Николай Вилков (голям десантен кораб, 1973)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Николай Вилков“
БДК „Николай Вилков“ във Владивосток, 4 юни 2014 г.
Флаг СССРВоенноморски флот на Русия Русия
Клас и типГолям десантен кораб от проекта 1171
ПроизводителПрибалтийски завод „Янтарь“ в Калининград, СССР.
Служба
Заложен3 септември 1971 г.
Спуснат на вода30 ноември 1973 г.
Влиза в строй30 юли 1974 г.
Състояниев състава на Тихоокеанския флот на Русия
Основни характеристики
Водоизместимост3400 t (стандартна)
4360 t (пълна)
Дължина1113,1 m
Ширина15,6 m
Газене4,5 m
Задвижване2 дизелови двигателя М-58А-4;
2 гребни винта;
9000 к.с.
Скорост16,5 възела
(33 km/h)
Далечина на
плаване		10 000 мили на ход 15 възела
Екипаж69 души
Въоръжение
Артилерия1 × 57 mm ЗИФ-31Б
2 × 25 mm 2М-3М
Ракетно
въоръжение		2 × А-215 „Град-М“
(160 НУРС)
2 – 3 × ПЗРК „Стрела-3“
Другидо 20 ОБТ или
до 45 БТР/БМП или
300 – 400 десантника
„Николай Вилков“
 в Общомедия

Николай Вилков е голям десантен кораб (на руски: БДК, Большой десантный корабль) от проекта 1171 (шифър „Тапир“, според класификацията на НАТО: Alligator). Построен е от прибалтийския корабостроителен завод „Янтарь“ в Калининград със заводски номер 303[1], ставайки първият от четвъртата група кораби от този проекта[2].

При строителството БДК е кръстен в чест на Героя на Съветския съюз старшината 1-ви ранг Николай Александрович Вилков, който заедно с Героя на Съветския съюз, червенофлотеца Пьотър Иванович Иличев закриват със своите тела амбразурата на вражески дзот при освобождаването на остров Шумшу от японските окупанти. По-рано това име носят моторния кораб от братския порт и риболовен траулер.

История на разработването[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г. е взето решение за създаването на принципно нов за ВМФ на СССР десантен кораб от океански тип. За решаването на тази задача в Невското ПКБ са обединени два проекта (сухогруза с носова апарел от проекта 1173 „Тапир“ и проекта за БДК шифър 1171) под общото обозначение проект 1171 „Тапир“. Независимо от „гражданските“ корени, проекта на кораба е класифициран като голям десантен кораб и се строи изключително за ВМФ[1].

Главен конструктор на кораба става И. И. Кузмин, а главен наблюдаващ от ВМФ е капитан 2 ранг А. Н. Белинский[3].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

БДК „Николай Вилков“ има външен вид, сходен на този на сухогруз. Предназначен е за прехвърляне по море на войски, товари и стоварването на морски десанти на необорудвано крайбрежие, може да се използва като транспорт на боеприпаси, в т.ч. и за превоз на ракети в контейнери. Способен е с експедиционен батальон морска пехота на борда продължително да носи бойна служба в отдалечени райони[1].

Надстройка, изместена към кърмата, е изменена в сравнение с предшестващите кораби от проекта[3]. На нея са разположени: ходовият мостик и помещенията за управление на кораба; каютите на екипажа; камбуз; два кубрика със спални места за 400 морски пехотинеца, под първия и четвъртия туйндек и т.н. На покрива на надстройката има мачта с разположени на нея антенни постове за различните системи на радиотехническото въоръжение.

На БДК има херметични подвижни лацпортове, които в спуснато положение служат за натоварването на техниката от пирса или крайбрежието, при наклон не повече от 30 градуса, на собствен ход през носовата или кърмовата апарел. За натоварването на техника и товари от водата или брега в танковия трюм през люковете в горната палуба има собствени кранове. Също така кърмовия лацпорт се използва за приемането и поставянето на плавателните средства в доковата камера. През носовата апарел от лацпорта на танковата палуба може да се провежда приводняването на лека техника във водата.

Далечината на плаване съставлява 10000 мили при скорост 14~15 възела, пълната водоизместимост е 4650 тона.

