Византийско владичество над българските земи: Разлика между версии
Много роби, нещо. |
м Disambiguated: Червен → Червен (крепост), Петър III → Константин Бодин; Unlinked: Акт |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Bulgaria under Bizantine rule.png|мини|300п|Византийско владичество 1018-1185]] |
[[Файл:Bulgaria under Bizantine rule.png|мини|300п|Византийско владичество 1018-1185]] |
||
[[Файл:Byzantine Macedonia 1045CE.svg|мини|300п|Византийско владичество 1018-1185]] |
[[Файл:Byzantine Macedonia 1045CE.svg|мини|300п|Византийско владичество 1018-1185]] |
||
Ред 17: | Ред 16: | ||
== Българският град под византийско владичество == |
== Българският град под византийско владичество == |
||
Градският бит в българските земи е обрисуван от свидетеля му пътешественика [[Мохамед Ал-Идриси]], който преминава през тях в средата на XII век. В своята ''География,'' Идриси описва българският град под византийска власт като силно аграризиран, с типично земеделско-скотовъдно стопанство, със «селска» търговия, където почти не се вижда никакво развитие на занаяти. И в други източници липсват достоверни данни за процъфтяване на български занаяти през този период, с изключение единствено на строителството на църкви и манастири, и то само в някои южни райони. Изследванията са установили значителен упадък на занаятчийското производство в старите центрове [[Плиска]] и [[Преслав]]. Финната многоцветна преславска [[керамика]] отстъпва място |
Градският бит в българските земи е обрисуван от свидетеля му пътешественика [[Мохамед Ал-Идриси]], който преминава през тях в средата на XII век. В своята ''География,'' Идриси описва българският град под византийска власт като силно аграризиран, с типично земеделско-скотовъдно стопанство, със «селска» търговия, където почти не се вижда никакво развитие на занаяти. И в други източници липсват достоверни данни за процъфтяване на български занаяти през този период, с изключение единствено на строителството на църкви и манастири, и то само в някои южни райони. Изследванията са установили значителен упадък на занаятчийското производство в старите центрове [[Плиска]] и [[Преслав]]. Финната многоцветна преславска [[керамика]] отстъпва място |
||
на изделия с понижена техника. Градските занаятчии в голямата си част свързани със земеделието и продължават да се занимават и със земеделски труд през XI—XII в. Независимо от обстоятелството, че българските градове са включени в територията на Византия и вече по-непосредствено и в по-широк обсег изпитват върху себе си влиянието на по-развитата византийска икономика, на по-развитите стоково-парични отношения, на оживения византийски пазар, преобладаващо аграрен характер запазват сравнително големи търговски градове като [[Видин]], [[Никопол]], [[Червен]], [[Дръстър]] и др. Тяхното население е принудено да произвежда зърнени храни в такива |
на изделия с понижена техника. Градските занаятчии в голямата си част свързани със земеделието и продължават да се занимават и със земеделски труд през XI—XII в. Независимо от обстоятелството, че българските градове са включени в територията на Византия и вече по-непосредствено и в по-широк обсег изпитват върху себе си влиянието на по-развитата византийска икономика, на по-развитите стоково-парични отношения, на оживения византийски пазар, преобладаващо аграрен характер запазват сравнително големи търговски градове като [[Видин]], [[Никопол]], [[Червен (крепост)|Червен]], [[Дръстър]] и др. Тяхното население е принудено да произвежда зърнени храни в такива |
||
големи количества, че да задоволява и нуждите на византийската войска.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА [[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]] КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref> |
големи количества, че да задоволява и нуждите на византийската войска.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА [[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]] КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref> |
||
Ред 32: | Ред 31: | ||
=== Въстание на Георги Войтех === |
=== Въстание на Георги Войтех === |
||
{{основна|Въстание на Георги Войтех}} |
{{основна|Въстание на Георги Войтех}} |
||
През [[1072]] година, след [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]], [[Скопие|скопски]]ят [[болярин]] [[Георги Войтех]] вдига [[Въстание на Георги Войтех|въстание]] и в [[Приздрияна|Призрен]] за [[Български владетели|български]] [[цар]] под името [[Петър III]] е прогласен [[Константин Бодин]], като пряк потомък на [[комитопули]]те. И този опит за извоюване на [[независимост]] е неуспешен. |
През [[1072]] година, след [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]], [[Скопие|скопски]]ят [[болярин]] [[Георги Войтех]] вдига [[Въстание на Георги Войтех|въстание]] и в [[Приздрияна|Призрен]] за [[Български владетели|български]] [[цар]] под името [[Константин Бодин|Петър III]] е прогласен [[Константин Бодин]], като пряк потомък на [[комитопули]]те. И този опит за извоюване на [[независимост]] е неуспешен. |
||
=== Въстание на Нестор === |
=== Въстание на Нестор === |
||
Ред 51: | Ред 50: | ||
През пролетта на [[1185]] година братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] решават да вдигнат въстание. За център избират [[Търново]]. Много люде се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на [[Димитровден]]. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията братята Асен и Петър пускат слуха, че [[Свети Димитър]] е напуснал [[Солун]] и [[икона]]та му се намира в построената от братята [[църква (сграда)|църква]]. |
През пролетта на [[1185]] година братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] решават да вдигнат въстание. За център избират [[Търново]]. Много люде се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на [[Димитровден]]. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията братята Асен и Петър пускат слуха, че [[Свети Димитър]] е напуснал [[Солун]] и [[икона]]та му се намира в построената от братята [[църква (сграда)|църква]]. |
||
На [[26 октомври]] [[1185]] година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч]]ката [[крепост]], за да си върне контрола над [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[de jure]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този |
На [[26 октомври]] [[1185]] година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч]]ката [[крепост]], за да си върне контрола над [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[de jure]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този акт бележи за [[историография]]та [[хронология|хронологически]] началото на [[Второ българско царство|второто българско царство]]. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 23:42, 2 май 2017
Византийско владичество е термин, използван в българската историография, с който се означава почти двувековното владение от Византия на българските земи.
