Направо към съдържанието

Варненска и Великопреславска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за историческата и православната епархия. За римокатолическата вижте Преславска епархия (Римокатолическа църква).
Варненска и Великопреславска епархия
Катедрален храм
„Успение Богородично“ Варна.
ЦъркваБългарска православна църква
СтранаБългария
ЦентърВарна
Катедрална църква„Успение Богородично“
Архиерейски наместничестваШумен
Провадия
Добрич
Търговище
ПредстоятелЙоан
Санмитрополит
Брой църкви330
Сайтwww.mitropolia-varna.org
Варненска и Великопреславска епархия в Общомедия
Порфирий Варненски
Храм „Св. Успение Богородично“ – Търговище

Варненската и Великопреславска епархия на Българската православна църква е със седалище в град Варна и архиерейски наместничества в градовете Шумен, Провадия, Добрич и Търговище.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Варна е апостолска катедра, според редица източници първозваният Христов Апостол Андрей проповядва Евангелието по крайбрежието на Черно море. Във Варна (Odyssoupolis) поставя за пръв епископ своя ученик Апостол Амплий (56 – 59 г.),[1] за когото Свети Апостол Павел казва: „Поздравете обичния ми в Господа Амплий“ (Рим. 16:8).

От втората половина на VII век Одесос вече не съществува. През IX-Х век с покръстването на българите отново се появява живот, като Варна е архиепископия, през XIII-XIV в. – епископия, след което е въздигната в митрополия.

През 1872 г. пристига първият български варненски и преславски митрополит Симеон. До 1882 г. той пребивава в Шумен, след което се премества във Варна и управлява епархията до 1937 г. Следващият варненски и преславски архипастир е Митрополит Йосиф (1898 – 1988).

