Роман (цар)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Роман | ||
|---|---|---|
| цар на България | ||
| Управление | 977-991 | |
| Роден | около 929 | |
| Починал | 997 | |
| Византия | ||
| Предшественик | Борис II | |
| Наследник | Самуил | |
| Династия | Крумова династия | |
| Баща | Петър I | |
| Майка | Мария (Ирина) | |
Роман е цар на България от 977 до 997 г. (де факто до 991 г.) Той е син на цар Петър I и брат на цар Борис II.
През 963 г. е свален византийският император Роман II и роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император Никифор II Фока отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в Константинопол като заложници. През 970 г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.
През 971 г. Преслав и североизточните български земи са завладени от Йоан Цимисхи, а наследниците на Петър - отведени отново в Константинопол. Тъй като Борис II няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, но Роман е още ерген. Ето защо императорът нарежда той да бъде скопен. През 978 или в началото на 979 г.[1] Роман с брат си избягали от византийски плен и се отправили към България. Легендата разказва, че Борис II по грешка бил убит от български граничар защото носел византийски дрехи. След смъртта на брат му, Роман е признат от комитопулите за цар и резидирал в Скопие, който станал столица на България. През 991 г. цар Роман попада отново във византийски плен, където почива през 997 г. Той е последният владетел от Крумовата династия. След неговата смърт престолът е зает от цар Самуил, който избрал Охрид за столица. Приживе на Роман, Самуил играе ролята на негов военачалник, но фактически цялата политическа власт е в ръцете на Самуил, а Роман, по примера на баща си, се отдава на църковна и книжовна дейност. Той основава манастирът "Свети Георги Бързоходни" и му дава статут на български царски манастир.
[редактиране] Източници
- ↑ Благоев, Н., Критически погледъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на цар Самуиловата държава, с. 30-31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4
| Борис II | >>> | цар на България (977 – 997) | >>> | Самуил |
