |
||
| друго-название = |
| друго-название = |
||
| участници = [[Файл:Flag of Greece (1821).svg|ляво|18 п]] [[Първа |
| участници = [[Файл:Flag of Greece (1821).svg|ляво|18 п]] [[Първа гръцка република]]{{Br}}[[Файл:Flag of Russia.svg|ляво|border|18 п]] [[Руска империя]]{{Br}}[[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|ляво|border|18 п]] [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Великобритания]]{{Br}}[[Файл:Royal Standard of the King of France.svg|ляво|border|18 п]] [[Реставрация на Бурбоните|Кралство Франция]]{{Br}} [[Файл:Ottoman flag.svg|ляво|18 п]] [[Османска империя]]{{Br}}[[Файл:Flag of Egypt (1844-1867).svg|ляво|18 п]] [[Отомански Египет]]{{Br}}[[Файл:Flag of Tunis Bey-fr.svg|ляво|18 п]] [[Бейлик Тунис]]{{Br}}[[Файл:Flag of the Ottoman Empire (1453-1517).svg|ляво|18 п]] [[Отомански Алжир]] |
||
| местоположение = [[Балкански полуостров]],{{Br}}[[Бяло море|Беломорие]] |
| местоположение = [[Балкански полуостров]],{{Br}}[[Бяло море|Беломорие]] |
||
| дата = [[6 март]] [[1821]] – [[21 юли]] [[1832]] |
| дата = [[6 март]] [[1821]] – [[21 юли]] [[1832]] |
Версия от 18:07, 12 юли 2016
Гръцка война за независимост | |
Митрополитът на Стара Патра Герман благославя знамето на въстаниците в манастира Агиа Лавра, худ. Теодорос Вризакис | |
Участници | Първа гръцка република Руска империя Великобритания Кралство Франция Османска империя Отомански Египет Бейлик Тунис Отомански Алжир |
---|---|
Място | Балкански полуостров, Беломорие |
Дата | 6 март 1821 – 21 юли 1832 |
Жертви | 170,000[1] |
Резултат | Константинополски договор (1832), Установяване на Кралство Гърция |
Гръцка война за независимост в Общомедия |
История на Гърция |
---|
Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.) |
|
Бронзова епоха (IV/III – ΙΙ хил. пр. Хр.) |
Древна Гърция (XI – I в. пр. Хр.) |
|
Гърция в Римската империя |
|
Средновековие и Ново време (330 – 1832) |
|
Съвременна Гърция |
|
Тематични статии |
Гръцката война за независимост (Шаблон:Lang-el), наричана също Гръцка революция, е въоръжената борба на гръцкия народ за независимост от Османската империя, която започва през 1821 г. и приключва през 1832 г. с Константинополския мирен договор, по силата на който се одобрява създаването на независимо Кралство Гърция. Гърците са първият народ, за когото се е приемало по време на войната, че е завладян от Османската империя, и същевременно е първият придобил своя независимост. Спорно е дали тази независимост е изначално придобита или въстановена като правоприемство от времето на Византия според Мегали идеята. Гръцката война за независимост е най-значимото събитие в историята на съвременна Гърция. [2][3]
Гърция всяка година празнува Деня на независимостта на 25 март. Придобиването на независимост от гърците не би било възможно ако не е съществувал консенсус и всякаква подкрепа по отношение на войната от страна на великите сили взели и участие в конфликта - Руска империя, Кралство Франция и Кралство Великобритания.
Още Екатерина Велика след Кючуккайнарджийския договор прокарва първия гръцки проект, но избухналата междувременно френска революция и последвалите я Наполеонови войни замразяват идеята. Последвалия Виенския конгрес, Веронски конгрес въвежда в международните отношения и термина източен въпрос, което ще рече съществуващите още от началото на 18 век проблеми с османското наследство на "болния човек" следва да се поставят за разрешаване в геополитическия дневен ред. Като цяло Свещения съюз подкрепя англо-френската инициатива и заради властващия османски султан Махмуд II, за който се твърди че е син на Накшидил валиде султан, втора братовчедка на Жозефин дьо Боарне - първата императрица на Франция и съпруга на Наполеон Бонапарт.
Създаването на организацията започва още през 1814 г. в Одеса, където е учредена Филики етерия от няколко патриоти руски поданици от гръцки произход. През 1818 г. седалището на организацията се мести в Цариград. С подкрепата на богатата гръцка диаспора във Великобритания и САЩ, и с помощта на симпатизанти в Западна Европа и с тайната помощ от Русия, заговорниците заплануват бунт срещу султана.
