Хенри Кисинджър
Хенри Кисинджър Henry Kissinger | |
американски политик | |
Хенри Кисинджър през 2023 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 29 ноември 2023 г.
|
Погребан | Национално гробище Арлингтън, САЩ |
Религия | юдаизъм |
Учил в | Харвардски университет[1][2][3][4] Харвардски университет[1][3][4] Харвардски университет[1][4][2] |
Научна дейност | |
Област | Политология |
Работил в | Харвардски университет
Джорджтаунски университет Kissinger Associates |
Семейство | |
Деца | 2 |
Подпис | |
Уебсайт | www.henryakissinger.com |
Хенри Кисинджър в Общомедия |
Хенри Алфред Кисинджър (на английски: Henry Alfred Kissinger), роден като Хайнц Алфред Кисингер (на немски: Heinz Alfred Kissinger) е американски политик, историк и политолог от германско-еврейски произход.
Съветник по националната сигурност на президента на САЩ (1969 – 1975), държавен секретар на САЩ (1973 – 1977) и носител на Нобелова награда за мир за 1973 г. (заедно с Ле Дък Тхо) за приноса му за прекратяване на Виетнамската война. Почетен член на Международния олимпийски комитет от 2000 г.
Кисинджър полага клетва като 56-и държавен секретар на САЩ на 22 септември 1973 г. и остава на този пост до 20 януари 1977 г. Съветник е на американския президент по въпросите на националната сигурност от 20 януари 1969 г. до 3 ноември 1975 г.
Кисинджър играе видна роля във външната политика на САЩ между 1969 и 1977 г., пионер е в политиката на разведряване със Съветския съюз, организира отварянето на отношенията с Китайската народна република, участва в т.нар. „совалкова дипломация“ в Близкия изток за край на войната от Йом Кипур и в преговорите за Парижкото мирно споразумение, което слага край на американското участие във войната във Виетнам. След като напуска правителството, той създава Kissinger Associates, международна геополитическа консултантска фирма. Кисинджър е автор на над дузина книги за история на дипломацията и международните отношения.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кисинджър е роден във Фюрт, Германия, в религиозно еврейско семейство. През 1938 г., когато Кисинджър е на 15 години, семейството бяга от нацистките преследвания, като за кратко емигрира в Лондон, Англия, преди да пристигне същата година в Ню Йорк. Кисинджър получава американско гражданство през 1943 г. Служи в армията от 1943 г. до 1946 г. Завършва Харвардския колеж на Харвардския университет през 1950 г. като бакалавър по хуманитарни науки със summa cum laude („с най-висока похвала“). През 1952 и 1954 г. Кисинджър получава съответно степените магистър по хуманитарни науки и PhD (доктор по философия) в Харвардския университет.[5] От 1954 г. до 1969 г. е преподавател в същия университет. От 1952 г. до 1969 г. е директор на организирания от него и поддържан от ЦРУ Международен харвардски семинар.
В епизод на предаването „Hardball“ по CNBC от 5 април 1999, анализирайки последиците от предстоящото отделяне на Косово за статута на албанците в Македония, той казва, че почти всички славянски жители на областта са българи (...the Slavs in Macedonia who are almost exclusively Bulgarians...).[6]
Умира на 29 ноември 2023 г. на 100 годишна възраст. Кисинджър е най-дълго живелият държавен секретар в историята на САЩ.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Scott Ross. Henry Kissinger, US diplomat who was revered and reviled, dies at 100 // 29 ноември 2023 г. Посетен на 29 ноември 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Henry A. (Heinz Alfred) Kissinger - People - Department History - Office of the Historian // Държавен департамент на САЩ. Посетен на 30 ноември 2023 г.
- ↑ а б Ben Harris. Henry Kissinger, influential first Jewish secretary of state, dies at 100 // 29 ноември 2023 г. Посетен на 30 ноември 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в Henry A. Kissinger // Посетен на 30 ноември 2023 г. (на английски)
- ↑ Henry Kissinger – Biography
- ↑ Henry Kissinger considers Skopjans as Bulgarians and warns of tragedy in Balkans
Издания на български
[редактиране | редактиране на кода]- Кисинджър, Хенри. Дипломацията. „Труд“, 1997. ISBN 954-528-069-7.
- Кисинджър, Хенри. Години на промяна. „Прозорец“, 1999. ISBN 954-733-101-9.
- Кисинджър, Хенри. Стенограмите на Кисинджър. Свръхсекретнтие преговори с Пекин и Москва. „Прозорец“, 2002. ISBN 9547332929.
- Кисинджър, Хенри. Политиката. Към дипломацията на XXI век. „Труд“, 2002. ISBN 9545283408.
- Кисинджър, Хенри. Кризите. „Труд“, 2004. ISBN 9545284447.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Хенри Кисинджър
- ((en)) Нобелова награда за мир 1973 на Хенри Кисинджър
- ((en)) „Военен престъпник ли е Х. Кисинджър?“ Архив на оригинала от 2007-10-12 в Wayback Machine. Toronto Globe & Mail
- ((en)) Международен проект срещу безнаказаността: Кисинджър Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
Уилям Роджърс | → | държавен секретар на САЩ (22 септември 1973 – 20 януари 1977) | → | Сайръс Ванс |
|
|
- Държавни секретари на САЩ
- Съветници по националната сигурност на САЩ
- Американски политолози
- Американски столетници
- Геополитици
- Американски спортни функционери
- Членове на МОК
- Антикомунисти
- Членове на Републиканската партия на САЩ
- Носители на Нобелова награда за мир
- Възпитаници на Харвардския университет
- Преподаватели в Харвардския университет
- Евреи в САЩ
- Германци в САЩ
- Родени във Фюрт