Въча: Разлика между версии
Редакция без резюме |
форматиране: 18x кавички, 18x тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| име = Въча |
| име = Въча |
||
| картинка = VachaKrichim.jpg |
| картинка = VachaKrichim.jpg |
||
| картинка-описание = [[Ждрело]]то на река Въча при навлизането ѝ в язовир |
| картинка-описание = [[Ждрело]]то на река Въча при навлизането ѝ в язовир „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“ |
||
| местоположение = '''[[България]]''' {{Br}} '''[[Област Смолян]]'''{{Br}} [[Община Борино]] {{Br}} [[Община Девин]] {{Br}} '''[[Област Пазарджик]]'''{{Br}}[[Община Батак]]{{Br}}[[Община Брацигово]]{{Br}}'''[[Област Пловдив]]'''{{Br}}[[Община Кричим]]{{Br}}[[Община Стамболийски]]{{Br}}[[Община Родопи]] |
| местоположение = '''[[България]]''' {{Br}} '''[[Област Смолян]]'''{{Br}} [[Община Борино]] {{Br}} [[Община Девин]] {{Br}} '''[[Област Пазарджик]]'''{{Br}}[[Община Батак]]{{Br}}[[Община Брацигово]]{{Br}}'''[[Област Пловдив]]'''{{Br}}[[Община Кричим]]{{Br}}[[Община Стамболийски]]{{Br}}[[Община Родопи]] |
||
| дължина = '''112''' |
| дължина = '''112''' |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
| карта-описание = |
| карта-описание = |
||
}} |
}} |
||
'''Въча''' е [[река]] в [[Южна България]] |
'''Въча''' е [[река]] в [[Южна България]] – [[Област Смолян]], общини [[община Борино|Борино]] и [[община Девин|Девин]], [[област Пазарджик]], общини [[община Батак|Батак]] и [[община Брацигово|Брацигово]] и [[област Пловдив]], общини [[община Кричим|Кричим]], [[община Стамболийски|Стамболийски]] и [[община Родопи|Родопи]], десен приток на река [[Марица]]. Дължината ѝ е 112 km<ref name="EB">Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817</ref>, която ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в [[Родопите]] след [[Арда]]. Отводнява големи части от [[Баташка планина]], [[Велийшко-Виденишки дял]], [[Переликско-Преспански дял]] и рида [[Чернатица]] на [[Западните Родопи]]. |
||
== Географска характеристика == |
== Географска характеристика == |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
=== Водосборен басейн, притоци === |
=== Водосборен басейн, притоци === |
||
Площта на водосборният басейн на реката е 1 645 km<sup>2</sup>, което представлява 3,1% от водосборния басейн на [[Марица]], а границите на басейна ѝ са следните: |
Площта на водосборният басейн на реката е 1 645 km<sup>2</sup>, което представлява 3,1% от водосборния басейн на [[Марица]], а границите на басейна ѝ са следните: |
||
* на изток |
* на изток – с водосборните басейни на [[Първенецка река]] и [[Чепеларска река]], десни притоци на [[Марица]]; |
||
* на югоизток |
* на югоизток – с водосборния басейн на река [[Арда]], десен приток на [[Марица]]; |
||
* на югозапад |
* на югозапад – с водосборния басейн на река [[Места]]; |
||
* на запад |
* на запад – с водосборните басейни на [[Чепинска река]] и [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара (Пещерска) река]], десни притоци на [[Марица]]. |
||
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток |
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток |
||
Ред 49: | Ред 49: | ||
::* ← Говедарника |
::* ← Говедарника |
||
::* → Ябълков дол |
::* → Ябълков дол |
||
::* → [[Гашня]] (влива се в язовир |
::* → [[Гашня]] (влива се в язовир „[[Цанков камък]]“) |
||
::* ← Лясковска река |
::* ← Лясковска река |
||
::* ← Чурековско дере |
::* ← Чурековско дере |
||
::* ← Петварска река (влива се в язовир |
::* ← Петварска река (влива се в язовир „[[Въча (язовир)|Въча]]“) |
||
::* → Фотинска река (влива се в язовир |
::* → Фотинска река (влива се в язовир „[[Въча (язовир)|Въча]]“) |
||
::* ← Липово дере (влива се в язовир |
::* ← Липово дере (влива се в язовир „[[Въча (язовир)|Въча]]“) |
||
::* → Форцовско дере (влива се в язовир |
::* → Форцовско дере (влива се в язовир „[[Въча (язовир)|Въча]]“) |
||
::* → Усоето (влива се в язовир |
