Направо към съдържанието

Бронепалубни крайцери тип „Д’Естре“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Д’Естре“
Classe D'Estrées
Бронепалубният крайцер „Д’Естре“
Флаг Франция
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Д’Естре“
Следващ типЖуриен дьо ла Гравиер
Предшестващ типШаторено
ПроизводителArsenal de Rochefort в Рошфор и др., Франция
Планирани2
Построени2
В строеж1896 г. – 1900 г.
В строй1910 г. – 1924 г.
Утилизирани1
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2467 t (нормална)
Дължина95,0 m
Ширина12,0 m
Газене5,39 m
(при пълна водоизместимост)
Броняна палубата: 20 mm
(по скосовете: 45 mm);
щитове оръдия: 54 mm;
на бойната рубка: 100 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
8 водотръбни котли Normand
(Lagrafel d`Allest на „Инферне“)
Мощност8500 к.с. (6,3 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост20,0 – 20,5 възела
(37,0 – 38,0 km/h)
Далечина на
плаване
5700 мили на ход 10 възела;
Запас гориво: 470 t въглища
Екипаж235 души
Въоръжение
Артилерия2×1 138 mm;
4×1 100 mm;
8×1 47 mm;
2×1 37 mm[1]
Бронепалубни крайцери тип „Д’Естре“ в Общомедия

Д’Естре (на френски: D'Estrées) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг на Националните военноморски сили на Франция, построена 1890-те години на 19 век. Проектът е развитие на крайцерите от типа „Линуа“, спрямо които имат незначителни отличия. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Д’Естре“ (на френски: D'Estrées) и „Инферне“ (на френски: Infernet). Предназначени са за служба в колониите. Това са последните френски крайцери от 3-ти ранг.

Крайцерите от типа „Д’Естре“ имат типичен за френските военни кораби от онова време корпус, с дълъг, плугообразен таран и завалени бордове. Корабите имат прави комини, които са раздалечени и три мачти. Нямат двойно дъно и противоторпедна преграда. Дъното е обшито с тик и мед.

Главният калибър на крайцерите са две 138,6 mm оръдия образец 1893 г. Това е напълно съвременно скорострелно оръдие с дължина на ствола 45 калибра. Оръдието тежи 4465 kg и стреля със снаряди с тегло от 30 kg и начална скорост 770 m/s. С приемането на въоръжение на по-тежки снаряди (35 kg), началната скорост намалява до 730 m/s. От по-ранния модел 1891 г. оръдието е с по-усилен ствол и разделно зареждане. Последното е въведено след оплаквания на артилеристите от прекомерно тежките унитарни боеприпаси. Скорострелността достига 5 изстрела в минута. Тези оръдия са разположени на полубака и полуюта.

Вторият калибър са 100 mm оръдия образец 1891 г., с дължина на ствола 45 калибра. При маса на снаряда 14 kg, началната му скорост е 740 m/s. Впоследствие се появяват по-тежки снаряди, а началната им скорост пада до 710 m/s. Скорострелността им достига 9 изстрела в минута. Четири такива оръдия са разположени в спонсони в централната част на корабите.

Основото брониране на крайцерите от типа „Д’Естре“ е карапасната бронирана палуба, над цялата дължина на корпуса, с дебелина между 37 – 45 mm в централната част на корабите, до 20 mm в краищата. Над нея традиционно са разположени кофердами. Освен това имат и неголяма бойна рубка, прикрита със 100 mm броня.

Крайцерите на проекта имат осем котли система „Норман“. Запас въглища от 470 тона.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Вдъхновителят на идеята за малки бронепалубни крайцери – Хиацинт Об – ги смята за идеалните разузнавачи и изтребители на търговията. Но всъщност реалните бойни качества на френските крайцери от 3-ти ранг са оценявани лошо дори от съвременниците им. Независимо от външно страшният им вид те имат множество недостатъци. Въоръжението на крайцерите е прекалено слабо, особено с отчитането на поставянето на главния калибър, което позволява да се води стрелба по борда само от половината оръдия. Стрелбата на максимална скорост не е възможна, поради силните вибрации предизвикани от машините върху корпуса. Самата скорост, около 20 възела, по мерките на 1890-те г. в никакъв случай не гарантира безопасност. Поради това и огромният таран е абсолютно безсмислен, той като крайцера ще бъде спрян, при опит за таранен удар, от вражеската артилерия.

Вероятно единствената възможност да се използват тези крайцери с полза в сериозна война е да се употребяват като минни заградители, тъй като почти всички те имат възможност да носят до 150 морски мини. Но към момента на влизането на Франция в Първата световна война всички нейни бронепалубни крайцери от 3-ти ранг са вече безнадеждно стари.

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 206.
  2. Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 310.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Д’Эстре““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​