Моласи
| Моласи Διαλεκτό | |
| — село — | |
  Моласи  Моласи  Моласи | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 620[1] m |
| Население | 25 души (2021 г.) |
Мо̀ласи (на гръцки: Διαλεκτό, Диалекто̀ или Διαλεχτό, Диалехто, катаревуса: Διαλεκτόν, Диалектон, до 1955 година Μόλαση, Моласи[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 20 километра южно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия северен бряг на Беливод (Велос). Землището на Моласи е 15 km2.[3] Малко извън селото на хълм се намира църквата „Свети Николай“, построена в 1874 година върху основите на стар храм.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Моласи е малко българско село в Населишката каза на Османската империя, което е в процес на окончателно погърчване. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Моласи има 150 жители българи, като цялото население е двуезично - всички мъже говорят добре гръцки, но домашният език е все още български.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Моласи е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 19 къщи.[6]
В началото на XX век цялото население на Моласи е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Моласи има 152 българи патриаршисти гъркомани.[7]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Моласи в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[8]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Моласи е обозначено като гръцко селище.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1955 година селото е прекръстено на Диалектон.
Жителите произвеждат жито, тютюн, картофи и се занимават частично исъс скотовъдство.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Божища[10] | Μποζίστα | Панагия | Παναγία[11] | река на С от Моласи, ляв приток на Беливод[10] |
| Чабурния | Τσαμπουρνιά | Итиес | Ίτιές[11] | |
| Ситка | Σίτκα | Вурло | Βούρλο[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 157[1] | 156[1] | 197[1] | 253[1] | 195[1] | 184[1] | 128[1] | 171[3] | 124[3] | 204 | 56 | 25 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Моласи
Апостолос Михаил (Απόστολος Μιχαήλ), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]- Атанасиос Караманидис (Αθανάσιος Καραμανίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[12]
- Динас Лапас (Ντίνας Λάπας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Константинос Караманидис (Κωνσταντίνος Καραμανίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Николаос Митру (Νικόλαος Μήτρου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Ставрос Караманидис (Σταύρος Καραμανίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[12]
- Теохарис Василиу (Θεοχάρης Βασιλείου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[12]
- Томас Бисалинис (Θωμάς Μπισαλίνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Томас Папакосмас (Θωμάς Παπακοσμάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Христос Атанасиу (Χρήστος Αθανασίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 33. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Δήμος Ορεστίδος, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен на 18 февруари 2021
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
