Направо към съдържанието

Стругово

Стругово
Стругово
— село —
41.1997° с. ш. 21.1814° и. д.
Стругово
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина710 m
Население286 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Езерото Стругово

Стругово (на македонска литературна норма: Стругово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония. Разположено е в южната част на общината.

Селото е разположено на 710 m надморска височина. Землището на селото се простира на 16,7 km2. От него горите заемат площ от 1000 ha, пасищата заемат 386 ha, а на обработваермите площи се падат 224 ha. Селото е равнино.[1][2] На 2 km над селото е Струговският манастир „Свети Антоний“.[2]

В селото има основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ (Демир Хисар).[2]

В XIX век Стругово е българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата в селото „Свети Атанасий“ е възрожденска от XIX век.[3] През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва 45 християнски къщи в Стругово, в полите на Слепченския хълм.[4] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Стругово има 320 жители, всички българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стругово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стругово има 320 българи екзархисти.[7]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Пандо Д. Даскалов от Смилево е български кмет на Стругово от 11 септември 1941 година до 17 март 1942 година.[8]

В 1961 година Стругово има 607 жители, в 1994 – 353,[1] а според преброяването от 2002 година селото има 286 жители, от които 285 македонци и един друг.[9]

Националност Всичко
македонци 285
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1
Родени в Стругово
  • Веле Георгиев Петров, български революционер[10]
  • Диме Талев Котев, български революционер[11]
  • Стефан Недич (? – 1923), деец на ВМОРО, преминал по-късно на страната на Сръбската пропаганда в Македония и оглавил сръбска чета
  • Цветан Костадинов (1878 – ?), български революционер
  1. а б Стругово на сайта на Община Демир Хисар
  2. а б в Стругово // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
  3. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 86. (на македонска литературна норма)
  4. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  8. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 7 януари 2008 
  10. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.