Десантни възможности[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

АУ ЗИФ-31 в техническия музей Толиати

Реактивната система за залпов огън „Град-М“ не е поставяна в завода, а се монтира специална площадка за нея. Пусковата установка с погреба е поставена по време на докуването на кораба[3].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

1970-те[редактиране | редактиране на кода]

На 30 юли 1974 г. БДК влиза в строй на Тихоокеанския флот[5] в бригада 100 десантни кораба с базиране в залива Новик[6].

От 12 май 1978 г. до 29 януари 1979 г. е в боен поход в зоната на Индийския океан. През лятото на 1978 г. се намира на вътрешния рейд на Аден БДК „Николай Вилков“, МТЩ „Контраадмирал Хорошкин“ и съд на ГДР са обстреляни с картечници, един от залповете уцелва рубката на БДК, друга предизвиква пожар на лодъчната палуба на товарния съд. След като на отворената апарел се показват танкове, стрелбата е прекратена. След инцидента цялото посолство на СССР е евакуирано на борда на БДК, а екипажа е приведен в бойна готовност №1[7]. Заради обстрела на съветските съдове са разстреляни ред офицери от местните въоръжени сили[8].

От 1979 г. БДК е зачислен в 22 дивизия на морските десантни сили, сформирана на базата на 120 и 14 бригада десантни кораби с базиране в залива Новик, а от 1982 г. – в залива Иванцов[6].

През декември 1979 г. – учения на Бамбуровския полигон. В хода на ученията са проведени нощни стрелби от батареите А-215 „Град-М“[9].

1980-те[редактиране | редактиране на кода]

Стоварване на морска пехота от БДК „Александър Торцев“ на остров Нокра, 1987 г.

На 2 февруари 1980 г. за охраната на ПМТО (в/ч 90245) и посещаващите я подводни лодки за ремонт и попълване на запасите, на остров Нокра в архипелага Дахлак (Етиопия) са изпратени БПК „Адмирал Октябърский“, БДК „Николай Вилков“, подводна лодка и транспорт на снабдяването. БДК доставя десантници от батальон на 55-а дивизия на морската пехота на Тихоокеанския флот, танкове Т-55 и ПТ-76, бронетранспортьори БТР-60ПБ, две ЗСУ-23-4 „Шилка“, БРДМ-2, средства на войсковата ПВО (Стрела-2) и охранителен взвод. В края на април, началото на май 1980 г. преминават съвместни съветско-йеменски учения под ръководството на командира на ескадрата, контраадмирал М. Хронопуло, в хода на които е произведен морски десант на остров Сокотра, отработено е дозареждане от ККС „Березина“ на ход, по траверсен и килватерен начин[9]. В тези учения са задействани десантен кораб на въздушна възглавница „Калмар“ (бордов номер 662), БДК „Иван Рогов“, около 800 морски пехотинеца от Тихоокеанския и Черноморския флотове и общ батальон на 390-и полк на морската пехота от селището Славянка. На 2 декември 1980 г. отряд предава вахтата на БДК „Томски комсомолец“, ЕМ „Возбужденный“ и БПК „Одарьоний“[7].

Следващото бойно дежурство в базата Нокра за БДК „Николай Вилков“ е от 25 март до 15 ноември 1983 г. БДК доставя 2 танкова рота от 150-и танков полк на 55-а дивизия на морската пехота под командването на старши лейтенант С. А. Бакушев[10].

С края на бойното дежурство, което продължава от 4 октомври 1984 г. до 2 юли 1985 г., БДК сдава вахтата в 933 ПМТО в Индийския океан на БДК-101[7].

Всичко БДК „Николай Вилков“ изпълнява 7 бойни служби в Индийския океан[11].

1990-те[редактиране | редактиране на кода]

БДК „Николай Вилков“ и БПК „Василий Чапаев“ на ремонт във Владивосток, септември 1990 г.

На 26 юли 1992 г. на БДК „Николай Вилков“ е вдигнат Андреевския флаг[5].

В периода от 25 до 29 декември 1993 г. преминават съвместни учения за поддържането на благоприятен режим в северната част на Персийския залив от отряд кораби на ВМФ на Русия и ВМС на Кувейт. От руска страна в ученията вземат участие корабите на ТОФ в състав БПК „Адмирал Трибуц“, БДК „Николай Вилков“ и танкера „Владимир Колечицкий“. Старши на отряда е заместника на началник щаба на дивизията противолодъчни кораби капитан 1 ранг Александър Николаевич Яковлев. По време на прехода БДК „Николай Вилков“ има инцидент. След петдневна спирка в базата в Камран (Виетнам) БДК излиза в Южнокитайско море, където през нощта пирати предприемат опит да го превземат, вземайки го за сухогруз. За да спрат кораба, те откриват предупредителен огън от картечници, при което на борда на „сухогруза“ обявяват бойна тревога и откриват ответен огън от УСК АУ ЗИФ-31Б. Обезкуражените пирати изоставят своите планове спрямо съда и се оттеглят[12].

