Огняново (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За другите български села, наречени Огняново, вижте Огняново. За другите села, наречени Фотовища, вижте Фотовища (пояснение).

Огняново
България
Red pog.png
Огняново
Област Благоевград
Red pog.png
Огняново
Общи данни
Население 1 486 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 10,394 km²
Надм. височина 540 m
Пощ. код 2947
Тел. код 07523
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 53326
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Огняново
Димитрия Гюрова
(СДС, ЛИДЕР)
Изглед към Огняново от север.

Огня̀ново (изписване до 1945 година Огнѣново) е село в Югозападна България, Община Гърмен, Област Благоевград. Селото има население от около 1500 души (2010) и е балнеоложки център. До 1934 година селото носи името Фотовища, а до 1966 - Огненово.[1]

География[редактиране | edit source]

Село Огняново е разположено на десния бряг на река Канина в подножието на родопския рид Дъбраш. От общинския център Гърмен е отдалечено на 4 километра северозападно, а най-близкият град е Гоце Делчев - на 12 километра на югозапад. От Благоевград се намира на около 118 километра югоизточно. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 700 мм). Край Огняново има находище на диатомит (кизелгур).[2] Там е открит къс кизелгур с отпечатък на риба, което показва, че някога районът около Огняново е бил дъното на сладководно езеро.[3]

Намира се на богат на растителност хълмист район, заобиколен от Пирин и Родопите. Има специфичен микроклимат, който е свързан с цъфтенето на естесвените акациеви насаждения. Огняново е известен балноеложки център, чийто най-популярен и голям минерален извор е познат под името Мирото.[4]

Минерални бани[редактиране | edit source]

На половин километър северно от селото в местността Крайселско има група от седем минерални извора и един сондажен кладенец с температура 35-39,5 °C и ниска минерализация, подходящи за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и урологични заболявания. Тук е построен профилакториум „Огняново“ - т.нар. Селски бани. На километър и половина североизточно от селото в местността Крайречно има втора голяма група минерални извори - Гоцеделчевски или Градските бани с темперарура 41 С. В 1963 година Огненово е обявено за балнеолечебен курорт с местно значение.[5]

Минералната вода е без цвят, бистра и без мирис, като е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева, флуорна. Има силно алкална реакция PH 8.1 – 9.4. Минералната вода е подходяща за множество заболявания.[6]

История[редактиране | edit source]

В местността Грамадите на югозапад от Огняново има следи от средновековно селище, а в местността Градец са разкрити останки от наблюдателна кула.[5]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име Потопища. Под имената Хотогаща и Хотовища селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 15 век, 1623-1625, 1635-1637, 1660 и 1671 като преобладаващо християнско село, чието население се увеличава.[7] Всъщност през 1478-1479 година се споменава с 1 мюсюлманско и 53 немюсюлмански домакинства.[8] През 1519 година е посочено като село с 10 мюсюлмански и 76 немюсюлмански домакинства.[9] През 1530 година се споменава отново с 10 мюсюлмански и 108 немюсюлмански домакинства.[10] В документ от 1546 година се споменава, че селото спада към вакъфа на Коджа Мустафа паша.[11] В джизие регистъра от 1615 година селото е натоварено да изплаща 31 ханета,[12] а в този от 1635 година с 37 ханета.[13] През 1660 година селото е натоварено с изплащането на 44 ханета.[14] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Огняново е представено от християнин.[15] През 1723 година 8 мюсюлмани и 11 християни от Огняново са обложени с данъка авариз.[16] Освен под името Хотовища (на османски турски: حــوطــويــشــتــه), се споменава и под името Фотовища (на османски турски: فــوتــوشـتــه, فـتــوشـتــه).[17]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Фотовища е от първоначалния патроним на -ишти *Хотовишти от фамилното име Хотов от личното име *Хото.[18]