Въстанието срещу османската власт е подигнато от група заговорници, водена от Александър Ипсиланти - предимно руски офицери от гръцки произход, т.е. дейци с военна подготовка и опит. Ипсиланти начело на въоръжена група пресича на 6 март 1821 г. руската граница на река Прут и навлиза на територията на днешна Молдова. На 1 май 1821 г. е разбит от османската армия при Галац.
Междувременно избухва въстание в южната част на Пелопонес (Морея на 25 март, което в рамките на 3 месеца обхваща целия Пелопонес, част от Същинска Гърция, Крит, Кипър и някои Егейски острови. Въстаниците завземат голяма площ. На 22 януари 1822 г. е свикано първото Народно събрание в Пиада (близо до Епидавър). Гръцките андарти обявяват независимостта на Гърция от Османската империя, приемайки демократична конституция. Военните действия срещу османските сили продължават сравнително успешно. В отговор на съзаклятието, в Константинопол е публично обесен за назидание цариградския патриарх Григорий V. Това е възприето изключително неодобрително в Западна Европа, като британското и френското правителство започват да подозират, че въстанието е претекст, от който да се възползва Руската империя с цел да овладее някогашния Константинопол. В резултат от западноевропейската политика настъпва разрив сред бунтовниците, който води до междуособна борба. Избухва гражданска война в края на 1823 - май 1824 и през 1824-1825 г. [4]
Поради невъзможност за друго, и поради неконторолируемия еничарски корпус, султана се обръща за военна помощ към своя египетски васал Мохамед Али, която молба е последвана от незабавна международна намеса, защото египетски сили под командването на сина на Мохамед - Ибрахим Али се отправят към Егейско море. Ибрахим дебаркира в Пелопонес и се дислоцира в Триполи - административен център на региона.
Междувременно под натиска на общественото мнение в европейските държави за съпричасност към гръцките борци за независимост, се намесват великите сили и изхода от конфликта намира своето бързо разрешение. През 1827 г. в Лондон е приета конвенция в подкрепа на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 г. съвместна британска, френска и руски ескадра под командването на британския вицеадмирал Едуард Кондрингтон навлиза в гръцки води и в четири часовата битка при Наварин, съюзниците разгромяват обединения турско-египетски флот. След морското сражение, френските войски дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.
След тази победа, съюзниците не предприемат по-нататъшни съвместни действия, насочени към подкопаване на военната мощ на Османската империя, поради настъпили разногласия в лагера относно разделянето на бившите османски владения. Възползвайки се от тази неоценима помощ, Махмуд II през декември 1827 г. (след като е ликвидирал еничарския корпус) обявява война на Русия. Започва Руско-турската война от 1828-1829 г., която завършва с безпрецедентен турски разгром и с подписването на Одринския мирен договор от 1829 г., с който Османската империя признава независимостта на Гърция.
На 3 февруари 1830 г. в Лондон е подписан и Лондонския протокол, по силата на който е официално призната независимостта на Гърция и от международната общност. До средата на 1832 г. е осъществена и демаркацията на границите на новата европейска държава.
След успешния край на гръцкото движение за независимост, в страната е установена монархия и така е до 1974 г. когато е проведен референдум за република.
Статистика на войната
Воюващи страни | Население (1821 г.) | Мобилизирани воини | Убити | Убити мирни жители |
---|---|---|---|---|
Англия | 14 100 000 | 8 000 | 10 | |
Франция | 31 150 000 | 10 000 | 100 | |
Русия | 50 558 500[5] | 1 200 000 | 10 000 | |
Гърция | 950 000 | 100 000 | 50 000 | |
Всички съюзници | 96 758 500 | 1 318 000 | 60 110 | |
Османска империя | 26 500 000 | 400 000 | 15 000 | |
Египет | 4 400 000 | 12 000 | 5000 | |
Всичко | 30 900 000 | 412 000 | 20 000 | |
Всички | 127 658 500 | 1 730 000 | 80 110 | 105 000 |
Източници
- ↑ The War Chronicles: From Flintlocks to Machine Guns: A Global Reference of ... , Joseph Cummins, 2009, p.50
- ↑ Греческая национально-освободительная революция 1821—1829
- ↑ Greek War of Independence 1821—1832 ((en))
- ↑ Nina M. Athanassoglou-Kallmyer French images from the Greek War of Independence (1821—1830) Publisher: Yale University Press (September 10, 1989) ISBN 0-300-04532-8 ISBN 978-0-300-04532-1 ((en))
- ↑ Население указано в границах соответствующего года учёта (Россия: Энциклопедический словарь. Л., 1991.).