Срацимировци: Разлика между версии
м Премахнати редакции на АнтониВал (б.), към версия на Iliev |
м Премахната редакция необмислена 7806443 и върната редакция с български думи |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
'''Срацимировци''' са последната владетелска [[династия]] на [[Втора българска държава|Средновековна България]], която е клон на династията на [[Шишмановци]] (която от своя страна е клон на династиите на [[Комитопули]], [[Асеневци]], [[Комнин Дука]] и [[Неманичи]]). |
'''Срацимировци''' са последната владетелска [[династия]] на [[Втора българска държава|Средновековна България]], която е клон на династията на [[Шишмановци]] (която от своя страна е клон на династиите на [[Комитопули]], [[Асеневци]], [[Комнин Дука]] и [[Неманичи]]). |
||
Основоположник на |
Основоположник на рода Срацимировци е [[Срацимир (деспот)|Срацимир]], който се жени за [[Кераца Петрица]]. Първият известен аристократ, носил това име, е [[протоспатарий]] Срацимир от [[11 век]], а втори е синът на [[Завида]], който е пряк наследник на [[зетски клон на Комитопулите|зетския клон на Комитопулите]]. |
||
Брат на [[жупан]] Срацимир е [[велик жупан|великият жупан]] [[Стефан Неманя]], който се явява на Кераца Петрица – прапрапрадядо (виж родословното дърво). |
Брат на [[жупан]] Срацимир е [[велик жупан|великият жупан]] [[Стефан Неманя]], който се явява на Кераца Петрица – прапрапрадядо (виж родословното дърво). |
||
Ред 80: | Ред 80: | ||
* от [[евреи|еврейката]] [[Сара (Теодора)]] (Сара, дъщеря на венециански банкер, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора) има двама сина – [[Иван Шишман]] и [[Иван Асен V]]. |
* от [[евреи|еврейката]] [[Сара (Теодора)]] (Сара, дъщеря на венециански банкер, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора) има двама сина – [[Иван Шишман]] и [[Иван Асен V]]. |
||
[[Михаил Асен]] при възцаряването на баща му е обявен за ''съцар''. Той и двамата Иван-Асеновци са убити млади от |
[[Михаил Асен]] при възцаряването на баща му е обявен за ''съцар''. Той и двамата Иван-Асеновци са убити, като млади от османците. Цар Иван Александър разделя своята държава между останалите си синове и така възникват: |
||
* [[Видинско царство|Видинското царство]] на Иван Срацимир и |
* [[Видинско царство|Видинското царство]] на Иван Срацимир и |
||
* [[Търновско царство|Търновското царство]] на Иван Шишман. |
* [[Търновско царство|Търновското царство]] на Иван Шишман. |
||
Ред 86: | Ред 86: | ||
== Цар Иван Срацимир == |
== Цар Иван Срацимир == |
||
{{Основна|Иван Срацимир}} |
{{Основна|Иван Срацимир}} |
||
Цар Иван Срацимир от двата си брака има само 1 син – [[Константин II Асен]]. Неговата дъщеря [[Доротея Българска|Доротея]] става [[Босна|босненска]] кралица и оттам, през [[граф]]ската фамилия Цили и през династията на [[Хабсбурги]]те, кръвта ѝ се влива в най-могъщата европейска аристокрация. |
Цар Иван Срацимир от двата си брака има само 1 син – [[Константин II Асен]]. Неговата дъщеря [[Доротея Българска|Доротея]] става [[Босна|босненска]] кралица и оттам, през [[граф]]ската фамилия [[Цили]] и през династията на [[Хабсбурги]]те, кръвта ѝ се влива в най-могъщата европейска аристокрация. |
||
{{Династията на Срацимировци}} |
{{Династията на Срацимировци}} |
||
== Цар Иван Шишман == |
== Цар Иван Шишман == |
||
{{Основна|Иван Шишман}} |
{{Основна|Иван Шишман}} |
||
