Бронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“
Бронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“ Königsberg-Klasse (1905) | |
Бронепалубният крайцер „Кьонигсберг“ в Германска Източна Африка | |
Флаг | Германия |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Кьонигсберг“ |
Следващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“ |
Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Бремен“ |
Производител | Kaiserliche Werft в Кил и други, Германска империя |
Планирани | 4 |
Построени | 4 |
В строеж | 1905 г. – 1907 г. |
В строй | 1907 г. – 1918 г. |
Утилизирани | 2 |
Загуби | 2 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 3390 t (нормална); 3814 t (пълна); „Щетин“: 3480 t (нормална); 3822 t (пълна); останалите: 3469 t (нормална); 4002 t (пълна) |
Дължина | 115,3 m; останалите: 117,4 m |
Дължина по водолинията | 114,8 m; останалите: 116,8 m |
Ширина | 13,3 m останалите: 13,2 m |
Газене | 5,3 m останалите: 5,2 m |
Броня | щитове оръдия: 50 mm на палубата: 20 – 30 mm (по скосовете 45 – 80 mm) гласис: 100 mm; на бойната рубка: 80 – 100 mm[6] |
Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение 2 парни турбини Parsons („Щетин“); 11 водотръбни котли „военноморски“ тип |
Мощност | 12 000 к.с.[1][2] (13 000[3]) (8,95 МВт) „Щетин“: 13 500 к.с.[4][5][3] (10,1 МВт) |
Движител | 2 гребни винта (4 гребни винта на „Щетин“) |
Скорост | 23 възела (42,6 km/h) 24 възела (44,4 km/h) („Щетин“) |
Далечина на плаване | 5750 морски мили на ход 12 възела; „Щетин“: 4170 морски мили на ход 12 възела; останалите: 4120 морски мили на ход 12 възела; Запас гориво: 820 t въглища; останалите:Запас гориво: 880 t въглища |
Екипаж | 322 души |
Кръстени в чест на | Немски градове |
Въоръжение | |
Артилерия | 10×1 105-mm; 8×1 52-mm; („Нюрнберг“ 10×1 52-mm) |
Торпедно въоръжение | 2×1 450-mm подводни ТА[~ 1] |
Бронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“ в Общомедия |
Кьонигсберг (на немски: Königsberg) са серия бронепалубни крайцери[~ 2] на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Те са развитие на крайцерите от типа „Бремен“. Всичко от проекта са построени 4 единици: „SMS Königsberg (1905)“[~ 3], „SMS Nürnberg (1906)“, „SMS Stuttgart (1906)“, „SMS Stettin (1907)“. Техен усъвършенстван вариант са крайцерите от типа „Дрезден“.
Проектиране
[редактиране | редактиране на кода]Проектираните в периода 1904 – 1905 г. крайцери са една от модификациите на крайцерите тип „Бремен“. Корабите са малко по-големи, като размери, и с различна форма на носовата част, с доста по-прикрит таран. Проектната скорост новите кораби е с възел повече, отколкото на предшествениците, един от крайцерите в серията е поръчан с турбинна силова установка[7].
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Между корабите, независимо от формалната принадлежност към един и същи тип, има разлики, така например „Кьонигсберг“ има 3390 t нормална и 3814 t пълна водоизместимост, „Щутгарт“ и „Нюрнберг“: нормална – 3469 t, пълна – 3902 и 4002 t съответно, а „Щетин“: 3480 t и 3822 t[5].
Главният кораб на серията, „Кьонигсберг“, е различен със своите основни размери, външен вид и някои елементи от конструкцията на корпуса, той е 114,8 метра дълъг по водолинията, има 115,3 m максимална дължина, ширина 13,2 m и газене от 5,29 m. Останалите три кораба са 116,8 m дълги по водолинията и са с максимална дължина от 117,4 m, те са широки 13,3 m и с газене 5,17 – 5,3 m[5]. Крайцерът „Щетин“ като силова установка има парни турбини и е четиривален (останалите кораби са с парни машини с тройно разширение и два гребни вала)[8].
Благодарение на прогреса в корабостроенето корпусите на корабите от типа „Кьонигсберг“ са успешно олекотени, без загуба в здравината, на отделни места е намалена дебелината на бронята, което сумарно позволява да се спечелят почти 300 тона тегло и да се поставят по-мощните машини[9].
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Главният калибър се състои от десет 105-mm скорострелни оръдия система SK L/40[~ 4] на единични лафети. Две оръдия са едно до друго на носа, шест по бордовете, по три на всеки борд и две в редица на кърмата. Общият им боекомплект са 1500 изстрела, по 150 на оръдие[10]. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Корабите носят и осем („Нюрнберг“ – десет) 52-mm L/55 оръдия с общ боезапас 4000 изстрела[7]. Крайцерите имат и два 450-mm траверсни подводни торпедни апарата с общ боезапас от пет торпеда[10].