През януари и февруари 1994 г. отряд кораби на ТОФ в същия състав взема участие в ученията в Персийския залив вече с кораби на ВМС на Великобритания, ВМС на Франция и САЩ. А от 7 до 9 февруари в съвместните учения на всички многонационални сили „Халфекс-22“. След това отряда кораби на ТОФ участва в учения с ВМС на Индия, и с визита посещава индийския порт Мумбай. В края на март 1994 г. БДК има учебни действия в района на Окинава със самолет на БПА Р-3С „Орион“ на ВМС на САЩ. След пет месеца отсъствие БДК „Николай Вилков“ се връща в своята база.

От средата на 90-те години БДК е зачислен в бригада 100 десантни кораби с базиране във Фокино[6], участва в ротни и батальонни тактически учения на морската пехота на територията на ДВО, използва се като транспорт за снабдяване на флотските части в Камчатка, Сахалин и Курилите. Занимава се с превозване на военни и специални товари, личен състав на Камчатка. Доставя спасителна техника и специалисти на Курилските острови, за пострадалите от земетресение и цунами[13].

2010-е[редактиране | редактиране на кода]

Парашутисти от морската пехота на ТОФ изпълняват скок от борда на самолет Ан-26, Приморски край

През юли 2010 г. на морския десантен полигон „Клерк“, на полуостров Клерка, преминават тактически учения под ръководството на началника на бреговите войски на Тихоокеанския флот генерал-майор Сергей Пушкин по стоварване на морски десант. В тях приемат участие морски пехотинци от Тихоокеанския и Балтийския флотове. Според легендата на ученията е изпълнено прехвърляне в „тила на врага“ на над 500 морски пехотинеца чрез самолети на авиацията на ТОФ. Големите десантни кораби „Николай Вилков“, „Пересвет“, „Ослябя“ и БДК-98 осъществяват стоварването на техника на брега на условния противник, още три десантни катера също провеждат десантиране, отработени са стотици бойни упражнения, маневри, задействани са практически всички съединения и подразделения на Тихоокеанския флот. Подводните лодки на приморското обединение осигуряват прикритието. За тихоокеанците тези учения стават най-мащабните за последните 20 години[14][15][16].

През април 2011 г. на военния полигон „Бамбурово“ в Хасанския район на Приморието преминават учения със стоварване на десант от 155-а отделна бригада на морската пехота от големите десантни кораби „Ослябя“, БДК-98 и „Николай Вилков“[17][18]. А през септември БДК прехвърля по море техника и морски пехотинци на полуостров Камчатка за мащабни учения с групировката сили и войски дислоцирани в този район.

БДК Николай Вилков на парада на корабите в Деня на ВМФ. Владивосток, 2009 г.

През октомври 2012 г. на БДК са проведено учение по морски десант на полигона „Клерк“[16].

В периода от 13 до 20 юли 2013 г. отряд кораби в състав ГРКр „Варяг“, ЕМ „Быстрый“, БПК „Адмирал Виноградов“, БПК „Маршал Шапошников“, БДК „Николай Вилков“, БДК „Ослябя“, МПК „Метель“, МПК „Усть-Илимск“, ракетни катери и съдове на осигуряването участва във внезапната мащабна проверка на войските на Централния и Източния военни окръзи[19].

На 12 юни 2014 г. на борда на БДК „Николай Вилков“ се състои среща на ветерани в чест 69-ия юбилей на съединението.

На 23 юни на големия десантен кораб „Николай Вилков“ се навършват 40 години от деня на вдигането на Военноморския флаг. По това време кораба заедно с БПК „Адмирал Виноградов“ и танкера „Ижора“ се намира на ученията „Восток-2014“ в района на Камчатка и Курилските острови[20][21][22].

Съвремие[редактиране | редактиране на кода]

БДК „Николай Вилков“ от проекта 1171 влиза в строй през 1974 г. Текущият му бордов номер е 081. Влиза в състава на 100 бригада десантни кораби на Приморската флотилия разнородни сили на Тихоокеанския флот. Мястото на постоянна дислокация е Фокино. Ежегодно взема участие в учения и осъществява прехвърляне на техника на 155 бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот към морските десантни полигони с цел провеждане на отработката на поставените учебни задачи.