Епископи

[редактиране | редактиране на кода]
Варненски митрополити на Вселенската патриаршия
  • Матей (споменат в ръкописна бележка от 13 [?] век)[2]
  • Методий (споменат през май 1325 г.)[3]
  • Маркел (споменат през 1327 г.)[4]
  • Методий (споменат през 1347 г.)[5]
  • Алексий (сменен през март 1381 г.)[6]
  • Гавриил (споменат през юли 1389 и март 1391 г.)[7]
  • Калист (споменат в 1483 – 1484 г.)[8]
  • Гавриил (споменат през януари 1565 г.)[9]
  • Партений (споменат през октомври 1568 г.)[10]
  • Акакий (1572 – 1594[1], споменат през май 1590 г.[11])
  • Теолипт (споменат през юни 1601 г., отстранен през 1605 г.)[12]
  • Матей (избран на 12 януари 1605 г., отстранен през март 1606 г.)[13]
  • Мелетий (избран на 15 март 1606 г.)[14]
  • Митрофан (1622)[2]
  • Порфирий (1624)[3]
  • Партений (споменат през юни 1624 и май 1631 г., починал в 1635 г.)[15]
  • Мелетий (избран на 7 април 1635 г., отстранен в 1637 г.)[16]
  • Агатангел (избран през април 1637 г.)[17]
  • Мелетий (вторично отстранен в 1639 г.)[18]
  • Партений (избран през декември 1639 г.)[19]
  • Мелетий (починал в 1649 г.)[20]
  • Антим (избран на 25 август 1649, починал в 1655 г.)[21]
  • Даниил I (избран през май 1655, отстранен в 1657 г.)[22]
  • Даниил II (избран през юли 1657, отстранен в 1658 г.)[23]
  • Никодим (избран на 20 юни 1658, отстранен в 1662 г.)[24]
  • Митрофан (избран на 11 юни 1662, починал в 1674 г.)[25]
  • Макарий (избран на 15 август 1674 г.,[26] споменат през 1707 г.[27])
  • Серафим[28]
  • Григорий (ок. 1698 г.)[4]
  • Леонтий (починал преди 19 октомври 1705 г.)[29]
  • Макарий (утвърден на 19 октомври 1705 г.)[30]
  • Кирил (споменат през май 1712 г.)[31]
  • Калиник (споменат през март 1713, август и октомври 1717, май 1718, януари, февруари и април 1720, септември 1721 и септември 1723 г.)[32]
  • Атанасий (споменат през декември 1726 и в 1727 г.)[33]
  • Панкратий (споменат през 1733 или 1734 г.)[34]
  • Йоаким (споменат през юли 1742 и на 13 юни 1750, починал в 1754 г.)[35]
  • Калиник (избран през септември 1754, починал в 1761 г.)[36]
  • Неофит (избран на 8 октомври 1761, починал в 1783 г.)[37]
  • Филотей (избран през септември 1783, преместен през 1797 г.)[38][39]
  • Григорий I (избран през февруари 1797, починал пак в 1797 г.)[40]
  • Григорий II (избран през април 1797, преместен през 1800 г.)[41]
  • Паисий от октомври 1794 до 1800 година мосхонисийски епископ,[42] избран за варненски през септември 1800, подал оставка в 1806 г.,[43] избран за созополски през октомври 1806 година, убит от османците след началото на гръцкото въстание в 1821 г.[42]
  • Хрисант (избран през октомври 1806, преместен през 1817 г.)[44] Бивш созополски митр.
  • Захарий (избран през юни 1817, починал в 1820/21 г.)[45]
  • Филотей (избран през януари 1821, напуснал епархията към 1830 г.)[46]
  • Калиник Месемврийски (местоблюстител от август 1830, варненски и месемврийски митрополит от 2 септември 1834, варненски митрополит от януари 1835, отстранен през същата 1835 г.)[47]
  • Йосиф (избран през февруари 1835, преместен в 1846 г.)[48]
  • Аверкий (избран през октомври 1846, починал в 1847 г.)[49]
  • Порфирий (избран на 5 март 1847, починал в 1864 г.),[50] от преславски митрополит
  • Йоаким (избран на 10 декември 1864,[51] заминава за епархията си на 18 февруари 1865 г.,[52] преместен през 1874 г.)[53], на 3 март 1863 година е избран за велик протосингел на Патриаршията[54]
  • Калиник IV (избран на 12 януари 1874, преместен на 7 март 1875 г.)[55][56]
  • Кирил (избран на 22 март 1875, преместен през 1882 г.)
  • Калиник V (избран на 27 ноември 1882, преместен през 1887 г.)
  • Гавриил (избран на 15 октомври 1887, подал оставка в 1889 г.), по-късно трапезундски и никополски и превезки
  • Григорий (избран на 10 октомври 1889, починал в 1890 г.). Бивш костурски митрополит
  • Александър (избран на 5 февруари 1891, подал оставка пак в 1891 г.)
  • Поликарп (избран на 1 август 1891, починал в 1906 г.)
  • Неофит (Кодзаманидис или Кодзаманис) избран на 27 април 1906, преместен през 1911 г.[57] От 11 септември 1897 до 27 април 1906 мосхонисийски митрополит.[58]
  • Йоан (избран на 15 февруари 1911, починал в 1913 г.)[59]
  • Никодим (избран на 18 юни 1913, преместен на 24 май 1924 г.)
Преславски митрополити през Средните векове
  • Сава (споменат в 1263/4 г.)[60]
  • Доротей, митрополит и прототрон (споменат в 1360 г.)[61]
Преславски епископи (от 1830 г. – митрополити) на Вселенската патриаршия
  • Григорий (споменат в 1578 г.)[62]
  • Спиридон (споменат през май 1590 г.)[63]
  • Григорий (споменат на 4.11.1620 г.)[64]
  • Калиник (споменат през септември 1623, януари 1630, септември 1636[65] и в 1643 г.[66])
  • Нектарий (избран на 15 декември 1680 г.)[67]
  • Софроний (избран през 1687 г.)[68]
  • Никофор (споменат в 1720 г.)[69]
  • Хрисант (споменат в 1733 – 1734 г.)[70]
  • Партений (починал в 1747 г.)[71]
  • Гедеон (избран на 9 ноември 1747,[72] споменат в 1762[73] и 1765 г.,[74] починал през 1780 г.[75])
  • Неофит (споменат през 1781 г.,[76] починал през 1809 г.[77])
  • Антим (споменат през 1829 г.,[78] преместен в 1831 г.[79])
  • Григорий (избран през юли 1831, отстранен в 1833 г.),[80] по-късно димитриадски
  • Герасим (избран през април 1833, преместен в 1840 г.)[81]
  • Порфирий (избран през юни 1840, преместен през 1847 г.)[82]
  • Дионисий (избран на 5 март 1847, преместен през 1850 г.)[83]
  • Вениамин (избран на 17 декември 1850, напуснал епархията към 1861 г.)[84]
  • Антим (избран на 23 май 1861, преместен на 13 април 1868 г.)[85]
  • без наместник до 1872 г.
  • Прокопий (1872 – 1874)
Варненски и Преславски митрополити на Българската православна църква

Манастири

[редактиране | редактиране на кода]

Храмове

[редактиране | редактиране на кода]

Общият брой на църковните настоятелства във Варненската и Великопреславска епархия е 330:

Катедрален храм

[редактиране | редактиране на кода]