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък от палубата е с дебелина 20 – 30 mm, а скосовете към борда – 45 – 80 mm. Палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бойната рубка е защитена в стените от Круповска броня дебела 100 mm и стоманена 20-mm на покрива. Щитовете на оръдията на главния калибър са дебели 50 mm[5].
Силова установка
[редактиране | редактиране на кода]Силовата установка на първите три кораба от типа се състои от две 3-цилиндрови парни машини с тройно разширение, с номинална мощност 12 000 (8948 кВт)[1][2] индикаторни конски сили или 13 200 к.с.[5][3](13 000[3]) за постигане на разчетната скорост от 23 възела (43 км/ч)[1][5]. На изпитанията крайцерите развиват скорост от 23,4 – 24,1 възела при мощност 13 146 – 13 918 к.с[1][5].„Щетин“ вместо това има две парни турбини на „Парсънс“, разчетени за сумарна мощност от 13 500 конски сили (10,1 KW) към валовете и максимална скорост 24 възела (44 km/h)[1][5][3]. Той също надскача проектната скорост, развивайки на изпитанията скорост от 25,2 възела, при мощност 21 670 к.с. Проектната скорост (24 възела), при него, е достигната при мощност 15 500 к.с. На крайцерите от типа „Кьонигсберг“ има 11 тънкотръбни водотръбни котли с по две огнища, военноморски тип, изработващи пара с работно налягане 16 атм. и обща повърхност на нагряване от 3050 м²[5] димът им се отвежда от три комина[5]. Далечината на плаванеДалечината на плаване съставлява 4120 – 4170 морски мили на 12 възела. Далечината на плаване на „Кьонигсберг“, след преоборудване 1911 – 1912 г., достига 5750 морски мили на 12 възела[5].
Сравнение между турбинна и паромашинна установки при различни режими на хода
[редактиране | редактиране на кода]Сравнение между различните типове енергетични установки на крайцери[3] | ||||||||||
Крайцер | Скорост, възела | Мощност, к.с. | Пълен денонощен разход на гориво, т |
Далечина на плаване, морски мили | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
„Щутгарт“ (ПМ) | „Щетин“ (ПТ) | „Щутгарт“ | „Щетин“ | „Щутгарт“/ „Щетин“ | „Щутгарт“/ „Щетин“ | |||||
Проектна мощност (6-часови изпитания) | 23 (23,7) | 24 (23,96) | 13 000 (13 745) | 13 500 (15 448) | ||||||
4/5 мощност | 22,3 | 22,6 | 10 400 | 10 800 | 241/221 | 1800/2100 | ||||
Максимална продължителна скорост | 21,5 | 21,9 | 8800 | 9500 | 207/204 | 2045/2130 | ||||
3/5 мощност | 20,8 | 21,2 | 7800 | 8160 | 192/175 | 2130/2220 | ||||
2/5 мощност (среден ход) | 18,7 | 18,8 | 5200 | 5440 | 130/146 | 2840/2550 | ||||
1/5 мощност | 14,7 | 14,8 | 2600 | 2720 | 75/87 | 3860/3340 | ||||
10,0 възела | 10,0 | 10,0 | 845 | 860 | 33/41 | 6100/4750 |
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите от типа „Кьонигсберг“ вземат активно участие в бойните действия в морето в периода на Първата световна война. „Нюрнберг“ влиза в състава на Германската Източно-Азиатска крайцерска ескадра на адмирал Шпее. Взема участие в сражението при Коронел от 1 октомври 1914 г. и е потопен в бой от английския броненосен крайцер „Кент“ (HMS Kent) в хода на сражението при Фолкландските острови (8 декември 1914 г., загиват 327 души. „Кьонигсберг“ с началото на войната под командването на фрегатенкапитан (капитан 2-ри ранг) Макс Лооф действа на търговските комуникации на Британската империя в Индийския океан, потопява британския бронепалубен крайцер „Пегасус“. На 30 октомври 1914 г. е блокиран от англичаните в делтата на река Руфиджи и на 11 юли 1915 г. е разрушен от огъня на монитори. „Щутгарт“ от 1908 г. се използва като учебен артилерийски кораб. През 1914 г. отново влиза в състава на флота и 1919 г. е продаден за скрап. „Щетин“ от 1917 г. се използва като учебен, а 1919 г. също е предаден за скрап[8].