През 19 век Фотовища, наричано също Фотовица и Фотигош, е смесено българо-помашко село в Неврокопска кааза на Османската империя. Българо-мохамеданите са преселници от неврокопските села Горно Дряново, Бабяк, Скребатно, Избища и други. През 1835 година във Фотовища е изградена църквата „Успение Богородично“, запазена и до днес. Надписът на входа гласи:

Храмъ престыѧ влдцы нашеѧ Бцды и приндвы Маріи честнагω и славнаго еѧ успеніѧ сьградисѧ съ доброволна-та помощь на жители-тіе ωт това село Потовище 18 марта 35[19]

Част от иконите в църквата са дело на Димитър Молеров.[20] В 1859 година е отворено първото училище. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Псотовиста (Psotovista), Мелнишка епархия, живеят 650 гърци.[21] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Фотовища (Photovischta) е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 40 помаци и 240 българи.[22]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Фотовища:

На един час разстояние на юг от село Дряново и на четвърт час от река Места се намира с. Фотовища, състоящо се от 65 християнски къщи, 122 данъчно задължени и 69 брачни двойки. Данъкът им е 6316 \textstyle{\frac{3}{4}} гроша. Освен това тук има 20 помашки къщи, от които се взима 1243 гроша данък.[23]

В таблиците на книгата си Веркович отбелязва Фотовища със 64 български и 20 турски къщи.[24]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Фотовища (бълг. Фотегуш), при устието на Канина, от Неврокоп на ЮИ. Почва плодородна; главният поминък е земледелието. Българска църква и училище с 30 ученика. 100 къщи, 70 български 30 помашки. Половин час на С от Фотовища до Канина се намират минерални горещи води.[25]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Фотовища има 80 български и 20 турски къщи[26] и към 1900 година населението му е 540 българи християни, 200 турци и 30 цигани.[27] В началото на 20 век цялото християнско население на Фотовища е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 764 българи екзархисти и 54 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 50 ученици.[28]

През 1908-1909 година селото има 103 български къщи с население 303 души и 40 помашки къщи с 200 души.[29]

В селото е образуван комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, оглавен от поп Ангел,[30] и християнските му жители активно участват в Горноджумайското и Илинденското въстание,[31][32] като на 6 май 1903 година 5 човека от селото са убити с мъчения от турските власти.[33]

В България[редактиране | edit source]

Селото е освободено от османска власт на 12/25 октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Петдесет и шест души от Фотовища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[34] През периода 1913-1918 година в селото се заселват българи бежанци от Егейска Македония - предимно от селата Горно Броди и Каракьой.[7]

Минерални плувни басейни в Огняново.

През 1927-1928 година е завършен водопроводът на Фотовища.[35] В 1928 година в селото е основано читалище „Борис Сарафов“, прекръстено след 1944 година на „Асен Златаров“.

През 1923 година в Огненово е основана земеделска кооперация „Канина“, която наброява 58 члена към 1935 година. В 1926 година е създадена и животновъдна кооперация за застраховане на добитък, а в 1930 година - трудова горска производителна кооперация „Караорман“. Към 1935 г. горската кооперация има 39 члена, а животновъдната - 13.[36]

В 1934 година с указ на деветнадесетомайското правителство името на селото, произхождащо от гръцкото φως, светлина, φωτιά, огън[37] е преведено на български като Огнѣново, от 1945 година Огненово, а в 1966 името е трансформирано на Огняново.[1] В 1961 година Огненово се отделя в самостоятелна община заедно със селата Балдево, Осиково, Скребатно и Рибново.[38]

Огняново днес[редактиране | edit source]

В селото има кметство, поща, аптека, здравна служба, детска ясла и детска градина, пенсионерски клуб. Огняново е обособен балнеолечебен център, където този вид туризъм е широко разпространен. В селото има хотели и къщи, които дават стаи под наем. Изградени са за лечение множество минерални басейни.