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

Бортовите номера на БДК[редактиране | редактиране на кода]

  • от 1974 до 1975 – 500
  • от 1975 до 1976 – 357
  • от 1976 до 1977 – 554
  • от 1977 до 1977 – 388[2]
  • от 1977 до 1980 – 022
  • от 1980 до 1980 – 053
  • от 1980 до 1984 – 075
  • от 1984 до 1987 – 078
  • от 1987 до 1990 – 066
  • от 1990 до 1992 – 070
  • от 1992 до 1993 – 068
  • от 1993 до 1996 – 089
  • от 1996 понастоящем – 081

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Щербаков2 2014, с. 2 – 4.
  2. ↑ а б Проект 1171, шифр „Тапир“ // Архивиран от оригинала на 2010-12-24. Посетен на 2015-01-09.
  3. ↑ а б в г Тапир 2015.
  4. ↑ БДК „Николай Вилков“ Архив на оригинала от 2015-01-09 в Wayback Machine. // на Морпех.ру
  5. ↑ а б Николай Вилков на сайте „Водный транспорт“
  6. ↑ а б в 22 ДМДС (б. Иванцова)
  7. ↑ а б в Розин 2011.
  8. ↑ Еще о боестолкновениях...
  9. ↑ а б Хроника создания в зоне Индийского океана 8-й оперативной эскадры кораблей ВМФ, архив на оригинала от 29 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141229203119/http://8opesk.ru/67.%2024-2.%20%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%A1%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%82%D1%80%D1%83.htm, посетен на 3 март 2021 
  10. ↑ История 150 ТП 55 ДМП // Архивиран от оригинала на 2015-01-09. Посетен на 2019-04-25.
  11. ↑ БДК Николай Вилков // Архивиран от оригинала на 2015-01-09. Посетен на 2019-04-25.
  12. ↑ Военно-морские истории
  13. ↑ а б День рождения большого десантного корабля „Николай Вилков“ Архив на оригинала от 2015-01-09 в Wayback Machine. Архив на оригинала от 2015-01-09 в Wayback Machine. // Хронограф, 2009 год
  14. ↑ Тактические учения морской пехоты ТОФ начались на юге Приморья Архив на оригинала от 2014-12-29 в Wayback Machine. // ПТР Новости, 16.04.2010
  15. ↑ Учения морской пехоты // Военный университет МО РФ
  16. ↑ а б Флот вернулся в океан Архив на оригинала от 2019-04-25 в Wayback Machine. // Центр военно-политических исследований
  17. ↑ Артиллеристы морской пехоты ТОФ начали учения со стрельбой в Приморье // PortNews.ru, 11.04.2011
  18. ↑ Выход бронетехники с БДК „Николай Вилков“ // flot.com
  19. ↑ В России проходит масштабная проверка войск Центрального и Восточного военных округов
  20. ↑ Шойгу доложил Путину об итогах внезапной проверки войск // ТВ Центр, 23 сентября 2014 года
  21. ↑ Российские военные учения „Восток-2014“ // ТАСС, 25 сентября 2014 года
  22. ↑ Сивков об итогах учений „Восток-2014“: такого нет даже у США // РИА-Новости, 23 сентября 2014 года

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Военно-морской словарь. 511 с. ISBN 5-203-00174-X.
  • Александр Розин. Горячее Красное море. ВМФ СССР в боях у берегов Эфиопии в 80-х – 90-х годах.
  • Щербаков В. Десантные корабли ВМФ России. Часть 1. Техника и вооружение. М., 12 – 20 с.
  • Щербаков Владимир. Десантные корабли ВМФ России. Часть 2. Техника и вооружение. М., 7,8 с.
  • Апальков Ю. В. Корабли ВМФ СССР. Справочник в 4 томах. Т. IV. Десантные и минно-тральные корабли. СПб., 188 с. ISBN 5-8172-0135-2.
  • Морин Аркадий Борисович. Большие десантные корабли типа „Воронежский комсомолец“ пр.1171. Военно технический альманах „Тайфун“. СПб., 2 – 13 с.
  • Проект „Тапир“. Вооруженные силы стран мира.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Николай Вилков (большой десантный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Николай_Вилков_(голям_десантен_кораб,_1973)&oldid=12174213“.