Завладяване
През средата на 10 век Византия се съюзява с Киевска Рус и България трябва да воюва сама срещу двете държави. Русите съумяват да превземат столицата Преслав, с което България губи цялата източна част от териториите си. Мълчанието на изворите за периода 971 - 976 г., дава възможност за различни предположения. Не е ясно, дали по това време западната част от царството, на което през 971 г. официално е сложен край, продължава да функционира като самостоятелна държава в хода на протичащия бунт на Комитопулите. B 976 ромеите са прогонени от североизточна Мизия с Добруджа и дн. Бесарабия от болярите Петър и Боян. През 977 г. на престола е възкачен цар Роман, с което царската власт в страната формално е възстановена. В хода на неспирната война с Византия, която протича с променлив успех, но в началото на 11 век България постепенно започва да клони към заник.
Василий II Българоубиец
В последните години от войната, при битката при Беласица през 1014 г., император Василий II пленява 15 000 български войници, ослепява ги и отново ги освобождава, като на всеки 100 оставя по един водач с едно око. Вследствие от ужасяващата гледка цар Самуил получава сърдечен удар и умира. Четири години по-късно, през 1018 г. след смъртта на Иван Владислав, България пада напълно под властта на Византия. Последното огнище на българската съпротива е крепостта на планината Томор в областта Кутмичевица (днешна южна Албания).
След завоеванието Българската патриаршия е деградирана в Автокефална българска Охридска архиепископия и са и отнети епархиите в Тракия.
Българският град под византийско владичество
Градският бит в българските земи е обрисуван от свидетеля му пътешественика Мохамед Ал-Идриси, който преминава през тях в средата на XII век. В своята География, Идриси описва българският град под византийска власт като силно аграризиран, с типично земеделско-скотовъдно стопанство, със «селска» търговия, където почти не се вижда никакво развитие на занаяти. И в други източници липсват достоверни данни за процъфтяване на български занаяти през този период, с изключение единствено на строителството на църкви и манастири, и то само в някои южни райони. Изследванията са установили значителен упадък на занаятчийското производство в старите центрове Плиска и Преслав. Финната многоцветна преславска керамика отстъпва място на изделия с понижена техника. Градските занаятчии в голямата си част свързани със земеделието и продължават да се занимават и със земеделски труд през XI—XII в. Независимо от обстоятелството, че българските градове са включени в територията на Византия и вече по-непосредствено и в по-широк обсег изпитват върху себе си влиянието на по-развитата византийска икономика, на по-развитите стоково-парични отношения, на оживения византийски пазар, преобладаващо аграрен характер запазват сравнително големи търговски градове като Видин, Никопол, Червен, Дръстър и др. Тяхното население е принудено да произвежда зърнени храни в такива големи количества, че да задоволява и нуждите на византийската войска.[2]
Въстания срещу византийската власт
Въстание на Петър Делян
Първият опит за освобождение е дело на Петър Делян, но той не успява. Конкретния повод за въстание е вдигането на налозите за населението и отмяната на запазения предходен режим и обществени отношения от Василий II в българските земи. Въстанието е обявено в Белград и обхваща западните български земи (Ниш, Скопие) включени в тема България. Вътрешни пререкания отслабват бунтовниците и те биват победени от нормански наемници на византийска служба. Водачът на въстанието е ослепен.
Въстание на Никулица Делфина в Северна Тесалия през 1066 година
Въстание на Георги Войтех
През 1072 година, след битката при Манцикерт, скопският болярин Георги Войтех вдига въстание и в Призрен за български цар под името Петър III е прогласен Константин Бодин, като пряк потомък на комитопулите. И този опит за извоюване на независимост е неуспешен.
Въстание на Нестор
Бунт на Лека в Средец и Добромир в Месемврия през 1079 година
Въстание на Травъл в Тракия през 1084-1086 година
Освобождение
След загубата в битката при Мариокефалон във Византия назряват благоприятни вътрешно-политически процеси способстващи за подигане на българското народо-освободително движение. Асеневци сключват стратегически съюз за борба срещу Византия на Балканите с великия жупан Стефан Неманя.
През пролетта на 1185 година братята Асен и Петър решават да вдигнат въстание. За център избират Търново. Много люде се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на Димитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията братята Асен и Петър пускат слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира в построената от братята църква.
На 26 октомври 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловечката крепост, за да си върне контрола над Мизия. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който de jure признава възстановяването на българската независимост и държавност. Този акт бележи за историографията хронологически началото на второто българско царство.
Вижте също
|
- ↑ Българите в техните исторически, етнографически и политически граници, карта 11
- ↑ Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973