::* → Усоето (влива се в язовир „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“) |
||
::* ← Дълбок дол (влива се в язовир |
::* ← Дълбок дол (влива се в язовир „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“) |
||
::* ← Черешовско дере (влива се в язовир |
::* ← Черешовско дере (влива се в язовир „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“) |
||
::* → Раздол (влива се в язовир |
::* → Раздол (влива се в язовир „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“) |
||
::* ← Казнишка река |
::* ← Казнишка река |
||
::* ← Малка Въча |
::* ← Малка Въча |
||
Ред 66: | Ред 66: | ||
=== Хидроложки показатели === |
=== Хидроложки показатели === |
||
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът |
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – октомври. Среден годишен отток при град [[Кричим]] – около 22 m<sup>3</sup>/s. |
||
== Селища == |
== Селища == |
||
По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села: |
По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села: |
||
* [[Област Смолян]] |
* [[Област Смолян]] |
||
:* [[Община Борино]] |
:* [[Община Борино]] – [[Кожари]], [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]]; |
||
:* [[Община Девин]] |
:* [[Община Девин]] – [[Тешел]], [[Грохотно]], '''[[Девин]]''', [[Михалково]]; |
||
* [[Област Пловдив]] |
* [[Област Пловдив]] |
||
:* [[Община Кричим]] |
:* [[Община Кричим]] – '''[[Кричим]]'''; |
||
:* [[Община Стамболийски]] |
:* [[Община Стамболийски]] – [[Куртово Конаре]], [[Йоаким Груево]]; |
||
:* [[Община Родопи]] |
:* [[Община Родопи]] – [[Кадиево]]; |
||
== Стопанско значение, природни забележителности == |
== Стопанско значение, природни забележителности == |
||
Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада |
Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада „Доспат-Въча“). По течението на самата река са изградени язовирите „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“, „[[Въча (язовир)|Въча]]“, „[[Цанков камък]]“ и „Тешел“, които служат за генериране на електроенергия, напояване в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и осигуряват част от питейната вода на град [[Пловдив]]. Стената на язовир „[[Въча (язовир)|Въча]]““ е най-високата в България – 144,5 m. |
||
В долинните разширения около [[Кожари]], [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]], [[Тешел]], [[Грохотно]], [[Девин]] и [[Михалково]] и в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване. |
В долинните разширения около [[Кожари]], [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]], [[Тешел]], [[Грохотно]], [[Девин]] и [[Михалково]] и в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване. |
||
По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа: |
По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа: |
||
* Участък от 11,3 km от [[Републикански път III-197]] [[Гоце Делчев]] |
* Участък от 11,3 km от [[Републикански път III-197]] [[Гоце Делчев]] – [[Доспат]] – [[Девин]] в участъка от село [[Тешел]] до град [[Девин]]; |
||
* Участък от 58,1 km от [[Републикански път III-866]] [[Смолян]] |
* Участък от 58,1 km от [[Републикански път III-866]] [[Смолян]] – [[Девин]] – [[Стамболийски (град)|Стамболийски]] в участъка от [[Девин]] до [[Стамболийски (град)|Стамболийски]]. След изграждането на язовир „[[Цанков камък]]“ участъкът от 16,6 km остава под нивото на язовира и е изграден нов обхождащ път през село [[Лясково (Област Смолян)|Лясково]]. |
||
Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени |
Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени – [[Буйновско ждрело|Буйновското ждрело]], [[Ягодинска пещера|Ягодинската пещера]], скалния монумент „Слона“. В района на село [[Михалково]] има топли минерални извори. |
||
== Вижте още == |
== Вижте още == |
Версия от 16:01, 9 март 2017
- Вижте пояснителната страница за други значения на Въча.