Списък на корабите от типа[8]
[редактиране | редактиране на кода]Име | Корабостроителница-строител | Дата на залагане | Дата на спускане на вода | Дата на влизане в състава на флота |
Дата на извеждане от състава на флота/гибел |
Съдба |
---|---|---|---|---|---|---|
„SMS Königsberg (1905)“ | Kaiserliche Werft Кил |
1905 | 12 декември 1905 г. | 6 април 1907 г. | 11 юли 1915 г. | блокиран от англичаните в делтата на река Руфиджи и е разрушен от огъня на монитори. |
„SMS Nürnberg (1906)“ | Kaiserliche Werft Кил |
1906 | 29 август 1906 г. | 10 април 1908 г. | 8 декември 1914 г. | потопен в бой от английския броненосен крайцер „Кент“ в хода на сражението при Фолкландските острови. |
„SMS Stuttgart (1906)“ | Kaiserliche Werft Данциг |
1905 | 22 септември 1906 г. | 1 февруари 1908 г. | 1919 г. | Изключен от списъците на флота |
„SMS Stettin (1907)“ | AG Vulcan Щетин |
1906 г. | 7 март 1907 г. | 29 октомври 1907 г. | 1919 г. | Изключен от списъците на флота |
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]ТТХ на крайцери | ||||||||||
Характеристики | „SMS Nürnberg (1906)“[11] Германия |
„Аметист“[12] Великобритания |
„Патфайндър“[13][14] Великобритания |
„Изумруд“[15] Русия |
„SMS Hamburg“[16] Германия |
„SMS Lübeck“[16] Германия | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година на залагане | 1906 | 1903 | 1903 | 1902 | 1902 | 1903 | ||||
Година на влизане в строй | 1908 | 1905 | 1905 | 1904 | 1904 | 1905 | ||||
Размери, m (Д×Ш×Г) | 116,8 ×13,3 ×5,24 | 113,9×12,2×4,4 | 116×11,77×3,96 | 111,1×12,2×5,2 | 111,1×13,3×5,61 | 111,1×13,3×5,40 | ||||
Водоизместимост, t[~ 5] | 3469 | 3048 | 2946 | 3330 | 3278 | 3265 | ||||
Въоръжение | 10 – 105-mm, 10 – 52-mm, ТА 2×1 – 450-mm | 12 – 102-mm, 8 – 47-mm, ТА 2×1 – 450-mm | 10 – 76,2-mm, 8 – 47-mm, ТА 2×1 – 450-mm | 8 – 120-mm, 6 – 47-mm, ТА 3×1 – 381-mm | 10 – 105-mm, 10 – 52-mm, ТА 2×1 – 450-mm | 10 – 105-mm, 10 – 52-mm, ТА 2×1 – 450-mm | ||||
Брониране, mm | Палуба – 20 – 30, скосове – 45 – 80, щитове на ГК – 50, рубка – 100 | Палуба – 20 – 51, щитове ГК – 25, рубка – 76 | Палуба – 16 – 37, пояс – 51, рубка – 76,2 | Палуба – 30, скосове – 50, щитове ГК – 25, рубка – 30 | Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 | Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 | ||||
Силова установка, к.с. | ПМ, 12 000[1] (13 200) | ПТ, 12 000 | ПМ, 16 500 | ПМ, 17 000 | ПМ, 10 000 | ПТ, 11 500 | ||||
Далечина на плаване, морски мили | 4120 на 12 възела | 5500 на 10 възела | 3400 на 10 възела | 4500 на 10 възела | 4270 на 12 възела | 3800 на 12 възела | ||||
Проектна скорост, възела | 23 | 22,5 | 25 | 24 | 22 | 22,5 | ||||
Максимална скорост, възела | 23,4 | 23,4 | 25,22 | 22,5 | 23,3 | 23,1 |
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички данни са към момента на влизането в строй.
- ↑ Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
- ↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
- ↑ Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/40 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/40 означава, че дължината на оръдието съставлява 40 негови калибра (105 × 40).
- ↑ За британските и американски кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, числото е превърнато в метрични тонове.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Conway ATWFS 1906 – 1921 157, с. 2.
- ↑ а б Трубицын 1997.
- ↑ а б в г д е Kleine Kreuzer 2004.
- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 157, с. 2.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Gröner_1_1982 131, с. 2.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910 стр.254
- ↑ а б Крейсера 2015, с. 195.
- ↑ а б в Ю. В. Апальков ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
- ↑ Крейсера 2015, с. 196.
- ↑ а б Gröner_1_1982 133, с. 2.
- ↑ Gröner_1_1982 131 – 133, с. 2.
- ↑ Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 84.
- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 53, с. 2.
- ↑ Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 85.
- ↑ Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 196.
- ↑ а б Gröner_1_1982 129, с. 2.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Ю. В. Апальков. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, № 3, 1996. Моделист-Конструктор.
- Трубицын С. Б. Лёгкие крейсера Германии (1914 – 1918 гг.). Издательство альманаха „Корабли и сражения“, 1997, 98 с.
- Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М., АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Gerhard Koop/Klaus-Peter Schmolke. Kleine Kreuzer 1903 – 1918. Bonn, bernard & Graefe Vtrlag, 2004. ISBN 3-7637-6252-3.
- Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- KÖNIGSBERG light cruisers (1907 – 1908) ((en))
- Konigsberg Class Light Cruiser ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Кёнигсберг““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|