Цар Иван Шишман има двама сина. Първият – Александър, след падането на България под [[Османска империя|османска]] власт е принуден да приеме [[ислям]]а и е убит като воин на [[Османска империя|турския]] султан в сражение в [[Мала Азия]]. Вторият – [[Фружин]], запазва християнската си вяра и оставя потомци, влели се в дребната [[Унгария|унгарска]] аристокрация. В края на живота си Фружин, заедно с трима свои сина – Станислав, Стойко и Стоян, се завръща в [[Османската империя]] и се задоволява със статута на [[мюселем]] в района между [[Пирот]] и [[Свърлиг]]. От тези синове на княз Фружин водят корена си няколко големи рода, чиито имена през следващите столетия се срещат в историческите хроники. |
Цар Иван Шишман има двама сина. Първият – Александър, след падането на България под [[Османска империя|османска]] власт е принуден да приеме [[ислям]]а и е убит, като воин на [[Османска империя|турския]] султан в сражение в [[Мала Азия]]. Вторият – [[Фружин]], запазва християнската си вяра и оставя потомци, влели се в дребната [[Унгария|унгарска]] аристокрация. В края на живота си Фружин, заедно с трима свои сина – Станислав, Стойко и Стоян, се завръща в [[Османската империя]] и се задоволява със статута на [[мюселем]] в района между [[Пирот]] и [[Свърлиг]]. От тези синове на княз Фружин водят корена си няколко големи рода, чиито имена през следващите столетия се срещат в историческите хроники. |
||
== Цар Константин ІІ Асен и княз Фружин == |
== Цар Константин ІІ Асен и княз Фружин == |
||
Ред 101: | Ред 101: | ||
През [[1686]] г. отново в Търново избухва нов [[Второ търновско въстание|бунт]], чийто ръководител е [[Ростислав Стратимирович]], обявил се за потомък на цар Иван Срацимир и цар Константин ІІ Асен и титулувал се „княз Търновски Страшимирович“. Твърде е възможно той наистина да е потомък на Константин II Асен, преките му прародители са се установили в Русия, по което и името Ростислав. |
През [[1686]] г. отново в Търново избухва нов [[Второ търновско въстание|бунт]], чийто ръководител е [[Ростислав Стратимирович]], обявил се за потомък на цар Иван Срацимир и цар Константин ІІ Асен и титулувал се „княз Търновски Страшимирович“. Твърде е възможно той наистина да е потомък на Константин II Асен, преките му прародители са се установили в Русия, по което и името Ростислав. |
||
През 18 век във [[Видин]] се налага чорбаджийската фамилия Шишманоглу. |
През 18-ти век във [[Видин]] се налага чорбаджийската фамилия Шишманоглу. |
||
Сред известните личности от по-ново време, които произхождат от този род, могат да се цитират писателят [[Алеко Константинов]] и литераторът [[Иван Шишманов]]. |
Сред известните личности от по-ново време, които произхождат от този род, могат да се цитират писателят [[Алеко Константинов]] и литераторът [[Иван Шишманов]]. |
Версия от 20:18, 9 март 2017
- Срацимир пренасочва насам. За други значения вижте Срацимир (пояснение).
Срацимировци | |
България и Южна Албания | |
Информация | |
---|---|
Страна | България |
Парентална династия | Асеневци |
Титли | Деспот на Валона Деспот на Ловеч Цар на България |
Основател | Деспот Срацимир |
Последен владетел | Ростислав Стратимирович |
Настоящ потомък | неизвестен |
Основана | 12 век |
Разпадане | 1686 |
Националност | българи |
Кадетски линии | няма |
Срацимировци са последната владетелска династия на Средновековна България, която е клон на династията на Шишмановци (която от своя страна е клон на династиите на Комитопули, Асеневци, Комнин Дука и Неманичи).
Основоположник на рода Срацимировци е Срацимир, който се жени за Кераца Петрица. Първият известен аристократ, носил това име, е протоспатарий Срацимир от 11 век, а втори е синът на Завида, който е пряк наследник на зетския клон на Комитопулите.
Брат на жупан Срацимир е великият жупан Стефан Неманя, който се явява на Кераца Петрица – прапрапрадядо (виж родословното дърво).
