Константин Панайодов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
Пише правни текстове за вестниците „Независимост“, „Нов век“, „Надежда“ и „Русенски глас“. |
Пише правни текстове за вестниците „Независимост“, „Нов век“, „Надежда“ и „Русенски глас“. |
||
| ⚫ | |||
Умира през 1944 г. |
|||
== Трудове == |
== Трудове == |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). ''Bulgarian Historical Review'', 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 222 – 228. ISSN 0204 – 8906. |
|||
| ⚫ | |||
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|34}} |
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|34}} |
||
Версия от 14:14, 19 януари 2020
| Константин Панайодов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1944 г.
|
| Народен представител в: X ОНС XIII ОНС XVI ОНС XVIII ОНС | |
Константин Панчев Панайодов е български политик от Народнолибералната партия.
Биография
Роден е на 7 април 1866 г. в град Търново. През 1878 г. завършва Николаевската класическа гимназия, а през 1888 г. и право в Императорския Новорусийски университет в Одеса[1]. В периода 1905 – 1908 година е министър на правосъдието[2][3]. През 1920 г. става член на Националлибералната партия и участва в нейното ръководство.
Пише правни текстове за вестниците „Независимост“, „Нов век“, „Надежда“ и „Русенски глас“.
Умира през 1944 г.[4]
Трудове
- „За причините за договорите“ (1896)
- „Въведение в изучаване на търговското право“ (1898)
- „Зверствата на Радославовата партия в гр. Русе“ (1900)
- „Юридически статии“ (1901)
- „Съучастната режия на българските тютюни“ (1902)
Източници
- ↑ ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 225. ISSN 0204 – 8906.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 89, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Ташев 1999, с. 340.
- ↑ ТАШЕВ, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| |||||||||||||||