от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Николов Аврамов е български юрист и политик . Дългогодишен съдия и прокурор, той е министър на железниците, пощите и телеграфите в третото правителство на Георги Кьосеиванов (1938-1939).
Владимир Аврамов е роден на 24 януари (12 януари стар стил ) 1880 година в град Калофер ,[ 1] в семейството на Никола Аврамов и Ана С. М. Шишева (1840-1922). Завършва гимназия в Сливен и право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1901).[ 1]
След дипломирането си Аврамов е съдия в Бургас и Варна ,[ 1] член-съдия е на Софийския апелативен съд от 1909 година и негов подпредседател от 1910 година. От 1923 година е член на Върховния касационен съд , по-късно е началник на Углавното отделение при Министерството на правосъдието . От 1931 до 1938 година е главен прокурор при Върховния касационен съд.[ 1] [ 2]
От 14 ноември 1938 година до 23 октомври 1939 година Владимир Аврамов е министър на железниците, пощите и телеграфите , а от 12 април до 23 октомври 1939 година е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството .[ 1] От 19 юли 1942 година до 17 октомври 1944 година е председател на Върховния касационен съд.[ 3]
Автор на публикации със съдебна тематика.
Умира през 1963 година в София .
Аврамов, Владимир. „Монография върху чл. 1063б от гражданското съдопроизводство“, 1912
Аврамов, Владимир. „За принудителното възпитание на порочната и престъпна младеж“, 1925
„Българските политически водители 1879-1994“, Албум-справочник, ИК "Хераклит А&Н".
„Трето българско царство 1879-1946“, Историческа енциклопедия, КК „Труд“, 2003 г.
Курсивът показва временно назначение
Курсивът показва временно назначение
Нормативен контрол