Селото има футболен клуб „Минерал“ (Огняново), който обаче за последен път развива дейност през сезона 2009-2010 година, когато е на 11 място в областната група Благоевград.[39]

Религия[редактиране | edit source]

Изповядваните религии са източно православие и ислям. В селото има църква „Успение Богородично“, както и джамия. Църквата е построена в 1835 година и представлява трикорабна псевдобазилика, вкопана в земята, която днес е паметник на културата. Камбанарията ѝ е построена допълнително.[40] Църквата е изрисувана от Димитър Молеров в 19 век. Иконата на Свети Йоан Кръстител, рисувана за църквата от Молеров с темпера върху дърво, се съхранява в Музейния комплекс в Банско.

Политика[редактиране | edit source]

В 2003 година за кмет на Огняново е избрана Димитрия Гюрова.[41] На местните избори в 2007 година за кмет на селото пак е избрана Димитрия Гюрова, отново издигната от политическата партия СДС.[42] На местните избори в 2011 година за кмет за пореден път е избрана Димитрия Гюрова след балотаж.[43]

Говор[редактиране | edit source]

Огняново е сред селищата, където разпространен сред българоговорещото население е неврокопският говор, който принадлежи към рупската подгрупа на източните български диалекти.

Характеристики
  • Застъпници на стб. ѣ са ’а (пред твърда сричка) и ê (пред мека сричка): м’àстọ, р’àка, гол’ềми, д’ềт’е.
  • Застъпник на стб. ѫ и ъ – винаги ъ: път’, сън’.
  • Изговор на удареното o като уо дифтонг: куòн’ (кон), уòч’и (очи), гуòст (гост).
  • Членна форма за м. р. под ударение и без ударение -ạ (полузатворено а): зъбъ̀ (зъбът), груòбạ (гробът).
  • Интензивно използване на меки съгласни в края на думите: пет’, козèл’, нош’.[44]
Лексика
  • мъкло̀ – мътна вода, мътилка[45]
  • мумафчия – клюкар[46]

Редовни събития[редактиране | edit source]

На патронния празник на църквата „Успение Богородично“ 15 август, се провежда традиционен събор, който продължава два дни с организирани концерти и борби.

Личности[редактиране | edit source]

