127 средно училище „Иван Денкоглу“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
127 средно училище „Иван Николаевич Денкоглу“
Sofia-127th-School-Ivan-Denkooglu.jpg
Sofia location map.png
42.6908° с. ш. 23.3211° и. д.
Разположение в България София
Информация
Седалище София, Район Средец, Флаг на България България
Основаване 1839 г.
Вид Средно училище
Директор Валя Ненчева
Навигация
Сайт http://www.127sou.com/

127 средно училище „Иван Николаевич Денкоглу“ е основано през 1839 г.

Намира се в центъра на София на улица „Петър Парчевич“ № 43. Наименувано е на българския търговец Иван Денкоглу, който с парични средства подпомага развитието на училището и дарява личната си библиотека. В училището се изучава интензивно английски език.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Националния музей на образованието то е наследник на първото новобългарско училище в София, открито през 1839 г., което означава че 127-мо СУ е най-старото училище в София.

Важен етап от възраждането на българската нация е образованието. Въвежда се т.нар. „взаимоучителна метода“ през 1830-те години. Първото такова училище е открито в Габрово през 1835 г. от Васил Априлов, но с финансовата подкрепа и на други видни възрожденци като Иван Денкоглу. През 1839 г. Захари Икономович Круша въвежда тази метода и в софийското училище при църквата „Света Неделя“. Увеличената бройка на възпитаниците му налагат нуждата от нова сграда, в която да се помещава. Така през март 1849 г. започва изграждане на „сградата на свещеното взаимоучително училище“, както е записано в „Приходно-разходна книга на Софийското училище“. Така с дарените общо 58 085 гроша в двора на църквата „Света Неделя“ е издигнато училище с 4 класни стаи и стая за учителите. Най-голямата сума от 30 000 гроша е дарена от Иван Денкоглу. Друг виден дарител е Софийският владика Паисий – 20 000 гроша, но се предполага, че е бил стреснат от изразеното от софиянци недоволство от политиката на Цариградската патриаршия, преследвана от него.

При такива усилия сградата на училището и неговото оборудване са впечатляващи не само за времето си. То е снабдено с географски карти и глобуси, кабинет по физика, библиотека. За кратко време броят на учениците нараства на 400, а славата му се разнася из цялата страна.

През 1857 г. по идея на Иван Денкоглу в София пристига възпитаникът на Московския университет Сава Филаретов, който е назначен за главен учител (директор) и организатор на учебното дело в училището. Под негово ръководство взаимното училище се преустройва в класно училище и се развива като истинско народно училище за богати и сиромаси, за селяни и граждани с образцов ред и модерни методи на обучение. През 1858 г. към мъжкото училище е открито девическо, а първата учителка в него е известната баба Неделя от Плевен. Започва отбелязването на 11 май като ден на светите братя Кирил и Методий.

„La presse d'Orient“ публикува статия, в която пише: „Това учебно заведение по съдържание на работата си може да се нарече гимназия. То трябва да служи за пример на всички учебни заведения и не отстъпва на най-добрите гимназии в Цариград.“

По време на Руско-турска освободителна война от 1877-1878 г. районът на училището е опожарен и то е унищожено до основи. След освобождението Софийската община изтегля завещаните от Денкоглу 10 000 рубли от Московската депозитна банка, купува конака „Хали бей“ (мястото на днешната Съдебна палата) и настанява там училището. В знак на признателност то е наречено на неговия благодетел Иван Николаевич Денкоглу. В тази сграда то се помещава до 1892 г., когато е построена нова сграда на улица „Петър Парчевич“ № 43, където се намира и до днес. Сградите са 2 – едната е перпендикулярна на улица „П. Парчевич“, където се помещава училището, а другата е успоредна, където са градската библиотека „Сава Филаретов“, забавачницата и пантеонът на безсмъртните с 5 зали. Част от сградата, в която се учи днес, е построена през 1941 г.

Втората световна война променя живота в училището. При бомбардировките през 1944 г. част от него се превръща в превързочен пункт за пострадалите. След 9 септември 1944 г. там се помещава щабът на Първа българска армия и учебните занятия се провеждат нередовно. Там провеждат занятия, редувайки се, и училищата „Патриарх Евтимий“ и „Тодор Минков“.

Училището претърпява още редица промени. Към основното училище се създава гимназия, което налага да се учи на 3 смени. По-късно тя се отделя като гимназия с изучаване на френски език и се премества в новата сграда на 92 ОУ „Неофит Рилски“. Поради големия брой ученици училището се разделя на 127-мо и 128-мо основни училища. След няколко години, когато броят намалява, отново се обединяват в 127-мо основно училище. Години по-късно се обединява с гимназия и се превръща в 127 средно общообразователно училище „Иван Николаевич Денкоглу“

На 29 април 2009 г. училището отпразнува своята 170-годишнина с юбилеен концерт.

Ръководство и учители[редактиране | редактиране на кода]

Директор на училището понастоящем е Валя Ненчева, а помощник-директори са Елка Симова, Румяна Стойнова, Лили Василева.

Сред учителите са: Даря Димитрова (български език и литература), Диана Младенова (физическо възпитание, бивша ученичка на 127), Георги Славов (физическо възпитание, бивш ученик на 127), Мариета Страхилова (английски език, бивша ученичка на 127), Петър Данчев (математика), Златозар Петров (български език и литература), Красимир Куюмджиев (физическо възпитание), Милен Хальов (изобразително изкуство).

Материална база[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2008 г. Министерството на образованието и науката дарява пълно оборудване за нуждите на кабинетите по физика и астрономия, химия и биология. Обновените кабинети са открити от министър Даниел Вълчев.

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

В училището са учили: Надежда Михайлова, Диана Младенова, Георги Младенов, Иван Леков, Георги Славов, Искра Славова, Мариета Страхилова, Евгени Матинчев, Константин Папазов, Богдана Карадочева, Николай Александров, Лалю Метев, Иван Таушанов и др.