Първо търновско въстание
Шаблон:Инфокутия Военен Конфликт Първото търновско въстание избухва през 1598 година в района на старопрестолния Търновград, по чието име е и наименовано. Въстанието е първия организиран акт на българска съпротива по време на османското робство, след окончателното завоюване на българските земи.
Прелюдия
През 1592 година избухва поредната Австро-турска война, която приключва през 1606 година. Австрийските Хабсбурги се опитват да създадат широка антиосманска християнска коалиция в която включили васалните османски владетели на княжествата Влашко, Молдова и Седмоградско. С цел да подпомогнат настъплението на войските си, австрийците инспирират въстания в пограничните с Османската империя области като Банат. През есента на 1594 година обединени сили под командването на влашкия княз Михаил Витязул нападат османските крепости по Дунава. Към войската на Витязул действа конница от 4000 доброволци, командвана от Дели Марко и Баба Новак. Конницата опустошава градовете и селата в Плевенско и Никополско в днешна Северна България. Същевременно войската на Витязул достига до Одрин, опожарявайки турските селища по пътя си. Едновременно с тези стиковани с Виена действия, на много други места на Балканите избухват въстанически действия срещу поробителите - през пролетта на 1595 година 2000 хайдути нападат София, а през следващата 1596 има въстанически действия в района между София и Ниш.
Заверата
За успеха на християнската кауза са привлечени от австрийски и папски агенти богати български търговци от района на Търново, сред които има и дубровчани. Действията им по заверата за въстание са подтикнати и насърчени от австрийския агент Джовани Марини. Начело на заговора застават Тодор Балина в Никопол, търновския владика Дионисий Рали и дубровнишкия търговец Павел Джорджич. Към заговора са привлечени още ловешкия епископ Теофан, русенския, шуменски и романски митрополити Йеремия, Спиридон и Методий, както и дубровнишките братя търговци Соркочевичи.
Планът
Територията предвидена да въстане е разделена на райони - Тодор Балина действа в областта от Никопол до Стара планина, Петър Джорджич работи за подготовка на въстанието в района на Варна, Шумен и Пловдив, а братята Соркочевичи - в Търново и Русе. Дубровнишките търговци, а и Балина предвид занятието си не предизвикват подозрение сред властите като успяват да закълнат за делото много будни люде.
Организаторите на въстанието очакват и разчитат на помощта на седмоградския княз Сигизмунд Батори и на австрийския император Рудолф II. Последният обещава за делото помощ от 4 хиляди пехота и 2 хиляди кавалерия след избухването на въстанието, като предоставя и помощ в пари. Организаторите на въстанието посредством специалните си пратеници при владетелите поемат задължение да подсигурят издръжката и продоволствието на австрийската войска, щом тя навлезе в българските земи.
Поводът
Начало на въстаническите действия слага повторното нахлуване на влашките войски на Михаил Витязул в днешна Северна България. Витязул разбива при Никопол изпратените срещу него османски части и навлиза дълбоко в територията на противника като опожарява Видин, Свищов, Оряхово, Враца, Плевен и повече от 2000 села между Дунав и София, избива турци по пътя си и се насочва към Силистра.
Българите вдигат въстание в Търново, като под знамената се събират 12 000 души. Заговорниците провъзгласяват за български цар Шишман III - пряк или мним потомък на Шишмановци. Въстаническите действия бързо се разпростират в предвидените райони, но османските власти успяват жестоко да ги потушат. Водачите след разгрома избягват във Влашко, а оттам и другаде. Във Влашко забегват поради страх от отмъщение по различни данни от 16 000 души до 50-60 хиляди български семейства.
Причина за разгрома
Австрийският император не изпълнява обещанието си за военна помощ и изоставя българските въстаници на собствените си сили. Това непредвидено по план обстоятелство в голяма степен допринася за разгрома на въстанието.
Последствие
По косвени сведения може да се заключи, че въстаническата територия обхваща и районите на София, Охрид и Ниш. Въпреки неуспеха на начинанието, явно католическата пропаганда в българските земи е въодушевена от духа за свобода сред българите и усилва тук своята деятелност през следващите години. Дейността на българите Петър Богдан и Петър Парчевич са пример за тази тенденция в папската външна политика.