Шишман I | ||||||||||||||||
Кераца Петрица | ||||||||||||||||
Петър (севастократор) | ||||||||||||||||
неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина | ||||||||||||||||
Иван Асен I | ||||||||||||||||
Иван Асен II | ||||||||||||||||
Елена (Иван Асен I) | ||||||||||||||||
Ана-Теодора | ||||||||||||||||
Теодор Комнин | ||||||||||||||||
Ирина Комнина | ||||||||||||||||
Мария Патралифена | ||||||||||||||||
Деспот Срацимир
Първите известни представители на рода са братята Срацимир, Димитър, Радослав и Самуил, които по времето на династията на Тертеровци играят важна роля в управлението на държавата. В края на 13 век най-важният сред тях – Срацимир, се жени за известната болярка Кераца Петрица, произхождаща от „две страни от царско коляно“. Баща ѝ е деспот Шишман, а майка ѝ е дъщеря на цар Иван Асен II, т.е. е от рода Асеневци. Вследствие на този брак Срацимир получава от своя роднина по сватовска линия на Асеневци Теодор Светослав деспотска титла и владението Крън в днешна Област Стара Загора. Срацимир и Кераца Петрица имат 5 деца [1], които се нареждат сред най-могъщите аристократи на Балканите през 14 век:
- Иван Александър става ловешки деспот при управлението на вуйчо му Михаил III Шишман, а по-сетне и цар на България;
- Елена Българска става кралица, а по-късно и царица в Скопие (и съпруга на цар Стефан Душан Неманич);
- Иван Комнин става деспот на Валона (Вльора) (на Адриатическото крайбрежие);
- Михаил остава да владее родовите имения около Крън;
- Теодора Срацимир;
Цар Иван Александър
Цар Иван Александър има 2 брака:
- от влахинята Теодора Басараб (дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб) има трима сина – Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен;
- от еврейката Сара (Теодора) (Сара, дъщеря на венециански банкер, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора) има двама сина – Иван Шишман и Иван Асен V.
Михаил Асен при възцаряването на баща му е обявен за съцар. Той и двамата Иван-Асеновци са убити, като млади от османците. Цар Иван Александър разделя своята държава между останалите си синове и така възникват:
- Видинското царство на Иван Срацимир и
- Търновското царство на Иван Шишман.
Цар Иван Срацимир
Цар Иван Срацимир от двата си брака има само 1 син – Константин II Асен. Неговата дъщеря Доротея става босненска кралица и оттам, през графската фамилия Цили и през династията на Хабсбургите, кръвта ѝ се влива в най-могъщата европейска аристокрация.
|
Цар Иван Шишман
Цар Иван Шишман има двама сина. Първият – Александър, след падането на България под османска власт е принуден да приеме исляма и е убит, като воин на турския султан в сражение в Мала Азия. Вторият – Фружин, запазва християнската си вяра и оставя потомци, влели се в дребната унгарска аристокрация. В края на живота си Фружин, заедно с трима свои сина – Станислав, Стойко и Стоян, се завръща в Османската империя и се задоволява със статута на мюселем в района между Пирот и Свърлиг. От тези синове на княз Фружин водят корена си няколко големи рода, чиито имена през следващите столетия се срещат в историческите хроники.
Цар Константин ІІ Асен и княз Фружин
Престолонаследниците цар Константин II Асен (син на цар Иван Срацимир) и княз Фружин (син на цар Иван Шишман) организират и предвождат през 1408 – 1413 г. първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин.
Потомци на рода
В края на 16 век (през 1598 г.) в Търново избухва Първото търновско въстание, чийто предводител Шишман е обявен за цар Шишман III.
През 1686 г. отново в Търново избухва нов бунт, чийто ръководител е Ростислав Стратимирович, обявил се за потомък на цар Иван Срацимир и цар Константин ІІ Асен и титулувал се „княз Търновски Страшимирович“. Твърде е възможно той наистина да е потомък на Константин II Асен, преките му прародители са се установили в Русия, по което и името Ростислав.
През 18-ти век във Видин се налага чорбаджийската фамилия Шишманоглу.
Сред известните личности от по-ново време, които произхождат от този род, могат да се цитират писателят Алеко Константинов и литераторът Иван Шишманов.
Родословно дърво на династия Срацимировци / Шишманци
-
- Иван Комнин Асен (1332 – 1363)
- Александър Комнин Асен (1363 – 1372)
- Иванина Комнина (1372 – 1395)
- Иван Александър (1331 – 1371), цар на България
- съ-цар Михаил IV Асен, (* ок. 1322, съ-цар 1332 – 1355)
- Иван Срацимир (* 1324/1325, упр. 1356 – 1397 цар на Видинското царство)
- Доротея, царица на Босна
- Константин II Асен (* 1370-те, упр. 1397 – 1422 във Видин)
- Иван Шишман (* 1350/1351, упр. 1371 – 1395 във Велико Търново)
- Йосиф II, константинополски патриарх (1416 – 1439)
- Фружин (ум. ок. 1460)
- Елена Българска (1332 – 1356)
-
Вижте още
Източници
- ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
|
|