Въча | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Смолян Община Борино Община Девин Област Пазарджик Община Батак Община Брацигово Област Пловдив Община Кричим Община Стамболийски Община Родопи |
Дължина | 112 km |
Водосб. басейн | 1 645 km² |
Отток | 22 m³/s |
Начало | |
Място | на 3,4 km югоизточно от село Кожари, Община Борино Каинчалски дял, Западни Родопи |
Координати | |
Надм. височина | 1 558 m |
Устие | |
Място | десен приток на Марица → Бяло (Егейско море) |
Координати | |
Надм. височина | 168 m |
Въча в Общомедия |
Въча е река в Южна България – Област Смолян, общини Борино и Девин, област Пазарджик, общини Батак и Брацигово и област Пловдив, общини Кричим, Стамболийски и Родопи, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 112 km[1], която ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Отводнява големи части от Баташка планина, Велийшко-Виденишки дял, Переликско-Преспански дял и рида Чернатица на Западните Родопи.
Географска характеристика
Извор, течение, устие
Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) на 847 m н.в., на в село Тешел, община Девин. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1 558 m н.в., на 3,4 km югоизточно от село Кожари, община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.
В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено във водозащитни диги.
Влива се отдясно в река Марица на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Кадиево, община Родопи.
Водосборен басейн, притоци
Площта на водосборният басейн на реката е 1 645 km2, което представлява 3,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:
- на изток – с водосборните басейни на Първенецка река и Чепеларска река, десни притоци на Марица;
- на югоизток – с водосборния басейн на река Арда, десен приток на Марица;
- на югозапад – с водосборния басейн на река Места;
- на запад – с водосборните басейни на Чепинска река и Стара (Пещерска) река, десни притоци на Марица.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- → Чапарско дере
- ← Хаджиларска река
- → Читакдере
- ← Чаирдере
- → Деринкоук
- ← Широколъшка река
- → Девинска река (Дамлъдере, най-голям приток)
- ← Алена
- ← Говедарника
- → Ябълков дол
- → Гашня (влива се в язовир „Цанков камък“)
- ← Лясковска река
- ← Чурековско дере
- ← Петварска река (влива се в язовир „Въча“)
- → Фотинска река (влива се в язовир „Въча“)
- ← Липово дере (влива се в язовир „Въча“)
- → Форцовско дере (влива се в язовир „Въча“)
- → Усоето (влива се в язовир „Кричим“)
- ← Дълбок дол (влива се в язовир „Кричим“)
- ← Черешовско дере (влива се в язовир „Кричим“)
- → Раздол (влива се в язовир „Кричим“)
- ← Казнишка река
- ← Малка Въча
- → Кемерско дере
- ← Устинска река
Хидроложки показатели
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – октомври. Среден годишен отток при град Кричим – около 22 m3/s.
Селища
По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села:
- Община Борино – Кожари, Буйново;
- Община Девин – Тешел, Грохотно, Девин, Михалково;
Стопанско значение, природни забележителности
Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада „Доспат-Въча“). По течението на самата река са изградени язовирите „Кричим“, „Въча“, „Цанков камък“ и „Тешел“, които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловдив. Стената на язовир „Въча““ е най-високата в България – 144,5 m.
В долинните разширения около Кожари, Буйново, Тешел, Грохотно, Девин и Михалково и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.
По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:
- Участък от 11,3 km от Републикански път III-197 Гоце Делчев – Доспат – Девин в участъка от село Тешел до град Девин;
- Участък от 58,1 km от Републикански път III-866 Смолян – Девин – Стамболийски в участъка от Девин до Стамболийски. След изграждането на язовир „Цанков камък“ участъкът от 16,6 km остава под нивото на язовира и е изграден нов обхождащ път през село Лясково.
Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени – Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалния монумент „Слона“. В района на село Михалково има топли минерални извори.
Вижте още
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Галерия
-
Язовирна стена Въча
-
Язовир Въча
-
Река Въча край с. Йоаким Груево
Източници
- ↑ Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 126. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
- Реки в България. http://reki.start.bg/
|