Стефан Стефанов: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м форматиране: 9x тире-числа, 2x кавички, 4 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
| известен-с = |
| известен-с = |
||
| награди = }} {{Личност/Политик |
| награди = }} {{Личност/Политик |
||
| категория = бизнесмен |
| категория = бизнесмен |
||
| партия = |
| партия = |
||
| убеждения = |
| убеждения = |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|21о=1|22о=1|23о=1|24о=1}} |
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|21о=1|22о=1|23о=1|24о=1}} |
||
| известен-с = |
| известен-с = |
||
| отличия = |
| отличия = }} |
||
}} |
}} |
||
'''Стефан Георгиев Стефанов''' е български политик от [[Демократическата партия]], индустриалец и съветник на [[цар Борис III]]. Той е [[министър на финансите]] в правителствата на [[Никола Мушанов]] (1931 |
'''Стефан Георгиев Стефанов''' е български политик от [[Демократическата партия]], индустриалец и съветник на [[цар Борис III]]. Той е [[министър на финансите]] в правителствата на [[Никола Мушанов]] (1931 – 1934 г.). |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „[[Георги Стефанов и Синове]]“ в Сливен. Създадена през 1888 г., тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През [[1920]] г. той става собственик и на текстилната фабрика „Мусала“ в Самоков. През [[1940]] г. Стефанов предава управлението на предприятията |
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „[[Георги Стефанов и Синове]]“ в Сливен. Създадена през 1888 г., тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През [[1920]] г. той става собственик и на текстилната фабрика „Мусала“ в Самоков. През [[1940]] г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си – [[Георги Семерджиев]]. Умира на [[25 март]] [[1946]].<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 173, ISBN 954-528-790-X.</ref> През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, „Мусала“, както и „Семерджиев и сие“ са национализирани и преименувани. |
||
[[Картинка:Bulgarian-delegation-14-session-UN-Financial-Committee.jpg|мини|ляво|300п|Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.]] |
[[Картинка:Bulgarian-delegation-14-session-UN-Financial-Committee.jpg|мини|ляво|300п|Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.]] |
||
=== Политическа кариера === |
=== Политическа кариера === |
||
* 1915 |
* 1915 – 1918 г. – поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. |
||
* 1915 |
* 1915 – 1933 г. – член на [[Демократическата партия]]. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка. |
||
* 1918 |
* 1918 – 1920 г. – таен съветник на цар Борис III. |
||
* 1921 |
* 1921 – 1926 г. – емигрант в Италия. |
||
* 1926 |
* 1926 – 1933 г. – член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците. |
||
* 1926 |
* 1926 – 1939 г. – народен представител. |
||
* 1931 |
* 1931 – 1934 г. – [[министър на финансите]] в правителствата на [[Никола Мушанов]]. |
||
В периода 1930 |
В периода 1930 – 1934 г. [[Великата депресия]] се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на [[Народния блок]] се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния [[министър на финансите]] Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като [[План „Стефанов“|Планът „Стефанов“]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 17:34, 14 януари 2017
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Стефанов.
Стефан Стефанов | |
политик, индустриалец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Политика | |
Депутат | |
XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС |
Стефан Георгиев Стефанов е български политик от Демократическата партия, индустриалец и съветник на цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов (1931 – 1934 г.).
Биография
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен. Създадена през 1888 г., тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През 1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика „Мусала“ в Самоков. През 1940 г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си – Георги Семерджиев. Умира на 25 март 1946.[1] През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, „Мусала“, както и „Семерджиев и сие“ са национализирани и преименувани.
Политическа кариера
- 1915 – 1918 г. – поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
- 1915 – 1933 г. – член на Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
- 1918 – 1920 г. – таен съветник на цар Борис III.
- 1921 – 1926 г. – емигрант в Италия.
- 1926 – 1933 г. – член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
- 1926 – 1939 г. – народен представител.
- 1931 – 1934 г. – министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов.
В периода 1930 – 1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като Планът „Стефанов“.
Източници
- ↑ Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 173, ISBN 954-528-790-X.
|