Храмове по духовни околии

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Годишен отчет на Варненското археологическо дружество / 01/01/1907, No. 1, стр.27
  2. ↑ Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 55.
  3. ↑ Preiser-Kapeller, 56.
  4. ↑ Preiser-Kapeller, 56.
  5. ↑ Preiser-Kapeller, 56.
  6. ↑ Preiser-Kapeller, 56.
  7. ↑ Preiser-Kapeller, 57.
  8. ↑ Αποστολόπουλος, Δ. Ο Ιερός κώδιξ του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 128, 136.
  9. ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 126
  10. ↑ Γερμανός, σ. 126
  11. ↑ Γερμανός, σ. 126
  12. ↑ Γερμανός, σ. 126
  13. ↑ Γερμανός, σ. 126
  14. ↑ Γερμανός, σ. 126
  15. ↑ Γερμανός, σ. 126
  16. ↑ Γερμανός, σ. 126 – 7
  17. ↑ Γερμανός, σ. 127
  18. ↑ Γερμανός, σ. 127
  19. ↑ Γερμανός, σ. 127
  20. ↑ Γερμανός, σ. 127
  21. ↑ Γερμανός, σ. 127
  22. ↑ Γερμανός, σ. 127
  23. ↑ Γερμανός, σ. 127
  24. ↑ Γερμανός, σ. 127
  25. ↑ Γερμανός, σ. 127 – 8
  26. ↑ Γερμανός, σ. 128
  27. ↑ Văetiși, A. Monasteries and Monastic Life in Bucharest in Brâncoveanu Period. – In: Constantin Brâncoveanu et le monde de l'Orthodoxie (ed. P. Guran). București, 2015, 131.
  28. ↑ Γερμανός, σ. 128
  29. ↑ Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, 65.
  30. ↑ Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, 65.
  31. ↑ Γερμανός, σ. 128
  32. ↑ Γερμανός, σ. 128
  33. ↑ Γερμανός, σ. 128
  34. ↑ Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. – Révue de l'Orient latin, 1, 1893, 318.
  35. ↑ Γερμανός, σ. 128
  36. ↑ Γερμανός, σ. 128
  37. ↑ Γερμανός, σ. 128
  38. ↑ Γερμανός, σ. 128
  39. ↑ Stamatopoulos, Dimitrios. Φιλόθεος Καισαρείας // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor, 19 декември 2002 г. Посетен на 25 ноември 2013 г. (на гръцки)
  40. ↑ Γερμανός, σ. 128
  41. ↑ Γερμανός, σ. 128 – 9
  42. ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 69. Посетен на 13 август 2014.
  43. ↑ Γερμανός, σ. 129
  44. ↑ Γερμανός, σ. 129
  45. ↑ Γερμανός, σ. 129
  46. ↑ Γερμανός, σ. 129
  47. ↑ Γερμανός, σ. 129
  48. ↑ Γερμανός, σ. 129
  49. ↑ Γερμανός, σ. 129
  50. ↑ Γερμανός, σ. 129
  51. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 236. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  52. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 237. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  53. ↑ Γερμανός, σ. 129
  54. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 217. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  55. ↑ Γερμανός, σ. 129 – 130
  56. ↑ Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833 – 1906), Β´ // Θεολογία 31 (3). Ιούλιος – Σεπτέμβριος 1960. σ. 366. (на гръцки)
  57. ↑ Ιερά Μητρόπολις Παραμυθίας, Φιλιατών, Γηρομερίου και Πάργας, архив на оригинала от 11 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120111105051/http://www.imparamythias.gr/AEAO__ICONIDIEEOAE/aeao__iconidieeoae.html, посетен на 5 октомври 2012 
  58. ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 70. Посетен на 13 август 2014.
  59. ↑ Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Βάρνης κυρός Ιωάννης. (;-1913) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 15 ноември 2017. (на гръцки)
  60. ↑ К. Попконстантинов, Старобългарски ктиторски надпис от с. Троица, Шуменски окръг. – Археология, 22, 1980, кн. 4, 56 – 64.
  61. ↑ Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  62. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 202
  63. ↑ Γερμανός, σ. 157
  64. ↑ Γερμανός, σ. 157
  65. ↑ Γερμανός, σ. 157
  66. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 308
  67. ↑ Γερμανός, σ. 158
  68. ↑ Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, 61.
  69. ↑ Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18 век. Велико Търново, 1999, 33 – 34.
  70. ↑ Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. – Révue de l'Orient latin, 1, 1893, 315.
  71. ↑ Γερμανός, σ. 158
  72. ↑ Γερμανός, σ. 158
  73. ↑ Софроний Врачанский. Жизнеописание (ред. Н. М. Дылевский, А. Н. Робинсон). Ленинград, 1976, 38.
  74. ↑ Христова, Караджова, Узунова, №№ 403 – 404
  75. ↑ Иречек, К. Пътувания по България. 2-ро изд. С., 1974, 941.
  76. ↑ Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 5.
  77. ↑ Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974, 941.
  78. ↑ Начев, В. Български надписи. С., 1994, № 124
  79. ↑ Γερμανός, σ. 158
  80. ↑ Γερμανός, σ. 158
  81. ↑ Γερμανός, σ. 158
  82. ↑ Γερμανός, σ. 158 – 159
  83. ↑ Γερμανός, σ. 159
  84. ↑ Γερμανός, σ. 159
  85. ↑ Γερμανός, σ. 159

Изследвания

[редактиране | редактиране на кода]
  • Nikolova, B. The Church of Odessos-Varna between Byzantium, the Bulgarian Tsardom and the Patriarchate of Constantinople. – Études balkaniques, 34, 1998, 93 – 109

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Варненска_и_Великопреславска_епархия&oldid=12396860“.