Бесвина
| Бесвина Σφήκα | |
| — село — | |
 Стенопис от „Свети Атанасий“, единствената запазена сграда в селото | |
  Бесвина  Бесвина  Бесвина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Кореща |
| Надм. височина | 1174 m |
| Демоним | Бѐсвинци |
| Бесвина в Общомедия | |
Бѐсвина, Бѐсвиня или Бѐсфиня (на гръцки: Σφήκα, Сф̀ика, до 1926 година Μπεσφίνα, Бесфина[1]) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено в областта Кореща, високо в южния склон на планината Корбец (Трикларио) на около 40 km западно от град Лерин (Флорина).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Бесвиня с 12 семейства.[3] В XIX век Бесвина е чисто българското село и е известно като убежище на хайдути и разбойници. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бесфина (Besphina) живеят 600 гърци.[4] В 1889 Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише, че в селото живеят 70 български семейства (373 души).[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Безвиния (Bezvinia) е посочено като село в Костурска каза с 52 домакинства със 165 жители българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бесвиня живеят 390 жители българи.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бесвиня е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[8]
В края на 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Костурско, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. През декември в Бесвина са посрещнати от цялото население. Темчев пише:
| „ | Цѣло село посрѣщаше дѣдо владика. Никѫдѣ не видѣхъ толкова оголѣло население, както въ Бѣсвиня. Селянитѣ обясняваха, че войски стояли 20 дни около селото и съвършено сѫ го ограбили. За Бѣсвиня помощи не бѣха прѣдвидени, понеже не бѣ изгорено.[9] | “ |
Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. Според гръцки данни в 1904 година в селото има 189 екзархийски семейства.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Безсвини има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.[11] През 1906 година е построена нова сграда на българското училище.[12]
По време на Илинденското въстание Бесвина е ограбено, църквата е осквернена, но селото не и опожарено. Убити са Тасе Ставров, Тасе Димев, Стоян Станков, Мильо Янков и Мильо Колев.[13]
Според Георги Константинов Бистрицки Бесвина преди Балканската война има 90 български къщи.[14]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Бесвина е обозначено като българско селище.[15]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Бесвина попада в Гърция. Населението на селото намалява вследствие на емиграция в България и отвъд океана. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бесвиня (Бесвиња) има 70 къщи славяни християни.[16] В 1926 година Бесвина е прекръстено на Сфика.[17] Селото е разрушено напълно по време на Гръцката гражданска война, като всичките му жители - 77 семейства с 304 души бягат в социалистическите страни. Землището на селото е присъединено към това на съседното село Оровник (Кариес).
- Преброявания
- 1913 – 431 души
- 1920 – 348 души
- 1928 – 322 души
- 1940 – 294 души
- 1949 - 0 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бесвина
Георги Чолаковски (? – 1948), гръцки комунист, овчар; сред първите доброволци в ДАГ в 1946 година; сражава се при Операция „Коронис“ на Грамос, където загива в 1948 година[18]- Киро Гроздановски (? - 1948), гръцки комунист, на 17 годишна възраст се включва в ЕЛАС; по време на Гражданската война в Гърция е доброволец в ДАГ; загива при Операция „Коронис“ при защитата на връх Копанче в Грамос над Нестрам[19]
Ристо Ильоски (р. 1943), историк от Северна Македония- Ристо Калковски (? – 1949), гръцки комунист, роден е в бедно семейство, от ранна възраст започва да работи като зидар; по време на немската окупация става член на КПГ в Бесвина; след Споразумението от Варкиза е принуден да излезе в нелегалност и е сред първите доброволци в ДАГ в 1946 година; на два пъти е раняван в 1947 и през лятото на 1949 година; в периода 1948 – 1949 година служи в народната милиция в Преспанско; загива в последните сражения от Операция „Пирсос“ за Грамос[20]
Стефан Николов-Далипо (1855 – 1902), български революционер-
Л. Х. Кочовски, деец на ВМОРО и МПО[21] - Никола Андреев, деец на МПО[22]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((el)) Στα ερείπια της Σφήκας (В руините на Сфика) // Cyberότσαρκα. 8 март 2012 г. Посетен на 7 февруари 2013 г.
- „Героичното село Безвина в Преспанско“, публикувано във в. „Македонска Трибуна“, брой 116, Индианаполис, САЩ, 1929 година, автор Л. Х. Кочовски от с. Бесвина
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 89.
- ↑ Μπέσφινα[неработеща препратка]
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 16.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 333. (на английски)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 95. (на английски)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 138. (на английски)
- ↑ Л. Х. Кочовски от с. Бесвина, Преспанско, Егейска Македония - "Героичното село Безвина в Преспанско", публикувано във в. "Македонска Трибуна", брой 116, Индианаполис, САЩ, 1929 година // Струмски.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 425.
| |||||||||||||||||
