Кресненско-Разложко въстание: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
факт |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
[[Картинка:Natanail-Ohridski-Plovdivski.jpg|мини|ляво|Митрополит [[Натанаил Охридски]] - един от главните организатори на въстанието.]] |
[[Картинка:Natanail-Ohridski-Plovdivski.jpg|мини|ляво|Митрополит [[Натанаил Охридски]] - един от главните организатори на въстанието.]] |
||
На [[5 октомври]] 1878 година около 400 въстаници под |
На [[5 октомври]] 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на [[Стоян Карастоилов]] (Стоян войвода) и [[Адам Калмиков]] атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери.<ref>Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 471.</ref> Освободени са селата [[Влахи]], [[Ощава]], [[Ново село (Пирин)|Ново село]]. Въстанието обхваща и местността [[Каршияк|Каршияка]], надясно от река [[Струма]]. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в [[Кресненско дефиле|Кресненското дефиле]] въстанически действия започват в [[Неврокоп|Неврокопско]], [[Валовища|Демирхисарско]], [[Сяр|Серско]], [[Малешево|Малешевско]] и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от [[Разложка котловина|Разложката котловина]]. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на [[Банско]] и [[Разлог|Мехомия]]. Втори въстанически център в Разложката котловина става село [[Горно Драглище]]. Към него се отправят въстаници от [[Долно Драглище]], [[Добърско]] и [[Годлево]]. Сформираната чета потегля към село [[Баня (Област Благоевград)|Баня]].В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. |
||
[[File:Dolno-Draglishte-memorial-plaque.jpg|right|thumb|250px|Паметна плоча в село Долно Драглище]] |
[[File:Dolno-Draglishte-memorial-plaque.jpg|right|thumb|250px|Паметна плоча в село Долно Драглище]] |
||
Версия от 11:52, 14 април 2010
Кресненско-разложкото въстание е въстание на македонските българи от 1878-1879 година срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония, извън границите на новообразуваното Българско княжество.
Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски, Методий Кусев, Васил Диамандиев и други и на комитетите „Единство“. Започва подготовка за въстание. На 8 септември 1878 година в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.
На 5 октомври 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери.[1] Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Мехомия. Втори въстанически център в Разложката котловина става село Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към село Баня.В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.
Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Адам Калмиков, който е назначен за командващ на едното въстанническо отделение влиза в конфликт с командира на другото - Луис Войткевич. В резултат и двамата са отстранени от българските войводи.[2] Поради техни интриги Софийският комитет Единство връща Калмиков като ръководител. Заедно с Войткевич, двамата организират убийството на Стоян Карастоилов и на четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов, както и ареста на Димитър Попгеоргиев.[3] По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 година, но разколът в ръководството оказва силен негативен резултат. В този критичен момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той заедно с Никола Обретенов настоява да се използва опитът от Априлското въстание от 1876 година и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски и Димитър Попгеоргиев остават привърженици на четническата тактика и така разколът продължава.
В разгара на въстаническите боеве по инициатива на Натанаил Охридски и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония зо обединение с България, но без успех.[4] През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено.
Бележки
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 471.
- ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879“, София, 1979, стр. 46-47.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 409.
- ↑ В състава на делегацията Влизали Димитър Попгеоргиев Беровски, Димитър Протич от Велес, Никола Диамандиев от Охрид, Коста Хаджиандонов от Щип, Атанас Радев от Кочани и Стоян Костов от Скопие. „и да ся стремим за обедининението ни, докле тече в жилите ни българска кръв. За това ся упълномощават горепосочените господа да обърнат вниманието на г-да представители от свободна България върху това нечто и заемат в сериозно внимание това наше неотемлемо желание да употребят всичките си сили да не останем под несносното вече за нас иго." На 13 март 1879 г. Натанаил Охридски отправил писма-апел до Учредителното събрание В Търново, в които се настоявало, се земът нужните мерки за достигането на нашето единство според Санстефанския договор".
