Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г. (де факто до 991 г.) Той е син на цар Петър I и Ирина (Мария) Лакапина, внучка на византийския император Роман I Лакапин. По-малък брат е на цар Борис II и внук на Симеон Велики. Вероятно се казва Роман Симеон и след 931 г. посещава с майка си и по-голямият си брат Константинопол.
През 963 г. е свален византийският император Роман II и роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император Никифор II Фока отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в Константинопол като заложници. През 970 г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.
През 971 г. Преслав и североизточните български земи са завладени от Йоан Цимисхи, а наследниците на Петър - отведени отново в Константинопол. Тъй като Борис II няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, а Роман е още неженен. Ето защо василевсът нарежда той да бъде скопен. През 978 г. или в началото на 979 г.[1] Роман с брат си бягат от византийски плен и се отправят към България. Легендата разказва, че Борис II по грешка бива убит от български граничар, защото носел византийски дрехи. След смъртта на брат му, Роман е признат от комитопулите за цар и отсяда в Скопие, който става столица на България. През 991 г. цар Роман попада отново във византийски плен, където почива през 997 г. Според някои автори той е последният владетел от Крумовата династия, според други обаче цар Самуил, който заема престолът след смъртта на Роман е от същата династия, поради родствената връзка между цар Самуил и Симеоновия брат Гавраил. Приживе на Роман, Самуил играе ролята на негов военачалник, но фактически цялата политическа власт е в Самуиловите, а Роман, по примера на баща си, се отдава на църковна и книжовна дейност. Той основава манастира „Свети Георги Бързоходни“ и му дава статут на български царски манастир.
[редактиране] Използвани източници
- ↑ Благоевъ, Н., „Критический поглѣдъ върху извѣстията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава“, Македонски преглед, Год. II, 1926, кн. 4, с. 1 - 64
- Iōannēs Skyllitzēs, Synopsis Historiōn (Ἰωάννης Σκυλίτζης, Σύνοψις Ἱστοριῶν) II, 455, 13.
- Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов, „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
- Никола Благоев, „Българскиятъ царь Романъ“, Македонски преглед, Год. VI, 1930 г., кн. 3, с. 15 - 34 и кн. 4, с. 23 - 45.
- Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
- Пламен Павлов. Борис и Роман - трагедията на българския царски род в края на Х в.- Литературен свят, 2010, бр. 16
- Йоан Скилица, Empereurs de Constantinople « Synopsis Historiôn » traduit par Bernard Flusin et annoté pat Jean-Claude Cheynet éditions P.Lethilleux Paris 2003, ISBN 2283604591, p.216,242,275,290.
- Warren Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2
Вижте пояснителната страница за други значения на Роман.