Никола Парапанов.
Родени в Огняново
  • България Ангел Спасов Бумбаров (? - 1908), български възрожденски деец, баща на Никола Бумбаров, учител в родното си село между 1862-1874 година[47]
  • България Ангел Стойков, български учител в родното си село между 1845 - 1890 година[48]
  • България Ангел Цоклев, завършва класно училище в Ковачевица, а от 1862 година учител в родното си село[49]
  • България Георги Балтаджиев, учител в родното си село между 1845-1890 година[50]
  • България Иван Бумбаров, учител в селото между 1845-1890 година[47]
  • България Илия Стойков, учи в родното си село, след това в Галатасарайския лицей в Цариград преди 1877 година, след това се занимава с търговия[51]
  • България Никола Ангелов Бумбаров, дякон и учител във Фотовища през Възраждането[47]
  • България Никола Атанасов (1886 - 1944) български революционер и политик[52]
  • България Никола Дрянков, възрожденски просветен деец, учител и свещеник в родното си село между 1850 - 1862 година и в Ковачевица (1862)[53]
  • България Никола Парапанов (1874 - 1937), български военен деец и революционер
  • България Стоян Спасов Бумбаров, възрожденски просветен деец, брат на Ангел Бумбаров, след 1862 година е учител в селото си[47]
Македоно-одрински опълченци от Огняново
  • България Ангел Ив. Бебечев (Бебечов, Бебешев, 1891 - ?), четата на Стоян Мълчанков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[54]
  • България Ангел Т. Димов, четата на Георги Мяхов[55]
  • България Апостол Попмагдалинчев (1876 - ?), четата на Георги Мяхов[56]
  • България Атанас Димитров (1882 - ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина[57]
  • България Атанас Ив. Цоклев (1894 - ?), Втора рота на Десета прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[58]
  • България Борислав А. Станков (1892 - ?), четата на Георги Мяхов[59]
  • България Вангел Иванов Пандов (1886 - ?), четата на Стоян Мълчанков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[60]
  • България Васил Д. Ангелов, 29-годишен, четата на Георги Мяхов[61]
  • България Георги Бебечев (1882 - ?), четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[54]
  • България Георги Божик Дренков (1883 - ?), четата на Георги Мяхов[62]
  • България Георги Бумбаров (1888 - ?), четата на Стоян Мълчанков[63]
  • България Георги Бушбаров (1888 - ?), четата на Стоян Мълчанков[64]
  • България Георги Г. Ангелов, 20-годишен, земеделец, ІV отделение, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[65]
  • България Георги Григоров (1882 - ?), четата на Стоян Мълчанков[66]
  • България Георги Дим. Бебечев (1870 - ?), четата на Стоян Мълчанков[54]
  • България Георги Ив. Бебечев (1888 - ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[54]
  • България Георги Ив. Магдалинин (1892 - ?), четата на Стоян Мълчанков, нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[67]
  • България Георги Иванов Магдолинчев (1872 - 1913), Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, убит в Междусъюзническата война на 12 юни 1913 година[68]
  • България Георги Попмагдалинчев (1872 - ?), четата на Георги Мяхов[69]
  • България Георги Илчев (1884 - ?), четата на Георги Мяхов[70]
  • България Георги Лещенли (1884 - ?), четата на Стоя Мълчанков[71]
  • България Георги Ст. Матаров, четата на Георги Мяхов[72]
  • България Георги Тодоров Георгиев (1886 - ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[73]
  • България Георги Цоклев, четата на Илия Тетимов[74]
  • България Димитър Ангелов Стайков (1886 или 1890 - ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[75]
  • България Димитър Ат. Делиев (1887 - ?), четата на Георги Мяхов[76]
  • България Димитър Костадинов Гюрганчев (1877 - 1942), четата на Стоян Мълчанков[77]
  • България Димитър Николов (1886 - ?), четата на Стоян Мълчанков, Първа рота Четиринадесета воденска дружина[78]
  • България Димитър Спасов (1870 - ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина[79]
  • България Ива Г. Гурманов (1867 - ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина[80]
  • България Иван Лазаров (1882 - ?), четата на Стоян Мълчанков[81]
  • България Иван Спасов, Трета рота на Пета одринска дружина[82]
  • България Илия Бомбаров (Бумбаров, 1893 - ?), четата на Стоян Мълчанков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на бронзов медал[83]
  • България Илия Костадинов, четата на Георги Мяхов[84]
  • България Костадин Ан. Илиев (1889 - ?), четата на Георги Мяхов, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[85]
  • България Костадин Алексиев, 20-годишен, четата на Стоян Мълчанков, Петнадесета щипска дружина[86]
  • България Костадин Бошков (1887 - ?), четата на Георги Мяхов[87]
  • България Костадин С. Праматаров, четата на Георги Мяхов[88]
  • България Костадин Стоянов, четата на Георги Мяхов[89]
  • България Лазар Иванов Лазаров (1888 или 1891 - ?), четата на Георги Мяхов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[90]
  • България Манол Георгиев (1886 или 1893 - ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[91]
  • България Найден Димитров (1876 - ?), Трета рота на Десета прилепска дружина, носител на бронзов медал[92]
  • България Никола Ат. Делиев (1885 - ?), четата на Георги Мяхов[76]
  • България Никола Г. Лазаров (1886 - ?), четата на Георги Мяхов[93]
  • България Никола Георгиев Терзиев, четата на Георги Мяхов[94]
  • България Стоян Георгиев (1872 - ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина[57]
  • България Стоян Т. Манолев (1889 - ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[95]
  • България Стоян Тодоров (1885 - ?), четата на Стоян Мълчанков, носител на орден „За храброст“[96]
  • България Тодор Георг. Лазаров, четата на Георги Мяхов[97]
  • България Тодор Николов (1872 - ?), четата на Георги Мяхов[98]
  • България Тодор Стевасторов (1888 - ?), четата на Стоян Мълчанков[99]
  • България Цветко Попкемилчев (1883 - ?), четата на Георги Мяхов[100]
Починали в Огняново
Свързани с Огняново
  • България Стоян Бабин Еленин, български учител във Фотовища (ок. 1850 - 1862), в Неврокоп и Ковачевица[101]

