Роман (цар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Цар Роман)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Роман.

Роман
цар на България
Roman BG.JPG
цар Роман.Изображение от XIV век
Лични данни
Управление 977 – 997
Роден
около 929
Починал
997 на 68 г.
Предшественик Борис II
Наследник Самуил
Семейство
Династия Крумова династия
Баща Петър I
Майка Ирина Лакапина (Мария)
Роман в Общомедия

Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г. (де факто до 991 г.) Той е син на цар Петър I и Ирина (Мария) Лакапина, внучка на византийския император Роман I Лакапин. По-малък брат е на цар Борис II и внук на Симеон Велики. Вероятно се казва Роман Симеон и след 931 г. посещава Константинопол с майка си и по-големия си брат.

През 963 г. е свален византийският император Роман II и роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император Никифор II Фока отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в Константинопол като заложници. През 970 г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.

През 971 г. Преслав и североизточните български земи са завладени от Йоан Цимисхи, а наследниците на Петър – отведени отново в Константинопол. Тъй като Борис II няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, а Роман е още неженен. Ето защо василевсът нарежда той да бъде скопен. През 978 г. или в началото на 979 г.[1] Роман с брат си бягат от византийски плен и се отправят към България. Легендата разказва, че Борис II по грешка бива убит от български граничар, защото носел византийски дрехи. След смъртта на брат му, Роман е признат от комитопулите за цар. През 991 г. цар Роман попада отново във византийски плен, където почива през 997 г. Според някои автори той е последният владетел от Крумовата династия. Приживе на Роман, Самуил играе ролята на негов военачалник, но фактически цялата политическа власт е в Самуиловите, а Роман, по примера на баща си, се отдава на църковна и книжовна дейност. Той основава манастира „Свети Георги Бързоходни“ и му дава статут на български царски манастир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Благоевъ, Н., „Критический поглѣдъ върху извѣстията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава“, Македонски преглед, Год. II, 1926, кн. 4, с. 1 – 64

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Йоан Скилица, Empereurs de Constantinople „ Synopsis Historiôn “ traduit par Bernard Flusin et annoté pat Jean-Claude Cheynet éditions P.Lethilleux Paris 2003, ISBN 2283604591, p.216,242,275,290.
  • Warren Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2
Борис II
Печат на Първото българско царство
цар на България
(977 – 997)
Самуил