Литература[редактиране | edit source]

  • Георгиева, Албена. Рецепти от селата Гърмен, Дебрен, Дъбница, Огняново и Рибново, Гоцеделчевско. София, Гутенберг, [2004]. ISBN 954-9943-75-5.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989, стр. 201.
  2. Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 74.
  3. Речник на българския език: К - Координати, том 7, Институт за български език, Издателство на БАН, София, стр. 384.
  4. Официален сайт на Огняново.
  5. а б Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 691.
  6. Описание на село Огняново - Национален Парк Пирин.
  7. а б Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 75.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 40-41.
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 65.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 132.
  11. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 140.
  12. Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  13. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  14. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  15. Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  16. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 138.
  17. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, София, 2002, стр. 106, ISBN 954-9800-29-6.
  18. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.
  19. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, второ, допълнено издание, БАН, София, 1931, стр. 214.
  20. Енциклопедия Пирински край, том 1, Редакция „Енциклопедия“, Благоевград, 1995, стр. 585.
  21. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  22. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
  23. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 69.
  24. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 234-235.
  25. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 10.
  26. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  27. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  28. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 112-113.
  29. Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.79.
  30. Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 179.
  31. Смит, Артър. Спомени от Македония, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983. Фотовища
  32. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, стр. 214.
  33. Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 192.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.
  35. Македонски новини. Седмичен вестник за стопанство и просвета в Петрички окръг, г. І, бр. 7, 3 март 1929, стр. 2.
  36. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4, 22 (страниците не са отбелязани в изданието)
  37. Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943, стр. 74.
  38. Сборник за народни умотворения и народопис, том 54, Издателство на БАН, София, 1973, стр. 61.
  39. Информация за клуба на bgclubs.eu посетен на 9 февруари 2012.
  40. Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999.
  41. Местни избори 2003.
  42. Местни избори 2007. Централна избирателна комисия.
  43. Избори 2011. Централна избирателна комисия.
  44. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“
  45. Български етимологичен речник, том 1, Академично издателство Проф.Марин Дринов, 1995, стр. 382. ISBN 9544303146, 9789544303143.
  46. Български етимологичен речник, том 1, Академично издателство Проф.Марин Дринов, 1995, стр. 325. ISBN 9544303146, 9789544303143.
  47. а б в г Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.94.
  48. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.622.
  49. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.698.
  50. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.57.
  51. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.622.
  52. Може би идентичен с Никола Ат. Делиев.
  53. проф. д-р Николай Генчев (с колектив), Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни..., София 1988 (739 с.), стр. 229.
  54. а б в г Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 81.
  55. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр.233.
  56. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
  57. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 169.
  58. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр.791.
  59. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 638.
  60. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр.532-533.
  61. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  62. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 250.
  63. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 102.
  64. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 103.
  65. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  66. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 184.
  67. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 412. Георги Ив. Магдалинин, Георги Иванов Магдолинчев и Георги Попмагдалинчев може би са един и същ човек.
  68. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 280.
  69. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
  70. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 318.
  71. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 408.
  72. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 432.
  73. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 151.
  74. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 791.
  75. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 634-635.
  76. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 202.
  77. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 193.
  78. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 502.
  79. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 625.
  80. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 190.
  81. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 402.
  82. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 626.
  83. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 98.
  84. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 364.
  85. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 312.
  86. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  87. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 100.
  88. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 586.
  89. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 673.
  90. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 403.
  91. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 160.
  92. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 223.
  93. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 404.
  94. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 702.
  95. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 420. Може би идентичен със Стоян Тодоров.
  96. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 714.
  97. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 405.
  98. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 515.
  99. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 641.
  100. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 577.
  101. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.233.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.